РЕШЕНИЕ
№ ____
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – гр.
Тутракан в закрито заседание на осми февруари две хиляди и шестнадесета година,
в състав:
Районен
съдия: ГЕОРГИ Г.
при участието на
секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 190/2012 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 от ГПК
1. Подадена е молба за допълване на Решение № 81/31.08.2015 г. от ищецът С.Т.Г., чрез проц. му представител адв. С.С. от РАК (Молбата е озаглавена „въззивна жалба”, но от контекста на искането съдът стига до заключението, че се касае до молба за допълване на решението). Молителят твърди, че съдът е пропуснал да се произнесе относно искането му за прогласяването на нищожността на Договор за доброволна делба от 05.11.1997 г.
2. Ответниците Х.П.В., И.П.В. – Л., П.И.В., Д.Е.В., Т.Е.В., Ц.Е.В., Т.Д.Г., Г.Д.П., П.Д.Щ., И.Д. О., РУМЯНА Й.Г., В.Т.Г., С.Л.В., ВЪЛО Л.В., Т.С.В., Х.П.Б., М.П.В., П.П.В., Ц.Л.М., Т.Л.В., Д.И.Д., Г.И.Д., М.Д.В., С.Д.П. не са изразили становище по молбата.
3. Молбата е подадена в рамките на срока по чл. 250, ал. 1 от ГПК и се явява процесуално допустима.
4. Съдът не намира, че за произнасянето по искането не е необходимо делото да бъде насрочено в открито съдебно заседание.
5. Съдът намира искането за неоснователно по следните съображения:
6. В
първоначалната искова молба вх. № 2576/08.05.2012 г. (л. 2, 3) и в подадените впоследствие уточняващи такива (с които са
конституирани допълнителни ответници) въобще не се коментира договора за
доброволна делба.
7. В
Молба вх. № 295/21.01.2013 (л. 128), подадена
след връчването на исковата молба на част от ответниците и изготвянето на проекто – доклад за пръв път се споменава договора, като
ищеца посочва, че желае същият да бъде „обезсилен”, за което ще формулира
искането си по – късно.
8. В Молба вх. № 5000/09.10.2013 г. (л. 201) ищецът отново заявява, че поддържа единствено исковете си за допускане на делбата.
9. Едва със Становище вх. № 205/16.01.2015 г. (л. 378), ищецът е посочил, че желае да бъде прогласена нищожността на договора.
10. Искането за произнасяне на съда относно действителността на договора е направено повече от две години след депозираната молба и след като исковата молба е получена от ответниците. Следователно тази молба представлява искане за изменение на предявените искове за делба, чрез последващо кумулативно съединяване на нов установителен иск.
11.1. дали са налице основанията по чл. 214 от ГПК за допускане на изменението;
11.2. дали последващото съединяване на искове няма да затрудни хода на делото съгласно чл. 210, ал. 2 от ГПК.
12. Определението, с което се отказва да се допусне исканото изменение на иска, не подлежи на обжалване, тъй като не прегражда защитата на ищеца (Опр. № 77/01.03.2011 г., по ч. гр. д. № 427/2010 г. на ВКС, II г. о.; Опр. № 759/11.11.2011 г., по ч. т. д. № 743/2011 г. на ВКС, I т. о.).
13. В конкретният случай, предявените установителни искове за прогласяване на нищожността се различават от първоначално заявените делбени искове, както по основанието си, така и по петитума. Следователно изменението не отговаря на изискванията на чл. 214, ал. 1 изр. 1 и 2 от ГПК, тъй като се предявяват искове, които са с различен предмет спрямо първоначалните такива.
14. Следователно съдът не може да се произнесе по последващо съединените искове за прогласяване на нищожността на договора, доколкото не са били налице основанията за разглеждането им от съда.
15. С оглед гореизложеното съдът намира, че искането за допълване на решението се явява неоснователно.
16. За по – голяма яснота (вж. т. 11) съдът счита, че следва да се произнесе и с изрично определение за отхвърлянето на искането за съединяване на исковете, независимо от това, че постановяването на такова определение не е от значение за сезирането на съда с изменените искове.
17. Извън контекста на гореизложеното следва да бъде отбелязано, че ищецът има теоретичен правен интерес от установяването на нищожността на договора, с оглед внасянето на по – голяма яснота в гражданския оборот. От практическа гледна точка обаче, това допълване ще затрудни хода на основното производство и ще отложи във времето постигането на целения от ищеца резултат (исковата молба следва да бъде приведена в съответствие изискванията на чл. 127 и 128 от ГПК, да бъде вписана, да бъде връчена на ответниците и т. н.). Доколкото съда така или иначе е взел под внимание нищожността на договора за делба, връщането на делото във началната фаза за да бъде допълнено решението в конкретният случай влече за ищеца повече негативни от позитивни последици.
18. Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на С.Т.Г. за допускане на изменение предявените искове чрез последващо кумулативно обективно и субективно съединяване на искове за установяване на нищожността на Договор за доброволна делба от 05.11.1997, вписан в Служба по вписванията към Районен съд – гр. Тутракан под вх. № 600/56, т. 63, сключен между С.Л.В., ВЪЛО Л.В., Х.П.В., М.П.В., Ц.Л.М. и Т.Л.В., поради неучастието на всички съделители в делбата.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на С.Т.Г. за допълване на Решение № 81 от 31.08.2015 г. по гр. д. № 190/2012 г. на Районен съд – гр. Тутракан, като бъде установена и нищожността на Договор за доброволна делба от 05.11.1997, вписан в Служба по вписванията към Районен съд – гр. Тутракан под вх. № 600/56, т. 63, сключен между С.Л.В., ВЪЛО Л.В., Х.П.В., М.П.В., Ц.Л.М. и Т.Л.В., поради неучастието на всички съделители в делбата.
Решението, в частта с която е отхвърлена молбата за допълване, подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: