Решение по дело №753/2020 на Районен съд - Свищов

Номер на акта: 260022
Дата: 2 март 2021 г. (в сила от 2 март 2021 г.)
Съдия: Пенка Борисова Йорданова
Дело: 20204150100753
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 юли 2020 г.

Съдържание на акта

                                               Р  Е  Ш  Е Н  И  Е

                                                    260022

                                        гр.Свищов, 2.03.2021 г.

 

                       

                      Свищовският районен съд в публично заседание на 08.02.2020 г. в състав:

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕНКА ЙОРДАНОВА

при секретаря Татяна Тотева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. 753 по описа за 2020 г., за да се произнесе взема предвид:

 

                      Искове   с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД ,   чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 вр. чл. 92 от ЗЗД.

 

 

                      Ищецът „Т.Б.“ЕАД ***, чрез пълномощника адв. З.Ц.  от САК, с оглед на и на допълнително направените уточнения в исковата молба,  твърди, че на 12.12.2017г. сключили договор за мобилни услуги с ответника Д.С. К., като и е предоставен мобилен номер *****,  на 09.05.2018г.  – договор за мобилни услуги № *********, предоставен мобилен номер ***** със стандартна месечна абонаментна такса 10,99 лева с ДДС или 9,16 лева без ДДС; допълнително споразумение № ********* от 09.05.2018г. към договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от 09.05.2018г. , с нов абонаментен план  - стандартна месечна абонаментна такса 24,99 лева с ДДС или 20,82 лева без ДДС и на клиента било предоставено мобилно устройство Alcatel U5 Black. Предоставянето на устройството било по силата на договор за лизинг, според който общата цена на лизинговата вещ е 83,47 лева  с ДДС. За ползването на основание чл. 3 ал. 1 от договора за лизинг лизингополучателят се задължава да заплати една първоначална лизингова воска в размер на 40,00 лева с ДДС, платима към датата на сключване на договора, както и 23 месечни лизингови вноски в размер на 1,89 лева с ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди миболни услуги чрез номера. Твърди, че към периода на издаване на процесните фактури спрямо ползваните от ответницата мобилни номера и устройство на лизинг се прилагат следните условия: за мобилен номер *****-условия, договорени в договор за мобилни услуги от 12.12.2017г.., изменен с допълнително споразумение от 09.05.2018г. към договор за мобилни услуги, за мобилен номер ***** – условията, договорени в Договор за мобилни услуги от 09.05.2018г. № ********* , за мобилно устройство Alcatel U5 Black – условията договорени в договор за лизинг от 09.05.2018г.. Ответникът не изпълнил свои парични задължения, начислени му в 3 бр. фактури, издадени в периода м. 06.2018г. – м.09.2018г..: фактура № **********/05.06.2018г., № **********/05.07.2018г. и № **********/05.09.2018г., като във всяка от фактурите били начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между него и ответнацита. Така по договор за мобилни услуги № ********* от 12.12.2017г.. , изменен с допълнително споразумение  от 09.05.2018г.. се претендира  задължение в размер на 338,91 лева, от които незаплатено задължение за начислени такси и ползвани услуги в общ размер на 123,74 лева , съответно за периода 05.05.2018г. – 04.06.2018г.  ,  задължението по фактурата от 006.2018г.. е 66,67 лева без ДДС или 80,00 лева с ДДС, за периода 05.06.2018г. до 04.07.2017г..  задължението  е 40,96 лева без ДДС или 49,15 лева с ДДС, като от общата сума 129,15 лева е извършено приспадане на 5,41 лева съставляващо надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период, или задължението възлизало на 123,74 лева с ДДС. Твърди, че нееустойката по този договор била в размер на 215,17 лева. Посочва, че след предсрочното прекратяване на договора , операторът издал фактура № ********** от 05.09.2018г.., включваща задължението за заплащане на неустойка за предсрочното му  прекратяване в размер на 215,17 лева. Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочно прекратяване на този договор били уредени в раздел IV, т. 3 от допълнително споразумение № ********* от 09.05.2018г.. към договор за мобилни /фиксирани услуги. Заявява, че съгласно договоренот, при предсрочно прекратяване на договора за моблни услуги по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения сорк на действието му, като не можела да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без ДДС.  Именно в съответствие с този начин на формиране на задължението за неустойка, била определена и неустоката в размер на 215,17 лева. Твърди, че по договор за мобилни услуги № ********* от 09.05.2018г.. , били начислени и се претендират задължения в общ размер на 54,33 лева, от които незаплатено задължение за начислени такси и ползвани услуги в общ размер на 27,05 лева, съответно за периода 05.05.2018г. – 04.06.2018г.. – 20,57 лева с ДДС, за периода 05.06.2018г.. – 04.07.2018г.. – месечна абонаментна такса 9,91 лева без ДДС или 11,89 с ДДС, като от общата сума 32,46 лева било извършено приспадане на сумата 5,41 лева, съставляващо надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период , всичко 27,05 лева с ДДС , като ответницата дължала и неустойка в раззер на 27,48 лева /на основание чл. 11 от договор за мобилни услуги от 09.05.2018г.., като неустойката не можела да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси/. В съответствие с този начин на формиране на задължението за неустойка бил определен и претендирания размер неустойка от 27,48 лева. Заявява, че по договор за лизинг от 09.05.2018г., с който било предоставено ползването на посоченото мобилно устройство били начиселни и се претендират задължения в общ размер на 43,47 лева, от които дължими незаплатени лизингови вноски за периода 05.05.2018г.. до 04.07.2018г.. в общ размер на 3,78 лева с ДДС, всяка в размер на 1,89 лева с ДДС, начислени в фактури от 05.06.2018г. с падеж 20.06.2018г.. и по фактура от 05.07.2018г.. с падеж 20.07.2018г. и предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 05.08.2018г. до 09.04.2020г. в общ размер на 39,69 лева с ДДС, равняващ се на 21 неначислени лизингови вноски, а обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски било уредено в чл. 12 от ОУ на оператора за договорите за лизинг, като сумата била начислена във фактурата от 05.09.2018г… Моли да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответницата, че същата дължи сумата 436,91 лева, от която сумата 338,91 лева – задължение по договор за мобилни услуги № ********* от 12.12.2017г. , изменен с допълнително споразумение № ********* от 09.05.2018г.. към договор за мобилни услуги, от която сума 123,74 лева незаплатени начислени такси и ползвани услуги за периода 05.05.2018г.. – 04.07.2018г.. и 215,17 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, 54,53 лева – задължнеие по договор за мобилни услуги № ********* от 09.05.2018г.. , от която сума 27,05 лева – незаплатени начислени такси и ползвани услуги за периода 05.05.2018 до 04.07.2018г.. и 27,48 лева – неустойка за предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги ; 43,47 лева – задължение по договор за лизинг от 09.05.2018г., от които 3,78 лева с ДДС – представляващи две дължими незаплатени лизингови вноски за периода 05.05.2018г.. до 04.07.2018г.. и 39,69 лева с ДДС – съставляваща 21 предсрочно изискуеми вноски за периода 05.08.2018г. до 09.04.2020г.., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски за заповедното и исково производство.

 

           Ответникът Д.С.С. не е представил в едномесечен срок отговор на исковата молба,  не   се явява в съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

 

                      На основание чл.238 ал.1 от ГПК ищецът, чрез процесуалният си представител адв. Ц. в писмена молба по делото преди съдебно заседание на 08.02.2021г.   е направил  искане за постановяване на неприсъствено решение.

                      Съдът счита направеното искане за постановяване на неприсъствено решение за основателно. Видно от книжата по делото/съобщение, връчено на 17.11.2020г. и призовка връчена на 26.01.2021г./  на ответника  са указани последиците от неподаването на писмен отговор в едномесечния срок и от неявяването му в съдебно заседание без уважителни причини и без да е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Същият, въпреки това, редовно призован не се явява в  съдебното заседание по делото.

                      Представен е договор за мобилни услуги  от 12.12.2017г. между страните по делото, с който операторът – ищецът предоставя на абоната мобилни услуги, като се прилагат действащите ОУ, които абоната се задължил да спазва. Срокът на договора бил определен до 12.12.2019г.. В договора била уговорена неустойка при прекратяване на договора по вина или инициатива на потребитя, в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти до края на срока.  Видно от договор за мобилни услуги от 09.05.2018г. между страните по делото, ищецът предоставя на абоната мобилни услуги, при действащите ОУ, които абонатът се задължил да спазва, а срокът на договора било пределен до 09.05.2019г.. В договора уговорили, че при прекратяването му  преди изтичане на срока или по вина или инициатива на потребителя, същият да дължи неустойка, която не можела да надвишава трикратния размер на стандартния  месечен абонамент. С допълинтелно споразумение от 09.05.2018г..  били определен стандартен месечен абонамент 24,99 лева. Видно от договор за лизинг от 09.05.2018г. сключен между страните по делото,  ищецът се задължил да предостави на ответника за временно и възмездно ползване устройство марка Alcatel U5 Black с посочения телефонен номер, а лизингополучателят се задължил да заплати обща лизингова цена в размер на 83,47 лева с ДДС, по начин посочен в договора. Било уговорено, че лизингополучателят може да придобие собствеността върху предоставеното за ползване устройство като подпише договор за изкупуването му, най – малко 10 дни преди изтичане срока на договора за лизинг, след изпълнения на условията за придобиване на собствеността на устройството, посочени в Общите условия и след като заплати допълнителната сума от 1,89 лева, която ще бъде начислявана във фактурата за ползвани мобилни услуги.

 

                    С оглед изложените в исковата молба фактически обстоятелства и събраните по делото писмени доказателства – договор за мобилни услуги  от 12.12.2017г., договор за мобилни услуги от 09.05.2018г., допълинтелно споразумение от 09.05.2018г.., договор за лизинг от 09.05.2018г., фактура № **********/05.06.2018г. с падеж 20.06.2018г. за период от 05.05.2018г. до 04.06.2018г. за ползване на далекосъобщителни услуги и по договор за лизинг за сумата 102,45  лева; справка общо потребление, фактура № **********/05.07.2018г. с падеж на плащане 20.07.2018г. за периода 05.06.2018г. до 04.07.2018г. за ползване на далекосъобщителни услуги и лизингова вноска за сумата  165,38 лева общо, справка потребление,  фактура № **********  от 05.09.2018г. с падеж на плащане 20.09.2018г.  за периода 05.08.2018г. до 04.09.2018г. за ползвани услуги, лизингова вноска и начислена неустойка за сумата 436,91 лева, последна покана за доброволно плащане, удостоверение, ОУ на Т.Б. ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги, които писмени доказателства не са оспорени от ответника, съдът счита, че иска  е  вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства,  тоест налице са предпоставките съдът да се произнесе с неприсъствено решение.  

                      С оглед на гореизложеното съдът постановява неприсъствено решение по предявените от ищеца искове чл.422 от ГПК за установяване на вземането му за главница,   неустойка и лизингови вноски , които  следва да се уважат изцяло и признава за установено по отношение на ответника, че ищецът „Т.Б.“ЕАД  има  вземане в размер на  436,91  лева, от които 150,79 лева – главница, от които 123,74 лева -дължими суми по Договор за мобилни услуги от 12.12.2017г.. за незаплатени такси и ползвани услуги и 27,05 лева по договор за мобилни услуги от 09.05.2018г.. за незаплатени такси и ползвани услуги, сумата 43,47 лева – дължими суми по договор за лизинг от 09.05.2018г.., от които 3,78 лева  представляващи две дължими незаплатени лизингови вноски и 39,69 лева – 21 предсрочно изискуеми вноски, сумата 242,65 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, от които сумата 215,17 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договор от 12.12.2017г. и 27,48 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 09.05.2018г.. , ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 09.09.2019 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед № 488 от 10.09.2019г. по ч.гр.дело № 819/2019г. по описа на РС Свищов.

     

        Съдът, който разглежда предявен иск по чл. 422 от ГПК следва да се произнесе и за дължимите в заповедното производство разноски и да разпредели отговорността за разноските в заповедното производство, както и в исковото производство, съобразявайки изхода на спора. В този смисъл е т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед уважаване исковете  за установяване вземане за главница, лизингови вноски и неустойка в претендираните размери, ответникът  дължи на ищеца сторените разноски за заповедното и исково производство.  По тези съображения ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 245,00 лева –разноски за настоящото производство, от които 125,00 лева – ДТ и 120,00 лева –заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски в заповедното производство, възлизащи на 385,00 лева, от които 25,00 лева – ДТ и 360,00 лева – адвокатско  възнаграждение.

          

          

                      Водим от горното на основание чл. 239 ал.1 от ГПК, съдът

 

                                            Р  Е  Ш  И  :

          

                      ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Д.С.С. с ЕГН ********** ***, че Д.С.С. с ЕГН ********** *** дължи на „Т.Б.“ЕАД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление ***, *****,  чрез пълномощника адв. З.Ц.  сумата   436,91  лева, от които 150,79 лева – главница, от които 123,74 лева -дължими суми по Договор за мобилни услуги от 12.12.2017г.. за незаплатени такси и ползвани услуги и 27,05 лева по договор за мобилни услуги от 09.05.2018г.. за незаплатени такси и ползвани услуги, сумата 43,47 лева – дължими суми по договор за лизинг от 09.05.2018г.., от които 3,78 лева  представляващи две дължими незаплатени лизингови вноски и 39,69 лева – 21 предсрочно изискуеми вноски, сумата 242,65 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, от които сумата 215,17 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договор от 12.12.2017г. и 27,48 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 09.05.2018г.. , ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 09.09.2019 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед № 488 от 10.09.2019г. по ч.гр.дело № 819/2019г. по описа на РС Свищов.

                     

 

           ОСЪЖДА Д.С.С. с ЕГН ********** *** да заплати  на „Т.Б.“ЕАД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление ***, ***** направените по делото разноски  в размер на 245,00  лева/двеста четиридесет и пет лева/, от които 125,00 лева – ДТ и 120,00 лева – заплатено адвокатско  възнаграждение.

 

          ОСЪЖДА Д.С.С. с ЕГН ********** *** да заплати  на „Т.Б.“ЕАД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление ***, ***** направените в заповедното производство разноски в размер на 385,00  лева/триста осемдесет и пет лева/, от които 25,00 лева – ДТ и 360,00  лева – заплатено адвокатско  възнаграждение

 

                      Решението не подлежи на обжалване.

 

            Препис от решението да бъде връчен на ответника, който при наличието на основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК има право да търси неговата отмяна.

                         Препис от решението след влизането му в сила да се докладва по ч.гр.дело № 819/ 2019г. по описа на РС Свищов.

 

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: