Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 01.02.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
първи въззивен граждански състав, в публично съдебно
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИНА ДОНЧЕВА
СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ
при секретаря Цветанка Павлова, като
разгледа докладваното от съдия Дончева
гр. д. № 263 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 123/04.01.2021 г.,
постановено по гр.д. № 41/2020 г. по описа на РС-Пирдоп е прекратен брака
сключен на 12.08.2006 г. с акт № 12/12.08.2006 г. на
община З. между С.Д.Б., с ЕГН: ********** и М.Д.Б. с ЕГН: **********, на осн. чл. 49, ал. 1 от СК, като дълбоко и непоправимо
разстроен. Предоставено е упражняването на родителските права по отношение на
роденото от брака дете Е. М.Б., родена на *** г. с ЕГН: ********** на майката С.Д.Б.,
при която е определено местоживеенето му. Определен е режим на лични контакти
на бащата М.Д.Б. с детето Е. М.Б., като следва: всяка първа събота от месеца от
09.00 часа до 18,00 часа, и всяка трета събота от месеца от 09,00 часа в събота
до 18,00 часа в неделя с преспиване. На основание чл. 143, ал. 2 от СК бащата М.Д.Б.
с ЕГН: ********** е осъден да заплаща месечна издръжка на детето Е. М.Б. в
размер на 600, 00 лева, чрез неговата майка и законен представител С.Д.Б.,
считано от влизане на решението в сила до настъпване на основание за
изменението или прекратяването на издръжката, заедно със законна лихва върху
всяка закъсняла вноска. Постановено е след прекратяване на брака С.Д.Б. да носи
предбрачното си фамилно име- П.. М.Д.Б. е осъден да
заплати по сметка на РС-Пирдоп държавна такса в размер на 889, 99 лева, от
които 864, 00 лева- върху присъдената издръжка и 25, 00 лева окончателна
държавна такса за водене на делото. С определение № 76а/19.02.2021 г. е
оставена без уважение молбата на М.Д.Б. с ЕГН: ********** по чл. 248 ГПК за
изменение на решение № 123/04.01.2021 г., постановено по гр.д. № 41/2020 г. по
описа на РС-Пирдоп, в частта, в която съдът се е произнесъл за дължимите
разноски, които М.Б. следва да заплати по сметка на РС-Пирдоп, а именно
държавна такса в размер на 889, 00 лева, от които 864,00 лева – върху
присъдената издръжка и 25, 00 лева окончателна държавна такса за водене на
делото.
Срещу
постановеното решение е подадена въззивна жалба от М.Д.Б.,
гражданин на А., постоянно пребиваващ в РБ чужденец с
ЕГН: **********, чрез адв. П.П.
в следните части: 1. В частта на определения режим на лични контакти на детето Е.
М.Б., родена на *** г. с бащата М.Д.Б.; 2. В частта относно исканите мерки за
закрила по Закона за закрила на детето; 3. В частта, в която М.Д.Б. е осъден да
заплаща на малолетното си дете Е. М.Б. ежемесечна издръжка в размер на 600,00
лева, чрез неговата майка и законен представител С.Д.Б., считано от датата на
влизане в сила на съдебното решение до настъпване на основание за изменение или
прекратяването на издръжката.
В жалбата се навеждат твърдения за
незаконосъобразност и неправилност на постановеното решение в обжалваните
части. Излага, че постановения режим следва да включва по-продължителни периоди
на личен контакта на детето с бащата, каквато е обичайната практика на
съдилищата. В социалните доклади било посочено, че детето е привързано и към
двамата си родители, а след м. юли 2020 г. то няма никакъв контакт с баща си.
Посочва, че детето владее свободно английски език като не е отчетено и
обстоятелството, че ангажиментите на бащата включват и нерегулярни, но
сравнително продължителни периоди на отсъствие от страната, които периоди следва
да бъдат компенсирани с по-продължителни периоди на личен контакт. От
социалните доклади се установявало, че майката системно възпрепятства
контактите между бащата и детето, като е получила и покана за доброволно
изпълнение от ЧСИ Магдалена Стоянова. Намира, че неправилно е отхвърлено от
РС-Пирдоп искането за задължаване на майката да посещава ДСП-Пирдоп или Център
за обществена подкрепа – гр. Пирдоп за осъществяване на видеоконферентна
връзка между бащата и детето и за оказване на педагогическа помощ за периода,
през който бащата пребивава в А.. Възразява и по определения размер на издръжка
в размер на 600,00 лева месечно като прекомерен и значително надвишаващ
материалните нужди на детето. От събраните доказателства се установявало, че
майката и детето живеят при бабата и дядото по майчина линия в гр. З., като
поради това майката не заплаща разходи за наем, а разходите за комунални сметки
и прехрана се поделят между нея, бабата и дядото. Посочва, че детето има
осигурени лаптоп, айпад, поради което са неправилни
изводите на съда, че са му необходими такива във връзка с онлайн обучението. Изтъква,
че детето е в добро здраве, живее в добри битови и социални условия и няма
каквито и да е особени здравни, образователни или други потребности. По
същество моли обжалваното решение на РС-Пирдоп да бъде отменено в частта, касаеща режима на лични отношения и вместо него да бъде
постановен следния режим: бащата да осъществява режим на лични отношения с
дъщеря си всяка първа и трета седмица от месеца с преспиване при бащата от 18,
00 часа в четвъртък до 18, 00 часа в неделя; 30 дни през лятото с преспиване
при бащата, който период да не съвпада с годишния платен отпуск на майката; на
Коледните и Новогодишни празници – всяка четна календарна година от 10, 00 ч.
на 24.12 до 20, 00 часа на 02.01 на следващата нечетна календарна година, с
преспиване при бащата; на рождения ден на детето – през целия ден, в присъствието
на майката. Моли издръжката да бъде намалена на 200, 00 лева месечно. Моли на осн. чл. 59, ал. 10 СК майката С.Д.Б. да бъде задължена за период от три месеца да
посещава заедно с детето Д. „С.п.“ – *** или Център за обществена подкрепа –
гр. Пирдоп всеки втори и четвърти петък от месеца от 11, 00 до 11,30 ч. за
осъществяване на видеоконферентна връзка по интернет
с бащата, както и майката да получава семейно и педагогическо консултиране.
Депозирана
е от М.Д.Б., чрез адв.П.П. и частна жалба срещу определение от 19.02.2021 г. Излага
съображения, че с оглед на факта, че признава иска за издръжка до размера от
200,00 лева месечно, следва да понесе 2/3 от държавната такса, а ищцата 1/3.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК,
ответникът по жалба С.Д.Б., чрез адв. П.Н. изразява
становище за неоснователност на жалбата. Излага съображения, че социалните
доклади не съдържат данни, предоставени от Б., поради предибаването
му в А.. След заминаването му през юли 2020 г., Б. се е поинтересувал от дъщеря
си едва на 14.09.2020 г., след което е започнал да контактува с Е. и към
настоящия момент осъществява постоянен контакт с нея, чрез телефонен разговор
или видео-чат. Възразява по твърденията, че майката препятства комуникацията
между тях. Възразява по предложения начин на комуникация между баща и дете /в Дирекция
„СП“ – П./, което не е в негов интерес, тъй като в нормална домашна обстановка
може по всяко време да се осъществяват тези разговори. По отношение на
определената издръжка в размер на 600, 00 лева, счита че е определена правилно,
предвид значителните по размери доходи, които реализира М.Б.. По същество моли
решението да бъде потвърдено.
Депозиран е отговор от С.Д.Б. и по
отношение на частната жалба. Изразено е становище за неоснователност на
жалбата.
Софийски окръжен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена
срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, от
процесуално легитимирано лице- ответника по иска М.Д.Б., в законоустановения
срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което същата се явява допустима.
Разгледана по същество е частично основателна.
Установява се следната фактическа
обстановка от значение за спора:
Видно от удостоверение за раждане,
издадено въз основа на акт за раждане № ..../......г., детето Е. М.Б. е
родено на *** ***, от майка С.Д.Б. и баща М.Д.Б..
От служебна бележка, издадена от
Директора на Детска градина "С.", гр. З., се установява, че детето редовно
посещава детска градина, за което майката заплаща такса от 25 лева месечно.
Детето посещава и английски език, народни танци, модерен балет, спортни танци и
художествена гимнастика, за които майката заплаща допълнителна такса от 50, 00
лева, според присъствените дни.
От представено удостоверение № ...........г.
се установява, че С.Д.Б. като управител на фирма „Т.“ ООД е с осигурителен
доход от 610 лева /от януари 2020 г./
Осигурителния доход на М.Б. за периода
2019 – м. 01. и м. 02 на 2020 г. е средно 2200 лева, а начисления месечен
облагаем доход е в по-голям размер – напр. за м. 11/2019 г- 7997, 40 лева, за
м. 01. на 2020 г. – 2190,40 лева.
По делото са разпитани двама свидетели
на ищцата – майка й – И. Х.П. и баща й – Д. И.П..
От разпита на И. Х.П. се установява, че М.Б.
заминал за А. на 20.07.2020 г. С. и детето останали при тях, за да й помагат за
отглеждането му. Детето има собствена стая в жилището на баба си и дядо си.
Разходите, които дават за детето възлизат над 1000 лева месечно. Средствата за
битови нужди и прехрана осигуряват бабата и дядото. Свидетелката посочва, че М.Б.
често пътувал, оставал в България за по няколко седмици. В периодите, в които е
бил извън страната не е изпращал средства за издръжка на детето.
От показанията на свидетеля Д. И.П.
/баща на ищцата/ също се установява, че М.Б. от месец юли на 2020 г. отпътувал
за А.. Детето е при тях и се отглежда от
майката. Майката научила детето да говори английски, за да може да комуникира с
баща си. Всички нужди на детето се задоволяват от майката, с тяхна подкрепа.
Детето има здравословен проблем, който е сезонен. Разходите за Е. възлизат в
размер на над 1000, 00 лева месечно. Бащата не е давал никакви средства за
задоволяване на потребностите на детето.
От приети социални доклади на Д. „С.п.“ П.
се установява, че към момента майката полага основните грижи за детето.
Потребностите му от подслон, храна, здравеопазване и образование са задоволени.
Личен лекар на детето е д-р Г. Л., който в проведен разговор е заявил, че
детето няма установени хронични заболявания и има поставени всички ваксини по имунизационния календар. Майката С.Б. е управител на „Т.“
ООД и осигурителният й доход е в размер на минималната работна заплата за
страната. Дадено е заключение, че детето има изградена емоционална връзка с
двамата си родители и е необходимо да контактува редовно с родителя, с когото
не живее приоритетно за запазване на емоционалната връзка между тях.
Ищцата е изслушана по реда на чл. 127,
ал. 2, вр. чл. 59, ал. 6 СК пред Софийски окръжен съд.
Заявява, че стопанисва ресторант, който и към момента функционира. Доходите,
които получава са от търговската дейност на ресторанта. Осигурява се на
минималната работна заплата, а месечния доход, с който разполага е около 700,00
– 1000, 00 лева. Грижи за детето, освен нея полагат и родителите й. Посочва, че
поддържа контакти с бившия си съпруг, който се обажда регулярно, а чрез видеоконферентна връзка осъществява контакт и с дъщеря си.
Ответникът М.Б. е изслушан по реда на
чл. 127, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 6 СК пред Софийски
окръжен съд. Посочва, че живее постоянно в гр. С., А.. Работи на пълен работен
ден и получава възнаграждение от 500, 00 долара на ден, от която сума 47 % са
за дължими данъци. В А. плаща наем в размер на 500 долара на седмица, а
режийните му разходи възлизат на 500 долара на месец, което включва разходи за
интернет, електричество, вода и др. Разходите му за ежедневие са в размер на 1000
долара. Посочва, че има още две дъщери – на 29 години и на 28 години. Заявява, че комуникира с дъщеря си Е. по
интернет, както и с бившата си съпруга.
С оглед на събраните по делото
доказателства, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Първото
оплакване във въззивната жалба касае определения режим
на лични отношения на бащата с детето, като се акцентира на обстоятелството, че
трябва да се определят по-продължителни периоди на личен контакт.
Мерките относно личните отношения между
детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските
права, следва да се определят така, че да се създава нормална обстановка за
поддържане на отношенията между деца и родители, като тези мерки не трябва да
стават допълнителен източник на недоразумения и спорове между родителите /ППВС
№ 1 от 12.11.1974 г., т.4/. Принципно положение е, че тези мерки трябва да
бъдат преди всичко в интерес на детето. Чрез постановените мерки трябва да се
осигури възможност на детето да общува максимално пълноценно и с двамата
родители, а желанието на родителите да разполагат с достатъчно време, за да
проявяват любов и загриженост, трябва да бъде преценявано отново с оглед
интересите на детето. Запазването на добрите отношения, честите лични контакти
следва да се стимулират и подпомагат, включително от другия родител, от
роднините и приятелския кръг на майката и бащата.
Съответно, трябва да бъде отчетена
необходимостта от запазване и развитие на личните отношения с родителя чрез
определяне на подходящ за това режим, за да може да бъде съхранена и развита
емоционалната връзка помежду им. От приетите социални доклади се установява, че спор
относно упражняване на родителските права по отношение на детето няма -двамата
желаят майката да упражнява родителските права. От изслушването на майката и
бащата пред въззивния съд става ясно, че бащата
комуникира с дъщеря си чрез видеоконферентна връзка,
тъй като живее в А..
На първо място, както вече се посочи,
следва да се изхожда от преценка на интересите на детето, като съдът следи служебно за това. При определяне на
мерките следва да се отчита възрастта на детето, потребностите му,
разстоянието, на което следва да бъде придвижвано и възможностите за адаптация
при промяна не само на дома, но и на населеното
място. От друга страна, следва да се има предвид, че независимо на кого е
предоставено упражняването на родителските права, двамата родители са равнопоставени, като всеки един от тях има собствена роля и
значение за формиране и подпомагане развитието на детето. Съответно, трябва да
бъде отчетена необходимостта от запазване и развитие на личните отношения с
родителя чрез определяне на подходящ за това режим, за да може да бъде
съхранена и развита емоционалната връзка помежду им. Детето Е. Б. е на 7-годишна
възраст, живее с майка си, в дома на баба си и дядо си по майчина линия. В
социалните доклади е дадено заключение, че потребностите детето се задоволяват
адекватно, като същото е привързано и към двамата си родители и към роднините
си по майчина линия.
Въззивният съд
намира, че следва да се даде възможност бащата да осъществява чести лични
контакти с детето, което е в негов интерес. При определяне на режима следва да
се отчете и обстоятелството, че бащата живее в гр. С., А., поради което
определеният режим следва да включва по-продължителни периоди на престой при този
родител.
От свидетелските показания, социалните доклади се установява, че съществува емоционална връзка между бащата и детето. Майката
заявява, че поддържа
контакти с бившия си съпруг, който се обажда регулярно, а чрез видеоконферентна връзка осъществява контакт и с дъщеря си. Няма данни за отчуждение на детето по отношение на неговия
баща, независимо от това, че не пребивава постоянно в България. Пред въззивния съд бащата заяви, че има намерение да живее в
България, но това зависи от развитието на пандемията и икономиката в сферата на
неговата професия. Определеният от РС-Пирдоп режим на чести срещи е неефиктивен, с оглед местоживеенето на бащата в А.. В този
смисъл следва да се даде възможност на бащата да се среща с детето за по-дълги
периоди. Предвид липсата на възможност на бащата да пътува често до
местоживеенето на детето в България, личните отношения следва да се
осъществяват, както следва: първата седмица на всеки месец от 18, 00 ч. в сряда
до 18, 00 ч. в неделя, с преспиване при бащата; 30 /тридесет/
дни през лятото с преспиване при бащата, който период да не съвпада с годишния платен
отпуск на майката; на Коледните и Новогодишните празници – всяка четна
календарна година от 10, 00 ч. на 24.12. до 20, 00 ч. на 02.01. на следващата
нечетна календарна година, с преспиване при бащата; на Великденските празници –
всяка нечетна календарна година от 10, 00 ч. на Велики четвъртък по църковния
календар на Българската православна църква, до 20, 00 ч. на Светли понеделник,
с преспиване при бащата; на рождения ден на детето – през целия ден, в
присъствието на майката; Определеният режим на лични отношения да се изпълнява
само на територията на Република България.
Настоящата
съдебна инстанция приема, че този режим на лични контакти на бащата с детето е
подходящ и във висша степен съответен на интересите му, като по този начин ще
се запази и задълбочи емоционалната и духовна близост между тях. По този начин
ще се предостави възможност за активното участие на бащата в отглеждането,
възпитанието, развитието и изграждането на ценности на Е. Б.. От друга страна,
при нейното възрастово съзряване не би изпитвала конфликт на лоялност и ще
чувства моралната и материалната подкрепа на своите родители.
По въпроса за дължимата издръжка:
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2
от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си.
Следва да
се съобрази разпоредбата на чл. 142, ал.
2 от СК, съгласно
която минималният размер на издръжката,
дължима на ненавършили пълнолетие деца, е ¼ от минималната работна заплата. С Постановление № 331 от 26.11. 2020 г. за определяне
нов размер на минималната работна заплата
за страната, размерът на последната
е фиксиран на 650 лв.,
считано от 01.01.2021 г. и, съответно,
минималният размер на издръжката е 162,50 лв.
От друга страна, конкретният
размер на издръжката във всеки отделен случай следва да се определя с оглед
разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК, т.е. не само въз основа на нуждите на
лицето, което има право на издръжка, но и съобразно възможностите на лицето,
което я дължи. Това означава, че следва да се търси разумния и обективно
възможен баланс между нужди и възможности, като се отчитат характерните за
всеки конкретен случай релевантни обстоятелства.
При преценка на възможностите на
бащата съдът съобрази разясненията, дадени с т. 5 от ППВС № 5 от 16.XI.1970 г.,
според които възможността на задълженото лице да предоставя издръжка се
определя от неговите доходи, имущество и квалификация. Усилията, които полага
родителят във връзка с оглеждането на детето, се вземат предвид при определяне
размерът на издръжката, която този родител дължи - т. 7 на Постановление № 5/1970 г. на Пленума на ВС.
Понастоящем
детето Е. Б. е на 7 години. Страните не спорят, че детето живее при майка си, в
жилище на нейния брат.
Релевантен факт, влияещ върху преценката
за размера на издръжката, е, че доходите на С.Б. – майка на детето и също
задължено за неговата издръжка лице,
съгласно представено удостоверение и заявеното пред въззивния
съд са в размер на около 1000, 00 лева месечно възнаграждение. Тя упражнява и
непосредствените грижи за детето, задоволява потребностите му, поради това
съдът намира, че освен парична издръжка, тя реално осигурява и грижи по
отглеждане и възпитанието му, които са неоценими в пари.
От събраните доказателства се
установява, че бащата получава месечен доход в размер на около 5000, 00 лева /в
социален доклад отразено между 3000 и 6000 лева/.
Настоящата
съдебна инстанция счита, че минималният доход на детето, който да му позволи да
задоволява своите потребности, е в размер на сумата от 450. 00 лева. За да
достигне до този правен извод, съдът съобрази обстоятелството, че средният
месечен разход на едно дете на възраст от
3 до 14 години е в размер до 3,5-кратния размер на гарантирания минимален
доход, т.е. в размер на 262, 50 лв., съгласно критериите,
уредени в чл. 49, ал. 2, т. 3 ППЗЗкД. От писмените
доказателства се
установява, че детето Е. е посещавало народни танци, английски език и др.
извънкласни занимания. Със започване на училище нейните потребности несъмнено са
нараснали, необходими са и различни технически пособия за учебния процес. С
оглед икономическата обстановка в страната следва да се присъди по-висок размер
от средно месечния разход за едно дете, определен по чл. 49, ал. 2,
т. 3 ППЗЗкД.
Безспорно
майката е поела грижите за отглеждането и възпитанието на детето, при
определена месечна издръжка в размер на 450. 00 лева, тя трябва да поеме 150.
00 лв. от необходимата издръжка, тъй като получава по-нисък доход, а бащата
останалите 300, 00 лева. Претенцията за горницата над 300, 00 до 600, 00 лева
се явява неоснователна, тъй като не се установява детето да има някакви по-
специфични потребности, изискващи допълнителни разходи. Бащата не се установява
да има задължения за плащане на издръжка към други лица, поради което
определеният размер е съобразен с неговите възможности. В този смисъл решението
на РС-Пирдоп следва да се отмени в частта, в която е уважен искът за издръжка
за горницата над 300, 00 лева до присъденият размер от 600, 00 лева.
По искането за
прилагане на защитни мерки по чл. 59, ал. 8 и ал. 10 от СК
Ответникът и настоящ жалбоподател е релевирал искане за задължаване на майката да посещава
ДСП-П. или Център за обществена подкрепа за осъществяване на видеоконферентна връзка между него и детето и за оказване
на педагогическа помощ, за периода, през който пребивава в А.. При определянето на лични отношения ако е необходимо,
следва да бъдат предвидени и защитни мерки по чл.59, ал.8 СК за
изпълнението на режима. Те защитни мерки на режима трябва да са подходящи и
подчинени на интереса на детето - да общува нормално с родителите си и с
техните роднини. Поради това в спора за режима на лични отношения с детето
съдът не е обвързан от предложенията на родителите. В настоящият случай не е
необходимо предвиждане на такива мерки. От изслушването на майката и бащата се
установи, че детето поддържа контакт с баща си, чрез видеоконферентна
връзка и тези срещи не са възпрепятствани от майката, поради което мерки за
защита не се налага да бъдат постановявани.
По разноските:
С оглед изхода
на делото пред въззивния съд и направено в този смисъл искане,
в полза на жалбоподателя следва да се присъди
част от направените
от него разноски
във въззивното производство, пропорционално на уважената
част от жалбата. Такива се установяват
в размер на 444, 50 лв. – държавна такса за въззивно обжалване
и 500,00 лв. – адвокатско
възнаграждение. Поради това и с оглед уважаване на жалбата
до размер от 75%, в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят разноски от 0, 75*(444, 50+500)= 708, 37 лв.
С оглед изхода
на делото пред въззивния съд и направено в този смисъл искане,
в полза на въззиваемата следва да се
присъди част от направените от нея разноски във въззивното производство, пропорционална на отхвърлената част от жалбата. Такива се установяват
в размер на 900 лв. – адвокатско възнаграждение.
Поради това в полза на въззиваемата следва да
се присъдят разноски от 225,00 лв.
Дължимата държавна такса от М.Б., на осн. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК, която следва да внесе по
сметка на РС-Пирдоп следва да се намали от 889,00 лева на 457, 00 лева.
Воден от горното, окръжният съд
ОТМЕНЯ решение № 123/04.01.2021 г., постановено
по гр.д. № 41/2020 г. по описа на РС-Пирдоп в частта, в която е определен режим
на лични контакти на бащата М.Д.Б. с детето Е. М.Б. и в частта, в която бащата М.Д.Б.
с ЕГН: ********** е осъден да заплаща месечна издръжка на детето Е. М.Б. в размер за горницата над 300, 00 /триста лева/
до определения размер от 600, 00 /шестстотин лева/, чрез неговата майка и
законен представител С.Д.Б. с ЕГН: ********** ***, считано от влизане на
решението в сила до настъпване на основание за изменението или прекратяването
на издръжката, заедно със законна лихва върху всяка закъсняла вноска и в частта,
в която М. Д. Б. е осъден да заплати сумата за горницата над 457, 00 /четиристотин
петдесет и седем лева/ до 889, 00 /осемстотин осемдесет и девет лева/ държавна
такса по сметка на РС-Пирдоп и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
отношения на бащата М.Д.Б., гражданин на А.,
постоянно пребиваващ в РБ чужденец с ЕГН: **********, с детето Е. М.Б.,
родена на *** г. с ЕГН: **********, както следва:
1.
първата седмица на всеки месец от 18, 00
ч. в сряда до 18, 00 ч. в неделя, с преспиване при бащата;
2.
30 /тридесет/ дни през лятото с преспиване при бащата,
който период да не съвпада с годишния платен отпуск на майката;
3.
на Коледните и Новогодишните празници – всяка четна календарна
година от 10, 00 ч. на 24.12. до 20, 00 ч. на 02.01. на следващата нечетна
календарна година, с преспиване при бащата;
4.
на Великденските празници – всяка нечетна календарна
година от 10, 00 ч. на Велики четвъртък по църковния календар на Българската
православна църква, до 20, 00 ч. на Светли понеделник, с преспиване при бащата;
5.
на рождения ден на детето – през целия ден, в
присъствието на майката;
Определеният режим на лични отношения да се изпълнява
само на територията на Република България.
ОТХВЪРЛЯ иска на С.Д.Б.,
в качеството й на майка и законен представител на детето Е. М.Б., родена на ***
г. с ЕГН: ********** срещу М.Д.Б. с ЕГН: ********** за заплащане на месечна
издръжка в размер за горницата над 300, 00 /триста лева/ до 600, 00 /шестстотин
лева/, считано от влизане на решението в сила до
настъпване на основание за изменението или прекратяването на издръжката, заедно
със законна лихва върху всяка закъсняла вноска.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 123/04.01.2021
г., постановено по гр.д. № 41/2020 г. по описа на РС-Пирдоп в частта, в която М.Д.Б.
с ЕГН: ********** е осъден да заплаща на детето Е. М.Б., родена на *** г. с
ЕГН: **********, чрез неговата майка С.Д.Б., месечна издръжка в размер на 300,
00 /триста лева/, считано от влизане на решението в сила до настъпване на
основание за изменението или прекратяването на издръжката, заедно със законна
лихва върху всяка закъсняла вноска и в частта, в която М.Д.Б. с ЕГН: **********
е осъден да заплати по сметка на РС-Пирдоп държавна такса в размер на 457, 00
лева, от които 432, 00 лева – върху присъдената издръжка и 25, 00 лева
окончателна държавна такса за водене на делото.
ОСЪЖДА
С.Д.Б.
с ЕГН: ********** *** да заплати на М.Д.Б., гражданин
на А., постоянно пребиваващ в РБ чужденец с ЕГН: ********** сумата от 708, 37 лева /седемстотин и осем лева и тридесет и седем
стотинки/, представляващи разноски за въззивно
обжалване.
ОСЪЖДА М.Д.Б., гражданин на А., постоянно пребиваващ в РБ чужденец с
ЕГН: **********
да заплати на С.Д.Б. с ЕГН: ********** *** сумата от 225, 00 лева /двеста двадесет и пет лева/, представляващи
разноски за въззивно обжалване.
Решението
не е обжалвано, в частта, в която е прекратен брака сключен на ……….. г. с акт №
./………. г. на община З. между С.Д.Б., с ЕГН: ********** и М.Д.Б. с ЕГН: **********,
на осн. чл. 49, ал. 1 от СК, като дълбоко и
непоправимо разстроен; предоставено
упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака
дете Е. М.Б., родена на *** г. с ЕГН: ********** на майката С.Д.Б., при която е
определено местоживеенето му.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от получаване на съобщението от страните чрез връчване на препис от същото.
Преписи
от решението да се връчат на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.