№ 40389
гр. София, 29.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110161846 по описа за 2022 година
Производството по гр. дело № 61846/2022 г. по описа на СРС, 33 състав,
е образувано по повод постъпила искова молба от В. М. С. чрез адв. Б. против
„Централна кооперативна банка“ АД. С определение от 07.03.2023 г. съдът е
съединил към наС.щото дело на осн. чл. 213 ГПК гр. дело № 61850/2023 г.,
образувано по подадена искова молба от П. П. С. против „Централна
кооперативна банка“ АД.
Ищците в производството - В. М. С. и П. П. С., в качеството им на
наследници на ........., твърдят, че не дължат поради изтекла погасителна
давност сумите по договор за потребителски кредит, сключен на 07.05.2007 г.
между техния наследодател и ответната банка.
В срока за отговор на исковата молба е постъпил отговор от ответника по
всяко от двете граждански дела /преди тяхното съединяване на осн. чл. 213
ГПК/. В отговорите на исковата молба се прави възражение за недопустимост
на производството спрямо ответника „Централна кооперативна банка“ АД. Не
се оспорва фактът на валидно възникнало правоотношение по процесния
договор за кредит с наследодателя на ищците, нито фактът, че в полза на
„Централна кооперативна банка“ АД е издаден изпълнителен лист от
26.03.2010 г. Сочи се обаче, че с договор за цесия от 28.12.2011 г. „Централна
кооперативна банка“ АД е прехвърлила вземанията към наследодателя на
ищците ......... на „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД. Твърди се, че в изпълнение
на задължението си по чл. 99, ал. 3 ЗЗД ответникът „Централна кооперативна
банка“ АД е изпратил уведомление за извършеното прехвърляне на
вземанията до кредитополучателя, получено лично от него на 28.01.2012 г.
Представя доказателства.
След депозиране на отговорите на исковата молба съдът, с
определението си от 07.03.2023 г., е разпоредил препис от същите, ведно с
приложенията към тях, да се връчи на ищците. Указано им е, че в тридневен
срок от съобщението следва да ангажират становище във връзка с
1
направеното възражение за недопустимост на производството срещу
ответника „Централна кооперативна банка“ АД. В указания от съда срок е
постъпила молба от ищците чрез адв. Б., с която се отстраняват нередовности
на исковата молба, но не се ангажира становище във връзка с възражението за
недопустимост на производството срещу ответника.
При извършена проверка на допустимостта на предявените искове,
съдът намира следното:
В задължителната практика на ВКС, обективирана в постановените по
реда на чл.290 ГПК: решение № 449/06.03.2013г. по гр.д. № 1268/2011г. на
ВКС, IV г.о. и решение № 123/24.06.2009г. по т.д. №12/2009г. на ВКС, II т.о. е
дадено разрешение, че правно релевантно за действието на цесията е
единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента /стария
кредитор/, но не и съобщението, извършено от цесионера /новия кредитор/.
Цесионерът става титуляр на вземането в отношението със стария кредитор с
прехвърлянето му, но действието спрямо длъжника е от съобщаване на
прехвърлянето от цедента, на осн.чл.99, ал.4 ЗЗД.
Между страните не е налице спор, че искът е предявен срещу лицето, в
чиято полза е издаден изпълнителният лист. Съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД,
предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да
предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които
установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото
прехвърляне. Видно от данните по делото, от „Централна кооперативна
банка“ АД е изпратено уведомление до длъжника, че вземанията по
процесния договор за кредит са били предмет на договор за цесия от
28.12.2011 г., съгласно който ответникът ги е прехвърлил на „Финанс Инфо
Асистанс“ ЕООД. От датата на сключване на договора за цесия цедентът
„Централна кооперативна банка“ АД престава да бъде кредитор на
вземанията, като такъв се явява цесионерът „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД.
За да произведе цесията действие спрямо длъжника, обаче, на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ трябва да съобщи на длъжника
за прехвърлянето на вземането. Целта на задължението на цедента за
уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде
защитен при изпълнение на неговото задължение - да изпълни задължението
си точно като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на
вземането. Правно релевантно за действието на цесията е съобщението до
длъжника, извършено от предишния кредитор /цедента/.
От приложеното към уведомлението от цедента известие за доставка /л.
32-гръб/ се установява, че съобщението за извършената цесия, изпратено от
предишния кредитор „Централна кооперативна банка“ АД, е връчено лично
на длъжника ......... на 28.01.2012 г. Връчването на наследодателя на ищците и
титуляр на вземането поражда действие и спрямо неговите наследници.
Налага се извод, че преди датата на предявяване на исковете, ищците са
узнали, че ответникът „Централна кооперативна банка“ АД е прехвърлил
2
процесните вземания на трето лице с договор за цесия от 28.12.2011 г.
Доколкото цесията е произвела действие по отношение на длъжника, респ.
неговите наследници, считано от 28.01.2012 г. /момента на уведомяването
му/, то от този момент за кредитополучателя не съществува правен интерес от
установяване недължимост на процесните суми по отношение на предишния
кредитор.
От съществено значение за допустимостта на производството в случая е
дали уведомяването е настъпило в хода на висящ съдебен процес, образуван
по иск с правна квалификация чл. 439 ГПК, предявен от длъжниците, в който
случай същото следва да се съобрази като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, или уведомяването е настъпило
преди образуване на делото. В случай че уведомяването беше настъпило след
завеждане на делото, то същото следваше да продължи между
първоначалните страни при съобразяване с чл. 226 ГПК, като аргументи в
тази връзка се съдържат и в решение № 243 от 06.08.2017 г. по т.д. 3501/2015
г. на Върховния касационен съд, I т.о. В случай обаче, че уведомяването е
настъпило преди депозиране на исковата молба в съда, каквато е наС.щата
хипотеза, то предишният кредитор не е процесуално легитимиран да отговаря
по предявения иск, а ищците нямат правен интерес от установяване
недължимост на сумите спрямо него. Правният интерес е абсолютна
процесуална предпоставка за допустимост на иска и ако в хода на делото
твърденията за наличието на такъв не се установят, то съдът следва да
прекрати производството, без да се произнася по основателността на иска /в
този смисъл ТР № 8/2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
След като длъжникът е уведомен за настъпилата цесия от предишния
кредитор на 28.01.2012 г., то от този момент, за да се установи недължимост
на сумата поради погасяването й по давност, следва да предяви иска срещу
надлежния ответник – титуляр на вземането. Резултатът от предявен срещу
цедента иск не би могъл да рефлектира в правната сфера на цесионера, тъй
като правоприемството е настъпило преди завеждане на делото /в този смисъл
напр. Решение № 263533 от 22.12.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 14058/2019 г. ,
с което е обезсилено решение на първоинстанционния съд/.
В случая допълнително следва да се посочи, че след депозиране на
отговорите на исковата молба с представените доказателства за уведомяване
на длъжника за извършената цесия преди завеждане на делото, съдът е дал
възможност на ищците да ангажират становище. В указания срок такова не е
ангажирано, не е налице оспорване на твърдението за извършена цесия и
уведомяване. Дори да беше налице оспорване надлежното уведомяване,
обаче, то следва да се отбележи, че длъжникът може да възразява успешно за
липсата на уведомяване, само ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор
до момента на уведомлението, каквито твърдения в случая не са наведени в
наС.щото производство. Не е направено и искане за замяна на страна по реда
на чл. 228 ГПК, като продължаване на съдопроизводствените действия по
отношение на цедента в наС.щата хипотеза е недопустимо.
3
Допустимостта на предявените искове представлява въпрос, за който
съдът следи служебно по всяко време на делото.
С оглед на гореизложеното, предявената искова молба следва да бъде
върната на ищцице като процесуално недопустима, а производството по
делото – прекратено.
Мотивиран от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА на осн. чл. 130 ГПК искова молба с вх. № 247923/15.11.2022 г.
по описа на СРС, подадена от В. М. С. и искова молба с вх. №
247938/15.11.2022 г. по описа на СРС, подадена от П. П. С..
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 61846/2022 г. по описа на
СРС.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от разпореждането на страните.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от връчването му пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4