П
Р О Т
О К О Л
гр.
София, 08.10.2019г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 4 състав, в публично съдебно заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: М.
ПАТОКОВА – КАРАДАШКОВА
Й.П.
Секретар: НЕЛИ ДРАНДАРОВА
Прокурор: РАДОСТ НАЦЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от
съдия Крънчева НОХД № 3058
по описа за 2019 г.
На именното повикване в 10.20 часа се явиха:
ПОДСЪДИМАТА М.М.П.
– редовно призована, се явява лично адв. В.Д. – от САК, назначен служебен защитник на подсъдимата на
досъдебна фаза.
ПОДСЪДИМАТА М.М.П.
– Получих препис от обвинителния акт и от съобщението по чл. 247б от НПК, преди
повече от 7 дни. Готова съм заедно със защитничката ми да вземем становище по
въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход
на разпоредителното заседание.
СЪДЪТ, като
съобрази становищата на страните, обстоятелството, че на същите са връчени
съобщенията по реда на чл.247б, ал.1 от НПК, разясняващи им правата в процеса,
в това число и въпросите, визирани в нормата на чл.248, ал.1 от НПК, по които
могат да вземат отношение в разпоредително заседание, като съобрази и изпълнимостта
на законовите изисквания относно връчване на съобщенията, както и на
обвинителния акт по отношение на подсъдимата П. и изтеклият 7 дневен срок от
това връчване, като съобрази в тази връзка и готовността на страните да вземат
отношение по въпросите, визирани в нормата на чл.248, ал.1 от НПК, както и че
желаят да бъде даден ход на разпоредителното заседание в днешното съдебно
заседание, НАМИРА, че няма пречка за даване ход на разпоредителното заседание в
това съдебно заседание, предвид което
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВЯ
възможност на страните за изразяване на становища по въпросите, визирани в
нормата на чл.248, ал.1 от НПК, а именно:
–
Подсъдно
ли е делото на съда?
–
Има
ли основание за прекратяване или спиране на наказателното производство?
–
Допуснато
ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
подсъдимият, на пострадалия или на неговите наследници?
–
Налице
ли са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила?
–
Налице
ли са основания за разглеждането на делото при закрити врати, привличането на
резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице,
преводач или тълковник, и за извършването на съдебни следствени действия по
делегация;
–
Взетите
мерки за процесуална принуда;
–
Искания
за събиране на нови доказателства;
–
Насрочване
на съдебното заседание и лицата, които следва да се призоват за него.
ПРОКУРОРЪТ –
По въпросите, визирани в чл. 248 от НПК намирам, че на първо място, делото е
подсъдно на СГС, като първа инстанция. Не са налице основания за прекратяване
или спиране на наказателното производство. В хода на досъдебната фаза не са
допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
ограничили правата на подсъдимата. В случай, че бъде направено искане от подсъдимата
и нейният защитник, за разглеждане на делото по реда на диференцираните
процедури, считам, че няма пречка. Не са налице основания за разглеждане на
делото при закрити врати, както и за привличането на резервен съдия, или
съдебен заседател. Подсъдимата е упражнила правото си на защита и в тази връзка
й е назначен служебен защитник. Към настоящия момента не са налице основанията,
визирани в чл. 66 от НПК, за изменение на взетата по отношение на същата мярка
за неотклонение „Подписка“. Към настоящия момент няма искания за събиране на
нови доказателства, поради което моля да насрочите делото.
АДВ.Д. –
Делото е подсъдно на СГС. Не са налице основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство. Считаме, че не е допуснато на досъдебното
производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело
до ограничаване на процесуалните права на подзащитната ми. Считам, че са налице
основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно – по
реда на глава 27, в частност – чл. 371, т.1 от НПК. Считам, че не са налице
основания за разглеждане на делото при закрити врати, за привличане на резервен
съдия или съдебен заседател, за назначаване на защитник, вещо лице, преводач и
тълковник. Считам, че следва да бъде отменена мярката за процесуална принуда на
обвиняемата, тъй като досежно същата има отлично процесуално поведение, като се
е явявала многократно на открити съдебни заседания в предходното дело, което е
приключило със споразумение за другия обвиняем Б.П.. В случай, че съдът допусне
делото да се гледа по глава 27, чл. 371, т.1 от НПК, желаем да разпитаме един
свидетел, а именно – Б.П., който вече е с влязла в сила присъда и считаме, че
няма пречка да бъде разпитан.
ПОДСЪДИМАТА М.М.П.
– Поддържам казаното от защитничката ми. Няма какво да добавя.
ПРОКУРОРЪТ –
Относно направеното искане за изменение на взетата спрямо подсъдимата мярка за
неотклонение „Подписка“, считам, че няма основание за нейната отмяна, тъй като
същата е най-леката, като съдът ще се произнесе по нея в крайния си съдебен
акт.
АДВ.Д. –
Правя възражения относно изразеното
становище от Прокуратурата, тъй като две години подзащитната ми е с тази мярка
и като пътува извън гр. София, същата следва да се обажда в 04 РУ-СДВР, че ще
отсъства и държи връзка с така наречения квартален, като го уведомява
своевременно, че ще напуска и колко дни ще отсъства от града. Предвид това,
моля да отмените мярката за неотклонение „Подписка“, взета с прямо моята подзащитна.
ПОДСЪДИМАТА М.М.П.
– Желая мярката ми за неотклонение „Подписка“, да бъде отменена.
СЪДЪТ след съвещание, с оглед разпоредбата на чл.248, ал.5 от НПК, след
като изслуша прокурора, защитата и подсъдимата М.П. в днешното съдебно
заседание, НАМИРА, че действително не са налице основания за спиране или
прекратяване на настоящото наказателно производство.
Настоящият
съдебен състав счита и, че делото е родово и местно подсъдно на СГС.
Същевременно,
след запознаване с материалите по делото и с повдигнатото спрямо подс. М.П.
обвинение за престъпление по чл. 339, ал. 2, пр. 2 и пр. 6, вр. ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, настоящият съдебен състав прие, че на фазата на
досъдебното производство са допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на
подсъдимата да научи за какво престъпление е привлечена в това й качество, по
смисъла на чл. 248, ал. 1, т. 3, вр. чл. 249, ал. 4, т. 1, пр. 1 от НПК,
изразяващи се в неясно, неточно и непрецизно формулирано обвинение спрямо
конкретното подсъдимо лице, както с постановлението за повдигане на обвинение
на досъдебната фаза, така и с изготвения и внесен в съда за разглеждане
обвинителен акт, конкретизиращ обвинението, предмет на доказване по настоящото
производство. Поради изложеното, образуваното съдебно производство следва да
бъде прекратено, поради нарушено право на защита на подсъдимото лице.
Съображенията на съда в тази насока
са следните:
Наказателно – съдебното производство
по делото е образувано въз основа на внесен, на 14.08.2018 г. в СГС – НО,
обвинителен акт по досъдебно производство № 285/2017 г. по описа на СДВР, пр.
пр. № 19779/2017 г. по описа на СГП, срещу Б.А.П.– за престъпления по чл. 339,
ал. 2, пр. 2 и пр. 6, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал.
1 от НК; по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 от НК и по чл. 244, ал. 2, вр. ал. 1 от НК,
както и срещу М. А. П. – за престъпление по чл. 339, ал. 2, пр. 2 и пр. 6, вр.
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Въз
основа на така внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 3647/2018 г. по
описа на СГС, НО, 31-ви състав.
С
протоколно определение от 27.03.2019 г., постановено по НОХД № 3647/2018 г. по
описа на СГС, НО, 31-ви състав, влязло в сила на същата дата, е одобрено
споразумение, по силата на което подс. Б.А.П.е признат за виновен в осъществени
състави на престъпления с посочената по-горе правна квалификация, като на основание
чл.23, ал.1 от НК, му е определено едно общо най-тежко наказание измежду
наложените му за съвкупността от престъпления, а именно – „лишаване от свобода“
за срок от три години, изтърпяването на което е отложено, на основание чл.66,
ал.1 от НК, с изпитателен срок от пет години. На основание чл.59, ал.2, вр. ал.1
от НК, съдът е приспаднал от така определения на подс. П.размер на наказанието
„Лишаване от свобода“, времето, през което осъдения е бил с мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, считано от 23.07.2017 г. до 27.03.2018 г.
Осъдил е подсъдимия да заплати и направените по делото разноски. Произнесъл се
е и по веществените доказателства по делото.
Наказателното производство по НОХД №
3647/2018 г. е продължило по отношение на подс. М.П. – за престъпление по чл.
339, ал. 2, вр. ал. 1, пр. 2 и пр. 6, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1
от НК, пред настоящия съдебен състав, под
нов номер – НОХД № 3058/2019 година по описа на СГС, НО, 4 състав.
С обвинителния акт срещу П. е
повдигнато обвинение за това, че на 22.07.2017 г., в района на бензиностанция
„Еко“, находяща се на 122-ри км на автомагистрала „Тракия“, обл. Пловдивска, в
лек автомобил марка „Сузуки Лияна“ с ДК № *******, собственост на ТД „КМ А.“
ЕООД, с управител и представител Р.П.П., в съучастие, като съизвършител с Б.А.П.,
държала огнестрелни оръжия в голямо количество, без да има за това надлежно
разрешение съгласно чл. 50, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) (обн., ДВ, бр. 73 от 17
септември 2010 г.), съгласно който: „Физически
и юридически лица, регистрирани като търговци, по смисъла на Търговския закон,
и културни организации по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата,
могат да придобиват взривни вещества и пиротехнически изделия, с изключение на
фойерверки от категория 1, чрез закупуване, по наследство, чрез дарение или
замяна след получаване на разрешение за придобиване, издадено от директор на
ГДОП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, от началника на РУ на
МВР по местонахождение на обекта за съхранение“ и чл. 50, ал. 3 от ЗОБВВПИ
(обн., ДВ, бр. 73 от 17 септември 2010 г.), съгласно който: „Лицата по ал. 1 и 2 могат да придобиват
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях чрез закупуване, дарение, замяна или по
наследство след получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора
на ГДОП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на
РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес
на физическото лице“, както и по чл. 56, ал. 2 от ЗОБВВПИ (обн., ДВ, бр. 73
от 17 септември 2010 г.), съгласно който: „Лицето
по чл. 50, ал. 1 - 3, получило разрешение за придобиване, може да съхранява
и/или употребява взривните вещества и пиротехническите изделия, с изключение на
фойерверки от категория 1, или да съхранява, носи и/или употребява огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях след получаване на разрешение за съответните
дейности от директора на ГДОП на МВР или от оправомощено от него длъжностно
лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за
съхранение или по постоянния адрес на физическото лице“, както следва: боен
пистолет „Макаров“, кал 9х18 мм, сер. № ИМ28383 с един пълнител с обозначение
„383“; боен пистолет „Макаров“, кал. 9х18 мм, сер. № IN 391743, с един пълнител
без обозначение; боен пистолет „Глок“, модел 17, кал. 9х19 мм, сер. № ZBP595, с
два пълнителя, боен пистолет „Глок“, модел 17, кал. 9х19 мм, сер. № BAUW481, с
два пълнителя; боен пистолет „Щаер“, модел „М9“, кал. 9х19 мм, сер. № 003340, с
един пълнител – престъпление по чл. 339, ал. 2, пр. 2 и пр. 6, вр. чл. 20, ал.
2, вр. ал. 1 от НК.
Съображенията на съда, с оглед
допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, предвид неточно, неясно
и непрецизно формулирано обвинение, се свеждат главно до липса на описание и
конкретика на обстоятелствата, които следва да бъдат визирани във внесения пред
СГС обвинителен акт.
На
първо място, констатира се, че в обстоятелствената част на обвинителния акт, не се съдържат каквито и да било твърдения
относно авторството на подсъдимата по отношение на инкриминираното деяние.
Твърди се, на л. 1 от обвинителния акт, че „На 22.07.2017 г. обв. Б.А.П.е
осъществил в района на бензиностанция „Еко“, находяща се на 122-ри км на АМ
„Тракия“, обл. Пловдивска, в лек автомобил марка „Сузуки Лияна“ с ДК № *******,
собственост на ТД „КМ А.“ ЕООД, с управител и представител Р.П.П.,… в съучастие
с М.М.П., като съизвършител…“ инкриминираното деяние, без да се описва каквато и да е било конкретика по
отношение на инкриминираната деятелност, приета за осъществявана от подс. П., а на л. 2
от същия обвинителен акт, се сочи, че по
налична оперативна информация обвиняемите съпрузи държали в големи количества
огнестрелни оръжия и боеприпаси. Липсват в този смисъл каквито и да било
фактически твърдения по отношение на съпричастността на подс. П. към
изпълнителното деяние и предмета на посегателство, поради което и за
подсъдимата не става ясно въз основа на какви факти и обстоятелства се твърди в
диспозитива на обвинителния акт, да е извършила вмененото й във вина
престъпление. Единствената връзка между конкретното подсъдимо лице и предмета
на посегателство, твърдяна от обвинението, е обективирана чрез съждението, че
осъденият П.е държал инкриминираните вещи в съучастие, като съизвършител, с
подс. П..
Предвид изложеното следва да се
приеме, че обстоятелствената част на обвинителния акт, не отговаря на
изискванията на процесуалния закон – чл.
246, ал. 2 НПК. Липсва необходимия конекситет между обстоятелствената част и
диспозитива на внесения за разглеждане в СГС – НО обвинителен акт.
Това
води винаги до невъзможност от една страна, да се очертае предмета на доказване
по делото, а от друга – обвиняемата в случая П. да разбере фактическите и
правни рамки на повдигнатото й обвинение по начин, който да й позволи да
организира адекватно защитата си.
В
крайна сметка, на всеки обвиняем е признато правото да се защити не само срещу
определени съставомерни признаци, а и срещу приетата в обвинението фактическа
обстановка, която обуславя извода на Прокуратурата за съставомерността на
същото. В конкретния случай това е невъзможно и тъй като съществуващата
непълнота не може да бъде отстранена в съдебната фаза на производството, без да
бъдат накърнени правата на обвиняемата П., то единствено възможния и
законосъобразен начин за отстраняването й се явява връщането на делото на
прокурора за прецизиране на обвинението и на обвинителния акт в цялост.
На второ място, прави впечатление,
че нито в обстоятелствената част, нито в диспозитива на внесения за разглеждане
в СГС обвинителен акт, респ. – в диспозитива на обвинението, повдигнато и
предявено на П. в хода на досъдебното производство, не се съдържа каквато и да било конкретизация от фактическа страна на
вменения във вина на обвиняемата квалифициран признак по чл. 339, ал. 2 от НК,
а именно – вмененото за държано от същата огнестрелно оръжие да е в голямо количество. При това положение,
за съда и страните не става ясно кои от фактическите положения, при които
представителя на държавното обвинение е приел, че е осъществено инкриминираното
деяние, обуславят според обвинението, наличието на това квалифициращо
обстоятелство. Това представлява самостоятелно нарушение на
съдопроизводствените правила и то – съществено, тъй като води до невъзможност,
от една страна, да се очертае предмета на доказване по делото, а от друга –
обвиняемата да разбере фактическите и правни рамки на повдигнатото й обвинение
по начин, който да й позволи да организира адекватно защитата си.
Константната
съдебна практика е въвела изискването, за да се гарантира правото на обвиняемия
да разбере фактическите и правни рамки на повдигнатото му обвинение, същото да
съдържа посочване на всички обективни и субективни признаци на вменения
престъпен състав, визирани в приетата за осъществена наказателно-правна норма
от Особената част на НК, както и максималната им конкретизация, съобразно
фактите и обстоятелствата, установени в хода на досъдебното производство.
Изложеното в пълна степен е относимо и към вмененото на обвиняемата П.
квалифициращо обстоятелство – оръжие в голямо количество. Само по този начин
едновременно би се гарантирало правото на обвиняемата да разбере фактическите и
правни рамки на повдигнатото й обвинение по начин, който да й позволи да
организира защитата си в пълен обем, а на съда и контролиращата съдебна
инстанция – да очертае предмета на доказване и да се произнесе с крайния си
съдебен акт по конкретно повдигнатото обвинение. В процесния по делото случай,
правото на защита на обвиняемата П. е нарушено, поради липса на конкретизация от фактическа страна на вменения й във вина
квалифициран признак по чл. 339, ал. 2 от НК.
На трето място, прави впечатление,
че е налице съществено разминаване между
текстовото и цифрово обвинение, вменено на подс. П., както с окончателното
обвинение на разследващия полицай от 12.03.2018 г., с което е привлечена в
качеството й на обвиняема в хода на ДП, така и с внесения за разглеждане
обвинителен акт. Несъответствието се изразява в това, че при текстовото формулиране
на обвинението спрямо конкретната подсъдима, на същата е вменено противозаконно държане на огнестрелно
оръжие – посочените по-горе пет броя бойни пистолети, докато при цифровото
формулиране на обвинението, по отношение на П. е вменено държането и на огнестрелно оръжие, и на боеприпаси,
чрез посочване на предложения 2 и 6 от разпоредбата на чл. 339, ал. 1 от НК.
Съдът е категоричен в разбирането си, че между
текстовото и цифрово описание на обвинението, следва да има пълна идентичност
по отношение съдържимостта на съответното обвинение, за което се търси
наказателна отговорност от конкретното лице. Противното винаги води до
невъзможност от една страна, да се очертае предмета на доказване по делото, а
от друга – обвиняемия да разбере фактическите и правни рамки на повдигнатото му
обвинение по начин, който да му позволи да организира адекватно защитата си. В
конкретния случай съществуващото противоречие не може да бъде отстранено в
съдебната фаза на производството, без да бъдат накърнени правата на П., поради
което и единствено възможния и законосъобразен начин за отстраняването му се
явява връщането на делото на прокурора за прецизиране на обвинението и на
обвинителния акт в цялост.
Накрая следва да се изложи и
още едно съществено нарушение, което следва да бъде отстранено, след връщане
делото на прокурора. В обстоятелствената част на обвинителния акт, както и в
диспозитива, обвинението е повдигнато срещу лицето М. А. П., каквото очевидно от доказателствените материали по делото
презиме се установява, че същата не носи. Безспорно установено е, че презимето
на подсъдимата е друго, с оглед на което и предвид необходимостта от точна и
ясна идентификация по отношение на конкретното предадено на съд лице във връзка
с повдигнатото му обвинение, следва и това противоречие да бъде отстранено.
В заключение следва да се посочи, че
така внесения в СГС – НО обвинителен акт, не отговаря на изискванията на
процесуалния закон – визираните в чл. 246, ал. 2 от НПК, предвид изложените
непълноти и противоречия. Според
Тълкувателно решение № 2/07.10.2002 г.
на ОСНК на ВКС, главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така
обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на
извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, и по този начин да
се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване правото на
защита.
Констатираните
непълноти и противоречия, представляват процесуални нарушения, относими към
непълно, неточно и неясно повдигнато и предявено обвинение спрямо П. на
досъдебен етап от воденото производство, поради
което настоящият съдебен състав приема, че същите са съществени, доколкото
препятстват възможността обвинителният акт да изпълни процесуалната си функция
в производството и води до ограничаване на правото на защита на конкретното
обвиняемо лице.
Посочените
процесуални нарушения не могат да бъдат отстранени във фазата на съдебното
производство, без да бъдат накърнени правата на П., и всяко от тях представлява
самостоятелно основание за прекратяване на образуваното съдебно производство и
връщане на делото в стадия, на който те са били допуснати. Ето защо единствено
възможният и законосъобразен начин за отстраняването им се явява връщането на
делото на прокурора за прецизиране на обвинението и на обвинителния акт в
цялост.
По направеното искане от
защита за отмяна на изпълняващата се спрямо М.П. мярка за неотклонение „Подписка“,
настоящият съдебен състав прие това искане за неоснователно. Действително, в
хода на цялото водено до този момент производство, съдът установява, че П. има
изрядно процесуално поведение, но същевременно отчита, че същата е с повдигнато
обвинение за престъпление по чл. 339, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, което сериозно
застрашава обществените отношения, защитени чрез този раздел от НК и е с
завишена степен на обществена опасност. Същевременно, това е най-леката по вид
мярка за неотклонение, предвидена в закона и доколкото е необходимо и за в
бъдеще да бъде обезпечаван хода на наказателното производство, по което
конкретната подсъдима е обвинена, СЪДЪТ счита, че тази мярка следва да бъде
изпълнявана по отношение на подс. П. и за напред.
Така мотивиран и на основание чл. 249, ал.3, вр. ал.2,
вр. ал.1, вр. чл.248, ал.1, т.3 и т.6 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат В.Д. – от
САК, за отмяна на наложената по отношение на подсъдимата М.М.П., мярка за неотклонение „Подписка“.
ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО
ПРОИЗВОДСТВО по НОХД № 3058/2019
година по описа на СГС, НО, 4 състав.
ВРЪЩА делото
на Софийска градска прокуратура за отстраняване на посочените в мотивната част
на настоящото определение, съществени нарушения на процесуалните правила.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване и протест, по реда на глава 22 от НПК, в 7 –дневен срок от
днес, пред САС.
АДВ.Д. –
Моля да ми издадете препис от протокола.
С
оглед направеното искане от защитата, да се издаде препис от протокола от днес
проведеното съдебно заседание на адвокат В.Д..
Протоколът
се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.50 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1……………….
2……………….
СЕКРЕТАР: