Решение по дело №1987/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), във връзка с чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).

Образувано е по жалба на Л. Й. Й. от гр.Бургас, к-с „Меден Рудник“, [адрес], с [ЕГН], против Заповед № ЧР-30-14/09.07.2024г. на вр.и.д. председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ (ДА „ДРВЗ“), с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от ЗДСл в изпълнение на Постановление на Министерски съвет (ПМС) № 242/04.07.2024 г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, Заповед № РД-1-168/09.07.2024 г. и утвърдено длъжностно разписание на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ е прекратено служебното правоотношение на Й..

В жалбата се излагат възражения, че оспорената заповед е незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие със закона. Сочи се, че издаването на оспорената заповед е провокирано от неуспешен опит за уволнение. Твърди се, че заповедта за прекратяване на служебното провоотношение е била издадена докато Й. е бил в отпуск във връзка с временна неработоспособност, което е нарушение на чл. 333 от КТ. Иска се отмяна на заповедта, като незаконосъобразна. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът – в.и.д.председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, редовно призован, се представлява, от юрисконсулт Т., която оспорва жалбата и поддържа изложените в писмено становище с вх.№ 13204 от 05.12.2024 г. доводи. Представя административната преписка. Пледира жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана. Сочи,че е спазена процедурата и не е необходимо съгласие на инспекцията по труда или на други компетентни органи при прекратяване на служебното правоотношение поради съкращаване на длъжността. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № ЧР-12-1-6 от 25.02.2021 г. на гл.секретар на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ (л.21) жалбоподателят Й. е бил назначен за държавен служител на длъжността главен експерт, в отдел „Управление на складовите бази и контрол върху резервите и запасите“ на ТД „Държавен резерв“ Бургас, към ГД „Държавни резерви, военновременни и задължителни запаси“ при Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, считано от 01.03.2021 г. Към заповедта е приложена длъжностна характеристика, според която за главен експерт към отдела са били разкрити 5 броя длъжности (л.22-23).

Със Заповед № ЧР-32-1-1/19.08.2022 г., издадена от директора на ТД „Държавен резерв“ Бургас на Л. Й. е било наложено дисциплинарно наказание „забележка“ (л.33-39). Същата е била връчена на лицето на 22.08.2022 г., съобразно направеното за това отбелязване. Няма данни заповедта да е била оспорена.

Със Заповед № ЧР-30-1-5/24.02.2023 г., издадена от вр.и.д. председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ е било прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя Й. на длъжност „главен експерт“ в отдел „Управление на складовите бази и контрол върху резервите и запасите“ на ТД „Държавен резерв“ Бургас, към ГД „Държавни резерви, военновременни и задължителни запаси“ при Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, считано от 01.03.2023 г. (л.41). Заповедта е била оспорена по съдебен ред, като с решение № 735 от 10.07.2023 г., постановено по адм.дело № 462/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас същата е била отменена. С решение № 2062 от 21.02.2024 г., постановено по адм.дело № 9765/2023 г. по описа на ВАС, решението на Административен съд - Бургас е оставено в сила (л.6).

Въз основа на съдебните решения жалбоподателят, считано от 01.03.2024 г., е бил възстановен като държавен служител на длъжността „главен експерт“ в отдел „Управление на складовите бази и контрол върху резервите и запасите“ на ТД „Държавен резерв“ Бургас, към ГД „Държавни резерви, военновременни и задължителни запаси“ при Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, за което е издадена заповед от 13.03.2024 г. (л.42-43). Към заповедта е приложена длъжностна характеристика, според която отдела е разполагал с 5 броя длъжности за главен експерт. За встъпването на Й. в длъжност е съставен и нарочен акт от 16.05.2024 г. (л.53).

От данните по делото се установява, че с ПМС № 242 от 04.07.2024 г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ (Устройствения правилник) в чл.6, ал.3 от него е изменена общата численост на персонала в организационните структури и административните звена на агенцията от 512 на 468 щатни бройки, в т.ч. председателя на агенцията. В тази връзка е изменено и Приложението към чл.6, ал.4 от Устройствения правилник за числеността на организационните структури и административни звена в Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, където числеността на ГД „Държавни резерви, военновременни и задължителни запаси“ е изменена на 387, в т.ч. териториални дирекции 365 и 16 за дирекция „Обществени поръчки, продажби и информационно осигуряване“ (л.89).

Въз основа на ПМС от 04.07.2024 г. до вр.и.д. председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ са изпратени докладни записки от различните административни звена на агенцията с предложения за оптимизиране числеността на персонала в тях. С докладна записка изх.№ 1059 от 09.07.2024 г. директорът на ТД „Държавен резерв“ Бургас е предложил съкращение на 5 щатни бройки, сред които 1 щатна бройка за длъжността „главен експерт“ в отдел „Управление на складовите бази и контрол върху резервите и запасите“ на ТД „Държавен резерв“ Бургас. В докладната е посочено, че щатните бройки за тази длъжност в този отдел са 4 броя (л.92).

Със заповед № РД-10-168/09.07.2024 г. вр.и.д. председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ в изпълнение на ПМС № 242 от 04.07.2024 г. е намалил общата численост на агенцията от 512 на 468 щатни бройки, считано от 09.07.2024 г. (л.98). В т.7 от заповедта е определил числеността на персона на ТД „Държавен резерв“ Бургас от 49 щатни бройки на 44 щатни бройки и е изменил длъжностното разписание. Според т.7.1 от заповедта, в отдел „Управление на складовите бази и контрол върху резервите и запасите“ се съкращава една от заетите щатни бройки за длъжността „главен експерт“. В т.7.3 е указано, че след извършените промени по т.7.1. и т.7.2. служителите от отдел „Управление на складовите бази и контрол върху резервите и запасите“, подчинени към настоящия момент на началника на отдела да бъдат преназначени в новосъздадения сектор „Контрол върху резервите и запасите“, а служителите от сектор „Петролна база“ Сливен към закрития отдел „Експлоатация и технология на съхранението на нефтопродукти да се преназначат към отдел „Управление на складовите бази и контрол върху резервите и запасите“ (т.7.2). Посочено е, че за отдела е определена численост от 32 щатни бройки, като същите са изрично изброени по съответна длъжност. За длъжността главен експерт е определена щатна бройка за 4 служители. Във връзка със заповедта е изготвено поименно разписание на длъжностите на ТД „Държавен резерв“ Бургас (л.101-104), видно от което Й. не фигурира в него.

Със Заповед № ЧР-30-14/09.07.2024 г. на вр.и.д. председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл служебното правоотношение на Й. е прекратено, считано от 09.07.2024 г. Постановено е на Й. да бъде изплатено обезщетение на основание чл. 61 от ЗДСл за неизползван платен годишен отпуск в размер на 11 работни дни за 2024 г. и обезщетение в размер на една основната заплата за неспазения срок на предизвестието на основание чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. Органът изрично е посочил в заповедта, че същата е в изпълнение на ПМС № 242/04.07.2024 г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, Заповед № РД-1-168/09.07.2024 г. и утвърдено длъжностно разписание на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“. Заповедта е връчена лично на Й. на 10.10.2024 г.

Като доказателства по делото жалбоподателят представя ЕР на ТЕЛК към УМБАЛ Бургас от 2022 г. (л.8), според което му е определена 60% трайно намалена работоспособност с водеща диагноза „Инсулинозависим захарен диабет“. Представен е и болничен лист, издаден на Й. от 20.06.2024 г., за временна неработоспособност за периода от 20.06.2024 г. до 22.07.2024 г.

По делото е постъпило становище по жалбата от ответната страна, в което се излагат доводи за нейната неоснователност (л.113). Към преписката органът също е приложил 2 броя ЕР на ТЕЛК към УМБАЛ Бургас от 2018 г. и от 2022 г., според които на Л. Й. е определена 60% трайно намалена работоспособност с водеща диагноза „Инсулинозависим захарен диабет“ (л.29-31) и 4 броя болнични листове на лицето Й. обхващащи период на временна неработоспособност от 20.06.2024 г. до 15.10.2024 г. вкл., с посочена в тях диагноза по МКБ F20.0 „Параноидна шизофрения“ (л.55-58).

При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация, отговаря на изискванията за форма и съдържание и е насочена срещу индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Заповед № ЧР-30-14/09.07.2024 г. е издадена от компетентен орган - вр.и.д. председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, съобразно нормата на чл.106, ал.1 от ЗДСл, във връзка с чл.5, ал.1, т.18 от Устройствения правилник на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ и Решение № 585 от 04.08.2022 г. на министър- председателя (л.106).

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити, съобразно чл. 108, ал. 1, изречение първо от ЗДСл, съгласно който служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба.

Въз основа на събраните доказателства съдът намира, че при издаване на оспорената заповед е допуснато съществено процесуално нарушение, нарушение на материалния закон, както и несъответствие с неговата цел.

Разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, послужила като правно основание за издаване на оспорената заповед, регламентира прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. За да се приеме, че е изпълнено предвиденото в закона условие, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя, като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, не съществува или ако е запазена, то е намален броят на служителите, които я изпълняват. Във всяка от двете хипотези би било налице реално съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. В случая не се спори, че извършеното от ответника по жалбата съкращаване на длъжността на жалбоподателя е в хипотезата на намаляване на броя на служителите, които извършват дейността на главен експерт, доколкото и след съкращението в щатното разписание фигурира такава длъжност. Намаляването на броя на служителите, изпълняващи една и съща длъжност, дава право на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение с определен от него служител и в този случай ще е налице правилото на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Това е преценка по целесъобразност, която се извършва от органа по назначаването при условията на оперативна самостоятелност и е свързана с най-правилното и оптимално разпределение на задълженията в администрацията. Съкращаване на длъжността ще е налице, когато определени задължения, възложени на конкретен брой служители, започнат да се изпълняват от намален брой служители или от длъжности по длъжностното разписание, различни от тази, която се съкращава.

Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено и ПМС № 242 от 04.07.2024 г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, приет с Постановление № 13 на МС от 2004 г. При извършена служебна справка, съдът установи, че ПМС от 04.07.2024 г. е обнародвано в ДВ, бр. 58 от 09.07.2024 г. и е в сила от датата на обнародването му. В §1 от Постановлението е посочено, че в чл.6, ал.3 от Устройствения правилник е изменена общата численост на персонала в организационните структури и административните звена на агенцията от 512 на 468 щатни бройки, в т.ч. председателя на агенцията. В тази връзка е изменено и Приложението към чл.6, ал.4 от Устройствения правилник. С влизането в сила на изменението на Устройствения правилник и с утвърждаването на съответното ново длъжностно разписание въз основа на заповед № РД-10-168/09.07.2024 г. на вр.и.д. председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ в изпълнение на ПМС № 242 от 04.07.2024 г., с което е намалена общата численост на агенцията от 512 на 468 щатни бройки, в т.ч. на служителите на ТД „Държавен резерв“ Бургас, считано от 09.07.2024 г., е извършено съкращаване на длъжността „главен експерт“ в отдел „Управление на складовите бази и контрол върху резервите и запасите“, като щатните бройки за тази позиция са намалени от 5 бр. на 4 бр., т.е с 1 бройка.

От събраните по делото доказателства се налага извода, че е било налице материалноправното основание за прекратяване на служебното отношение с Л. Й., поради „съкращаване на длъжността“. В компетентността на административния орган е да извършва промени и реорганизации в управляваната от него администрация с оглед оптимизиране на дейността и, при съобразяване с приетата структура и нормативно определената численост на служителите. Съобразно предоставените му правомощия с разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗДСл, във връзка с чл.5 от Устройствения правилник, органът по назначаването разполага с възможността да внесе промяна в структурата на отделните звена и съответно във вида и броя на длъжностите, заемани от държавни служители, при която да бъдат съкратени едни и открити други длъжности. Следва да се отбележи, че в ЗДСл не се съдържа разпоредба, аналогична на чл. 329 от КТ, според която при съкращаване в щата работодателят има право на подбор и може в интерес на службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Т.е, няма законова регламентация, която да изисква при прекратяване на служебното правоотношение, поради съкращаване на длъжността, да се извършва подбор, освен в случаите, когато такива правила са приети от самия работодател. В конкретния случай не се установява наличието на правила за вътрешен подбор и оценка на служителите заемащи еднакви длъжности. Предвид това, правомощие на органа по назначаването е да посочи при съкращаване на длъжностите, кои служители следва да останат на работа и на кои служебното правоотношение следва да се прекрати, независимо от техния професионален опит и квалификация. Именно такъв е и настоящия случай. Това правомощие е резултат от оперативната самостоятелност на органа по назначаването и не подлежи на съдебен контрол, както бе посочено по-горе в изложението. Само при положение, че бяха обявени предварителни критерии за подбор при съкращаване, съдът би могъл да упражни контрол доколко същите са били спазени, но в случая такива няма установени.

Независимо от това обаче, съдът намира за основателни наведените в жалбата доводи за нарушаване на закрилата при уволнение, уредена в разпоредбата на чл. 333, ал.1, т.3 от КТ. Текстът на посочената разпоредба гласи, че в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването. Разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ е приложима в случаите на прекратяване на служебното правоотношение поради съкращаване по реда на ЗДСл /каквато е и настоящата хипотеза/, предвид изискването за равно третиране и забраната за дискриминация в областта на заетостта и упражняване правото на труд, установени с разпоредбите на Закона за защита от дискриминация и Директива 2000/788 ЕО, както при съобразяване на Решение от 09.03.2017 г. по дело № С – 416/2015 г., М. на СЕС по преюдициално запитване на ВАС, предвид изричната разпоредба на чл. 633 от ГПК. Именно според Решение от 09.03.2017 г. по дело № С – 416/2015 г. на СЕС разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ е приложима и спрямо държавните служители (Решение № 13085 от 3.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7698/2024 г., Решение № 6842 от 22.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1141/2023 г., Решение № 6628 от 21.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 142/2023 г., Решение № 5818 от 2.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 133/2023 г. и др.).

От представените по делото доказателства се установява, че Й. има издадено ЕР на ТЕЛК от 12.01.2022 г., с което му е определена 60% трайно намалена работоспособност за срок от 3 години, с водеща диагноза „Инсулинозависим захарен диабет“. Това заболяване несъмнено попада сред посочени в чл. 1, ал. 1 и в частност по т. 6 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г., поради което по отношение на него предвид изложените по – горе съображения е била приложима закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ, макар и да заема длъжност по служебно правоотношение по ЗДСл.

На следващо място, съобразно представените по делото болнични листове, посочената в тях диагноза също е сред болестите, изброени в чл.1, ал.1 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. Тези медицински документи са представени от органа с преписката по издаване на оспорената заповед, което води до извод, че органът е бил запознат с тяхното съдържание и съответно здравословното състояние на служителя Й., преди издаване на оспорения акт.

В представената по делото административна преписка липсва предварително разрешение на инспекцията по труда. Няма данни и такова да е било изискано. Компетентният орган не е предприел никакви конкретни действия преди прекратяване на служебното правоотношение на Л. Й. за изясняване на здравословното състояние на служителя. Здравословното състояние на физическите лица е част от особено чувствителните лични данни, които подлежат на обработване в изрично определени хипотези и при спазване на баланса на интереси, поради което не е възможно да се приеме, че единствено служителят е бил длъжен по всяко време да информира своя работодател за своите заболявания. Органът по назначаване разполага с възможност да изисква изрично подобна информация в процедурата по едностранно прекратяване на служебно правоотношение, за да осигури спазване на изискванията на закона за предварителна закрила при уволнение на определена категория лица. Липсата на подобно искане несъмнено е нарушение на административнопроизводствените правила.

Органът по назначаването е следвало да проведе процедурата, предвидена в нормативната уредба и да получи предварително разрешение на инспекцията по труда за прекратяване на служебното правоотношение на Й.. Това е така, тъй като ако Й. работеше по трудово правоотношение, щеше да бъде под предвидената в КТ закрила, заради заболяването, от което страда. Различието в правната уредба, предоставящо закрила при уволнение само на лицата с увреждания, работещи по трудово правоотношение, поставя Й., който е засегнат от същото увреждане, но е държавен служител, в по - неблагоприятно положение, съответно е налице неравноправно третиране по отношение на лица, страдащи от едни и същи заболявания, по причина на това, че полагат труд по различен вид правоотношение, при наличие на нормативно предвидена закрила при уволнение само на работещите по трудово правоотношение. При съобразяване с насоките, дадени в решение от 09.03.2017 г. на СЕС по дело С - 406/15, настоящият съдебен състав намира, че механизмите за защита на лицата с увреждания следва да функционират спрямо всички тези лица по еднакъв начин, а наличието на разлика в третирането следва да се обосновава от обективни причини или допустима от закона цел. Видът на правоотношението, по което лицата с увреждания полагат труд срещу възнаграждение, не би могъл да се възприеме като такава обективна причина или законно преследвана цел. Доколкото административният орган не е съобразил заболяването на жалбоподателя и не е получил предварително разрешение за прекратяване на служебното правоотношение с държавен служител от инспекцията по труда, е постановил незаконосъобразен административен акт, който подлежи на отмяна само на това основание.

По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че жалбата е основателна, а заповедта следва да бъде отменена, като незаконосъобразна, поради противоречие с материалния закон, с целта на закона и при допуснато съществено нарушение – липсата на предварително разрешение за прекратяване на служебното правоотношение с държавен служител от инспекцията по труда .

При този изход от спора, на основание чл.143 ал.1 от АПК, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените разноски по делото в размер на 10 лева -заплатена държавна такса (л.16 от делото).

Мотивиран от горното на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Бургас, дванадесети състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Л. Й. Й. от гр.Бургас, к-с „Меден Рудник“ [адрес], с [ЕГН], Заповед № ЧР-30-14/09.07.2024г. на вр.и.д. председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ (ДА „ДРВЗ“), с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от ЗДСл в изпълнение на ПМС № 242/04.07.2024 г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, Заповед № РД-1-168/09.07.2024 г. и утвърдено длъжностно разписание на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ е прекратено служебното правоотношение на Й..

ОСЪЖДА Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ да заплати на Л. Й. Й. от гр.Бургас, к-с „Меден Рудник“ [адрес], с [ЕГН], сумата от 10 (десет) лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчването му на всяка от страните.