№406 Добрич, 28.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Добрич - V състав, в съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
СЪДИЯ: НЕЛИ КАМЕНСКА
при секретар СТОЙКА КОЛЕВА като разгледа докладваното от съдия НЕЛИ КАМЕНСКА административно дело № 556 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване. Образувано е по жалба на В.А.Б., с адрес ***.з. „Лозята II", път 53а, подадена чрез адв.Н.Д.-*** със съдебен адрес ***, срещу Решение № 42/01.09.2023 г. на директора на ТИ на НОИ -Добрич, с което е отхвърлена жалба срещу Разпореждане № **********/31.05.2023 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Добрич.
Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон. Излага доводи, че следва да му се признае осигурителен стаж от първа категория труд за периода от м.11. 1992 г. до 31.12.1999 г. Счита, че служителите на НОИ са допуснали грешка по отношение на процесния период, за който не му е признат осигурителен стаж за първа категория труд. Твърди, че в този период е продължавал да бъде на кадрова военна служба като офицер и в качеството си на такъв е полагал труд на заеманите длъжности в Община град Добрич и в Областна администрация - Добрич. По тези съображения счита, че попада в кръга на лицата, ползващи правата по чл.104 ал.4 от КСО. Твърди, че военната му служба е прекратена със заповед на министъра на отбраната № 299 от 21.02.2000 г. едва на тази дата. По тези съображения, моли решението да бъде отменено. В съдебно заседание лично и с адв.Н.Д. заявява, че подържа жалбата, моли решението на директора на ТП на НОИ Добрич да бъде отменено и претендира присъждане на разноските по делото.
Ответната страна, директорът на ТП на НОИ гр.Добрич, чрез процесуалния си представител, ст.юрисконсулт А.М., оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа решението на директора на ТП на НОИ Добрич. Изразява становище, че жалбоподателят е бил назначен на трудови договори в Община град
Добрич и в Областна администрация - Добрич през процесния период, поради което не може да е бил на кадрова военна служба. Позовава се на удостоверение, издадено от началника на оперативния архив на Българската армия.
Добричкият административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Със заявление за отпускане на пенсия с вх. № 2113-24- 1603/18.10.2022 г. В.А.Б. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ръководителят на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Добрич се е произнесъл по заявлението с Разпореждане № № **********/31.05.2023 г., с което е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Длъжностното лице е приело, че жалбоподателят няма право на пенсия по реда на чл.68, ал.1-2 от КСО, в редакцията му за 2022 г., тъй като не е навършил 64 години и 5 месеца за мъжете. В разпореждането са разгледани и хипотезите на чл.69б, ал.1 от КСО като е прието, че не е възникнало правото на пенсия и по този ред, поради липса на 10 години осигурителен стаж от първа категория труд. От мотивите на разпореждането се установява, че пенсионният орган е признал общ осигурителен стаж на жалбоподателя от 29 г. 09 м. и 12 дни труд, положен в България и Австрия. Зачетен е осигурителен стаж от първа категория - 06 г., 5 м. и 20 дни, трета категория - 14 г. 02 м. и 14 дни, осигурителен стаж, придобит в България и 4 г. и 9 м. осигурителен стаж за трета категория труд, придобит в Австрия. Установено е, че към датата на заявлението за отпускане на пенсия жалбоподателят има навършени 59 години, 8 месеца и 5 дни.
В срока по чл. 117, ал. 2, т. 1 от КСО разпореждането е обжалвано пред Директора на Териториално поделение на НОИ - Добрич с жалба вх. № 1012-24-73/31.07.2023 г., който се е произнесъл по жалбата с оспореното в настоящото производство Решение № 42/01.09.2023 г., с което жалбата на Б. е отхвърлена като неоснователна.
Отказът за отпускане на пенсия е подробно мотивиран в решението на по-горестоящия административен орган, което е обжалвано на 21.09.2023 г. по реда на чл.118, ал.1 от КСО.
Представени са доказателства, че решението е съобщено на 11.09.2023 г., поради което съдът приема, че подадената на 21.09.2023 г. жалба срещу него е в срока по чл.118, ал.1 от КСО.
Жалбата е допустима като подадена в срок от надлежна страна, срещу годен за оспорване административен акт.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Спорът по делото е за категорията на труда на жалбоподателя през периода, в който е работил по трудов договор № 110/29.09.1992 г. в
Община град Добрич на длъжност „Главен специалист отбранително- мобилизационна подготовка" в отдел „Отбранително - мобилизационна подготовка" и през периода, в който е работил по трудов договор № 22/12.05.1999 г. в Областна администрация Добрич на длъжност експерт в отдел „Отбранително-мобилизационна подготовка"
В административното производство органите на НОИ са извършили множество проверки с цел да установят осигурителния стаж на жалбоподателя и категорията на труда, който е полагал през този процесен период.
С Констативен протокол № КП-5-24-01412832/23.08.2023 г. са обективирани резултатите от извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на Община град Добрич в качеството й на осигурител за удостоверяване на категорията труд на В.А.Б. за периода от 29.02.1992 г. до 01.05.1999 г. Установено е, че Б. е назначен по трудов договор № 110/29.09.1992 г. в Община град Добрич на длъжност „Главен специалист отбранително-мобилизационна подготовка" в отдел „Отбранително - мобилизационна подготовка" и че същият бил осигуряван за трета категория труд. Съставителят на констативния протокол, старши инспектор по осигуряването е анулирал представено в административната преписка удостоверение от Областна администрация -Добрич, в което било посочено, че Б. е свръхсрочно служещ в поделение на Министерство на отбраната. Инспекторът по осигуряването приел, че това удостоверение е негодно да удостовери соченото обстоятелство, понеже нямало изходящ номер и дата на издаване. В резултат от това е направено предложение за периода от 29.02.1992 г. до 01.05.1999 г. на Б. да се зачете труд от трета категория.
Във втори Констативен протокол от същата дата, а именно КП № КП-5-24-01412840/23.08.2023 г. са обективирани резултатите от извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на Областна администрация - Добрич, в качеството й на осигурител, за удостоверяване на категорията труд на жалбоподателя за следващия период от 01.05.1999 г. до 31.12.1999 г. Прието е, че и този период следва да се зачете като положен от Б. труд от трета категория като са изложени същите съображения. Посочено е, че е посочено, че Б. е назначен по трудов договор № 22/12.05.1999 г. в Областна администрация - Добрич на длъжност „Експерт в отдел „Отбранително-мобилизационна подготовка" и че е бил осигуряван за трета категория труд. Не е зачетено удостоверение на Областна администрация -Добрич, че и по време на това трудово правоотношение Б. продължава да е със статут на свръхсрочно служещ в поделение на Министерство на отбраната.
Представено е и Удостоверение с per. № 283-3232/19.10.2023 г., издадено от началника на оперативен архив на Българската армия, според което в разплащателните ведомости на военно формирование 22470-
Средец и Военно окръжие - Добрич, сдадени за съхранение, В.А.Б. е бил военнослужещ във военното формирование от 01.10.1985 г. до 30.09.1992 г. и Военно окръжие-Добрич от 01.01.2000 г,- 29.01.2000 г.
Решението на ответната страна, с което е отхвърлена жалбата срещу разпореждането, е мотивирано с горепосочените проверки на инспектор по осигуряването и удостоверението на началника на оперативен архив на Българската армия.
При горната фактическа обстановка съдът приема, че административното производство е проведено без да са изяснени всички факти и обстоятелства, както от фактическа, така и от правна страна. Това нарушение на процесуалните правила е съществено, тъй като ако бяха събрани всички доказателства, крайния резултат от производството би бил с противоположен резултат. В резултат от допуснатото съществено процесуално нарушение е постановен акт, противоречащ на материалния закон.
Не е било спорно между страните, че жалбоподателят В.А.Б. от 01.09.1985 г. - до 01.10.1992 г. е бил на кадрова военна служба в Българската армия като свръхсрочно служещ офицер и затова пенсионният орган му е зачел труд от първа категория от 06 г. 5 м. и 29 дни.
От представена по делото Заповед № КВ-299, издадена на 21.02.2000 г. от министъра на отбраната се установява, че правоотношението на жалбоподателя по договора му за кадрова военна служба е прекратено едва на датата на връчване на заповедта, за която няма данни по делото, но е в период след 21.02.2000 г. Жалбоподателят притежава военно звание „майор" и е освободен от кадрова военна служба с горепосочената заповед на министъра на отбраната на основание чл.37, ал.2 от Закона за отбраната и въоръжението сили на Република България (отм.) и заповед № 5 от 04.01.2000 г. на областен управител на област Добрич.
От разпоредбата на чл.37, ал.1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България от 1995 г., (отм.) е видно, че през процесния период, когато жалбоподателят е бил назначен по трудов договор в Община град Добрич, е съществувала правната възможност министърът на отбраната, съгласувано с началника на Генералния щаб, да приема и освобождава офицери на кадрова военна служба в органите на държавната и местната администрация по предложение на ръководителя на друго ведомство.
Този ред е бил действащ до 16.06.2000 г., когато чл.37 от ЗОБСРБ(отм.) е бил изменен, публ. в ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.
Изрично нормата на чл.83, ал.2 в редакцията й обн. ДВ. бр. 112 от 27 Декември 1995г. от отменения ЗОВСРБ е определяла, че военната служба може да се изпълнява освен в състава на въоръжените сили и в органите на държавната и местната администрация. Тази възможност е отпаднала с изменението на отменения ЗОВСРБ, публ. в ДВ, бр. 122 от 1997 г., с което е отменена нормата на чл.83, ал.2, но тази промяна не е засегнала статута на военнослужещ, който е имал жалбоподателя през процесния период, тъй като правоотношението между него и Българската армия е прекратено едва на 21.02.2000 г.
От действалото през процесния период законодателство е видно, че назначаването на жалбоподателя по трудов договор в местната администрация не е променило статута му на военнослужещ на кадрова военна служба, тъй като самата структура, в която е полагал труд, законът е определял на пряко подчинение на министъра на отбраната. Към процесния период военната служба е била кадрова и наборна, както е определял до 01.01.2008 г. чл. 83 (отм. ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.) от ЗОВСРБ (отм). По делото са представени доказателства, че жалбоподателят е офицер със военно звание „майор" и е изпълнявал кадрова военна служба, която е прекратена със съответната заповед на министъра на отбраната на 21.02.2000 г.
Жалбоподателят доказва горепосоченото обстоятелство и с представеното по делото удостоверение с per. № ЗНК-1005/19.12.2023 г. на полковник Генади Генов - началник на Военно окръжие II степен -Добрич, в уверение, че има прослужени 14 години и 5 месеца през периода от 31.08.1985 г. до 29.02.2000 г. в Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната. Видно е, че в този период попада и процесния.
Заповедта на министъра на отбраната от 21.02.2000 г. и удостоверението с per. № ЗНК-1005/19.12.2023 г. на началника на Военно окръжие II степен -Добрич не са оспорени от ответната страна, поради което съдът приема, че те доказват удостоверените с тях обстоятелства.
Не е спорно между страните, че времето, изслужено на кадрова военна служба, се зачита за трудов стаж от I категория, както определя нормата на чл.90 от действалия през процесния период Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (отм. с § 1, т. 1 от заключителните разпоредби на ПМС № 30 от 10 март 2000 г.) Обстоятелството, че жалбоподателят неправилно е бил осигуряван от осигурителите (Община гр.Добрич и Областна администрация Добрич) за труд от трета категория, не променя факта, че е полагал труд на кадрова военна служба.
Същевременно нормата а чл.69б, ал. 1, т. 2 от КСО определя, че лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при 55-годишна възраст. Жалбоподателят има навършени 55 години и доказва 14 години и 5 месеца полаган труд на кадрова военна служба. Следователно по заявлението му за отпускане на пенсия органите по осигуряването следва да се произнесат, съобразявайки тези факти.
С оглед установеното от фактическа страна с представените Заповед № КВ-299, издадена на 21.02.2000 г. от министъра на отбраната и Удостоверение с per. № ЗНК-1005/19.12.2023 г. на полковник Генади Генов - началник на Военно окръжие II степен -Добрич, съдът приема, че за процесния период 29.09.1992 г. - 31.12.1999 г. следва да се зачете стаж от първа категория труд.
Понеже това не е сторено, решението на директора на ТП на НОИ - Добрич, като издадено при съществено процесуално нарушение на чл.36 от АПК и в противоречие с материалния закон, следва да се отмени, а преписката да се изпрати за ново произнасяне по заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на В.А.Б..
Разноски на жалбоподателя не следва да се присъждат. Жалбоподателят е платил държавна такса от 10 лева, която не дължи и следва да му се възстанови по посочена от него банкова сметка. ***оските по чл. 80 от ГПК и доказателства за заплащане на разноските за адвокатско възнаграждение, уговорени в размер на 300 лева на разсрочено плащане по приложения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното и на основание чл. 118, ал. 2 КСО във връзка с чл. 172, ал. 2, предл. 2 , чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК, Административен съд - Добрич, пети състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на В.А.Б. с ЕГН ********** РЕШЕНИЕ № 42/01.09.2023 г. на директора на ТП на НОИ -Добрич, с което е отхвърлена жалба срещу Разпореждане № **********/31.05.2023 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ - Добрич.
ИЗПРАЩА преписката на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Добрич за ново произнасяне по заявление за отпускане на пенсия с вх. № 2113-24-1603/18.10.2022 г. В.А.Б..
Решението може да се обжалва с касационна жалба, подадена чрез Административен съд - Добрич до Върховния административен съд на РБ в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: //