Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр. Варна, ………….год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ХХV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
При участието на секретаря Пенка Михайлова, разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова административно дело № 2629/2020 г. на АдмС - Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 54, ал. 6 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).
Образувано е по жалба на „БЕЛЛА МИА“ ООД с ЕИК *********, представлявано от Н.Б.Т., подадена чрез адв. Е.Т., срещу Заповед № 18-3004 от 19.03.2020 г. на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) Варна, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Варна, състоящо се в промяна в границите на съществуващи обекти в КККР, а именно: поземлен имот (ПИ) 10135.1.517 с площ 232 кв.м, собственост на Г.С.П. и М. Н. П., който след промяната става 245 кв.м; ПИ 10135.1.518 с площ 338 кв.м, собственост на оспорващото дружество, който след промяната става 325 кв.м.
С жалбата се настоява, че оспорваният акт не е съобщен редовно на дружеството-жалбоподател. Поддържа се, че обжалваната заповед е неправилна, незаконосъобразна и недопустима като издадена при наличие на спор за материално право, който спор е заявен с подаденото от дружеството становище до СГКК Варна, съдържащо възражение за исканото изменение. Сочи се и, че в оспорвания акт не е описано съдебното решение, посочено като основание за изменение на КККР в обяснителната записка към проекта за изменение. Твърди се, че с решението от 09.03.2018 г. по гр. дело № 4131/2017 г. на Районен съд – Варна (ВРС) единствено са отхвърлени предявените от „БЕЛЛА МИА“ ООД искове на основание чл. 108 и чл. 109 от Закона за собствеността (ЗС) относно правото на собственост върху реална част от ПИ 10135.1.518, но не е постановено чие е правото на собственост върху тази част от парцела, респ. не е налице подлежащ на изпълнение съдебен акт, поради което посоченото съдебно решение не може да е основание за изменение на КККР. В подкрепа на твърденията си оспорващият се позовава на съдебна практика на ВАС. Искането е да се отмени оспорваната заповед, като се претендира и присъждането на разноски за платената държавна такса. В хода на делото и с писмени бележки оспорващият изтъква и че не става ясно в съответствие с какво се изменят границите на двата ПИ – в съответствие с документа за собственост или поради искане за поправка на грешка или непълнота или в съответствие със съдебното решение, като органът не е изложил никакви фактически основания в този аспект, което представлява самостоятелно основание за отмяна на заповедта.
Ответникът – Началникът на СГКК Варна в писмено становище по жалбата поддържа неоснователност и недоказаност на жалбата, като искането е същата да бъде отхвърлена. Излагат се доводи, че оспорваната заповед е влязла в сила, с оглед обявяването й по законоустановения ред. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от оспорващия и се иска редуцирането му до посочения минимален размер в Наредба №1/2004г.
Заинтересованата страна – Г.С.П. (вписана като собственик на ПИ 10135.1.517), поддържа становище за неоснователност на жалбата и заявява, че иска границите да останат така, както са, защото, ако бъде уважена жалбата, трябва оспорващият да събори кухнята и тоалетната на П., като се изтъква, че заинтересованите страни са водили три дела. Искането е да се отхвърли жалбата и да се остави в сила заповедта за изменение на КККР.
Заинтересованата страна – М.Н.П. (вписана като собственик на ПИ 10135.1.517), не ангажира писмено становище по жалбата, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание.
Съобразявайки посочените от жалбоподателя основания, изразените становища на страните и предвид фактите, които се извеждат от приетите по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С оспоР. я в настоящото производство административен акт, на основание чл. 54, ал. 4, във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, е одобрено изменение на КККР на гр. Варна, одобР. със Заповед № РД-18-194/27.03.2019 г., състоящо се в промяна в границите на съществуващи обекти в КККР, както следва:
1. ПИ с идентификатор 10135.1.517 с площ 232 кв.м, собственост на Г.С.П. въз основа на Нотариален акт № 38, том 43, рег. 14155 дело 9746 от 21.08.2003, издаден от СВ – Варна, и на М. Н. П. въз основа на Нотариален акт № 167, том VІІІ, дело 2568 от 25.05.1989 г., който след промяната става с площ 245 кв.м;
2. ПИ с идентификатор 10135.1.518 с площ 338 кв.м, собственост на „БЕЛЛА МИА“ ООД въз основа на Нотариален акт № 131, том ІХ, рег. № 3842, дело 1793 от 04.03.2014 г., който след промяната става 325 кв.м.
С Определение № 2703 от 18.12.2020 г. по адм. дело № 2629/2020 г. АдмС – Варна оставя без уважение съдържащото се във възражението на ответника (че Заповед № 18-30041 от 19.03.2020 г., издадена от Началника на СГКК – Варна е влязла в сила), искане за прекратяване на съдебното производство като недопустимо, поради просрочие на жалбата. Съдът констатира, че в представения от ответника пощенски плик, с посочен адресат „БЕЛЛА МИА“ ООД, в който е било приложено съобщението за издаването на оспорваната заповед, от куриера е отбелязано, че пратката е „непотърсена“, което не е равнозначно на ненамиране на лицето на адреса. Така установеното съдът приема, че не обосновава наличието на основания за пристъпване към съобщаване чрез залепване на уведомлението на адреса по реда на чл. 18а, ал. 9 АПК и за съобщаване чрез поставяне на таблото за обявления на административния орган, т.е. по реда на чл. 18а, ал. 10, във вр. с чл. 61, ал. 1 АПК. Границите на имота на оспорващото дружество се изменят с обжалваната заповед и то е един от адресатите на акта, т.е. явява се заинтересовано лице по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР, с право на оспорване на процесната заповед.
От доказателствата по делото се установява, че със заявление с вх. № 01-31314/21.01.2020 г. Г.С.П. е поискала изменение на КККР по отношение на ПИ 10135.1.517 и ПИ 10135.1.518 (л. 51 от адм. пр.)
Г.С.П. е собственик на ½ ид.ч. от ПИ 10135.1.517, както и на построената в него едноетажна жилищна сграда с площ 40 кв.м – съгласно вписания в СВ – Варна Нотариален акт като Акт № 38, том ХLІІІ, дело № 9746 от 21.08.2003 г., като според документа за собственост целият имот е с площ 244 кв.м.
Останалата ½ ид.ч от ПИ 10135.1.517 е собственост на М.Н.П. – Нотариален акт за даР. е на недвижим имот № 167, том VІІІ, дело № 2568/25.05.1989 г., заедно с построената жилищна сграда към ул. „Тодор Успенски“, като и според документа за собственост на М.Н.П. целият имот е с площ 244 кв.м.
С Решение № 974 от 09.03.2018 г. на ВРС по гр. дело № 4131/2017 г. са отхвърлени предявените от „БЕЛЛА МИА“ ООД срещу Г.С.П. и М.Н.П. искове с правно основание чл. 108, чл. 109 и чл. 59 ЗЗД по отношение реална част от УПИ VІ-31, кв. 180Б на 11-ти микрорайон на гр. Варна , с административен адрес ******************, която реална част е с площ 13 кв.м и е защриховани в червен цвят на комбинираната скица № 2 към заключението на вещото лице Р. П. по съдебно техническата експертиза (л. 28-42 и л. 50 от адм. пр.) Посоченото съдебно решение е потвърдено с Решение от 31.10.2018 г. на Окръжен съд – Варна по в. гр. дело № 1355/2018 г. (л. 43-50 от делото). Видно от отбелязването върху решението на ВРС същото е влязло в сила на 10.10.2019 г.
КККР за територията на 11-ти подрайон на административен район „Одесос“, гр. Варна са одобР. със Заповед № РД-18-194/27.08.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК (л. 5 от адм. пр.), като ПИ 10135.1.517 е с площ 232 кв.м, с вписани собственици Г.С.П. и М.Н.П., а ПИ 10135.1.518 е с площ 338 кв.м, с вписан собственик „БЕЛЛА МИА“ ООД.
Според обяснителната записка към проекта за изменение на КККР освен посочените документи за собственост на Г.С.П. и М.Н.П., е съобразено и Решение № 974 от 09.03.2018 г. на ВРС по гр. дело № 4131. Правоспособното по кадастъра лице е установило, че съдебното решение не е отразено в КК, като е изработена скица-проект за поправка на ПИ 10135.1.517 и ПИ 10135.1.518 в КК на гр. Варна. Посочено е, че проектът за поправка е изработен съгласно чл. 55, т. 2 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за създаването, съдържанието и поддържането на КККР, като предложението е да се отдели частта от 13 кв.м от ПИ 10135.1.518 и да се присъедини към ПИ 10135.1.517, като новообразуваният ПИ 10135.1.518 става с площ от 325 кв.м, а ПИ 10135.1.517 - с площ от 245 кв.м.
От УдостовеР. ето за приемане на проекта за изменение на КККР № 25-14654 от 20.01.2020 г. се установява, че е прието, че проектът може да послужи за процедиране на изменение на КККР „по чл. 53а, т. 1 от ЗКИР“.
Според Скицата-проект № 15-193869-25.02.2020 г. (л. 53-54 от адм. пр.) поисканото изменение на КККР за ПИ 10135.1.517 и ПИ 10135.1.518 се състои в промяна на границата между тези имоти, като ПИ 10135.1.518, с площ 338 кв.м, става с площ 325 кв.м., а ПИ 10135.1.517, с площ 232 кв.м, става с площ 245 кв.м, т.е. 13 кв.м от ПИ …518 се придават към ПИ ….517.
С Уведомлението по чл. 26, ал. 1 АПК с изх. № 24-5189 от 25.02.2020 г. (л. 55 от адм. пр.), което е надлежно получено от „БЕЛЛА МИА“ ООД на 18.02.2020 г., оспорващото дружество в качеството му на вписан в КР собственик на ПИ …518, е уведомено за започната процедура за изменение на КККР, като е посочено, че проектът за изменение е съобразен с експертизата на вещото лице, съгласно мотивите на съда по гр. дело № 4131/2017 г. и решението, вписано в службата по вписванията, влязло в сила на 10.10.2019 г., като във връзка с разпоредбите на чл. 53а ЗКИР, след изтичане на 7-дневния срок ще бъдат променени КККР.
На 05.03.2020 г. в СГКК – Варна е постъпило Становище от „БЕЛЛА МИА“ ООД с рег. № 05-2921, с което се настоява, че приложеният проект не съответства на този от експертизата, както и се сочи, че посоченото като основание за изменението влязло в сила съдебно решение от 09.03.2018 г. по гр. дело № 4121/2017 г. на ВРС не обосновава изменение на КК. Изложени са доводи, идентични с тези в жалбата до съда.
Въпреки данните за отпочване на административното производство по реда на чл. 53а ЗКИР, т.е. за извършване на изменението без издаване на изрична заповед, на 19.03.2020 г. е постановена оспорваната заповед.
Оспорваната Заповед № 18-3004 от 19.03.2020 г. е издадена от Началника на СГКК Варна, т.е. постановена е от материално и териториално компетентен орган, предвид нормата на чл. 54, ал. 4 от ЗКИР. Именно Началникът на СГКК Варна е компетентен да се произнесе по заявлението на Г.С.П., тъй като става въпрос за изменение на КККР за поземлен имот, с местонахождение в гр. Варна.
Не се установява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да обосновава отмяна на оспорената заповед.
Жалбата е основателна и следва да се отмени оспорваният акт, с оглед следните съображения:
По отношение спазването на установената форма за акта, съдът намира, че е основателно възражението на оспорващия за липсата на посочени фактически основания в заповедта, които да дават възможност да се преценят мотивите на Началника на СГКК – Варна за одобряване на процесното изменение на КККР, изразяващо се в промяна на кадастралната граница между ПИ 10135.1.517 и ПИ 10135.1.518.
Като фактически основания за постановяване на оспорената заповед са посочени единствено заявлението на Г.С.П. от 21.01.2020 г. и приложения към него проект. С оглед спецификата на оспорвания административен акт, за установяване на фактическите основания за постановяването му следва да се изследват обективиращите се такива от административната преписка.
От административната преписка се установят противоречиви и нееднозначни факти по отношение фактическото основание за одобряване на исканото изменение.
От една страна, проектът за изменение на КККР е възложен от Г.С.П. и М.Н.П., като е посочено, че е за поправка и е изработен съгласно чл. 55, т. 2 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за създаването, съдържанието и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, т.е. става въпрос за „отстраняване на непълнота или грешка“. Според Обяснителната записка към проекта (л. 8 от адм. пр.) в изработената комбинирана скица е показана границата между ПИ 10135.1.517 и ПИ 10135.1.518 според Решение № 974 от 09.03.2018 г. на ВРС по гр. дело № 4131/2017 г. и според действащата КК, като е установено, че съдебното решение не е отразено в КК. Действително в скицата-проект е показано отделяне на частта от 13 кв.м от ПИ 10135.1.518 г. и присъединяването й към ПИ 10135.1.517, като новообразуваният ПИ 10135.1.518 е с площ 325 кв.м, а ПИ 10135.1.517 - с площ от 245 кв.м, и „се привежда границата между двата имота в съответствие с осъществяваната фактическа власт от страна на Г.П. и М.П. върху 13 кв.м, заключена между т. 1, т. 5, т. 6 и т. 4 по комбинирана скица № 2 към заключението на вещото лице Р. П., която скица представлява неразделна част от Решение № 974 от 09.03.2018 г. на ВРС по гр. дело № 4131/2017 г.“
От друга страна, като правно основание за издаване на оспорваната заповед за изменение на КККР не е посочена разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, според която, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред, като влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл. 53а, т. 1.
Т.е. не става ясно фактическото основание въз основа, на което е одобрено процесното изменение на КККР, дали това е в изпълнение на съдебно решение по разрешен спор за материално право или е отстраняване на непълнота или грешка в КК при липса на спор за материално право. Така установената неяснота на фактическите основания за изменение на КККР се задълбочава при разглеждането им съвместно с посочените правни основания за издаване на заповедта, които сочат единствено на поправка на „непълноти или грешки“ в КККР и въобще не се обективира нищо по отношение липсата или наличието на спор за материално право.
Нещо повече, във Уведомление с изх. № 24-5189/25.02.2020 г. (л. 55 от адм. пр.), с което „БЕЛЛА МИА“ ООД се уведомява на основание чл. 26, ал. 1 АПК за започната процедура за изменение на КК за ПИ 10135.1.517 и ПИ 10135.1.518, е посочено, че е представен проект за изменение, съобразен с експертизата на вещото лице, съгласно мотивите на съда по гр. дело № 4131/2017 г. и решение, вписано в СВ под № 199/06.11.2019 г., дв. вх. рег. 29177, том ХVІ, дело 29409, влязло в сила на 10.10.2019 г., като е изготвена скица-проект за изменение на границата между процесните два имота по предоставения проект за изменение на КККР. Изрично с уведомлението е указано на дружеството, че „във връзка с разпоредбите на чл. 53а ЗКИР, след изтичане на 7-дневния срок ще бъдат променени КККР“.
И от УдостовеР. ето за приемане от СГКК – Варна на проекта се установява, че административният орган констатира, че представеният от заявителката Г.П. проект е годен да послужи за процедиране на изменение на КККР „по чл. 53а, т. 1 от ЗКИР“, т.е. административното производство е започнато и водено като такова за изменение на КККР на основание чл. 53а, т. 1 от ЗКИР, а същевременно е приключило с издаване на изричен административен акт.
На следващо място, съдът установява, че е подадено възражение с рег. № 05-2921/05.03.2020 г. от страна на „БЕЛЛА МИА“ ООД, с което дружеството поддържа, че не е налице основание за изменение на КК по смисъла на чл. 53а, т. 1 ЗКИР, доколкото не е налице разрешен спор за материално право. Не е ясно направеното възражение прието ли е за основателно, но очевидно административният орган не е постановил изменение на КККР на основание чл. 53а, т. 1 ЗКИР без издаване на заповед, а е постановил изрична заповед, която е с посочено правно основание чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР.
Липсата на изложени в заповедта фактически основания, разгледана през призмата на установяващото се от доказателствата в административната преписка, прави невъзможна преценката на съда за правилното приложение на закона, а именно дали е налице единство между фактическите и правните основания, дали кореспондират фактическите с посочените правни основания за издаването на оспорената заповед, дали е налице въобще правно основание за изменението на КККР, макар и непосочено от органа.
Невъзможността да се изведат ясно и недвусмислено фактически основания за издаване на процесната заповед, които органът приема, опорочава обжалвания акт и като неясен същият се явява незаконосъобразен. Не е ясно от кои юридическите факти административният орган черпи упражненото от него субективно право. При издаването на заповедта, не е съобразена изискуемата форма, което представлява самостоятелно основание за отмяната на заповедта.
Дори да се приеме, че не е налице нарушение във формата на оспорваната заповед, предвид липсата на яснота по отношение на фактическите основания за одобряване на процесното изменение на КК, то оспорваният акт е постановен в противоречие с материалноправните норми.
Доколкото посочените в оспорваната заповед правни основания за одобряване на процесното изменение (чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР) сочат на наличие на непълнота или грешка в КК по отношение на отразената в КК граница между ПИ – 10135.1.517 и 10135.1.518, следва да се съобрази следното:
Непълнотите или грешките по смисъла на § 1, т. 16 ДР ЗКИР са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние.
Когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред - чл. 54, ал. 2 ЗКИР, като влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл. 53а, т. 1.
Според § 1, т. 16 ДР на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри "спор за материално право" по смисъла на чл. 70 и 71 е налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство.
В случая се установява, че местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост едновременно на всички заинтересовани лица. Така например от събраните в административното производство доказателства се установява, че ПИ 10135.1.517 е съсобствен на Г.С.П. и М.Н.П., като според нотариалните им актове съответно от 2003 г. (л. 19 от адм. пр.) и от 1989 г. (л. 21 от адм. пр.) имотът е 244 кв.м. Според действащите обаче КККР за територията на 11-ти подрайон на административен район „Одесос“, гр. Варна, одобР. със Заповед № РД-18-194/27.03.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК (л. 5 от адм. пр.), ПИ 10135.1.517 е с площ 232 кв.м. Според действащата КККР ПИ 10135.1.518, собственост на оспорващото дружество е с площ 338 кв.м, като според Нотариален акт за признаване правото на собственост № 131, том ІХ, рег. 3842, дело 1793 от 04.03.2014 г. имотът е с площ 339 кв.м. Документите за собственост, отразяването на имотите в КК и в регулационния план са противопоставими и обективират спор за материално право по смисъла на § 1, т. 16 ДР на посочената наредба.
Изложеното обосновава извод, че исканото от Г.С.П. със заявлението й от 21.01.2020 г. изменение на КККР и претендираната непълнота и грешка в КККР в случая е свързана със спор за материално право, предвид и подаденото от „БЕЛЛА МИА“ ООД възражение срещу процесното поискано от Г.П. изменение на КККР. Оспорената заповед е издадена в противоречие с чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, при липса на разрешен спор за материално право.
С основание оспорващият изтъква, че с Решение № 974 от 09.03.2018 г. на ВРС по гр. дело № 4131/2017 г. не е установено и не се е формирала сила на присъдено нещо относно принадлежността на правото на собственост в полза на Г.С.П. и М.Н.П., респ. не е налице подлежащо на изпълнение решение по отношение границата между двата ПИ – 10135.1.517 и 10135.1.518. Действително в случая „БЕЛЛА МИА“ ООД като ищец по гр. дело № 4131/2017 г. на ВРС не е успяло да докаже правото си на собственост, поради което и исковете по чл. 108 и чл. 109 от ЗС са били отхвърлени. Предмет на посоченото дело е правото на собственост на ищеца, а не на ответниците. С отхвърлянето на ревандикационната претенция на ищеца не се е формирала сила на присъдено нещо по отношение на притежанието на собствеността върху имота от ответника, респ. в случая не е налице разрешен спор за материално право по отношение на процесната граница. Само уваженият положителен установителен иск постига ефект на установяване на пространствения обхват на правото на собственост, претендирано от ищеца, с оглед правилното му отразяване в КК. Както последователно и непротиворечиво приема ВКС в своята практика, разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР предвижда реда, по който се извършва поправката в кадастралната карта в случай на спор за материално право – поправката се извършва въз основа на влязло в сила съдебно решение, постановено по предявен положителен установителен иск, в диспозитива на което е отразена границата на спорната реална част от имота. Основание за извършване на поправката може да бъде само онова съдебно решение, в диспозитива на което съдът се е произнесъл на кого принадлежи правото на спорната реална част и е посочил нейните граници, включително чрез графичното им отразяване и то по действащата кадастрална карта. (В този смисъл е и Решение № 153 от 21.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1221/2020 г., І гр. отд., ГК, докладчик съдията С. К.) В настоящия казус с Решение № 974 от 09.03.2018 г. на ВРС по гр. дело № 4131/2017 г., освен че е отхвърлен искът на „БЕЛЛА МИА“ООД по чл. 108 ЗС, въобще не е индивидуализиран имотът според кадастралната карта. Липсата на разрешен спор за материалното право в случая обосновава извод за липсата на основанието, посочено в чл. 54, ал. 2 ЗКИР за изменение на КК (В този смисъл и Решение № 13423 от 29.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1553/2020 г., ІІ о., докладчик съдията Т. Д., както и посочената от оспорващия съдебна практика в жалбата до съда и във възражението срещу изменението до административния орган.)
Не е в компетентността нито на органите по кадастъра, нито на настоящия съд да разрешават спор за собственост (материално право). Установяването на самостоятелните права на Г.П. и М.П. върху част от ПИ …518, както и оспорването на правата на вписания собственик по отношение на частта от този имот, може да се осъществи по общия исков ред, но не и в процедурата по отстраняване на непълноти или грешки в КККР. (Така и според Решение № 15934 от 23.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10066/2020 г., ІІ о., докладчик съдията М. М.и много други съдебни актове.) По аргумент от чл. 24 ЗКИР пространствените предели на правото на собственост, очертани от границите на имотите се определят от основанието на правото на собственост, като в настоящото производство не е в компетентността на съда да преценя валидността на документите за собственост на оспорващия и на заинтересованите страни.
В случая не е налице непълнота или грешка в КККР, която да не е свързана със спор за материално право, а и не е налице разрешен от съда спор за материално право. Изложеното обосновава липсата на основание за издаване на оспорваната заповед с посочено в нея правно основание чл. 54, ал. 4, във вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, с която е одобрено изменение на КККР, както и липсата на основание за изменение на КККР на основание чл. 53а, т. 1 ЗКИР - без издаване на заповед при изпълнение на влязло в сила съдебно решение.
Оспорваната заповед е издадена в нарушение на посочените материалноправни разпоредби, както и в нарушение на нормата на чл. 70, ал. 4 и чл. 72 от Наредбата № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, доколкото при установяване на спор за материално право въз основа на представени или събрани в производството писмени доказателства за местоположението и границите или очертанията на имотите – предмет на проекта, който спор не разрешен, е следвало да се постави отказ за изменение на КККР. Административният орган е постановил оспорваната заповед и в противоречие с чл. 70, ал. 2 от Наредбата № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, тъй като неправилно са отнесени фактите и обстоятелствата от значение за установяване на непълнотата или грешката при преценката на основателността на исканията в заявлението и във възражението на „БЕЛЛА МИА“ ООД, респ. неправилно са отнесени фактите към правото.
Следователно,
дори да се приеме, че не е налице нарушение във формата на акта, оспорваният индивидуален административен акт се
явява издаден при неправилно
приложение на материалния
закон. Налице е отменителното основание по чл. 146, т. 4 АПК
и оспорената заповед
като незаконосъобразна следва да се отмени.
Целта на закона, свързана с отразяванията на имотите в КККР не би могла да бъде постигната, ако не са спазени установените в закона изисквания за форма на акта и за съответствието му с материалния закон.
Следва да се отмени като незаконосъобразна обжалваната заповед, поради нарушения на изискванията за административните актове, посочени в чл. 146, т. 2, т. 4 и т. 5 АПК.
Предвид заявеното от оспорващото дружество и от заинтересованите страни, че предстои реализиране на строителство в ПИ …517 и ПИ ….518, съдът намира за необходимо да посочи, че предпоставка за законосъобразно разрешаване на строителството в урегулираните поземлени имоти е прилагането на регулацията по смисъла на § 22 ЗР на ЗУТ, а този въпрос е свързан именно със съществуващия спор за материално право между оспорващото дружество и от заинтересованите страни. От друга страна, и обстоятелството, че кадастралната граница минава през постройка на заявителката на изменението, също сочи на непълнота или грешка в КККР, която обаче, предвид наличието на материалноправен спор, може да бъде поправена след разрешаването му.
Изходът на спора обосновава основателността на искането на оспорващия за присъждане на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на разноски по делото. Претендираните такива, за които са налице доказателства за реалното им плащане възлизат на 50 лева - платена държавна такса.
На основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд - Варна, ХХV състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 18-3004 от 19.03.2020 г. на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – Варна, с която е одобрено изменение на КККР на гр. Варна, състоящо се в промяна на границите на съществуващи обекти в КККР, като ПИ 10135.1.517 с площ 232 кв.м, собственост на Г.С.П. и М. Н. П., след промяната става 245 кв.м, а ПИ 10135.1.518 с площ 338 кв.м, собственост на „БЕЛЛА МИА“ ООД, след промяната става 325 кв.м.
ОСЪЖДА Службата по геодезия, картография и кадастър -
Варна да заплати на „БЕЛЛА МИА“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, сумата в размер на 50 (петдесет) лева, представляваща платена
държавна такса по адм. дело № 2629/2020 г. на АдмС – Варна.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
СЪДИЯ: