Р Е Ш Е Н И Е
№ 11.05.2018
г. гр. В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд гражданско отделение
На дванадесети април
две хиляди и осемнадесета година
В открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Антония Пенчева
Като разгледа докладваното от съдията
М. Стаматов
гражданско дело № 4092 по описа за 2016 год.
И за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на гл. „ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото е
образувано въз основа на искова молба подадена от В.С.В., ЕГН ********** и Р.В.В., ЕГН ********** /починала и заместена в хода на процеса
от Р.В.В./ срещу С.Д.К., ЕГН ********** и Е.П.К., ЕГН
********** за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са
собственици на недвижима вещ, представляваща ПИ с идентификатор
10135.2526.2357, по КК и КР на гр. В. одобрени със заповед
№РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК., с площ от 210 кв.м.,
находящ се в гр. В..
В исковата
молба се сочи, че по силата на н.а. № 172/03.11.2005г., страните по делото са
придобили чрез покупка в съсобственост по ½ ид.ч.
от следния недвижим имот: лозе - хавра, с площ 1105
кв.м, находящо се в гр. В. в м."А.",
ж.к."Б.", съставляващ имот № 2997 в кв.10 по плана на ж. к. „Б.“ при
граници на целия имот: имоти №№ 2996, 908В, 908А, 1177,1157Б, 1157 и 1157А.
Твърди се, че посоченият по-горе имот не е нанесен в действащ кадастрален план.
Нанесена е част от него с площ от 210 кв.м, съставляващи поземлен имот с
идентификатор 10135.2526.2357. Твърди се, че този именно поземлен имот, още от
м.април 2003 г. ищците са започнали да владеят с намерението да го своят. По
този начин те са установили самостоятелна фактическа власт върху него. Твърдят,
че в тяхната полза е изтекла към настоящия момент десет годишната придобивна давност. През цялото това време ищците са
манифестирали спрямо ответниците намерението си да
владеят имота само и изключително за себе си. Тяхното владение е било
необезпокоявано и непрекъснато. Ответниците не са
били във владение на имота и по никакъв начин не са оспорвали владението на
ищците. Направено е искане за присъждане на разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил
писмен отговор от редовно уведомените ответници, с
който оспорват иска като недопустим и неоснователен. Твърдят, че нито ищците,
нито ответниците са собственици /съсобственици/ на ПИ
с идентификатор 10135.2526.2357 с площ от 210 кв.м., находящ
се в гр. В. жк „Б." м-ст
„Св. Никола", поради което ответниците не са
пасивно легитимирани да отговарят по исковата молба и предявеният срещу тях иск
е недопустим. Твърдят, че ищците не са придобивали процесния
имот нито по силата на давностното владение, нито по
силата на приложения по делото нотариален акт, нито на друго правно основание.
Сочат, че по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №172
т. LXXXIX вх.рег. 28128 от 03.11.2005год. на АВп СлВп - Варна страните по делото са собственици на по 1/2 ид. част от недвижим имот лозе - хавра
с площ от 1105 кв.м., съставляващ имот 2997 кв.10 по плана на жк „Б., който не съвпада с процесния
имот. Излага се, че процесният имот с идентификатор
10135.2526.2357 с площ от 210 кв.м., находящ се в гр.
В. жк „Б." м-ст „Св.
Никола“ никога не е бил в собственост на страните по делото - ищци и ответници, и техните праводатели.
Твърди се, че същият е бил и е собственост на „В.Б." ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *** по силата на нот.
акт № 36 том XXVIII дело № 5760 от 03.06.2014год на АВ. Имотите, собственост на
страните по делото и „В.Б." ЕООД са формирани от Договор между техните праводатели за доброволна делба от 05.11.1992г., вписан в
Сл.Вп Варна т. 203 п.130,131,.132. Твърди се още, че
ищците никога не са владяли процесния
имот самостоятелно, с други съсобственици, непрекъснато както и
необезпокоявано. В случаите на нарушаване на имотните граници от страна на
ищците на процесния и съседни имоти са възниквали
спорове между тях за което са сигнализирани органите на МВР и районното
кметство.
С
постановено по делото определение от 02.10.2017г. е допуснато главно встъпване
в процеса на «В.б. ЕООД, ЕИК *********, който претендира да бъде прието за
установено по отношение на ответниците Е.П.К., С.Д.К.,
В.С.В. и Р.В.В., че „В.б." ЕООД е собственик на
поземлен имот с идентификатор № 10135.2526.2357 с площ от 210 кв.м. по КК и КР
на гр. В., стар идентификатор: няма; с номер по предходен план: 908, при
граници по представената по делото скица: ПИ №№ 10135.2526.294; 10135.2526.300;
10135.2526.9518; 10135.2526.1614; 10135.2526.299, находящ
се в гр. В., ж. к. „Б.“, м. Свети Никола, на основание покупко-продажба и
изтекла в негова полза придобивна давност в резултат
на упражнявано от дружеството необезпокоявано давностно
владение върху имота за периода от 03.06.2016 година до м. юни 2016 година, и
упражнявано давностно владение на имота от неговия праводател М. В. Т., осъществявано през периода 30.11.2005г
- 03.06.2014 година, както и да бъдат осъдени ответниците
В.С.В. и Р.В.В. да предадат на „В.б." ЕООД
владението върху имота.
Сочи, че притежава самостоятелни права върху предмета
на спора и претендира за себе си спорното вещно право, като има интерес от
осуетяване уважаването на вече предявения иск. Твърди, че „В.Б." ЕООД е придобило процесния имот чрез покупка и давностно
владение. С Нотариален акт за покупко - продажба на
недвижим имот, вписан под акт № 36, том XXVIII, дело № 5760 от 03.06.2014 г. по
описа на Сл. Вп. - гр. В., „В.Б." ЕООД е
закупило от М. В. Т. поземлен имот с идентификатор № 10135.2526.300 с площ от
2040 кв.м. по документ за собственост, а по скица - с площ от 1555 кв.м. Праводателят на дружеството М. В. Т. е притежавала,
владеела и е продала на „В.Б." ЕООД имот с площ от 2040 кв.м, част от
който е и процесният имот. Предметът на продажба е
очертан от волята на страните, обективирана в
нотариалния акт, според чието съдържание имотът, предмет на продажбата,
представлява: две реално обособени части с №№ 9086 и 908 в, кв. 10 по плана на
града, при граници: ПИ № 1177, улица и път, с обща площ 2040 кв.м.
Сделката от
03.06.2014 година се предхожда от сключен между „В.Б." ЕООД и М. В. Т.
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 03.04.2014
година, с посредничеството на трето лице - Агенция за недвижими имоти „Явлена", Варна. В предварителния договор страните са
уговорили предмет на продажбата - имот с площ от 2040 кв.м, по документ за
собственост на продавача, и продажна цена от 95 000 евро. Към момента на
подписването на договора, както и по-късно - към момента на предаване на
владението на купувача след сключването на нотариален акт, имотът се владеел от
М. В. Т. в границите, включващи ПИ № 10135.2526.300 и процесния
ПИ № 10135.2526.2357. Пълният размер на продажната цена на имота от 95 000 евро
е платена от дружеството-купувач по банков път, с два превода - съответно 9 500
евро на 04.04.2014 година и 85 500 евро - на
03.06.2014 година, извършени по указаната в договора банкова сметка ***. По
този начин дружеството е закупило от собственика М. Т. частта от двата реални
дяла №№ 908б и 908в, с площ от 210 кв.м, попадаща в ПИ 2357.
С нотариален
акт № 157, т.2, р.2554, д.326/30.11.2005г. праводателите
на продавача - В. Х. Г. и Ж. И. Г., са продали на М. В. Т. имота, придобит от
тях с нотариален акт № 146, т.7, р.11440, д.1221/25.08.2004г., като в акта за
продажбата е изписано, че се прехвърля собствеността на поземлен имот в ж.к.“Б.“,
с площ от 2040 кв.м., представляващ две реално обособени части с №№ 908-6 и
908-в. Процесният имот № 2357 попада в границите на
тези обособени части и бил владял от продавача М. В. Т., необезпокоявано от
никого, през периода от 30.11.2005 година (датата на покупката) до 03.06.2014
година (датата на продажбата), а преди това и през периода 25.08.2004 г.
-30.11.2005 година имотът е се е владеел в тези граници от нейните праводатели В. Х. Г. и Ж. И. Г..
Със
сключването на нотариалния акт на 03.06.2014 година продавачът М. В. Т. е
предала на дружеството-купувач владението върху имот от 2040 кв.м., като
считано от 03.06.2014 година „В.Б." ЕООД владее за себе си общо имот с
идентификатор № 10135.2526.2357 с площ от 210 кв.м и имот с идентификатор №
10135.2526.300, които имоти към датата на покупката не са били разделени
помежду си с ограда или по друг начин и чиято обша
западна граница, заградена с мрежа, бил имота на ответниците
В. - ПИ № 299. Това необезпокоявано владение на имота от страна на
дружеството-ищец продължава до лятото на 2016 година. През лятото на 2016
година ответниците В., поставили ограда по границата
на част от ПИ № 2357 - тази откъм общинския път № 9518, като по този начин
препречили достъпа на „В.Б." ЕООД до имота му. През нощните часове на
делничните дни през лятото на 2016 година (м.юни-юли 2016 година) ответникът В.В. ежедневно и тайно в тъмното премествал и размествал
колчетата и мрежата между неговия имот, за да я постави на ново място по
източната граница на ПИ 2357. Също така, поставил нова мрежа от северната
страна на процесния имот, непосредствено върху
общинския път № 9518, с която мрежа преградил подстъпа към имота и достъпа на „В.Б."
ЕООД до процесния имот. За извършеното самоуправство и заграбване на имота на „В.Б." ЕООД от
страна на ответника В. В., дружеството-ищец и сем. К., които също се
противопоставят на противоправното поведение на своя
съсобственик, са сезирали Варненската районна прокуратура с жалба вх. № 16229
от 19.12.2016 година.
С крепостен
акт № 549/1902г. В. П. е признат за собственик на лозе във Варненските лозя,
местността Акчелар с площ от 8490 кв.м. при съседи: Д.
И. К., Х.Стефанов, Н.Г., Н. Ф., К. Д.К. и път. Към момента на съставяне на този
нотариален акт няма план. Първия изработен КП за този район е КП на
м."Лозята"-1936г. В изработения и одобрен кадастрален и регулационен
план на гр.Варна от 1937г. имотът е отразен с пл.№ 1173 с площ 7965 кв.м., при
граници: ПИ №№ 1177, 1175, 1174, път, 1166, 1168 и 1172. В разписните листи към
КП-1936г. за собственик на имот пл.№ 1173 е вписан В. П.. От последващата делба на имота - Протокол за съдебна делба от
20.05.1975г. по гр.д.1303/1975г, се установява, че от бившия имот, вписан в
крепостен акт № 542/1902г. и идентифициран по КП на „Лозята"-1937г. като
имот с пл.№ 1173 са продадени 3000 кв.м. в южната част на имота, тъй като
имотът, който се дели, е с обща площ 5490 кв.м. С нотариален акт № 88. т.1.
д.175/ 07.01.1976г. П. В. П., със съгласието на съпругата си К. В. П., дарява
на дъщерите си Й. П. В. и Е. П. В. лозе-хавра с
пространство от 1000 кв.м. в местността „Акчелар",
Варненско землище при съседи: черен път, В. П., И. В., П. В. П.
С нотариален
акт № 89. т.1. д.176/07.01.1976г. А. В. П. дарява на Й. Г. А. и Е. Г. Ц.
собствените си 1000 кв.м. от лозе-хавра в местността
„Акчелар", Варненско землище при съседи: М. С.,
А. С., Т. И., П. В. С договор за
доброволна делба, вписан в СВ с № 70 т.IV. рег.3481/1992г. имотът с площ от
3490 кв.м. (дял първи по съдебната делба по гр.д.1303/1975г.) е разделен на три
дяла, както следва: дял първи с площ от 1020 кв.м. при граници: път, Т. И., Й.
Г. и П. П. получава и става собственост на Е. П. Г.; дял втори с площ от 1020 кв.м. при граници:
път, Е. Г., П. П. и В. П. получава и става собственост на Й. П. Г.; дял трети с
площ от 1105 кв.м. при граници: Е., Й. Г., Е. Ц., И. В., В.
П. получава и става собственост на П. В. П.
С нотариален
акт № 4. т.ХХVІІ. д.8018/ 05.11.1992г. П. В. П. дарил на сина си В. П. В. лозе-хавра с площ от 1105 кв.м. (дял трети по ДДД от
1992г.) в местност „Акчелар", землището на
гр.Варна при граници: Е. Г., Й. Г., Е. Ц., И. В. и В. П. С нотариален акт № 6.
т. V д. 758/ 03.11.2005г. /№172 том LXXXIX. вх.рег.№28128 от 03.08.2005 година
на Сл. Вписвания при АВ гр. В./ В. П. В. продал на С.Д.К. и В.С.В. лозе-хавра
с площ от 1105 кв.м. (дял трети по ДДД от 1992г.) в местност „Акчелар", землището на гр.Варна, съставляващо имот
2997 при граници на целия имот: имоти с №№ 2996, 908-6, 908-а, 1177, 1157-6,
1157 и 1157-а.
С нотариален акт № 167. т.Н.
д.495/26.01.1993г. Е. П. Г. и Й. П. Г. продават на СД „Стронгил"-
гр.Варна лозе хавра с площ от 2040 кв.м., находящо се в м."Акчелар",
землището на гр.Варна при граници: В. П., П. В.П., Т.
И. и път. С нотариален акт № 180. т.З. д.8983/13.07.2004г. „Стронгил"
ООД продават на С. Т. С.: място с площ от 1020 кв.м., находящо
се в гр.В., жк"Б."(м."Акчелар") представляващо ПИ 908-6 при граници: ПИ
908-а, 908-в и от две страни улици и място с площ от 1020 кв.м., находящо се в гр. В., жк „Б."(м."Акчелар") представляващо ПИ 908-в при граници: ПИ
908-а, 1177, улица и ПИ 908-6.
С нотариален акт № 146. т.7. р.11440.
д.1221/25.08.2004г. С. Т. С. и С. П. С. продали на В. Х. Г. имота, придобит с нот.акт № 180/2004гм като е изписано: поземлен имот в жк "Б." с площ от 2040 кв.м., представляващ два
реално обособени части с №№ 908-6 и 908-в. С нотариален акт № 157. т.2. р.2554.
д.326/30.11.2005г. В. Х. Г. и Ж. И. Г. продават на М. В. Т. имота, придобит с нот.акт № 146/2004г., като е изписано:поземлен имот в ж.к.“Б.“
с площ от 2040 кв.м., представляващ два реално обособени части с №№ 908-6 и
908-в. С нотариален акт № 75. т.З. р.6664. д.334/03.06.2014г. М. В. Т. продава
на „В.Б." ЕООД имота, придобит с нот.акт №
157/2005г., като е вписано: ПИ с идентификатор 10135.2526.300 по КК на
гр.Варна, жк"Б." с площ от 1555кв.м. по КК,
номер по предходен план 908-6 и 908-в с площ от 2040 кв.м., представляващ два
реално обособени части.
Твърди, че при
изложените факти, дял първи с площ от 1020 кв.м. получен от Е. П. Г. и дял
втори с площ от 1020 кв.м. получен от Й. П. Г. (имоти № 908 б и 908 в по ДДД от
1992 година), са продадени на М. Т. - праводателят на
„В.б." ЕООД, като с нотариалния акт от 03.06.2014 година същата е
прехвърлила на „В.б." ЕООД всички права, които е притежавала върху стария
имот с № 10135.2526.300 с площ от 2040 кв.м. Тези права на „В.Б." ЕООД
включват: собствеността върху имот № 10135.2526.300 с площ по КК, изменена със
заповед № КД-14-03-317 от 05.12.2013 година на Началника на СГКК-Варна от 1555
кв.м.; собствеността върху процесния имот № 2357 с
площ от 210 кв.м; разликата от 275 кв.м. до 2040 кв.м. от двата дяла по ДДД от
1992 година е в резултат на приложената улична регулация, попадаща в общинския
път № 9518.
Процесният имот с
идентификатор № 10135.2526.2357 с площ от 210 кв.м, за първи път е нанесен като
самостоятелен имот в КК и КР на Варна по силата на изменението на КК и КР,
направено със заповед № КД-14-03-317 от 05.12.2013 година на Началника на
СГКК-Варна по заявление на М. В. Т. с вх. № 94-23608 от 16.08.2013 година на
СГКК-гр. В., като от собствения й имот № 300 (стар), по нейно желание и
инициатива е образуван още един имот - процесния имот
№ 2357 с площ от 210 кв.м. При попълването на регистъра на собствениците в КК и
КР за двата имота - ПИ № 2358 (нов) и ПИ № 2357 е извършено отразяване за липса
на данни за собственик на ПИ № 10135.2526.2357. Именно това е използвано от
ищците В., като им е дало повод, предвид непълнотите в КК и КР, да заявят по
настоящото дело установяване на права, които не притежават.
От
първоначалните ищци е подаден отговор на иска срещу тях от главно встъпилото
лице, с който оспорват допустимостта на главното встъпване и основателността на
твърденията по същество на спора изложени от третото лице.
Ответниците изразяват становище за допустимостта на молбата
за главно встъпване и основателност на предявения срещу първоначалните страни
иск.
Съдът,
след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност,
прие за установено от фактическа страна, следното:
От писмените доказателства, неоспорени по реда на чл. 193 ГПК – извадка от регистър на Крепостни
актове за право на собственост; протокол от съдебно заседание на 20.05.1975г. по
гр.д.1303/1975г. на ВРС; нот. акт № 88/1976г.; нот. акт № 89/1976г.; нот. акт №
4/1992г.; договор за доброволна делба от 05.11.1992г.; нот.
акт № 167/1993г.; нот. акт № 83/2005г.; нот. акт № 119/2004г.; нот. акт №
10/2004г.; нот. акт № 172/2005г.; нот.
акт № 6 от 2005г.; нот. акт № 36/2014г.; договор за
доброволна делба от 11.12.2016г.; писмо рег. № 20-28833 от 25.05.2016 г.; №
15-244894-20.05.2016г.; удостоверение за сключен гр. брак № 272/17.03.1993г.;
скици-проект за изменение на КК и КР от 2013г.; предварителен договор за
покупко-продажба от 03.04.2014г с възлагателно
споразумение от 05.03.2014г.; възражения и
жалби от В.В. и Р.В. от 17.05.2010г., 21.07.2010г.
26.09.2014г., 27.10.2014г., 12.01.2015г., 24.01.2015г., 10.02.2015г., Решение №
2421 от 20.06.2016 г. по гр. д. № 2195/2015 г. по описа на РС-Варна;
удостоверение за данъчна оценка № **********/11.05.2016; скица №
5948/18.03.2010 г.; 3 броя скици на съседни имоти, Заповед № КД-14-03-3176 от 05.12.2013г., се
установява, че: През 1902г. В. П. е признат с крепостен акт
за собственик на лозе във Варненските лозя, местността „Акчелар“
с площ от 8490 кв.м. при съседи: Д. И. К., Х.С., Н.Г., Н. Ф., К. Д.К. и път.
С извършена на
20.05.1975г. съдебна делба по гр.д.1303/1975г. на ВРС бившия имот, вписан в
крепостен акт № 542/1902г. и идентифициран по КП на „Лозята"-1937г. като
имот с пл.№ 1173 е поделен при обща площ 5490 кв.м., тъй като са продадени 3000
кв.м. в южната част на имота, на два дяла – П. В. П. получава дял първи с площ
3,490 дка, а А. В. П. получава дял втори с площ от 2 дка.
На 07.01.1976г.
П. В. П., със съгласието на съпругата си К. В. П., дарил на дъщерите си Й. П. В.
и Е. П. В. лозе-хавра с пространство от 1000 кв.м. в
местността „Акчелар", Варненско землище при
съседи: черен път, В. П., И. В., П. В. П.
На 07.01.1976г.
А. В. П. дарила на Й. Г. А. и Е. Г. Ц. 1000
кв.м. от лозе-хавра в местността „Акчелар",
Варненско землище при съседи: М. С., А. С., инж. Т. И., П. В.
Със сключен на
05.11.1992г. договор за доброволна делба, дял първи по съдебната делба по
гр.д.1303/1975г. с площ от 3490 кв.м. е разделен на три дяла, както следва: Е. П.
Г. получила в собственост дял първи с площ от 1020 кв.м. при граници: път, Т. И.,
Й. Г. и П. П.; Й. П. Г. получила в собственост дял втори с площ от 1020 кв.м.
при граници: път, Е. Г., П. П. и В. П.; П. В. П.
получил в собственост дял трети с площ от 1105 кв.м. при граници: Е., Й. Г., Е.
Ц., И. В., В. П.
На 05.11.1992г.
П. В. П. дарил на сина си В. П. В. лозе-хавра с площ
от 1105 кв.м. (дял трети по ДДД от 1992г.) в местност „Акчелар",
землището на гр.В.
На 26.01.1993г.
Е. П. Г. и Й. П. Г. продали на СД „Стронгил"- гр.
В. лозе хавра с площ от 2040 кв.м., находящо се в м. "Акчелар",
землището на гр.В. при граници: В. П., П. В.П., Т. И.
и път. На 13.07.2004г. „Стронгил" ООД продал на
С. Т. С. място с площ от 1020 кв.м., находящо се в гр.
В., ж.к.“Б.“ (м."Акчелар") представляващо
ПИ 908-6 при граници: ПИ 908-а, 908-в и от две страни улици; място с площ от
1020 кв.м., находящо се в гр. В., ж.к.“Б.“(м."Акчелар") представляващо ПИ 908-в при граници: ПИ
908-а, 1177, улица и ПИ 908-6. На 25.08.2004г. С. Т. С. и С. П. С. продали на В.
Х. Г. имота, като е изписано: поземлен имот в ж. к. „Б.“ с площ от 2040 кв.м.,
представляващ два реално обособени части с №№ 908-6 и 908-в.
На
03.11.2005г. В. П. В. продал на С.Д.К. и В.С.В. лозе-хавра
с площ от 1105 кв.м. (дял трети по ДДД от 1992г.) в местност „Акчелар", землището на гр.Варна, съставляващо имот
2997 при граници на целия имот: имоти с №№ 2996, 908-6, 908-а, 1177, 1157-6,
1157 и 1157-а в съсобственост и при квоти – по 1/2 идеална част лозе-хавра с площ от 1105 кв.м. (дял трети по ДДД от
1992г.).
На 30.11.2005г.
В. Х. Г. и Ж. И. Г. продали на М. В. Т. поземлен имот в ж.к.“Б.“ с площ от 2040
кв.м., представляващ два реално обособени части с №№ 908-6 и 908-в. На 03.06.2014г.
М. В. Т., чрез пълномощник Д. Б. продала на „В.Б." ЕООД имота, придобит с нот.акт № 157/2005г., като е вписано: ПИ с идентификатор
10135.2526.300 по КК на гр.Варна, жк"Б." с
площ от 2040 кв.м. по документ за собственост, по скица с площ от 1555 кв.м. по
КК, номер по предходен план 908-6 и 908-в, представляващ две реално обособени
части.
Въз основа на заявление с вх. № 94-23608 от
16.08.2013 на М. В. Т. със заповед № КД-14-03-317 от 05.12.2013 година на
Началника на СГКК-Варна е допуснато изменение на КК и КР на Варна, като от имот
с идентификатор 10135.2526.300 е
образуван имот с идентификатор 10135.2526.2357 и площ 210 кв.м., за който е
отразено липса на данни за собственик.
С решение по
гр. д. № 2195/2015 г. по описа на РС-Варна е била прогласен за нищожен договор
за доброволна делба на недвижим имот с нотариална
заверка на подписите № 149 том V рег.№ 4463 от 30.05.2006г. на нотариус
Светлана Димова, с рег.№ 363 на Нотариалната камара и район на действие Районен
съд-Варна, сключен между В.С.В. ЕГН **********, Р.В.В.
ЕГН **********, С.Д.К.
ЕГН ********** и Е.П.К. ЕГН **********.
Съгласно
заключението на вещите лица по приетите две СТЕ се установява, че имот с идентификатор 10135.2526.2357 и площ
210 кв.м. по действащата кадастрална карта се е появил в кадастралните и
регулационни планове за първи път с извършено изменение на кадастралната карта на
05.12.2013г. Попада изцяло в площта на дял първи по съдебна делба от 1975г. и
частично в дял първи /с 29 кв.м./, втори /със 130 кв.м./ и трети /с 49 кв.м./
от доброволна делба от 1992г., и с 2 кв.м. в имот 908 по КП от 1977г. Налице е
съществено несъответствие между местоположението на границите на тези дялове и
границите на заснетите ПИ с № 908а, 908б, 908в по КП 1977г., като тези три ПИ
не са попълнени със заповед, а са отразени при заснемане на място през 1987г.
при актуализиране на плана. Имотът обособен в дял III-ти
от доброволната делба от 1992г. с площ 1105 кв. м., отговаря на ПИ 908А по
местонахождение, иначе по граници и площ няма идентичност. Имот с идентификатор
10135.2526.2357 попада с цялата си площ в границите на новообразуван имот 300
по ПНИ 2007г. и идентичния с него имот с идентификатор 10135.2526.300 по КК. За
имот № 300 в плана е записана като собственик А. П. на основание нотариален акт
№ 89 от 01.01.1976 г.
Със заповед №
РП-381 от 29.08.2005г. в КП от 1977г е бил попълнен имот с № 2997 с площ 1148
кв.м., който е идентичен по местоположение и частично по граници с имота описан
в н.а № 6/03.11.2005г. при разлика в площта от 43 кв.м. Имота в този нотариален
акт е напълно идентичен с дял III- ти от
доброволната делба през 1992 г. – т. 11 и комб. скица
№ 8 от първата СТЕ. Частично идентичен е и с имот с идентификатор 10135.2526.
299 по КК, който е записан на Т. А. И.. В заповедта има грешно описана граница
за имот 908а, тъй като няма как да граничи сам със себе си. Имот с
идентификатор 10135.2526.2357 попада частично в имот № 2997 със 193 кв.м., като
17 кв.м. източно остават в имот 908б. Графичната й част е некоректна по
отношение на текста й. Попълнени се
два имота, а графично е показан само единия от тях, вторият имот не е показан с
пълните си граници. Показан е само имот
2996, а имот 2997 /908а/ не е показан в цялост. По отношение на този имот не
е ясна източната и южна граница на имота, но в кадастралния план графически
тази заповед е пренесена. Допуснато е
навлизане на имот 908а частично в дял втори от делбата. В ПНИ и последващата основна кадастрална карта спорната граница между
имота на ищците и закупения от главно встъпилото лице съответства по
конфигурация на границата при делбата, което е показано в комбинирана скица към
повторното заключение. Дебелите червени линии са по делбата, тънката червена
линия е спорната граница, която навлиза в дял втори. Делбата от 1992г. не е нанасяна със заповед в
кадастрален план на местността. В
ПНИ и в последващата основна кадастрална карта тази
делба е нанесена, като дял трети от делбата, съответства, но не е идентичен на
имот 299, а дял първи и дял втори от делбата съответстват на имот .300 по ПНИ и
основна кадастрална карта. Спорния имот
2357 към 2005г. е принадлежал почти изцяло към имот с номер 2997 по плана на
Свети Никола, изготвен 1977г., с основно попълване 1991г. и попълнен
допълнително със Заповед № РП-381 от 29.08.2005г., но с недовършена именно процесната граница. Скица с изх. № 94В-466 от 29.09.2005 г.,
послужила за продажба, не съответства на дял трети от делбата 1992 г. За имот
299 има подадено първоначално заявление за попълване на имота с три имота -
3166, 3167, 3168, по което искане е издадена заповед № 210 на Началник СГКК -
Варна. И двете заповеди от Началник СГКК - Варна по отношение на имот .299 са
отменени по съдебен ред, което означава, че този приложен трасировъчен карнет и
по двете преписки не може да бъде взет под внимание при извършване на полски
измервания впоследствие. При огледа в присъствието на адв. А., адв. И. и ищеца, вещото лице П. възприело изградена видимо
нова ограда между имот .2357 и имот .300 с колчетата и мрежа при около един
метър отклонение, като навлиза в имот .300. Имот 2357 има само една
материализирана граница – източната и тя е отдръпната към имот 300. Показано е с пунктир на комбинираната скица. Вътрешната граница към имот 299 не е материализирана
на място.
От събраните
гласни доказателства – показания на водения от ищеца свидетел В. М. К., се установява, че
познава страните по делото. Била е колежка със съпругата на В. - Р.. В. има
място в м. „Акчелар“ - град Варна. Свидетелката е
работила в „Агропроект“. Правили плановете на
местността. Ходила е в имота през
лятото, защото имало хубави плодове. През 1990-1992 год., искали ЧЗР за промяна
в статута на имота. Те го променили, след като купили долния имот до пътя защото
имало само едно изискване, да имат достъп до път. Като починал бащата на Р., тя
и сестра й направили делба, 77 е общия имот и при делбата станаха два имота,
единия е 77, а 1131 останал без достъп. През това време дядо Петър бил
собственик на имот 300, а сега са 908б, 908в, 908а. Той прави делба на трите си
деца, двете сестри получават 908б и 908в, а сина получава 908а. По-нататък през
времето до 1996 г. собственика на 908а искал промяна на статута му статута с
ЧЗР, но откъм пътя бил маломерен и не станала. Имотът на Р. останал без път и те се разбрали
към 2002-2003 г. със собственика на съседния – В. В. да и им разреши да минат
през неговия имот, за да ползват път. Съседния имот е този на скицата на л. 7
от делото 908а. По късно В. В. продал имота на В. с някакъв съсобственик - не го е
виждала. Фирмата, която закупила 908б и 908в изготвили ЧЗР за промяна, но
не получили разрешение. В. ползвал този имот, който му продал В. В., така,
както е показан на скицата. Границите ги видяла през 2013-2014 г. когато колегата
й К. В. поставил четири колчета в четири точки към имоти 908б и 908в. В горния
край на границата между имот 908 и имот 1177 имало тоалетна. Там, където били
забити колчетата, имало нещо като бодлива тел, плет като ограда, а сега е
почистено. Последния път ходила лятото на 2017 г., преди това много често ходила,
още когато бил жив бащата на Р. - 1986, 1987 година. Имот 908а се ползва от В.
и Р. от както го купили приблизително между 2003-2005 г. Там има овошки, които
се окопават и се поддържа като ливада. Целият имот е ограден. Тази граница е по
делбата. Друго лице не е виждала да ползва имота, само Р.. На комбинираната
скица към последното заключение свидитлекта не мога да
кажа къде са овошките, не мога да се ориентира. В момента в имота се влиза
между имот 908б и на В. имота, който е останал. Преди, когато имота бил цял,
преди да ги продадат сестрите и брата, тогава и този имот бил цял, за целия
имот входа бил от пътя надолу.
От показанията
на водения от главно встъпилото лице свидетел В. М. Т., се установява, че познава В. като
съсед. Баща е на М. Т., която продала имота на „ВИП БИЛД“. Купила този имот през 2005 г. Граничи с имота
на В. от западната страна. Като купили имота бил с площ 2 040 кв. м.
Геодезист забил колчета и той оградил отвсякъде имота с големи колове и мрежа. Преди
това нямало ограда. Няколко пъти от страната на ищеца /сочи го/ оградата била събаряна,
коловете ги нямало, мрежата изчезнала. Имотът
на В. нямал достъп до път, не знае откъде минавал. След определено време се
появила една пътечка от северната страна към неговото място, малка, един-два
метра като поискал да му продаде четири метра от имота на дъщеря му, за да може
да влиза с кола и да си върши работа. Парцела на дъщеря му нямал достъп от северния
път и не пречел на достъпа на В. до неговия имот. От 2005 г. до продажбата 2013-2014 г. свидетелят се грижел
за имота. Поправял оградата, която била местена и събаряна откъм В., имало
голямо дърво което някой отсякъл, барака която паднала. Преди продажбата
направил ново трасиране за 400 лева и забили колчета около целия имот на М.,
който граничи от две места с път - на север и изток /главния път към морето/. До парцела на В. имало имот лице с име М., то
граничи с него. На границата на двата имота не е имало постройка, имало
постройка в имота на М. В имота на В. не
е виждал освен тоалетна от няколко дъски.
От показанията
на водения от ответинка свидетел Д. Ч. Б., се установява, че, познава С. М. и адв. В. Фирмата „ВИП
БИЛД“ купили имот в местност „Акчелар“, който бил на
приятелката й М. Т. с правоъгълна форма
и площ малко над два декара. За първи път ходила там 2013 г., имало ограда физическа
от източната страна откъм морето и северната страна, където имало път, мрежа и
бетонни колчета. От южната страна се виждала къде е границата, а от западната
страна нямало ограда. Постройка в имота нямало, имало диворастящи растения с
различна височина. Имало съседи от
другата страна на пътя, от север. През 2013 г. М. я помолила да й стана
пълномощник за продажба на мястото, да се извадят документи по продажба на
имота, но от Агенция по кадастър й казали, че не може да издадат скица веднага,
понеже имота от запад свети в червено, има някакви проблеми. След няколкократни
опити се срещнала с директора на АГКК, която е посъветвала да се измести
западната граница навътре в имота на М., като по този начин издаването на скица
ще стане много бързо, защото тя вече няма да граничи с проблемен имот. С
помощта на геодезист бил направен такъв план за промяна. Обяснила на М., която
се съгласила да бъде направено по този начин. Имота останал по-малко от
1 600 кв. м. Около 3 пъти е ходила на мястото, но до декември 2013 г.,
докато било направено преместването на западната граница навътре в имота на М.
и било обособено едно малко парче земя с неизвестен собственик, то било в
границите на М. Имотът не бил поддържан и култивиран. Към това малкото място М.
не е правила ограда, нямала е съмнение, че това е част от нейния имот. Целият имот
на М. бил продаден, заедно с това малкото парченце. Свидетелката инициирала плана за промяна в
границите на имота, който бил изготвен от геодезист К. В. Бащата на М. ходил с
него там, защото тя била служебна ангажирана. Не познава собственика на горния
имот лично, не го е виждала там, но знае, че е ищеца /сочи го/. Откъм западната
граница няма материализирана ограда на място.
Въз основа на така установените факти, Варненският
районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният първоначален иск е с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 77 пр. 1 и пр.2 ЗС, предявените от главно встъпилото лице искове
са с правно основание чл. 108 вр. чл. 77 пр. 1 и 2 ЗС
срещу първоначалните ищци и чл. 124 ГПК вр. чл. 77
пр. 1 и 2 ЗС срещу първоначалните ответници.
Предвид посочената правна квалификация,
предмет на настоящото дело е установяване по отношение на ответниците,
че ищците притежават правото на собственост върху процесния
недвижим имот, респ. - установяване от
главно встъпилото лице по отношение на ищците и ответниците,
че е собственик и ищците държат
фактическата власт върху имота.
В конкретния
казус това означава, че в тежест на ищците е да
установят в условията на пълно и главно доказване придобито по оригинерен /по силата на закона - давност или др./ или деривативен /от праводател/
способ право на собственост върху поземлен имот с идентификатор 10135.2526.2357,
по КК и КР на гр. В. одобрени със заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК. В тежест на
ответника е да установи придобито от трети лица по оригинерен или деривативен способ
право на собственост върху горецитирания недвижим имот, а главно встъпилото лице следва да установи собствените си права
върху имота на твърдяните основания - договор и
давност, и държането на имота от ищеца.
В случая ищците
твърдят, че са собственици на ½ ид.ч от имота
по силата на договор за покупко-продажба от 2005г. и на остатъка – по придобивна давност. Съдът намира твърденията им за
неоснователни. От обсъдените заключения по приетите две експертизи е видно, че праводателят им по договора за продажба – В. П. В. е
получил имот 2997 по КП 77г. в дарение от съделителя по договора за доброволна делба от 1992г. – П. В.
П., на когото е бил поставен дял III–ти с площ 1105
кв.м. Съдът кредитира заключенията на вещите лица, според които спорния имот с
идентификатор 10135.2526.2357, по КК и КР на гр. В. не е
попадал в така определения на праводателя ищците дял III-ти по договора за доброволна делба, частично отговарящ на имот
908а по КП 77 и ПИ с идентификатор 10135.2526.299 по КК. Действително в
действащия КП към момента на придобивната сделка от
2005г., площта на ПИ 10135.2526.2357 е нанесена графично във впоследствие
попълнения в КП от 1977г със заповед от 2005г. имот 2997, но текстово в
заповедта границата му на изток не е била определена правилно. В тази насока
съдът не кредитира т. 9.3а от допълнителната СТЕ, тъй като противоречи на т. 11
от основната и т. 1 от повторната, уточнена в съдебно заседание, като разликата
във формата на имот 2997 и имота представялващ дял III –ти по договора за делба от 1992г. е очевидна и без специални
познания. Следва да се отбележи и категоричното несъответствие в площта на
имота придобит от праводателя на ищците като дял III ти - 1105 кв.м. и площта на имот 2997 съобразно границите му по
заповед РП-381/29.08.2005г. и скицата на
л. 7 от делото - 1148 кв.м., въпреки че е предвидено от север да му се отнеме
значителна част /видимо ясно на комбинирана скица № 3/. Предвид изложените
доводи и принципа, че праводателят на ищците не е
можел да им прехвърли повече права отколкото има, те не са
придобили ½ ид.ч от имот с идентификатор 10135.2526.2357, по КК и КР, тъй като той не е попадал в
придобитите от тях ½ ид.ч от имот 2997 по КП
77 с обсъдения нотариален акт от 03.11.2005г. Вещите лица са
категорични, че в ПНИ 2007г. и в действащата КК 2008г.,
имот с идентификатор
10135.2526.2357 попада с незначителни отклонения
в дялове I и II–ри от доброволната делба, границата на
които към дял I–ви съвпада почти изцяло с границата между ПИ с идентификатор
10135.2526.299 и ПИ с идентификатор 10135.2526.300. След като имот с
идентификатор 10135.2526.2357, по КК и КР на гр. В. е
бил нанесен в ПНИ и в КК и КР, като част от имот 10135.2526.300, и това не е
било оспорено по съответния ред предвиден в ЗКИР, следва че към датата
предявяване на иска, това фактическо състояние е меродавно и по отношение на
собствеността.
Ищците не са
придобили и останалата ½ ид.ч. на твърдяното
основание – придобивна давност, като доколкото
характера на осъществяваното владение според съда е било недобросъвестно по см.
на чл. 79 ал. 1 ЗС, е необходимо изтичане на срока посочен в същата норма – 10
години, за да бъде приложен чл. 77 пр. 2 ЗС. Твърдението на ищците, че са манифестирали
съобразно разясненията дадени с ТР № 1/2012г. на ОСГК на ВКС ясно и категорично
намерението си за своене на общата вещ спрямо
съсобствениците си – ответници остана недоказано. Воденият
от ищците свидетел не установи това, като наблюденията му касаят спорадични
посещения в имота в процесния период и по никакъв
начин не касаят изразяване на такова намерение спрямо съсобствениците. Следва
да се отбележи и наличието на сключен между ищците и ответниците
договор за доброволна делба от 30.05.2006г. на целия закупен през 2005г. имот,
който макар и прогласен за нищожен, (предвид единственото основание за това
- нарушение на изискванията на ЗУТ за
минимално лице към път), ясно сочи за наличието на съзнание у страните по него към
него момент, че са били съсобственици. От тогава до предявяване на иска не е
изтекъл необходимия 10 годишен срок.
Съобразно с
горните изводи, искът по чл. 124 ГПК следва да бъде отхвърлен изцяло.
Предвид
отхвърлянето на първоначалния иск следва да се разгледат исковете на главно
встъпилото лице, които по същество съдът намира за основателни.
Ответниците признават предявения
срещу тях иск, който съвпада с изначалната им позиция в процеса. В случая
следва да се отбележи, че те като съсобственици с ищците в съседния имот имат
преки наблюдения върху обстоятелствата свързани със спора, като не бяха събрани
данни, че са заинтересовани от уважаването на претенциите на главно встъпилото
лице /напротив биха имали интерес от отхвърлянето му, с което ще се увеличи
имуществото им/, поради което признанието им е косвено доказателство и за
основателността на иска срещу ищците.
Искът срещу
първоначалния ищец, съдът намира за основателен въз основа на заключенията на
вещите лица, които установяват, че с отклонение в рамките на нормалните
вариации спорния имот е попадал в определените на праводателите
на главно встъпилото лице дялове I и II –ри по доброволната делба от 1992 г., респ. в
образувания от тях с ПНИ от 2007г. НИ 526.300, който е пренесен в кадастралната
карта с идентификатор 10135.2526.300 с площ 1765 кв.м. От този
имот по заявление на прекия праводател – М. Т. на
главно встъпилото лице е бил образуван процесния имот
с площ 210 кв.м. и понастоящем е 1555 кв.м. Установява се и идентичността на
тези два имота по КК с обща площ понастоящем 1765 кв.м. с тази на дялове I и II по делбата от 1992 г. – 2040кв.м., като се
добавят отнетите за път откъм север и изток части - видно от комбинирани скици № 3 и № 8. Безспорно е обстоятелство, установено
и от експертизата, че първоначалните ищци държат този имот, като са изградили
ограда към собствения на „Вип билд“
имот с идентификатор 10135.2526.300.
При този изход на спора, в полза на ответниците
следва да се присъдят на осн. чл. 78 ал. 3 ГПК
сторените от тях по делото съдебно – деловодни разноски, възлизащи според
представения списък по чл. 80 ГПК на общо от 2060 лв. /депозит за изготвяне на
СТЕ, и адвокатско възнаграждение/. Разноски по иска на главното встъпило лице
не им се следват, тъй като той е уважен и срещу тях. Ищците, предвид уважаването на претенциите му
срещу тях, следва да репарират на осн. чл. 78 ал. 1 ГПК
и сторените от главно встъпилото лице разноски /за депозит за изготвяне на СТЕ,
държавни такси и адвокатско възнаграждение/ на стойност 1513 лв. по списък по
чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от
В.С.В., ЕГН ********** и Р.В.В., ЕГН **********
/починала и заместена в хода на процеса от Р.В.В./ иск с правно основание чл. 124 ГПК срещу
С.Д.К., ЕГН ********** и Е.П.К., ЕГН ********** за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищците са собственици на недвижима вещ,
представляваща ПИ с идентификатор 10135.2526.2357, по КК и КР на гр. В.
одобрени със заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК.,
с площ от 210 кв.м., находящ се в гр. В..
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 108 вр. чл. 77 пр. 1
от ЗС
по отношение на В.С.В., ЕГН **********, Р.В.В. ЕГН **********, С.Д.К., ЕГН ********** и Е.П.К., ЕГН **********,
че «В.б. ЕООД, ЕИК ********* е собственик на недвижима вещ, представляваща ПИ с
идентификатор 10135.2526.2357 по КК и КР на гр. В. одобрени със заповед
№РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК., с площ от 210 кв.м.,
находящ се в гр. В.,
като ОСЪЖДА В.С.В., ЕГН ********** и Р.В.В.
ЕГН ********** да предадат владението
на описания имот с идентификатор 10135.2526.2357 по КК и КР на гр. В. на «В.б.
ЕООД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК В.С.В., ЕГН **********
и Р.В.В. ЕГН ********** да заплатят на С.Д.К., ЕГН **********
и Е.П.К., ЕГН ********** сумата от 2060 лева, представляваща сторени по
делото съдебно – деловодни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК В.С.В., ЕГН **********
и Р.В.В. ЕГН ********** да заплатят на «В.б. ЕООД,
ЕИК ********* сумата от 1513,50 лева, представляваща сторени по делото
съдебно – деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: