№ 231
гр. Варна, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна П. Петрова
Членове:Светла В. Даскалова
Станчо Р. Савов
при участието на секретаря Николета Н. Николова
в присъствието на прокурора М. Вл. Т.
като разгледа докладваното от Светла В. Даскалова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20223100601133 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството пред въззивния съд е за проверка на присъда № 163,
постановена на 08.09.2022 г. по НОХД № 3451/2022 г. на ВРС, в частта й, с
която подс.К. И. А. е била призната за виновна в извършване на престъпление
по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК и оправдана по първоначалното
обвинение.
С присъдата съдът се е произнесъл по съдбата на ВД и е възложил на
подсъдимата сторените по делото разноски.
Недоволен от така постановената присъда е останал прокурор от ВРП,
който я е атакувал. В протеста се навеждат доводи за неправилност и
необоснованост на присъдата в атакуваната оправдателна част, като се прави
искане за нейната отмяна в тази й част и постановяването на нова, с която
подс.А. бъде призната за виновна по първоначалното обвинение.
В съдебно заседание по съществото на делото представителят на
варненска окръжна прокуратура изразява становище, че присъдата на ВРС
като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Твърди, че
първоинстанционния съд подробно в мотивите си е изложил съображения за
това, че е налице маловажен случай. Моли присъдата да бъде потвърдена.
В съдебно заседание адв.И., защитник на подс.А., моли присъдата да
бъде потвърдена. Счита, че първоинстанционният съд правилно е
квалифицирал престъпната дейност на подсъдимата.
1
В последната си дума подс.А. моли присъдата да бъде потвърдена.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото доказателства, както и при извършената на основание чл.313 и чл.314
НПК цялостна служебна проверка, намери за установено следното:
Протеста срещу постановената присъда от ВРС е процесуално
допустим, подаден в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледан
по същество се явява неоснователен по следните аргументи:
При първоинстанционното разглеждане на делото е проведено
съкратено съдебно следствие по реда на глава ХХVІІ от НПК, основание за
което са се явили направените по реда на чл.371, т.2 от НПК от подс.А.
признания на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, както и даденото в тази връзка от нея изрично съгласие да не се събират
доказателства за тези факти. При това положение и с оглед разпоредбата на
чл.373, ал.3 вр. чл.372, ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК първоинстанционният съд
напълно правилно и законосъобразно в мотивите на присъдата е приел за
установени и доказани всички относими към предмета на делото фактически
обстоятелства, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на
направените самопризнания от страна на подсъдимата, както и на останалите
доказателства и доказателствени средства, събрани в бързото полицейско
производство, които ги подкрепят, а именно - показанията на свидетелите Д.
Т. Г. и С. Е. Е., протокол за доброволно предаване, назначените и изготвени
експертизи, приложените по делото писмени доказателства – справка за
съдимост, Медицинско удостоверение № 17/31.08.2022 г. от ръководителя на
„Програма за лечение с агонисти и агонисти-антагонисти на лица зависими
към опиоиди“ при МБАЛ „Св.М.а“ ЕАД-гр. Варна.
Въз основа на самопризнанията на подсъдимата А., както и въз основа
на всички останали събрани в бързото полицейско производство
доказателства и доказателствени средства, които напълно и изцяло подкрепят
обсъжданите самопризнания, въззивният съд приема за установена следната
релевантна фактическа обстановка, която изцяло съответства на фактите,
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и е идентична с
приетата от първоинстанционния съд:
Подсъдимата К. И. А. е наркозависима.
На 23.08.2022 год. в гр. Варна, като автопатрул с „позивна“ № 112 били
определени в наряд полицаите в Първо РУ при ОД МВР – Варна, Д. Г. и С. Е..
Те били определени да патрулират от 08:00 до 20:00 часа на същата дата. По
време на обхода на патрулната двойка около 10.00 часа, на ул.“Петко
Напетов“, в близост до № 28 срещнали подсъдимата К. А.. Същата била
позната на полицаите, като лице от „активния криминален контингент“,
имаща осъждания за кражба и притежание на наркотици. Полицаите спрели
подсъдимата за проверка, като я попитали държи ли в себе си забранени от
закона вещества и предмети. Тя им признала, че държи наркотично вещество
и извадила от дамската си чанта сгънато хартиено пликче от цветна
2
гланцирана хартия, съдържащо бяло „кристалообразно“ вещество. След това
полицейските служители И. и Е. отвели подс.А. в сградата на Първо РУ МВР
Варна за изясняване на случая. Там тя доброволно предала
кристалообразното вещество с Протокол за доброволно предаване от
23.08.2022 год.
От заключението на изготвената физико-химическа експертиза се
установява, че предаденото от подсъдимата бяло кристално вещество
представлява наркотична субстанция - метамфетамин със съдържание на
активен компонент метамфетамин от 32,07 % . Веществото представлява
високо рисково наркотично вещество с нетна маса от - 0,35 грама. Същото е
забранено за ползване в Хуманната и Ветеринарната медицина, съгласно чл.3,
ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
Метамфетаминът е под контрол в Списък I - "Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве, поради вредният ефект от
злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина" от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични във връзка с чл.3, ал.2 от ЗКНВП.
Видно от Протокол за оценка на наркотични вещества, наркотичното
вещество, държано от подсъдимата, е на обща стойност - 8,75 лв.
Подс.К. А. е включена в метадонова програма от 05.11.2021 г., няма
периоди на прекъсвания, редовно посещава програмата, всеки ден и била с
отрицателни тестове за употреба на вещества.
Както беше отбелязано по-горе, съдебното следствие пред
първоинстанционния съд е протекло по реда на диференцираната процедура
по чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимата А. доброволно, съзнателно и при яснота
за последиците от това, е признала изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Въззивната инстанция намира за правилна преценката на
първостепенния съд за това, че възприетото от фактическа страна, за което А.
е направила признание, се подкрепя от събраните на бързото полицейско
производство доказателства. В производството, проведено по реда на
съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, съдебният състав не
извършва типичната дейност за анализ на доказателствата, насочена към
възприемане на установеността на релевантните факти, като преценката му в
тази насока е единствено по отношение на решаване на въпроса дали
заявеното от подсъдимата признание на фактите, изложени в обвинителния
акт, се подкрепя от събраните на бързото полицейско производство
доказателства, без да се събират доказателства за тези факти в хода на
съдебното производство. При провеждане на диференцираната процедура за
първоинстанционния съд е налице задължение да извърши преценка дали
самопризнанието на подсъдимата се подкрепя от доказателствата по делото,
което е в изпълнение на общия принцип в наказателния процес, залегнал в
чл.116, ал.1 от НПК, че присъдата не може да се основава само на
самопризнанието на подсъдим и съдът е следвало да извърши внимателна
преценка на подкрепеността на направеното от подсъдимата признание на
3
фактите от доказателствата по делото.
Настоящият състав на въззивната инстанция намира, че
първостепенният съд е извършил правилна и обоснована преценка на
посочения въпрос, която е изложил в мотивите на атакуваната присъда и е
посочил доказателствената маса, послужила му да стори тази преценка.
За въззивния съд в тази процедура е налице задължение да провери
правилността на преценката на първостепенния съд относно подкрепеността
от събраната на бързото полицейско производство доказателствена маса на
признанието на фактите от подсъдимата. При извършване на тази проверка
въззивният съд намира, че първоинстанционният не е подходил необосновано
към провеждането на съдебно разглеждане на делото по реда на чл.370 и сл.
от НПК, а е подкрепил решението си за това с мотиви, основаващи се на
доказателствата по делото. ВОС не констатира допуснати от съда
процесуални нарушения при поставяне в основата на присъдата на фактите от
обстоятелствената част на обвинителния акт, от които факти съдът да се е
отклонил или превратно да е приел.
При възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка се
явява правилен изводът му, че подс.А. е осъществила състав на престъпление
по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК, както от обективна, така и от
субективна страна, тъй като на посочените дата и място без надлежно
разрешително държала високо рисково наркотично вещество- метамфетамин
с нетно тегло - 0,35 грама и съдържание на активно действащ компонент
метамфетамин - 32,07 % на стойност - 8,75 лева, като случаят е маловажен.
Въззивната инстанция споделя като правилен извода на
първоинстанционния съд, че настоящият случай се явява маловажен по
смисъла на чл.93, т.9 от НК, предвид количеството наркотично вещество –
метамфетамин и неговата ниска стойност, както и с оглед обстоятелството, че
се касае за държане на високорискови наркотични вещества за лична
употреба, и полагането на труд, и включването на подсъдимата в метадонова
програма, индициращо за нейното желание да се справи със зависимостта си.
Горните обстоятелства, свързани с деянието и личността на дееца, правилно
са били възприети от ВРС, като сочещи на по-ниска степен на обществена
опасност от обикновените случай на престъпления от съответния вид.
Предвид изложеното протеста се явява неоснователен.
По отношение справедливостта на наложеното наказание:
Първоинстанционният съд е определил наказанието „Глоба“ в
максимален размер, посочени в нормата на особената част на НК, а именно –
1000 лева, като е взел предвид критичното отношение към извършеното,
оказаното съдействие в хода на ДП, ниската стойност и количеството на
предмета на престъпление, имотното й състояние, както и обстоятелството, че
това деяние не е инцидентно за подсъдимата.
Въззивният съд намира, че наложеното наказание на подс.А., правилно
отчита степента на обществена опасност на стореното от нея, както и че ще
4
изпълнят целите на задачите на генералната и специалната превенции.
Правилно, на основание чл.354а, ал.6 от НК съдът е отнел в полза на
държавата ВД 1 бр. хартиен плик, с надписи и печати на БНТЛ при ОД МВР -
Варна, съдържащ опаковки от наркотични вещества, като след приключване
на наказателното производство е постановил същото да бъде унищожено.
Съобразно правилата на чл.189, ал.3 от НПК, ВРС е възложил в тежест
на подсъдимата сторените по делото разноски.
С оглед изложеното Варненският окръжен съд счита атакуваната
присъдата за правилна и законосъобразна. Не са налице основания за нейната
отмяна и изменение, поради което следва да се потвърди.
Водим от изложените съображения и на основание чл.338 от НПК,
Варненският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 163, постановена на 08.09.2022 г.
по НОХД № 3451/2022 г. на ВРС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5