№ 1323
гр. Варна, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично засеД.е на двадесет
и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Д.а
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20223100501336 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по жалба на С. Д. Д., ЕГН **********,
чрез процесуален представител срещу решение № 374 от 18.02.2022 г., постановено по гр.д.
№ 5286 по описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, седми състав, в частта, с която е изменен
определения с решение № 2341/29.05.2019г. по гр.д. № 2951/2019г. на РС Варна режим на
лични отношения на бащата с децата Д. С.ов Д., ЕГН ********** и М. С. Д.а, ЕГН
**********, като не е уважен поискания времеви отрязък и броя на дните и е определен нов
режим, при който бащата ще има право да вижда децата, както следва: - всяка първа и трета
седмица от месеца за времето от 17ч. в четвъртък или след приключване учебните занятия
на децата до 17ч. в понеделник, с преспиване; на рождения ден на децата всяка четна година
за времето от 17ч. до 20ч.; всяка година на рождения ден на бащата за времето от 17 ч. до
20ч; всяка четна година- първите три дни от пролетната ученическа ваканция, така както е
определена от МОН за времето от 10 часа на първия ден до 19ч. на третия ден с преспиване,
при задължение бащата да взема децата от дома на майката и ги връща обратно там; всяка
нечетна година- последните три дни от пролетната ученическа ваканция, така както е
определена от МОН за времето от 10 часа на първия ден до 17 ч. на третия ден с преспиване,
при задължение бащата да взема децата от дома на майката и ги връща обратно там; за
Великденските празници с преспиване - всяка четна година първите три дни за времето от 10
ч. на първия ден до 17ч. на третия ден, при задължение бащата да взема децата от дома на
майката и ги връща обратно там; за Коледните празници с преспиване- всяка четна година за
времето от 10ч. на 24 декември до 19ч на 27 декември с преспиване, при задължение бащата
да взема децата от дома на майката и ги връща обратно там; за Новогодишните празници с
преспиване - всяка нечетна година от 16ч. на 30 декември до 16ч. на 1 януари, при
задължение бащата да взема децата от дома на майката и ги връща обратно там; през лятото-
за времето от 10ч. на 01 юли до 19ч. на 15 юли, от 10ч. на 01 август до 19ч. на 15 август и от
10 ч. на 01 септември до 19ч. на 05 септември, с преспиване, при задължение бащата да
1
взема децата от дома на майката и ги връща обратно там.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
решението. Сочи се, че съдът след като е установил, че е налице изменение на
обстоятелствата, което обуславя разширяване на режима, следва да определи един още по-
разширен режим в посочения смисъл- месечният режим да е всяка нечетна седмица от 17ч. в
четвъртък до 8ч. в понеделник, на рождените дни на децата и бащата с приспиване до
следващия ден, да бъдат удължен с по един ден режимът на Коледните, Новогодишните
празници, както и летния режим.
Въззиваемата страна Р. Д. Д. в срока по чл.263 ГПК в писмен отговор е оспорила
жалбата като неоснователна, като е изразил становище, че ВРС е съобразил при
произнасянето си исканията на ищеца в исковата молба, но въпреки това във въззивната
жалба бащата оспорва така определения режим /който е идентичен с поискания от него в
исковата молба/.
В срок Д. е депозирала въззивна жалба срещу решението в частта, с която въобще е
допуснато изменение на режима на лични отношения между бащата и децата. В жалбата
излага, че не е доказано твърдяното в исковата молба изменение на обстоятелствата- че
отношенията между родителите са влошени още повече /твърди се, че са същите като при
подписване на споразумението/, че майката създава пречки са осъществяване на срещите
между бащата и децата /твърди се, че децата желаят срещите да са насаме с баща им без
присъствие на новата му приятелка/. Излага се, че бащата навежда противоречиви
твърдения, като първо твърди, че децата се чувстват отлично с новата приятелка и децата й,
впоследствие оспорва, че живее с такава. Твърди се, че бащата не е ангажиран с
образованието на децата, основно място в отношенията им заемат забавленията. Сочи, че
ВРС не е зачел становището на социалните работници, застъпено в социалния доклад и
свидетелските показания. Направил е неверен извод, че е в интерес на децата изменение на
режима на лични отношения. Особено така определеният режим, който бащата към момента
не е в съС.ие да реализира и да обезпечи задоволяването на образователните нужди и
потребностите на децата. Твърди се, че у ответника липсва родителска отговорност, не е
готов да поеме нарастващите възпитателни ангажименти. Затова и се излага, че изменението
на режима не е в интерес на децата. Моли се за отмяна на решението и отхвърляне на иска.
Отговор срещу въззивната жалба на Д. и постъпил в срок. С него въззивната жалба се
оспорва от С. Д.. Моли решението да бъде потвърдено.
Контролиращата страна ДСП Варна не е изразила становище по депозираната жалба.
По предмета на така предявените искове с правно основание чл.127 ал.2 СК се
излагат следните твърдения от страните:
РС-Варна е бил сезиран от С. Д. Д., ЕГН **********, в качеството му на баща на
децата Д. С.ов Д., роден на ******. и М. С. Д.а, родена на *****. с иска срещу Р. Д. Д., ЕГН
**********, с правно основание чл.59, ал. 9 вр. чл. 127, ал.2 СК за изменение режима лични
отношения на бащата с децата, който режим е определен с решение № 2341/29.05.2019г. по
гр.д. № 2951/2019г. на РС Варна като същият бъде разширен по изрично посочен от ищеца
начин. Претендирано е и изменение на издръжката, като се иска след разширяване на
режима и майката да заплаща издръжка на всяко дете по 162,50 лева месечно, считано от
датата на подаване на исковата молба-13.04.2021г. с падеж пето число на месеца, за който се
дължи до настъпване основания за нейното изменение или прекратяване.
Претендицията си ищецът основава на изменение в обстоятелствата, а именно-
влошени отношения между родителите, желание на децата за повече време с техния баща,
създаване на пречки от страна на майката при осъществяване на режима- поставяне на
условия дали при срещите да присъства и новата приятелка на бащата, дистанциране на
2
майката от децата през почивните дни и изпращането им при нейните родители.
Излага, че с влязло в сила на 29.05.2019г. решение по гр.д. № 2951/2019г. на РС
Варна е било утвърдено постигнато между страните споразумение по чл. 51 СК, с което
родителските права спрямо децата Д. и М. са предоставени за упражняване от майката, при
която е определено и местоживеенето им. На бащата е определен режим на лични
отношения и същият е осъден да плаща издръжка. Твърди се, че след раздялата на
родителите отношенията помежду им се влошават. Когато ищецът трябвало да е с децата,
майката поставяла условия дали той да е сам или с новата си приятелка, тя да не говори с
нея и те да не говорят с нея. Твърди, че децата знаят за новата му партньорка, приемат я
добре, общували с нейните деца. Заедно ходели на разходки и спортни занимания. Децата се
чувствали щастливи и добре обгрижени. Посочва, че когато децата са при майка си
преимуществено за тях се грижела тяхната баба по майчина линия. Майка им ги водели и
оставяла на вилата при родителите си и не им отделя нужното време и внимание. Била заета
предимно със себе си и собствените си преживявания, карайки ги да се чувстват
пренебрегнати. Твърди, че се притеснява за психиката на децата, които вече били големи и
ясно усещали отношението на майка си към тях. Твърди, че винаги е спазвал определения
режим на лични отношения, а когато се е налагало да поеме грижите за тях извън него,
поради болест или ангажименти на майка им, е реагирал моментално. Посочва, че децата се
чувстват добре с него, споделят му това, което ги тревожи и радва. Когато били заедно
изпълнявали задълженията си за учене, разчитали на неговата подкрепа и разбиране.
Разполагал със собствено жилище, в което децата отсядат, когато са заедно. С това
обосновава искането си за разширяване режима на лични отношения с тях. С оглед
евентуалната промяна в режима на лични отношения и по- продължително пребиваване
децата при него, както и предвид по- големите финансови възможности на майката, счита,
че същата следва да дължи издръжка в минимален размер за всяко от децата.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от Р. Д. Д..
Същата оспорва да е налице изменение на обстоятелствата след влизане в сила на
бракоразводното решение, обосноваващи исканата промяна, съответно тя да е в интерес на
децата. Твърди, че никога не е препятствала и ограничавала отношенията на децата с баща
им. Посочва, че си е позволила да говори с ищеца по повод неговата връзка с друга жена,
защото децата са споделили свои притеснения и неодобрения. Децата е трябвало в един и
същи момент да приемат раздялата на родителите си и новата връзка на баща си. Споделено
й било от детето М., че е огорчена и объркана от начина, по който баща й и новата му
приятелка се прегръщали и целували. Д. й споделил, че е намерил презервативи в къщата на
баща си и баща му обяснил за какво ги ползва с приятелката си. Споделяли й, че искат поне
веднъж да са сами само с баща си. Оспорва децата се чувстват обгрижени при баща си, като
посочва, че баща им явно е обсъждал пред тях с приятелката си делата, които тя води с
бившия си съпруг по повод режим на лични отношения с децата им. Твърди, че като са при
баща си, децата се чувствали напрегнати. Обстоятелството, че разчита на родителите си за
грижите на децата обяснява с факта, че работи често и в събота, тъй като бащата плащал
минимална издръжка, което я принудило и да заведе дело за увеличаването й. Често, когато
децата са били при баща си и са настинали, ищецът й се обаждал по телефона, за да му
занесе лекарства, независимо че тя му казвала какви лекарства трябва да вземат. Твърди, че
водещ аргумент за ищеца в завеждане на настоящото дело е обстоятелството, че тя е
поискала увеличаване издръжката на децата. В тази връзка искането му да прекарва повече
време с децата счита да не е водещото, а резултат от нежеланието му да плаща издръжка за
отглеждането им. Твърди, че между нея и децата има стабилно изградена връзка на доверие,
обич и привързаност. Те разчитат предимно на нея, споделяли й своите тревоги и емоции.
Потвърждава, че разчита на родителите си за грижите за децата. Оспорва бащата да е вземал
децата извън определения режим на лични отношения, а ако това се е случвало, то е ставало
за негово удобство и съобразяване с негови лични планове. Оспорва бащата да може да
разчита на помощта на родителите си, като твърди, че те живеели в Ямбол и рядко идвали
във Варна. Оспорва и работното му време да позволява да отделя повече време с децата,
като твърди, че той продължава да работи при същия работодател и при същото работното
3
време. Сочи да е имало случаи в режима на лични отношения с тях, баща им да ги води на
частна занималня поради трудови ангажименти. Оспорва бащата да живее в апартамент в
града и твърди, че живее в къща в с. Б., пътувайки всеки ден до работното си място.
Претенцията за издръжка поради разширяване режима на лични отношения се оспорва като
недопустима, респ. неоснователна. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и
присъждане на разноски.
Контролираща страна Дирекция „Социално подпомагане"- Варна, редовно уведомена
не изпраща представител. Депозира социален доклад.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
С влязло в сила решение по гр.д. № 2951/2019г. по описа на ВРС е било утвърдено
постигнато между страните споразумение по чл. 51 СК, съобразно което родителските права
по отношение на децата- Д., роден на ******. и М., родена на *****., са били предоставени
за упражняване от майката Р. Д., при която е било определено и тяхното местоживеене. На
бащата С. Д. е бил определен режим на лични отношения с децата, както следва: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 17 часа в петък до 17часа в
понеделник, един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, всяка
четна година за по три дена през Коледните и Великденски празници и всяка нечетна година
за по три дена през Новогодишните празници, както и по всяко друго време след
предварителна уговорка между родителите.
В изпълнение на задълженията по чл.15 ал.6 ЗЗДт ДСП- Варна и ДСП- Вълчи дол са
депозирали социални доклади, от които се установяват следните обстоятелства:
Майката е родителят, който полага непосредствените грижи за децата Д. и М. след
раздялата на родителите през 2019г. и последвалото я бракоразводно решение. По думи на
майката, след развода тя е нямала против бащата да се вижда с децата повече време, стига
това да не пречи на техни вече организирани ангажименти. По време на епидемиологичната
обстановка в страната, тези контакти са били ограничени, с оглед опазване здравето на
децата, като е осигурявала възможност децата да комуникират с баща си по телефона и чрез
видео разговори, както и от терасата на жилището й. Въпреки това той е подал жалба срещу
нея, а впоследствие и тя срещу него за отправяни заплахи и блъскане по вратата на
жилището й. След развода бащата представил на децата новата си приятелка, която била
кръстница на брат й. След развода М. започнала да проявява нервни изблици, а при Д. се
появили тикове с очите. Децата били водени на психолог и психиатър. Споделила е
нежеланието си по разширяване на режима с аргументи, че децата вече са свикнали с него, а
и поради притеснения, че бащата подронва авторитета й отменяйки ограничения на децата,
които тя е налагала и факта, че баща им преимуществено им осигурявал забавления, при
което учението оставало на заден план. Децата и майката живеят в собствено на майката
жилище, разполагащо с всичко нужно за отглеждане на децата и задоволяване
потребностите им. Майката е споделила, че работи от понеделник до петък от 8ч. до 17ч., с
почивни събота и неделя. По отношение на децата разчитала на родителите си и
семейството на брат си. Детето Д. понастоящем е пети клас, а детето М.- втори клас. И двете
деца са на целодневно обучение, посещават занималня, като вечер получават помощ от
майка си в ученето. Двете деца са споделили пред социалните работници, че желаят
родителите им да живеят заедно, но това било невъзможно. Изказали са, че и при двамата се
чувстват добре. Имат приятели, както в квартала, в който живеят, така и в с. Б., където
живее баща им. Разказали са, че понякога се виждат с баща си по- често, майка им
позволявала. Категорично мнение дали желаят повече срещи с баща си не са изразили.
Констатирана е от социалните работници нарушена комуникация между родителите.
Единомислие между родителите по въпросите за децата трудно се постига.
4
ДСП Вълчи дол е извършила социално проучване по отношение на бащата. Той
живее в с. Б., в жилищна сграда с двор. Жилището разполага с необходимите социално
битови условия, вкл. обособена детска стая. Споделил е, че живее сам. В съседство имало
млади семейства, с чиито деца, децата му играели. Разчитал на подкрепата на родителите си
и на приятели.
Социалният работник е изразил становище, че на този етап от развитието на
отношенията не е в интерес на децата да се променя режима на лични отношения.
В открито съдебно засеД.е, съдът е изслушал по реда на чл. 59 ал. 6 СК и двамата
родители.
Бащата споделя, че след развода комуникацията с майката е нарушена. Двамата не
съумявали да говорят и обсъдят въпроси относно децата си. Живеел в с. Б. в къща, но имал и
жилище в ЖК „Възраждане“, където оставал да спи с децата в продължение на месец, когато
ги вземал всяка сряда, поради ангажимент на майка им. Имал нова приятелка, която
понякога оставала заедно с нейните деца. Децата се познавали, водил ги бил заедно на
почивка., По време на пандемията в продължение на б месеца не бил ги виждал,
комуникирали по Вайбър. Имало случаи, когато докато говори с М. по телефона, тя била
взимана от баба си и се прекратявал разговора. Вземал децата през уикенда, като първо ги
питал как е минал денят и дали имат домашни, след което правели план как ще прекарат
почивните дни. Обичали да карат колелета, правели си пикник, вечер гледали филми. Първо
обаче оправяли домашните. Водел ги на кино, театър и на църква в неделя, когато пожелаят
до отидат с него. Веднъж ги завел на тренировка по плуване, след което престанал, поради
притеснение на майка им, че ще се разболеят. Преди развода ходели на тренировки.
Многократно искал да се види с децата и извън уговореното, но майката винаги го
прехвърляла към родителите си, понеже в 99% от случаите те били при тях в почивните дни.
Включително дядо им му забранявал да ги взема, когато е с приятелката си. Като причина за
заявяване на настоящата искова молба излага желанието си да общува повече с децата,
каквото било и тяхното желание. Когато и да говорел с децата, те искали да са по равно с
двамата си родители. Бил водил децата и на психолог за справяне с раздялата му с майка им.
Пред съда майката изложи, че след развода при Д. станали видими тикове с очите му,
а М. започнала да получава нервни кризи. Тя е била родителят, които е водил двете деца на
психолог, хомеопат за справяне и адаптиране към раздялата на родителите им. Често децата
били връщани по- рано или вземани по- късно от баща си от това, което е уговорено.
Посочва, че по време на пандемията действително е ограничила срещите му с децата, но
това е било по причина опазване на тяхното здраве и това на родителите й. С ищеца са
провели разговор по тази тема и били постигнали съгласие, след което забрала, че той е
пускал жалба срещу нея. По него време бащата се е виждал с децата от терасата, както и
чрез видео връзка. Счита, че исканата промяна няма да е интерес на децата, тъй като те вече
са пригодени към този режим, свикнали с раздялата на родителите и една промяна само би
върнала нещата назад. Оспорва да е препятствала възможността децата да се чуват с баща
си, но сочи, че той им звънял по 5- 6 пъти на ден, прекъсвайки вечерята им и времето й на
общуване с тях. Преди лягане също им звънял- към 21.30-22ч., настройвайки ги с думите-
ама майка ви пак ли не ви дава да говорите. От децата знаела, че като са при баща си си
лягали към 23.30ч., докато тя се опитвала да определи режим децата да си лягат навреме, за
да могат да са се наспали, когато отиват на училище. От тях знаела и че баща им позволявал
да гледат приложения, които тя не позволява. Посочва, че когато са при баща си, времето
било прекарвано само в забавления и когато се върнели при нея трябвало да наваксват с
пропуснатото в подготовката им за училище.
От събраните по делото гласни доказателства се установява следното:
Св. А. М. познава родителите от преди раждането на децата. Впечатленията му са, че
С. е грижовен родител. Преди развода той се грижел повече за децата, защото Р. работела
много. След раздялата се виждал със С.. Децата им били в един клас, излизали са заедно и са
се събирали с децата. През 2020г. често С. му се обаждал, за да пита за домашните на децата.
Когато имали уроци за учене, С. държал първо да ги научат и после с игрите. Добри са му
5
впечатленията и от отношенията между Р. и децата, независимо, че отдавна не се били
виждали. Спомня си, че когато помолили Р. да пусне децата на рождения ден на свидетеля
през 2019г., майката отказала.
Св. Ю. Г. е дългогодишен приятел със С., децата им също били приятели. Виждали се
многократно в с. Б.. Определя С. като отговорен и грижовен родител. Децата се чувствали
комфортно с него, както преди, така и след развода. Децата не присъствали на рождения
ден на дъщерята на свидетеля през 2020г., като свидетелят знае от бащата, че Р. не ги е
пуснала.
Св. Д. Д., който е дядо на децата по майчина линия, посочва, че по негово настояване
при развода режимът на С. с децата е бил определен от бащата и Р. не е правила корекции, с
идеята по- бързо да премине всичко и децата да не бъдат повече тормозени. Затова и в
споразумението било написано, че С. може да взема децата винаги при взаимно съгласие с
майката, а не когато на него му скимне. Настройвал децата, че ще са при него и в последния
момент уведомявал майка им, която вече е организирала други неща с тях. Тогава децата се
разстройвали и намразвали майка си, че не им позволява срещата с него. От дъщеря си знае,
че с бащата комуникират само със смс-и и нерядко тя разбирала нещата след децата. Ако и
да имало разговори, те били в неприличен тон. Д. получил тикове, които почти отшумели.
М. получавала истерии и все още, но нещата започнали да се успокояват и децата вече били
свикнали с този режим. Той и съпругата му, която била учител по математика помагали на
Д., понеже бил в 4-ти клас. Ако се наложело да се купуват лекарства, С. оставял всички
разходи на дъщеря му, даже веднъж, когато едното дете било болно искал да вземе само
здравото. Признава, че С. умее да забавлява децата, но не и да им помага в учебния процес.
Когато децата не били при С., редовно основно в неделя, а и през седмицата по различни
поводи ходели при тях. Съпругата му прибирала децата от училище, защото работи там, ако
майката е възпрепятствана. Р. работела от 08ч. до 17ч., като и събота ходела. Св. Д.а Ан.
също сочи, че раздялата на родителите се е отразила зле на децата, но Р. успяла да им
помогне, като се опитвала да не ги намесва в конфликта си със С.. Притеснявала се за
децата, защото С. ги информирал за делата, които водят с майка им. От Р. знае, че
комуникацията с бащата не е добра. Той искал да взема децата извън определения режим, но
го правел в последния момент, след като тя вече имала организирани планове с тях. И когато
му откажела, той се държал лошо с нея, което допълнително влошавало нещата между тях.
По делото е изслушано и прието експертното заключение на в.лице Р. Г.- клиничен
психолог по допусната съдебно- психологическа експертиза, като от него се установява, че
децата са в съответното за възрастта си физическо и психическо развитие. И при двете деца
е констатирана потиснатост и тревожност, дължащи се според в.л. на раздялата на
родителите. Касае се за временно съС.ие, което подлежи на корекция чрез фамилен терапевт
и преодоляване на неотработени емоции от раздялата на двамата родители. Изследването е
констатирало тревожност при Д., некомфортно усещане, когато родителите му се карат и не
се разбират. Това обяснява и нагласата на детето да бъде добър ученик, успешен спортист и
добър художник, проектирайки по този начин възможност родителите му да бъдат
умиротворени и да се съберат отново. Констатирано е и усещане за вина относно тяхната
раздяла. Д. е чувствително, деликатно, много добре възпитано дете с по- зряло за
календарната му възраст поведение според в.л. Неговите две желания били да се учи и
получава повече шестици и да събере родителите си. На неосъзнато ниво Д. е показал, че е
сърдит на родителите си за това, че са се разделили. Детето М. е показало пред в.л. силно
притеснение, плачело е и се е гушкало в майка си. При в.л. е останало заедно с брат си. В
хода на изследването е установена потребност на детето от неговото семейство- майка, баща
и брат, всички те да са заедно. А написаните писма до родителите й разкриват потребността
на детето от опора, сигурност и любов, изразявайки обич към двамата по равно. В този
смисъл, връзката на двете деца с родителите им е силна. Те ги обичат, ценят и страдат.
Желанието на децата е родителите да се съберат. Раздялата на родителите е била стресова са
децата и те предвид календарната си възраст не са могли да преодолеят, което ги кара да
страдат, да са потиснати и с понижена самооценка. От своя страна родителите са в
6
необработен конфликт, напреднал във времето, достигнал до степен онлайн комуникация.
Като личности и двамата родители имат потребност от благоприятно възприемане и
одобрение в обществото. При бащата в.л. заключава разминаване между желаното от него
поведение и реалното такова поставен в условия на фрустрация. В аналогични ситуации,
майката отстоява своята истина, но умее и да бъде толерантна към другата страна. Акцент
при нейната личност е поставен върху ролята й на майка, тъй като се е почувствала обидена
и незачетена като такава от бившия си съпруг. При бащата се установява съС.ие по
изискване на обратна връзка от другите за евентуални негативни настроения и нагласи, и
потребност от благоприятно възприемане. И двамата родители според собствените си
разбирания, морал и приоритети възпитават децата си. Бащата има потребност да бъде
повече възприет като желан и предпочетен родител. Майката, макар че проявява разбиране
към желанието на децата да прекарват повече време с баща си извън режима на виждане,
изразява протест, че той е по- облагодетелствания родител, който се възползва от времето,
което децата прекарват с него в развлечение. По този начин на практика и следствие от
необработената помежду раздяла, двамата родители проявяват конкуренция и ревност. В
заключение и двамата родители разполагат с нужния родителския капацитет. Всеки от тях
полага адекватни грижи за децата и може да взема адекватни решения по отглеждането и
възпитанието им. Съществуващият между тях конфликт и еднаквата им потребност от
благоприятно възприемане и одобрение са ползвани като нездрава конкуренция между тях
за това кой е по- добрия родител. Формираната негативна нагласа на родителите един към
друг създава пречка за справяне с конфликта. Необработените емоции от раздялата и
формалната толерантност на майката към разширените контакти на бащата с децата, внасят
смут в децата, карат ги да страдат, да бъдат потиснати и вътрешно тревожни. Вкл.
подтиквайки детето Д. да се чувства отговорно за семейния проблем и да се опитва да
събере отново семейството, а детето М. да се старае да покаже своите чувства и обич към
двамата, без да е в съС.ие да ги балансира. Тези преживявания правели децата нестабилни,
тревожни, неуверени, плахи, неспособни да осигурят пълноценната си себезащита. Сега
били потиснати, а в бъдеще и при неразрешен и/или задълбочаващ се конфликт между
родителите можело да доведе до други последици свързани с адаптацията им при
променящи се условия, като понижена гъвкавост и пластичност, а силните чувства ще
определят поведението им на повишена невротичност. Според в.л. децата няма проблем да
се виждат повече с баща си, но за целта родителите следва да имат договаряне това да става
така, че да не създава у децата чувство за вина, т.е отивайки при единия родител и връщайки
се при другия. Ако родителите не могат да преработят емоциите от раздялата си, следва да
потърсят за това терапевт.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, ведно с наведените във въззивната жалба възражения, намира за
установено от правна страна следното:
Нормата на чл.56 ал.9 СК сочи, че ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на един
от родителите, по искане на дирекция "Социално подпомагане" или служебно може да
измени постановените по-рано мерки и да определи нови. Твърдяното от ищеца Д. в
исковата молба изменение на обстоятелствата се изразява във влошаване отношенията
между родителите след постановяване на бракоразводното решение и определянето на
режима на лични отношения; появило се желание на децата за повече време с техния баща;
създаване на пречки от страна на майката при осъществяване на режима- поставяне на
условия дали при срещите да присъства и новата приятелка на бащата; дистанциране на
майката от децата през почивните дни и изпращането им при нейните родители.
7
От събрания по делото доказателствен материал, кредитиран в неговата съвкупност, се
установява, че децата се отглеждат от майката, като нея и децата, така и между децата и
бащата съществуват хармонични отношения. Децата обичат, ценят и страдат за родителите
си, като всяко от тях се съпротивлява срещу раздялата на подителите по различен начин- Д.
чрез опити има по-високи постижения, за да омилостиви родителите си в решението им да
се разделят, а М. чрез потиснато тревожно поведение или чрез емоционални откровени
изблици. Тази съпротива на децата по отношение на раздялата на родителите обаче не
намира отражение в отношенията им към всеки един поотделно. Децата са споделили пред
социалния работник и са демонстрирарали пред вещото лице, че се чувстват добре и при
двамата родители, имат приятелски кръг. Срещат се с желание с неотглеждащия ги родител-
бащата, като няма данни същите да са ограничавани в срещите от своята майка. Не споделят
и за притеснения при срещите с бащата досежно присъствието на трети лица / в частност
новата му приятелка и децата й/, нито пък за въведени ограничения от майката за
присъствието на трети лица при срещите с бащата. Същевременно не са категорични, че
въпреки хармоничните отношения с баща им, желаят времето, което прекарват заедно да се
увеличи. Категорични са, че понякога се виждат и по-често със своя баща, тъй като майката
им разрешава. Тези изводи съдът прави въз основа на установеното от социалния доклад,
както и от заключението на вещото лице. Свидетелите Д. и Ан. също сочат, че децата се
чувстват добре при своите родители, майката разрешава срещи на бащата с децата и извън
режима, стига това да не нарушава вече поети ангажименти. Проблемите при вземане на
децата извън режима според свидетеля Д. възникват, тъй като бащата несвоевремнно
уведомява майката за своите намерения с децата, а обсъжда само с тях решенията си
предварително. Тази липса на единомислие се установява и от социалния работник и вещото
лице. Свидетелските показания на св. М. и Г. не опровергават тези изводи. Същите сочат за
инциденти, при които за рожден ден на свидетеля или децата му децата не са били пуснати
от тяхната майка. Но и двамата свидетели нямат преки и непосредствени впечатления, че
именно майката е възпрепятствала идването на децата, дали това е било извън режима на
лични отношения, кога е била уведомена майката, причините, поради което децата
евентуално не са допуснати. Като се има предвид изложеното от свидетелите Д. и Ан., които
впечатления са преки и непосредствени, съставът приема, че от епизодичните,
неконкретизирани и непреки показания на двамата свидетели М. и Г. не може да бъде
направен извод, че майката препятства срещите с бащата, дори и извън режима на лични
отношения. Самият ищец е изложил пред социалния работник, че е отглеждал децата в
апартамента във „Възраждане“, когато майката е била заета, който факт опровергава
твърдението му, че майката създава пречки. Наред с това, следва да бъдат съобразени и
показанията на свидетеля Д., който сочи, че често се е налагало да се съобразяват с
исканията на бащата за виждане на децата извън режима. Свидетелят дори сочи, че се е
наложило да си тръгват по-рано от почивка с децата, тъй като бащата е искал да ги вземе.
Свидетелят сочи, че предишното споразумение между страните е изготвено изцяло по
желанието на бащата, като това е бил конкретно предложения от него режим.
Предвид установените констатациите по-горе, съставът намира, че не се установи да е
8
налице изменение на обстоятелствата, а именно- влошаване отношенията между двамата
родители след подписване на споразумението, създаване на пречки и въвеждане на забрани
от страна на майката за осъществяване на контактите между бащата и децата, дистанциране
на последните от тяхната майка. От установеното от вещото лице не може да бъде направен
извод за влошаване на отношенията между родителите, а по-скоро за необработен конфликт
между тях от раздялата, липса на единомислие точно поради тази причина, желание на
всеки родител да се утвърди пред децата като по-добър родител. Тези отношения обаче не
представляват изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.56 ал.9 СК. От една страна,
няма данни отношенията да са били различни към предходния момент. Освен това
изменението на режима на лични отношения между бащата и децата би допринесъл още
повече за задълбочаване на този непреработен конфликт. Разширяването на режима би
променило изцяло утвърдените вече правила и осъществяването му, чувството за стабилност
и сигурност у децата, които знаят и спазват установения режим ще бъде отново нарушено.
Съставът счита, че е безспорно установено е от вещото лице, че децата по свой начин
продължават да страдат, но не от по-малкото време прекарвано със своя баща, а от раздялата
на родителите и се опитват да ги омилостивят, за да ги съберат отново. Затова и към този
момент, когато децата се чувстват добре, стабилни и спокойни както в присъствието на
майката, така и при установения с бащата режим на лични отношения, съставът намира, че
не е в техен интерес ежемесечният режим да бъде променян. Съдът мотивира този свой
извод и съобразявайки, че и двете деца вече са ученици в началните класове, същите имат
нужда от установеност при подготовката на уроците, дневния си режим през седмицата с
оглед осъществяване на учебната им ангажираност. Не е спорно, че и при бащата има
създадени условия за обезпечаване на тези нужди на децата, но не в такава степен, както
при майката. Същата може да разчита както при вземането на децата от училище на своите
родители, така и при подпомагането им в училище от техните баба и дядо. За сметка на това
бащата работи, няма лица от тесния семеен кръг, които да го подпомагат при обгрижването
на децата през седмицата. Освен това желаният от него режим на практика определя
пребиваването на децата при бащата повече от половината от двете седмици през месеца,
както и допълнителното нощуване през ден сряда всяка седмица. Практически желаният
режим наподобява режим при съвместно упражняване на родителските права, за което обаче
не е налице съгласие от страна на майката, поради което и по реда на чл.56 ал.9 СК не би
могло да бъде реализирано. /така т.2 от ТР №1/03.07.2017г. по т.д. №1/2016г. на ОСГК/.
Затова и по всички изложени съображения не следва да бъде допуснато изменение на
ежемесечния режим на лични отношения.
Безспорно се установява, че предвид липсата на добра комуникация между
родителите дадената от съда, одобрил споразумението, възможност бащата да взема децата
по всяко друго време след предварителна уговорка между родителите, не се реализира в
интерес на децата. Последните не знаят дали родителите са се договорили за конкретна
среща, дали бащата е предупредил майката, че желае да ги заведе някъде извън режима,
дали тя е дала съгласие. Тази несигурност води до неспокойствие и отрицателни емоции за
децата. Затова и настоящият състав намира, че следва да бъде конкретизиран посочения
режим, касаещ осъществяване на срещи с бащата извън точно определения в
споразумението.
В този смисъл следва да бъде допълнен определения със споразумението режим, като
изрично бъде определено, че бащата има право да взема и вижда децата всяка четна година
на рождения ден на съответното дете от 10.00ч. до 12.00ч. сутринта, когато детето е първа
смяна на училище или е почивен ден извън режима на лични отношения, и от 17,00ч. /или
след училище/ до 19.00ч., ако е втора смяна на училище. Всяка нечетна година бащата има
право да взема децата в деня, следващ рождения ден на съответното дете от 10,00ч. до
12,00ч., сутринта, когато детето е първа смяна на училище или е почивен ден извън режима
на лични отношения, и от 17,00ч. /или след училище/ до 19.00ч., ако е втора смяна на
училище.
Бащата следва да може да взема и вижда децата на рождения си ден всяка година от
9
18,00ч. /ако е извън режим на лични отношения/ или след училище /ако е през седмицата/ до
21,00ч., след което да връща децата в дома на майката.
Следва да бъде конкретизирано и че бащата ще взема децата с преспиване всяка
четна година- първите три дни от пролетната ученическа ваканция, така както е определена
от МОН за времето от 10 часа на първия ден до 19ч. на третия ден, а всяка нечетна година-
последните три дни от пролетната ученическа ваканция, така както е определена от МОН за
времето от 10 часа на първия ден до 17ч. на третия ден с преспиване, при задължение
бащата да взема децата от дома на майката и ги връща обратно там. За Великденските
празници бащата ще може да взема децата с преспиване - всяка четна година първите три
дни за времето от 10ч. на първия ден до 17ч. на третия ден /Великден/, при задължение
бащата да взема децата от дома на майката и ги връща обратно там; за Коледните празници с
преспиване- всяка четна година за времето от 10ч. на 24декември до 17ч. на 27декември с
преспиване; за Новогодишните празници с преспиване - всяка нечетна година от 16ч. на 30
декември до 16ч. на 1 януари, при задължение бащата да взема децата от дома на майката и
ги връща обратно там.
Досежно режима на лични отношения, определен със споразумението в размер на 30
дни през лятото, следва да бъде упоменато, че той ще се реализира на два пъти по 15 дни по
предварителна уговорка между родителите, когато майката няма да ползва платен годишен
отпуск.
По изложените съображения съставът намира, че решението на ВРС следва да бъде
отменено в частта, с която е допуснато изменението на определения със споразумение,
утвърдено с Решение №2341/29.05.2019г. на ВРС, режим на лични отношения между
бащата и децата досежно ежемесечния такъв, както и този по време на лятната ваканция.
Следва да бъде определен режима през останалите празници и ваканции, както беше
посочено по-горе.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 374 от 18.02.2022 г., постановено по гр.д.№ 5286 по описа за
2021 г. на Районен съд – Варна, седми състав, с което е изменен режима на лични
отношения между бащата С. Д. Д., ЕГН **********, и децата Д. С.ов Д., ЕГН ********** и
М. С. Д.а, ЕГН **********, който режим е определен с решение № 2341/29.05.2019г. по
гр.д. № 2951/2019г. на РС Варна, с което е одобрено постигнато между страните
споразумение по чл. 51 СК, като е определен нов ежемесечен такъв, както и нов по време на
ваканциите и семейните празници,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ режима на лични отношения между бащата С. Д. Д., ЕГН **********, и
децата Д. С.ов Д., ЕГН ********** и М. С. Д.а, ЕГН **********, определен с решение №
2341/29.05.2019г. по гр.д. № 2951/2019г. на РС Варна, с което е утвърдено постигнато между
10
страните споразумение,
КАТО ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ ЗА ОФИЦИАЛНИТЕ ПРАЗНИЦИ, СЕМЕЙНИТЕ
ПРАЗНИЦИ И ВАКАНЦИИТЕ, както следва:
бащата С. Д. има право да взема и вижда децата всяка четна година на рождения ден
на съответното дете от 10.00ч. до 12.00ч., когато детето е втора смяна на училище или
е почивен ден извън режима на лични отношения, и от 13,00ч. /или след училище/ до
15.00ч., ако е първа смяна на училище.
Всяка нечетна година бащата има право да взема децата в деня, следващ рождения ден
на съответното дете от 10,00ч. до 12,00ч., сутринта, когато детето е втора смяна на
училище или е почивен ден извън режима на лични отношения, и от 13,00ч. /или след
училище/ до 15.00ч., ако е втора смяна на училище.
Бащата следва да може да взема и вижда децата на рождения си ден всяка година от
18,00ч. /ако е извън режим на лични отношения/ или след училище /ако е през
седмицата/ до 21,00ч., след което да връща децата в дома на майката.
бащата С. Д. ще взема децата Д. и М. с преспиване всяка четна година- първите три
дни от пролетната ученическа ваканция, така както е определена от МОН за времето
от 10 часа на първия ден до 19ч. на третия ден,
всяка нечетна година- последните три дни от пролетната ученическа ваканция, така
както е определена от МОН за времето от 10 часа на първия ден до 17ч. на третия ден
бащата ще взема децата с преспиване, при задължение да ги взема от дома на майката
и ги връща обратно там.
За Великденските празници бащата ще може да взема децата с преспиване - всяка
четна година първите три дни за времето от 10ч. на първия ден до 17ч. на третия ден
/Великден/, при задължение бащата да взема децата от дома на майката и ги връща
обратно там;
Бащата ще може да взема децата всяка нечетна година за Великденските празници
последния ден –понеделника след Великден, за времето от 10ч. до 17ч., при
задължение бащата да взема децата от дома на майката и ги връща обратно там;
бащата ще може да взема и вижда децата за Коледните празници с преспиване- всяка
четна година за времето от 10ч. на 24 декември до 17ч. на 27 декември с преспиване;
за Новогодишните празници с преспиване - всяка нечетна година от 16ч. на 30
декември до 16ч. на 1 януари, при задължение бащата да взема децата от дома на
майката и ги връща обратно там.
През лятната ваканция на децата ще се запази режима, определен със
споразумението в размер на 30 дни през лятото, като той ще се реализира на два пъти
по 15 дни /с преспиване/ по предварителна уговорка между родителите, когато
майката няма да ползва платен годишен отпуск.
Режимът на лични отношения през месеца, определен с решение № 2341/29.05.2019г. по
гр.д. № 2951/2019г. на РС Варна, с което е утвърдено постигнато между страните
споразумение, а именно- всяка първа и трета седмица от 17,00ч. в петък /или след училище/
и до 17,00ч. в понеделник, се запазва.
ОСЪЖДА С. Д. Д., ЕГН **********, да заплати на Р. Д. Д., ЕГН **********, сумата
от 500 /петстотин лева/, представляваща направените пред настоящата инстанция
деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от
иска, на основание чл. 78 ал. 3 ГПК.
11
ОСЪЖДА Р. Д. Д., ЕГН **********, да заплати на С. Д. Д., ЕГН **********, сумата
от 100 /сто лева/, представляваща направените пред настоящата инстанция деловодни
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска, на
основание чл. 78 ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12