Р Е Ш Е Н И Е
№ 128 / 18.06.2020г. град
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Осми наказателен състав,
на двадесети
май две хиляди и двадесета
година,
в публично съдебно заседание
в състав:
Съдия: Гроздан Грозев
секретар: Павлина Николова
прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията
АНД № 257 по описа на Районен
съд - Хасково за 2020г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано
е по жалба от А.С.О. *** срещу Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, Серия К, №
2022079/16.04.2018г. издаден от ОД на МВР - Хасково, с който на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т.6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба”
в размер на 600 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал.2 вр.
с чл. 21, ал.1 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират
оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на издадения електронен фиш,
като се навеждат доводи за нарушение на материалния закон и процесуалните
правила по установяване и санкциониране на административното нарушение, както и
доводи за незаконосъобразност на самата процедура по регистриране на скорост с
мобилна система за видеоконтрол по аргументи, подробно изложени в депозираната
жалба. Твърди се, че административно наказателната отговорност на жалбоподателя
не била ангажирана правилно и описаното деяние било несъставомерно
по посочените разпоредби. В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково,
жалбоподателят, редовно призован за съдебно заседание, не се явява. За него се
явява адв.Д.О. като моли съдът да отмени ЕФ и
представя писмена защита.
Издателят
на електронния фиш - ОД на МВР – Хасково, редовно призован, не изпраща
представител по делото, но представят становище по жалбата от надлежно
упълномощен юрк. Стефан Симеонов. Последният твърди,
че ЕФ е законосъобразно издаден и жалбата е неоснователна. В тази връзка прави
искане за потвърждаване на ЕФ и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Жалбата според съда е
подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, видно от на връчване на ЕФ и датата на подаване на жалбата.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени
събраните доказателства при извършената проверка на обжалвания електронен фиш,
намира за установено следното:
На
16042.2018г. в 12:14 часа, с преносима система за контрол на скоростта на МПС с ****** 7230 ВР със скорост от 112
км./ч., при разрешената
стойност от 60 км./ч., въведена с пътен
знак В-26 и е посочено в ЕФ скорост на движение от 112 км/ч, като не е отчетен толеранс от минус 3%
от засечената скорост при над 100 км/ч , което е грешката на измервателното
средство и каквито задължителни указания са дадени от Главния Секретар на МВР с
писмо рег.№ОВ-50090/19.07.2011г., посочено е и отклонение от 52 км/ч.
Въз основа на заснемането бил издаден електронен фиш, в който като собственик и нарушител е вписано името на
жалбоподателя. В описателната част на фиша е вписано движение с установена
скорост от 112 км./ч. – превишаване с 52 км/ч. За дата и час на нарушението са
вписани показанията на техническото средство. Видно от приложения протокол от
проверка на техническото средство същото
успешно е преминало проверка отразена в протокол №
АУ-000029-64140/31.10.207г., която проверка е с продължителност една година. За място на нарушението в електронния фиш е
вписано – ПП І-5, км.287+705, р-н завод „Астика“ , в
посока към гр. Хасково при въведено ограничение с пътен знак В-26 /60 км/ч/,
като камерата е насочена към гр. Димитровград.
От
представената Справка в централна база КАТ, по регистрационен номер, се
установява, че автомобилът с посочения по – горе регистрационен номер е лек по
своя вид и същият е регистриран на името на жалбоподателя. Електронният фиш
както вече бе отбелязано по-горе съдът прие, че е бил връчен надлежно на
жалбоподателя, тоест същият е обжалван в
срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен съд – Районен
съд - Хасково.
Изложената фактическа обстановка е
установена от представените по делото писмени доказателства, както и приложения
снимков материал – снимка №11743ВА/0018320. Така приложения снимков материал,
съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с
техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява
веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова е
приобщено по съответния ред по делото.
При така
установените факти съдът намира от правна страна следното: Съгласно чл.21, ал.1 ЗДвП - чл. 21, ал. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от
2002 г., бр. 47 от 2012г. ) При избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в km/h:
при категория В - Населено място -50
км/ч, Извън населено място – 90 км/ч, Автомагистрала 140 км/ч и Скоростен път
120 км/ч.
Съгласно
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДв.П – ал.(2)
Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
По силата на чл. 182, ал.2, т. 6 от ЗДвП, в редакцията й относима към датата на извършване на деянието и издаване на електронният фиш – чл. 182, ал. (2) Водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва, както следва: т.6. (изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) за превишаване над 50 km/h - с глоба 600 лв., като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.
Следователно, деянието, за което е наложено на
жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
В конкретния случай, съставеният електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по
пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и
съответства на утвърдения със Заповед № Iз – 305 от
04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи образец.
Според Тълкувателно решение №
1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., докладчик съдията Лозан Панов -
Във връзка с използването на мобилни технически средства правилата трябва да
бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно указание
за условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги
използват. Именно във връзка с горното Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014
г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., в чл.165 от ЗДв.П бе
приета нова ал.2 - При изпълнение на
функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи
служби: т.6. (нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г., изм., бр. 10 от 2011 г.) имат право
за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да
използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно
средство;
Според
т.7 от (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г.,
изм., бр. 54 от 2017 г.) имат право да извършват контрол по спазване на
правилата за движението по пътищата с автомобили, оборудвани със средства за аудиозапис и видеозаснемане, като
контролът се осъществява само в обхвата на средствата за видеозаснемане.
Във следващата алинея на същият текст е вменено в задължение на министъра на
МВР да приеме наредба за реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Такава
наредба е факт - Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР и е изменена от
16.01.2018г. , като с нея се уреждат липсващите правила в нашето
законодателство относно реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Именно чрез стриктното спазване на тази
наредба и разписаната в нея процедура би се
гарантирало правото на контролните органи да използват АТТС от една
страна, а от друга биха се гарантирали правата на гражданите да са осведомени
за реда и начина на ползване на тези средства. Спазването на наредбата от своя
страна е и гаранция за изпълнението на изискването на закона по отношение на ЕФ
- за посочване на точното място на нарушението. Последното пак съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на
ВАС по т. д. № 1/2013 г. има важно значение с оглед защитата на посочения като
нарушител. В тази връзка следва да се отбележи, че обозначаването на мястото на
нарушението при издаването на електронния фиш при нарушения, установени и
заснети с мобилно техническо средство, само чрез използването на GPS система и
приетото географско обозначение за местоположението (северна ширина и източна
дължина в градуси) не е достатъчно за локализирането на мястото на нарушението.
Именно в тази връзка са и разписаните правила в
Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР и правилното приложение е
задължително, като нарушаването им до колкото ЗДв.П
препраща към тази наредба по отношение на тези правила, винаги ще води до незаконосъобрасност на ЕФ, до колкото ще е налице порок при
измерването на скоростта и регистрирането на нарушението от АТТС.
Според съда в конкретният ЕФ посочено мястото на извършване нарушението е
точно и конкретно описано. В електронния фиш е отразено, че същото е извършено
на ПП І-5, км.287+705, р-н завод „Астика“, в посока
гр.Хасково извън населено место при
въведено ограничение с пътен знак В-26 /60 км/ч/, като камерата е насочена към
гр.Димитровград. Правилно е посочен знака с който е въведено ограничението.
Следва да се отбележи, че електронният фиш не се ползва с доказателствена
стойност относно възприетите в него фактически положения. Обратното освен, че
не е предвидено изрично в закона, би противоречало на основните принципи за
равенство на страните в процеса и на разпределение на доказателствената
тежест, отчитайки факта, че електронният фиш всъщност се явява и предмета на
обжалване по делото, чиято законосъобразност и доказаност
са в обхвата на преценката на съда по същество – арг.
чл. 189, ал. 10 и 11 от ЗДвП. С оглед на това принципно положение, следва и
друго такова, а именно, че в тежест на издателя на електронния фиш е да бъдат
установени по недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна страна
на нарушението чрез предвидените доказателствени средства. Такова по делото се
явява приложения снимков материал - снимка №11743ВА/00138320, както и снимка на
разположението на уреда в случая на преносима система за контрол на скоростта
на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 № 11743ba. Последната снимка е изготвена във връзка с
чл.10ал.3 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР - за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. Освен това, доказателство за правилното
изпълнение на горната наредба се явява и приетото като доказателство, а именно
задължителният в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл.10, ал.1
от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР.
Последният също е доказателство в посока
на мястото и времето на извършване на нарушението, на това с какво АТСС
е заснето, посоката на движение, ограниченията на скоростта, автомобила на
който е поставено мобилното АТСС и др. изисквания по наредбата.
Последният
протокол не е попълнен изцяло и правилно Нещо повече видно от същият
протокол в него са посочени номера на изготвените от АТСС снимки от
17960-18645, а номера на приложената по делото снимка който е посочено автомотично на същата е дописан в протокола в последствие.
Тоест протокола първоначално не е съдържал и няма отразяване, че снимка с №11743ВА/0018320 е изготвена именно
по времето и на мястото което отразява процесният
протокол. Това,
че лице представител на АНО е дописал в протокола номера на процесната снимка и се е подписал не санира
изначалната липса на посочване на номера на тази снимка в протокола. Тоест
имаме едно допълване след съставянето на протокола, което според съда е
недопустимо, тъй като ЕФ е бил издаден и това дописване на практика е с оглед
попълване и създаване на доказателствата по делото и е процесуално недопустимо.
Нещо повече видно от посоченият брой заснети нарушение, а именно 137 по никакъв
начин не съответства на техният брой описан по-горе. Като се извади от 18645 която цифра е
номера на последната снимка заснета с
техническото средство 17960 което е номера на първата при започване на работа
на същото на процесната дата и място се получават 360 броя заснети нарушения
което също не отразява вписаното в протокола. Освен всичко в тази цифра не се
включва и дописаният номер на процесната снимка. Тоест отразеното в протокола
по отношение на номерата на снимките отразяващи заснетите нарушения не отговаря
на действителните такива описани в протокола.
Освен това в протокола
липсва и отбелязване на посоката на движение на контролираното МПС. Тоест не е
ясно в каква посока са се движили контролираните МПС и съответно в каква посока
е била насочено техническото средство. Това на практика не доказва констатациите в ЕФ и е още едно основание в
посока недоказаност на твърдяното нарушение.
Следва
да се отбележи още, че съгласно чл.10, ал.3 от Наредба №8121з-532 от
12.05.2015г. на МВР, горният протокол се съпровожда със снимка на
разположението на уреда, тоест на мобилното АТСС. Такава снимка на практика е
представена и приета по делото. Тази
снимка именно дава и визуална представа къде е било поставено мобилното АТСС и
има възможност да се прецени дали това место отговаря на посоченото в
протокола. По никакъв начин тази снимка обаче не може да се свърже с датата на
която се твърди, че жалбоподателят е извършил процесното нарушение и че е
направена именно на същата дата , а не на някоя предишна или след нарушението и
е използвана от АНО за окомплектоване на преписката. Липсата на дата на
снимката според съда изключва възможността тя да се приеме като годно
доказателство относно датата и мястото на заснемане на нарушението описано в
ЕФ. Това, че отново лице
представител на АНО е дописал на снимката дата и се е подписал не санира липсата
на дата на която е направена снимката на техническото средство. Тоест в случая
имаме съществено разминава на описаното в ЕФ с представените писмени
доказателства по делото.
Описаното до тук както вече отбеляза съда, е
основание за отмяна на атакуваният електронен фиш до колкото не се доказва по
безспорен начин извършеното и описано във фиша нарушение, на същото място и
време, както и надлежното заснемане и документиране на измерената скорост,
както и посоката на движение на лекия автомобил. На практика представените и
приети доказателства по делото, са дописвани или непопълнени съгласно
изискванията на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР
и поради това няма как съдът да ги кредитира при преценката на фактите по
делото. Нещо
повече не може да се приеме от така събраните доказателства в каква посока се е
движел автомобила управляван от жалбоподателя, което пък води до недоказаност
на нарушението описано в ЕФ.
Следващият съществен момент се явява
този, касаещ авторството на деянието. В тази насока в
съответната ОД на МВР се съдържа информация и в този смисъл при издаване на
електронния фиш е било известно лицето – собственик на управляваното МПС. В
тази насока е и приложената по преписката справка от централна база данни – КАТ
–Хасково за установяване на това обстоятелство.
Поради това и правилно наказанието е било наложено на жалбоподателя, който е
посочен да е управлявал процесния автомобил.
Следва
да се отбележи още, че действително ЕФ е приравнен на НП но по неговите
последици, не и по изискванията които закона има във връзка с процесуалните
изисквания към тяхното съдържание. Поради това и съдът намира, че ЕФ не следва
да съдаржа реквизитите изискващи се за НП и разписани
в ЗАНН, а тези реквизити, които касаят само ЕФ и разписани в ЗДв.П - Чл. 189.
Ал. (4) (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр. 19 от 2015 г.) При нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният
фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава
от министъра на вътрешните работи. Според съда в настоящият случай обжалваният
ЕФ съдържа всички тези елементи и липсва процесуално нарушение в тази насока.
Освен всичко до тук на лице е още едно
процесуално нарушение което се състои в това, че нарушението е квалифицирано по
чл.21, ал.2 вр.чл.21, ал.1 от ЗДвП, които текстове
касаят две различни нарушения. Тоест не става ясно какво точно нарушение има
предвид административно наказващият орган, дали такова по чл.21, ал.2 от ЗДвП
или такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Тоест посочването и смесването на двете
алинеи на чл.21 от ЗДвП води до невъзможност жалбоподателят да разбере какво
нарушение е извършил и ефективно да организира защитата си. това е така защото
в единият случай се касае за общо ограничение, а в другия за ограничение
въведено с пътен знак. Това е самостоятелно основание за отмяна на ЕФ.
Поради
изнесеното и съдът няма как да прецени дали правилно е наложена санкцията на
жалбоподателя по реда на чл.82, ал.2, т.2 от ЗДвП, до колкото не е ясно от
обстоятелствената част на ЕФ в каква е точната правна квалификация на описаното
с думи нарушение. Тук следва да се има предвид и факта, че не е отчетен толеранс от минус 3% от
засечената скорост при над 100 км/ч , което е грешката на измервателното
средство и каквито задължителни указания са дадени от Главния Секретар на МВР с
писмо рег.№ОВ-50090/19.07.2011г. Ако се извадят тези 3% от засечената скорост
при 112 км/ч, то превишението ще е под 50 км/ч и
квалификацията няма да е по чл.182,ал.2т.6 от ЗДвП, а по чл.182,ал.2т.5 от ЗДвП
и съответно про това положение и глобата е определена
неправилно и нейният размер ще е друг.
По същество съдът намира, за недоказано
по делото че жалбоподателят управлявайки горният автомобил е извършил
нарушението на ЗДв.П, описано в ЕФ.
Всичко описано до тук според
настоящият състав води до отмяна на ЕФ,
като незаконосъобразен.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, Серия К, №
2022079/16.04.2018г. издаден от ОД на МВР
– Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: /п/ не се чете.
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!
Секретар: /П.Н./