Решение по дело №303/2018 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 74
Дата: 20 септември 2018 г. (в сила от 28 септември 2018 г.)
Съдия: София Андонова Радославова
Дело: 20183600200303
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 17 септември 2018 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№ 74                                        20.09.2018 г.                    гр. Шумен.

 

 

В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

Шуменския окръжен съд                                                    наказателен състав

На двадесети септември                                          две хиляди и осемнадесета година

В открито съдебно заседание в следния състав :

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОФИЯ РАДОСЛАВОВА                                                            

ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ БАТАНОВА

ДИМЧО ЛУКОВ

 

 

Секретар : Ст.Стойчева

Прокурор : Д.Димитров

като разгледа докладваното от съдия София Радославова

ЧНД № 303 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

        

Производство по чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 1 – ал. 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРФОРНФС/.

         Образувано е по искане на Centraal Justitieel Incassobureau, Кралство Нидерландия за признаване и изпълнение на решение № 0062 5422  1183 0077 от 16.03.2018 г., в сила от 27.04.2018 г., за налагане на финансова санкция, постановена от по отношение на българския гражданин В.А.Ф., роден на ***г. в България, с ЕГН **********, с постоянен адрес ***.

         Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че искането е основателно и следва да бъде уважено.

Засегнатото лице В.А.Ф. не е намерено на посочения за призоваване адрес в РБългария. Видно от приложеното по делото писмо от ОЗ „Охрана” гр.Шумен лицето В.Ф. не е установено на адреса и по данни на съседи живее и работи в чужбина, в Кралство Холандия. Предвид това обстоятелство и на основание чл.16 ал.3 от ЗПИИРФОРНФС му е назначен служебен защитник.

 Служебният защитник на засегнатото лице – адвокат В.Т. от АК -гр.Шумен, изразява становище, че искането е основателно и следва да бъде уважено.

Шуменския окръжен съд като взе предвид доказателствата по делото и като се съобрази със становищата на страните, намира за установено следното:

         С решение, влязло в сила от 27.04.2018 г., за налагане на финансова санкция, постановена от Centraal Justitieel Incassobureau /Централно инкасаторско бюро/ , Кралство Нидерландия, по отношение на българския гражданин В.А.Ф., е постановена финансова санкция в размер на 90,00 евро за извършено административно нарушение на 21.10.2017 г. в Gravenhageq Van Alkemadelaan– управление на моторно превозно средство с неизправен страничен пътепоказател.

         Деянието представлява административно нарушение по чл.2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата на Кралство Нидерландия.

         Шуменският окръжен съд намира, че решението представено за признаване и изпълнение представлява решение за налагане на финансова санкция по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е влязъл в сила в държава- членка на Европейския съюз акт за налагане на задължение за плащане на глоба, наложена с акт на несъдебен орган за извършване на нарушение на правилата за движение. Горепосочения акт е издаден в държава- членка на Европейския съюз, от несъдебен орган, компетентен да налага парични санкции.

         В съответствие с изискването на чл. 4, ал. 1 от същия закон заверено копие от решението е придружено от удостоверение по член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции по образец съгласно приложения № 1 и № 2 от същия закон. Удостоверението е издадено и подписано на 28.08.2018 г., преведено е на български език, а неговото съдържание е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава на Кралство Нидерландия.

         Шуменския окръжен съд намира, че е компетентен орган да признае  решението за налагане на финансова санкция, издадено в друга държава- членка на Европейския съюз – Кралство Нидерландия, по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, тъй като е окръжен съд по местоживеенето и обичайното пребиваване на засегнатото лице.

         Съдът намира, че решението за налагане на финансова санкция по отношение на засегнатото лице В.А.Ф. следва да бъде признато и изпълнено на територията на Република България, тъй като е постановено в извънсъдебно производство в държава- членка на Европейския съюз и се отнася до деяние, което съставлява нарушение и по българското законодателство, независимо от елементите на състава му по законодателството на издаващата държава и  лицето, срещу което е постановено решението за налагане на финансова санкция има местоживеене и обичайно пребиваване на територията на Р България.

         Съдът намира, че изпратеното решение за налагане на финансова санкция следва да бъде признато и изпълнено на територията на Република България и поради това, че не са налице основанията по чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС за отказ за признаване и допускане на изпълнението на решението :

         1.Представеното удостоверение по член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимно признаване на финансови санкции е пълно и отговаря на решение от 16.03.2018 г., в сила от 27.04.2018 г., за налагане на финансова санкция, постановено от Centraal Justitieel Incassobureau, Кралство Нидерландия;

         2.Липсват доказателства, че срещу осъденото лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансова санкция;

         3.Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не са отнася за деяние, подсъдно на български съд;

         4.Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо;

         5.Решението не се отнася за деяния, които :

         а/ по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Р.Б., или

         б/ са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния;

         6.Наложената финансова санкция не е по-малко от 70 евро или левовата равностойност на тази сума;

         7.Решението се отнася за деяние, което представлява административно нарушение на правилата за движение, за което двойна наказуемост съгласно чл.30, ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС не се изисква;

         8.Решението не е постановено срещу физическо лице, което по българското законодателство поради възрастта си не носи наказателна отговорност и не подлежи на наказателно преследване за деянията, които обосновават решението;

         9.От представеното удостоверение е видно, че засегнатото лице В.А.Ф. не се е явило лично на съдебния процес, но е било уведомено за правото си да обжалва решението.

         На основание чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 8 от закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, тъй като решението за налагане на финансова санкция се отнася до парична сума – глоба в размер на 90,00 евро, съдът следва да определи равностойността на сумата в български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на решението –16.03.2018 г. От изисканата справка по факса от БНБ за 16.03.2018 г. е видно, че фиксираният курс на 1 евро е 1.95583 лева  или равностойността на 90,00 евро е  176,02 лева.

         По изложените съображения и на основание чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 7, т. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, Шуменският окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

        

ПРИЗНАВА решение 0062 5422  1183 0077 от 16.03.2018 г., в сила от 27.04.2018 г., постановено от Centraal Justitieel Incassobureau /Централно инкасаторско бюро/, Кралство Нидерландия, с което по отношение на българския гражданин В.А.Ф., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, е наложена финансова санкция в размер на 90,00 евро, равностойна на 176,02 български лева, по курса на БНБ за деня на постановяване на решението – 16.03.2018 г.

         На основание чл. 36, във връзка с чл. 22, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС решението за налагане на финансова санкция, постановено от Centraal Justitieel Incassobureau, Кралство Нидерландия, да се изпрати ведно с препис от настоящото решение на ТД на НАП- гр.Варна, офис гр. Шумен за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК.

         На основание чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗПИИРКОРНФС  незабавно да се уведоми компетентния орган на издаващата държава - Централно инкасаторско бюро към Министерство на правосъдието, Кралство Нидерландия, за признаването и изпращането на решението за налагане на финансова санкция на ТД на НАП- гр. Варна, офис гр.Шумен, както и за приключване на изпълнението на решението.

         Копие от уведомлението до компетентния орган на издаващата държава да се изпрати и на министерство на правосъдието на Република България.

На основание чл.13 от ЗПИИРФОРНФС направените разноски по настоящото производство са за сметка на българската държава.

         Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд- гр. Варна в 7-дневен срок от узнаване за постановяването му, като обжалването не спира изпълнението на решението.

 

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                                     2.