№ 8
гр. К., 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕЯН Г. ИЛИЕВ
като разгледа докладваното от ДЕЯН Г. ИЛИЕВ Административно
наказателно дело № 20245510201330 по описа за 2024 година
Обжалвано е Наказателно постановление № 8866 от 20.09.2024 г. на Началник
отдел „Контрол на републиканската пътна мрежа“ към АПИ. Жалбоподателят О. Р. Д.,
недоволен от наложеното му наказание, моли съда да го отмени. Чрез адв. А. С.
оспорва извършеното нарушение и излага общи оплаквания за нарушения на
процесуалните правила.
В с.з. редовно призован, не се явява. В писмено становище на адв. А. С. са
изложени подробни съображения относно незаконосъобразността на НП. Претендира
за разноските по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована в с.з. чрез гл. юрисконсулт С.М.
намира жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди НП. Претендира за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като извърши цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и
Наказателното постановление (НП), взе предвид становищата на страните, и прецени
заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е неоснователна.
Административно-наказващият орган (АНО) е приел за установено, че на
20.08.2024 г. в 13.55 часа на ПП I-5, км. 213+200 по направление гр. С.З. – гр. К.
жалбоподателят е управлявал и извършвал превоз на фракция с МПС „М.А.“ с рег. №
****** с четири оси с две управляеми оси без разрешение за дейности в рамките на
специалното ползване на пътищата съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001
1
г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата).
Необходимостта от разрешение била установена при направено измерване с мобилна
везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС модел PW-10 № ***** и
ролетка № 1308/18/5 м. При измереното разстояние между осите 1.34 м сумата от
натоварването на двойната задвижваща ос на МПС е 25.500 т при максимално
допустимо натоварване на ос 19 т съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредбата
превишението било с 6,5 т, с което бил нарушен чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за
пътищата (ЗП) във вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“; чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1 от
Наредбата.
Описаната фактическа обстановка се установява от АУАН № 0010344 от
20.08.2024 г., Протокол за измерване на превозно средство № 81/24 от 20.08.2024 г.,
рег. талон, Кантарна бележка № ***** от 20.08.2024 г., Пътен лист, Заявление за
проверка № ***** от 10.06.2024 г., Приложение, Сертификат за съответствие и
показанията на св. Д. З., които напълно кореспондират помежду си.
Фактическата обстановка не се оспорва от жалбоподателя.
Съдът не приема възражението на жалбоподателя, че в случая са налице
изключенията на чл. 8, ал. 1 и §1, т. 14 от ДР на Наредбата.
От Кантарна бележка № ***** от 20.08.2024 г., АУАН и показанията на св. З. се
установява, че жалбоподателят е превозвал – фракция 0/63 от кариера „З.“. Фракция 0-
63 представлява трошен камък с големина на частиците от 0 до 63 мм и обичайно се
използва за полагане на пътни настилки.
Товарът по своето естество е насипен и не отговаря нито на дефиницията за
неделим товар по см. на § 1, т. 14 от Наредбата, нито на чл. 8, ал. 1 от Наредбата за
разглобяем товар.
Съгласно §1, т. 14 от Наредбата "неделим товар" e товар, който не може да се
дели на две и повече части с оглед на неговото превозване, тъй като това деление би
довело до излишни разходи или би породило риск от нанасяне на вреди, и който
поради своите размери или маса не може да бъде превозван от моторно превозно
средство, ремарке, автовлак или съчленено ППС, което да отговаря изцяло на
изискванията на наредбата.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредбата движението на извънгабаритни ППС се
осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в
случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид
транспорт или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в
рамките на общественото ползване на пътищата.
Очевидно е, че фракцията не представлява „сглобен“ товар, а под неделим товар
разпоредбата има предвид неговата технологична неделимост на отделни части, а не
2
физическата му неделимост по естество. Всъщност фракцията не е съставена от части,
а то отделни частици.
При правилно установената от АНО фактическа обстановка изводът му, че
жалбоподателят е нарушил чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата (ЗП) във вр.
чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ и чл. 8, ал. 1 от Наредбата, е правилен.
В с.з. не се оспорва годността на използваните от контролния орган средства да
измерване – мобилен кантар и ролетка, за които са налице доказателства за
техническата им изправност и съответствие.
От кантарната бележка е видно, че брутното тегло на МПС-во е било 40,200 т.
От Протокол за измерване на превозно средство № 81/24 от 20.08.2024 г. е
видно, че при междуосно разстояние от 1,34 м измерено общо тегло от 39,250 т и
25,500 тегло върху задната двойна ос на ремаркето, претоварването на оста е била с
6,500 т при допустимо максимално тегло на оста от 19 т съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б.
„в“ от Наредбата.
Според тази разпоредба допустимото максимално натоварване на ос на една
двойна ос при разстояние на осите от 1,3 до 1,8 м е 18 т (19 т).
Правилно АНО е приел, че се касае за тежко ППС по см. чл. 3, т. 2 от Наредбата,
която препраща към чл. 7 от Наредбата, а съгласно разпоредбите на чл. 8, ал. 1 и ал. 2
от Наредбата за специалното ползване на пътя и движение на тежки ППС по
пътищата, отворени за обществено ползване се изиска разрешително.
В тази връзка АНО правилно е приел, че е бил нарушен чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“
от ЗП, който забранява дейности от специално ползване на пътя без разрешение на
движението на тежки ППС.
Не се споделя възражението на жалбоподателя, че НП следва да се отмени, тъй
като в случая е била приложима нормите на чл. 177, ал. 3, т. 1 във вр. чл. 139, ал. 1, т. 2
от ЗДвП. Действително тези разпоредби представляват сходен фактически състав с
разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ и чл. 53, ал. 1 от ЗП. Нормите на чл. 177, ал.
3, т. 1 във вр. чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП предвиждат наказуемост за управление на
ППС с натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от МРРБ, но
нормата чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП е специална спрямо тази на чл. 139, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП, тъй като е обвързана с разрешение за специалното ползване на пътищата, а
такова жалбоподателят не е притежавал. Освен това жалбоподателят не оспорва
установените факти, поради това прилагането на общите правни норми на ЗДвП би
довело най-много до изменението на НП на осн. чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, но не и до
неговата отмяна.
Правилно АНО е наложил наказание глоба в размер на 2000 лв. на
жалбоподателя по съответната норма на чл. 53, ал. 1 от ЗП, която препраща към
3
нарушения по чл. 25 от ЗП.
При налагане на наказанието АНО е съобразил, че случаят не е маловажен по
см. на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН.
АНО правилно е определил наказанието глоба, съобразно целите на чл. 12 от
ЗАНН и съобразно чл. 27 от ЗАНН при превес на смекчаващите вината обстоятелства,
като е съобразил, че нарушението е извършено за първи път, но същевременно и, че
претоварването е значително – 6,5 т, а това поврежда пътищата и застрашава
сигурността на движението по пътищата – повече маса, по-дълъг спирачен път.
Не се споделя възражението на жалбоподателя, че жалбоподателят не следва да
е адресат на наказателна отговорност, тъй като разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗДвП
сочи отговорност на физическите лица и предвижда наказание глоба. Що се отнася до
приложението на нормите на ЗДВП съдът вече изложи мотиви.
И най-сетне идентичен случай със сходни възражения е бил разгледан в
Решение № 2942 от 26.09.2024 г. по КАНД № 518/24 г. на АС-С.З., приложено по
делото, където обжалваното НП е било потвърдено.
При извършената служебна проверка съдът не установи допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при издаването на НП и при съставянето на
АУАН. Приложените заповеди и нормативното овластяване дават основание на съда да
направи извод, че както актът, така и НП са били съставени/издадени от компетентни
органи.
Следователно НП се явява законосъобразно и обосновано и следва да се
потвърди.
Основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и такова следва да бъде присъдено в поискания
размер от 100 лв. за участие в с.з. на юрисконсулт, съгласно чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 8866 от 20.09.2024 г. на
Началник отдел „Контрол на републиканската пътна мрежа“ към АПИ, с което на
жаллбоподателя О. Р. Д. ЕГН ********** е било наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 2000 лв.
ОСЪЖДА жалбоподателя да заплати на АПИ юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
4
Административен съд гр. С.З..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5