Р Е Ш Е Н И Е
гр.Момчилград, 21.11.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Момчилградският районен съд в публично заседание на 04.11.2019
година в състав;
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СУНАЙ ОСМАН,
При участието на секретаря АНИТА
ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 196/ 2019г. по
описа на съда, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по предявен установителен
иск за собственост на недвижим имот, придобит по време на брака изцяло с лично
имущество, с правно основание в чл.23 ал.1 от СК.
Ищцата Е.С.А., твърди, че с ответника Ю.А.А. били
бивши съпрузи. Сключили граждански брак през 1998г. Бракът им бил прекратен с
решение на Нидерлански съд, и е влязло в сила на
02.12.2016г., и е било пресъставено по надлежият ред в Р.България.
Ищцата заявява, че през 2007г. /по време на брака/ изцяло с нейни средства,
предоставени й от нейната майка А.А, е закупила недвижим имот, представляващ
Апартамент № 6, находящ се в гр.Момчилград, ул.“*****,
с площ 88,66 кв.м., ведно с прилежащи части: Избено помещение № 15 с площ от 4,73
кв.м. и Таванско помещение № 18 с площ от 15,62 кв.м., ведно с припадащите се идеални
части от общите части на сградата правото на строеж, при граници на
Апартамента; изток- ул.“****“ , запад- двор на МНО, север- коридор, и юг- двор
на МНО; граници на Избеното помещение; изток- ул.“****“, запад- избено
помещение на МНО, север- коридор, и юг- двор на МНО; и граници на Таванското
помещение; изток- коридор, запад- двор
на МНО, север- таванско помещение на МНО, и юг- двор на МНО.
Апартамента е бил закупен от лицата Е.К.Б. и П.К.Б., изцяло с нейни
средства, предоставени й от нейната майка, като ответникът е нямал никакъв
принос закупуването му.
Това е било така защото те с ответника са били разделени много преди
закупуването на жилището през 2007г., макар формално да са били в брачна
връзка. Посочва, че закупуването е станало на 30.10.2017г., като тя действала
лично за себе си, а продажната цена била заплатена от нейната майка със
средства, които са й били представени за тази цел и поради това ответникът не е
участвал със средства при закупуването на жилището. Твърди, че неин родител й
предоставил сумата лично на нея безвъзмездно и с цел да придобие жилището.
Счита, че не е бил налице съвместен принос от страна на ответника, изразяващ се
във влагане на средства, на труд, в грижи и др. в домакинството.
Заявява, че от 2005г. насам ответникът не бил живял с нея в едно
домакинство, и не е допринесъл по никакъв начин
в закупуването на имота /морално или материално/, и на това основание
считала, че не е бил наличен съвместният принос
в придобиването на имота, който е бил нейна изключителна собственост,
въпреки, че формално е бил в режим на СИО.
Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че тя/ищцата е изключителен
собственик на процесният недвижим имот- описан
по-горе, както и иска да се трансформира имуществото от такова в режим на СИО,
в нейна лична собственост, придобито чрез нейни лични средства, предоставени й
с цел закупуване. Моли да й бъдат присъдени направените от него разноски.
В законоустановеният едномесечен срок е постъпил
отговор по смисъла на чл.131 от ГПК от ответника, в който сочи, че предявеният
иск е неоснователен, и категорично оспорва твърденията на ищцата, че процесният имот е закупен с нейни лични средства,
предоставени й от нейната майка безвъзмездно за тази цел, както и твърденията
й, че той няма никакъв принос в закупуването на жилището.
Не оспорва, че са сключили граждански брак на ***.1998г. в с.****,
общ.Момчилград / с акт № 3/***.1998г./, както и че този брак е прекратен с
съдебно решение № ******. на Съда в гр.Хага- Нидерландия.
Посочва, че към онзи момент ищцата
или нейната майка не са разполагали с
парични средства /които последната да ги предостави на първата/. Били вложени
общи на семейството средства. Не било
вярно, че към момента на покупката не живеели заедно като семейство. Твърди, че
по това време са живеели заедно в Холандия /през 2007г./ и там се развели през
2014г. Твърди също така, че парите, които те двамата са спестявали като
семейство и докато са работили заедно в
чужбина са били поверени на майката на ищцата с цел съхранение, и затова те не
били нейни или на ищцата средства, а на семейството- и затова характерът на
тези средства е бил семеен. Заявява, че
по време на сделката ответникът не е могъл да присъства и затова апартаментът е
бил записан на името на ищцата. Развива подробни съображения за семейният
статут на жилището, и законовите разпоредби в тази насока и твърди, че за процесният имот е приложим режимът на СИО. Оспорва извънсемейният статут на средства за закупуване на имота, и
иска отхвърлянето на иска. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и се представлява от адв.М. Ч., която поддържа иска, така, както е предявен и по
съображения, изложени подробно в представената по реда на чл.149 ал.3 от ГПК и
в същият срок писмена защита.
В съдебно заседание ответникът се явява лично и с адв.Т.Б.,
която оспорва иска по изложени в съдебно заседание доводи. Същата не е
представила писмена защита по реда и в срока по чл.149 ал.3 от ГПК.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните прие за установено следното:
По делото безспорно са установени следните обстоятелства, а именно, че
ищцата по делото и ответникът са сключили граждански брак на ***.1998г. в с.****,
общ.Момчилград /с акт № 3/***.1998г./, както и че този брак е прекратен с
съдебно решение № ******. на Съда в гр.Хага- Нидерландия. Т.е., По тези факти /за сключен гр.брак от 1998г.,
който е прекратен през 2014г./ липсва спор.
В тази насока е представено копие на Решение № 4/ 05.04.2016г. на Кмета
на Община Момчилград, с което на основание чл.118 ал.1вр.чл.119 ал.2 от КМЧП вр.чл.35ал.3 от ЗГР, е признато решението на холандският
съд /решението е влязло в законна сила на 02.12.2014г./
Установи се, че с нотариален акт за покупко–
продажба на недвижим имот № 29, том І, рег. № 362, дело № 29/ 2007г. на нотариус Гр.Григоров,
ищцата с тогавашните имената Х.С.Ас ЕГН- **********, е закупила на 31.01.2007г.
от лицата Е.К.Б. и П.К.Б. недвижим имот,
представляващ Апартамент № 6, находящ се в
гр.Момчилград, ул.“*****, с площ 88,66 кв.м., ведно с прилежащи части: Избено
помещение № 15 с площ от 4,73 кв.м. и Таванско помещение № 18 с площ от 15,62
кв.м., ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата правото
на строеж, при граници на Апартамента; изток- ул.“****“ , запад- двор на МНО,
север- коридор, и юг- двор на МНО; граници на Избеното помещение; изток- ул.“****“,
запад- избено помещение, север- коридор, и юг- двор на МНО; и граници на
Таванското помещение; изток- коридор,
запад- двор на МНО, север- таванско помещение на МНО, и юг- двор на МНО
Апартаментът придобил за сумата от 8 951,52 лева, изплатена напълно и в
брой на продавачите.
Съдът приема, че имената Е.С.А., Х С.А., Х.С.М и Х.С.М, принадлежат на едно
и също лице, и това е ищцата по делото, като последното обстоятелство се
установява със Единният граждански номер, който е еднакъв и на двете лица и
това е ЕГН- **********, както и от представеното удостоверение за идентичност
на лице.
По делото е представено удостоверение за данъчна оценка от 14.01.2019г., от
което е видно, че процесният имот е записан на името
на страните в настоящото производство като съсобствен-
с по ½ идеална част за всеки от тях.
Представено е копие на банково бордеро на „Пощенска банка“- ФЦ Момчилград,
за извършен валутен превод на сумата от 5 902,34 Евро /11 543,97 лева/ от
лицето А.А.М на 31.01.2007г. на лицето П.К.Б., и
основанието за прехвърляне на тази сума е за покупка на недвижим имот. Представено е 2-ро копие на банково
бордеро на „Пощенска банка“- ФЦ Момчилград, за извършен валутен превод на
сумата от 13 723,19 Евро /26 840,23 лева/ от лицето А.А.М
на 31.01.2007г. на лицето П.К.Б., и основанието за прехвърляне на тази сума е
за покупка на недвижим имот.
Ищцата като доказателства е представила приходни квитанции за заплатени в
полза на Община на местни данъци и такси, касаещи периода от 2009г. до 2018г.
вкл. /без 2013г./ и относими за имот, с адрес, като процесният, като номерът на жилището/апартамента се
различава от този по нот.акт /цитиран по-горе/.
Плащанията са на имената на ищцата /Е.С.А., Х С.А. и Х.С.М/, но от тези
документа не е ясно дали са заплатени всички дължими местни данъци и такси или
само тези, които са припадащата се част на съответният съсобственик /страните
по настоящото производство/.
Като доказателство е приложено копие на превод на молба до чуждестранен съд
/Нидерландски/ с искане за изменение размер на присъдена издръжка в полза на
дете, което съдът не обсъжда поради неотносимост към
предмета на настоящото дело.
По делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза, от която се
установява, че на 31.01.2007г. лицето А.А.М от депозитните си сметки в „Пощенска банка“- ФЦ
Момчилград, два превода на разплащателната сметка на П.К.Б.; 1/ сумата от
5 902,34 Евро /11 543,97 лева/ от лицето А.А.М на
31.01.2007г. на лицето П.К.Б., и основанието за прехвърляне на тази сума е за
покупка на недвижим имот; и 2/ на сумата
от 13 723,19 Евро /26 840,23 лева/ по същата сметка.Основанието за
прехвърляне на тези е покупка на недвижим имот по нареждане на титуляра.
От представената справка на НАП- Кърджали е видно, че А.А.М/посочена
като майка на ищцата/ има регистрирани два трудови договора за периода от
януари 1985г. до м.април 2005г.- с посочени размери на заплатата. След м.април
2005г. до м.декември 2007г. няма регистрирани тр.договори
за същата.
Като писмени доказателства са представени справка
с изх.№1100-5120/05.07.2019г. от НАП Кърджали /обсъдено по-горе/, както и извлечения от Пощенска банка – за периода от
03.08.2007-31.12.2007год-2 бр. по различни сметки., за периода от
01.09.2002-31.12.2007год.; справка за периода от 14.04.2006 до
31.01.2007година; вносни бележки от
14.04.2006г. - 2 бр; документ-референция от
31.01.2007год.; справка от 14.04.2006г.до 26.04.2007г.; нареждане разписка от
26.04.2007г.; справка за периода от 01.09.2002г.до 31.12.2007г.; нареждане
разписка от 16.01.2004г.; вносна бележка от 07.11.2005г.;документ-референция от
30.12.1899год.; вносна бележка от 18.01.2007г.; документ- референция от
31.01.2007г.; удостоверение за доход от МБАЛ „ Д-р С. Ростовцев“–Момчилград;
удостоверение от НОИ с изх.№10Д1-08Н1/03.07.2019г. за периодите от м.януари
2004г., 2005г., 2006г., 2007г. до м.декември 2004г., 2005г., 2006г., 2007г.;
документ от Пощенска банка от 09.07.2019г.;- от съдържанието на които се
установява, че А.А.М, има открити
сметки в банки, по които са правени съответни преводи на описаните в тези
документи парични и които към деня на сделката с процесния
имот са били налични, както и от тях се установява, че същата е работела,
както и след 2004г. е получавала и съответен размер на пенсия /като сумите са
конкретно посочени в тези документи/.
Ответникът е представил декларация по смисъла на чл.14 от ЗМДТ, в която е
описан процесният недв.имот,
собственици и съсобственици, дължими данъци и такси и др.
По делото в качеството на свидетели, посочени от ищцата са
разпитани лицата: Е.Е и А.М– нейни сестра и майка, като показанията им се
установява, че през 2007г. тяхната родственица /Е.- ищцата/ е закупила
апартамент в гр.Момчилград, като при покупката са били те, сестрите и техните
родители /ищцата, сестрата и родителите
им/, а Ю. го е нямало и той не е бил участвал в преговорите. Майката на ищцата
твърди, че тя е купила апартамента, което се потвърждава и от показанията на
другата свидетелка /сестрата на ищцата/, която пък твърди, че апартамента е
платен с парите на родителите им и с съгласието на другите им сестри. Сумата е
била заплатена на купувачите на деня на сделката от сметката на майката на
сметката на купувачите. Парите за жилище родителите били изкарали с работа,
отглеждане на животни, имали и градина. Не отричат, че през 2007г. ищцата и
ответникът са живеели заедно в едно жилище в Холандия, но не били като
семейство, а в отделни стаи-а преди това през 2001-2002г. живеели в един дом с
майката на ответника /защото били безработни/. Свидетелите твърдят, че Е.
винаги е била тормозена и бита от Ю. /дори й бил счупил носа, който е бил
опериран в Турция за 10 000 лева, дадени от нейната майка/. Майката отрича
да е получавала пари от Ю. или дъщеря, които да са й пратени от Холандия. И
двете твърдят, че в периода когато е било купувано жилището отношенията между
страните били влошени, и затова Ю. е нямал ключ от него. Свидетелките твърдят, че ответникът не работел
редовно, а ищцата не е стояла никога без работа.
По делото в качеството на свидетел, посочен от ответника е разпитана неговата
майка П.А, която заявява, че първоначално като дошли в Холандия /където тя е
работела/ се настанили в нейният дом, а по-късно се преместили на друго място.
Свидетелката сочи, че синът й винаги е работел, а ищцата- невинаги, като
спестените пари синът й изпращал на майката на ищцата за да си купят
апартамент. Свидетелката твърди, че и тя е дала 10 000 евро за
апартамента, който бил закупен за 70 000 лева /така казали/. Парите били
изпращани по шофьорите за България. Твърди, че синът й нямал ключ от жилището,
но е идвал да го гледа преди да го купят.
Посоченият от ответника св.И.А/братовчед/ твърди, че страните в краят на
2006г. са от Холандия да си купят апартамент в Момчилград, и като си избрали
такъв, установили, че не им достигат парите, поради и което той/свидетелят,
като братовчед е дал 10 000 лева без документ. Парите му били върнати.
Тогава двамата /страните/ са били заедно и той не знаел жилището да е купено с
парите на майката на Е.. Знаел, че той Ю. ги е изкарал парите, защото работел,
и доверил парите си на тъщата- пратил ги на нея.
Ищцата, задължена по реда на чл.176 от ГПК отговори на конкретно поставени
въпроси, и посочи, че в периода от
1998г. до 2000г. живели в Турция, а после за една година се върнали в България
и през 2001 заминали за Холандия,където живели година- година и половина при
майката на ответника. По това време ответникът не работел редовно, за разлика
от нея. По-късно излезли на квартира, но
и там ответникът продължил да не работи редовно, а парите се осигурявали от
нея- като след 2005г. ответникът се отделил в отделна стая, и решил да не са
вече семейство, били такива само по документи. Тя от 2005г. досега е била в
Холандия, но нямала определен доход, т.к. тогава били нелегални, а и е имало е
моменти, когато не е ходила на работа по причина, че е била пребивана от
ответника /дори била със счупен нос 4-5 година, който е оперирала в Турция с
пари на нейната майка/. Майка й 40 години е работела в болница, имали са
животни и са гледали тютюн, но размера на доходите й не знаела.
При така изяснената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Както при действието на СК от 1985г., така и при действието на СК от 2009г.
придобиването на вещни права върху имот, което е резултат от съвместен принос
на съпрузите, води до възникване на СИО. Законовата презумпция на чл.19 ал.3 СК от
1985г. предполага съвместен принос на двамата съпрузи. Същото законово
предположение предвижда и чл.21 ал.3 СК от
2009 г. Съгласно чл.21 ал.1 СК от
2009г., съпружеската имуществена общност следва да се възприема като бездялово, неделимо по време на брака на съпрузите или до
промяна до договор между тях, съпритежание на вещни
права върху движими и недвижими вещи, придобити по време на брака, независимо
на чие име са придобити, в резултат на съвместен принос. Под съвместен принос
съдебната практика приема всички прояви, касаещи общите усилия на двамата
съпрузи, без оглед на формата на съдействие, за набавяне на парични средства,
полагане на труд за благото на семейството, работа в домакинството или по друг
начин.
Искът, предмет на настоящото производство е по чл.23 от СК,
и същият е положителен установителен иск за
собственост. В съдебната практика по приложение на чл.21 ал.1 и ал.2 СК от
1985г. /отм./, който за първи път законодателно въвежда исковете за
трансформация в резултат на вложени лични средства, никога не е имало спор
относно характера на иска. Приема се, че същият е коректив на съпружеската
имуществена общност, тъй като „бракът не може да е източник на неоснователно
обогатяване„ поради което независимо на чие име е придобит един недвижим
имот.
Законодателят с разпоредбите на чл.23 ал.1 и ал.2 от СК дава
възможност да се установява трансформация на лично имущество, а критерият за
преобразуването на лично имущество е изцяло обективен- изследва се характерът
на вложените средства. Искът по чл.23 от СК е
една правна възможност, която е предоставена на всеки един от съпрузите в тази
насока.
Следователно, когато недвижимият имот е придобит по време на брак с договор
за покупко-продажба, сключен при действието на СК от 1985г., а в исковото
производство единият от съпрузите твърди, че имотът е лична негова собственост,
защото цената е платена с лични негови средства, в тежест на този съпруг е да
проведе обратното доказване по законовата презумпция за съвместен принос.
По делото безспорно е установено, че процесният
недвижим имот е придобит по време на брака на страните чрез възмезден придобивен способ /договор за покупко–
продажба на недвижим имот, сключен на 31.01.2007г./, сиреч е налице СИО. И за
да се приеме, че установената в нормата на чл.21 ал.3 от СК презумпция за съвместен принос е оборена, е необходимо да се
установи пълно или частично преобразуване на лично имущество на някой от
съпрузите при придобиването по смисъла на чл.23 ал.1 и 2 от СК,
като се установи, че средствата са дарени на един от съпрузите, както и че
именно дарената сума е действително вложена при покупката на процесният имот, т. е., необходимо е доказване на произхода
на средствата, с които е платена цената на имота при неговото придобиване.
Трайно установената практика на ВКС по приложението на чл.20 СК от
1985г. и аналогичния чл.22 ал.1 от
сега действащия СК е в насока, че дарение на парични средства,
извършено от родителите от единия съпруг в хипотеза, при която само той е
изразил воля да приеме дарението, е дарение за него. С оглед установените по
делото факти, намерението на родителите /и по конкретно майката А.А.М/ на ищцата Е.А. е
да надарят своята дъщеря със сумата със сумата от 5 902,34 Евро /11 543,97
лева/ и сумата от 13 723,19 Евро /26 840,23 лева/, които са били преведени
на лицето П.К.Б. /единият от продавачите на процесният
апартамент/, и основанието за прехвърляне на тази сума е за покупка на недвижим имот- като това е станало на датата
на сделката- 31.01.2007г.
По делото безспорно се установи, че майката на ищцата е имала като налични
тези парични суми по своите сметки, и с показанията на свидетелите се
установява, че намерението на същата е да надарят своята дъщеря със посочената
парична сума- в общ размер на 19 625,53 Евро /в левова равностойност
38 384,20 лева/. Установи се също така, че надарената е изразила намерение
да приеме дарението- с факта на приемане на плащането по сметка на продавачите.
С оглед на това следва да се приеме, че сумата 19 625,53 Евро /в левова
равностойност 38 384,20 лева/ е дарена само на ищцата.
По делото има свидетелски показания, съобразно които за покупката на процесният апартамент и ответникът е получил пари от своята
майка в размер на 10 000 Евро, както и е взел заем в размер на 10 000
лева от св.И.А, но за същите суми липсват доказателства да са получени от
ответника, и на следващо място- ако са били получени, не е установено по
категоричен начин от коя от дарените суми /респ. заетите суми/ и съответно
каква част е вложена за плащане цената на процесния
апартамент, и не е установено по никакъв начин тези пари да са били вложени за
покупка на жилището.
Предвид изложеното по-горе и съобразно Според
задължителната практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, всяко възражение за
трансформация по чл.21 ал.1 и ал.2 СК 1985 г. /отм./ /съответна на чл. 23 ал.1
и ал.2 от новия СК от 2009 г./ по същество е опровергаване на
презумпцията за съвместен принос, поради което и доказателствената
тежест не е за този, който поддържа, че следва да се приложи разпоредбата на
чл.19 ал.3 СК от 1985 г./отм.//аналогична на чл.21 ал.3 СК от 2009 г./, а за
този, който поддържайки влагането на лични средства следва да изключи
приложението на презумпцията, установявайки пълно и пряко влагането на извън
семейни - лични средства в придобиването на конкретна вещ или вещно право. Само
доказаното, при условията на пълно и пряко доказване, влагане на суми, които
имат личен характер могат да обусловят извод, че презумпцията за съвместен принос
е оборена и не може да намери приложение в конкретната хипотеза, изключвайки
вещно-правния ефект на придобивното основание изцяло
или отчасти спрямо неучаствалия по сделката съпруг.
Предвид това съдът намира, че искът е основателен и доказан, поради
обстоятелството, че е доказан личният и извън семеен характер на вложените по
покупката на жилището парични средства. Съобразявайки изложеното с относимите за казуса факти, следва да се приеме, че сумите
за заплащане на продажната цена да дарени от майката на ищцата, т.е имат извън семеен
характер, поради което следва да се приеме, че се касае до пълна трансформация
на лични средства за придобиване на процесният
недвижим имот по време на брака между страните, поради което същият е
изключителна собственост на ищцата.
С уважаването
на иска по чл. 23 от СК за трансформация
на лично имущество в придобитият по време на
брака имот се установява,
че имотът е изцяло личен на претендиращият я бивш съпруг-ищцата по делото, и не се притежава в съпружеска имуществена общност, поради и което искът следва
да се уважи изцяло.
Предвид това следва да се признае за установено по отношение на ответника,
че тя/ищцата е изключителен собственик
на процесният недвижим имот- описан по-горе, както и
да се трансформира имуществото от такова в режим на СИО, в нейна лична
собственост, придобито чрез нейни лични средства, предоставени й с цел
закупуване.
При този изход на делото в полза на ищцата и в тежест на ответника следва
да се присъдят сторените от същата разноски в хода на делото, чийто размер
възлиза на 1 523 лева-от която 1000 лева /адв.хонорар/,
313 лева- държавна такса за образуване на делото, 10 лева- за вписване на
исковата молба в СлВп. При МРС, и 200 лева-
възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното съдът,
Р Е Ш И;
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на ответника по делото Ю.А.А., с ЛНЧ-
**********, гражданин на Кралство Нидерландия, че ищцата Е.С.А., с ЕГН- **********,
е изключителен собственик на следният недвижим имот: Апартамент № 6, находящ се в гр.Момчилград, ул.“****“
№ ****, с площ 88,66 кв.м., ведно с прилежащи части: Избено помещение № 15 с
площ от 4,73 кв.м. и Таванско помещение № 18 с площ от 15,62 кв.м., ведно с
припадащите се идеални части от общите части на сградата правото на строеж, при
граници на Апартамента; изток- ул.“****“ , запад- двор на МНО, север- коридор,
и юг- двор на МНО; граници на Избеното помещение; изток- ул.“****“, запад-
избено помещение, север- коридор, и юг- двор на МНО; и граници на Таванското
помещение; изток- коридор, запад- двор
на МНО, север- таванско помещение на МНО, и юг- двор на МНО, съобразно нотариален
акт за покупко– продажба на недвижим имот № 29, том
І, рег. № 362, дело № 29/ 2007г. на
нотариус Гр.Григоров,поради наличие на пълна трансформация на лични средства на
основание чл.23 ал.1 от СК.
ОСЪЖДА Ю.А.А., с ЛНЧ- **********, гражданин на Кралство
Нидерландия, ДА ЗАПЛАТИ на ищцата Е.С.А., с ЕГН- **********, сумата от 1 523 лева, направени в
производството разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Кърджали, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено и обявено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: