Решение по дело №2212/2017 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. София, 11.01.2018 г.

 

  В ИМЕТО  НА  НАРОДА 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на дванадесети декември две хиляди и седемнадесета година, в следния състав                                                            

    СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА

 

при участието на секретаря Цветелина Пецева,

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2212 по описа за 2017 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Предявени са от “Е.-ЕС” ООД, ЕИК *******, против ответника “Ч.Р.Б.” АД, ЕИК *******, искове с правно основание чл.55, ал. 1, предл. трето и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че е собственик на водноелектрически централи - МВЕЦ “Кашина” и МВЕЦ “Ярчова скала”, находящи се в землището на с. Кашина, община Сандански, област Благоевград, попадащи в категорията на ВЕЦ с мощност под 10 МВт, които са присъединени към електроразпределителната мрежа. Твърди, че с влязло в сила решение на ВАС е отменена т. 7, раздел ХІ на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, с оглед на което е отпаднало правото на ответника да търси плащане на цена за достъп в определения в отмененото решение размер. Твърди, че поради това ответникът е следвало да му върне сумите, събрани въз основа на отменените временни цени за достъп. Твърди, че с покана за доброволно изпълнение с вх. № DOC 14003/17.12.2013 г. е даден на ответното дружество седмодневен срок от получаването й да възстанови на настоящия ищец заплатените суми за цена аз достъп. Твърди, че с писмо от 02.01.2014 г. ответното дружество му е отговорило да се обърне за възстановяване на сумите към КЕВР. Твърди, че до момента ответното дружество не му е заплатило претендираните суми.

Ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати сума в общ размер на 32 880,14 лева, представляваща платена на отпаднало основание временна цена за услугата Достъп до електроразпределителната мрежа за периода от м. септември, 2012 г. до м. октомври, 2013 г. вкл. за МВЕЦ “Кашина” и МВЕЦ “Ярчова скала”, находящи се в землището на с. Кашина, община Сандански, област Благоевград, въз основа на отменената с влязло в сила решение на ВАС точка 7, раздел ХІ на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, и сумата от 10 030,12 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 12.07.2014 г. до 11.07.2017 г., както и законна лихва върху главницата за периода от датата на подаване на исковата молба (12.07.2017 г.) до окончателното й плащане. Претендира направените в производството разноски.

Ответникът “Ч.Р.Б.” АД оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Твърди, че в случая е налице не само законово основание, но и валидно облигационно отношение между страните, което на свой ред обосновава наличието на валидно задължение за ищеца да заплаща цената за достъп, доколкото ответникът е предоставил възмездно на ищеца услугата, което е основание за плащане. Излага съображения, че цената за достъп се дължи по силата на вмененото от законовата норма задължение. Твърди, че предоставянето на услугата достъп от ответника на ищеца е извършено през периода и отношенията са възмездни. Сочи, че предварителното изпълнение на решението на ДКЕВР, установено в закона, е самостоятелно основание за плащане на процесната сума. Сочи, че ответникът е изправна страна и е предоставило престацията (услугата достъп), поради което не е налице неоснователно обогатяване. Излага аргументи по съществото на спора. Оспорва иска и в частта за начисления ДДС, доколкото същият се дължал на фиска. Сочи, че ищецът е получил тази сума, съответно дори и искът да е основателен, какъвто не е, за тази част от сумата би се получило двойно плащане, което е самостоятелно основание за отхвърляне на иска. Ответникът оспорва основанието и размера на претендираната от ищеца лихва за забава, тъй като след като ищецът е ползвал данъчен кредит от 5 480,02 лева, която сума е включена в общата претенция от 32 880,14 лева, то обезщетение за забава (мораторна лихва) в размер на 1 671,69 лева не дължало върху сумата от 5 480,02 лева. Прави възражение за погасяването на претендираните суми поради изтекла тригодишна погасителна давност преди подаването на иска, на основание чл. 111, б. “в” от ЗЗД, тъй като се касаело за периодично изпълнение. Претендира направените в производството разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

 

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема от фактическа страна следното:

По делото не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства, че ищецът е собственик на МВЕЦ “Кашина” и МВЕЦ “Ярчова скала”, находящи се в землището на с. Кашина, община Сандански, област Благоевград, които са присъединени към електроразпределителната мрежа и за които заплаща цена за достъп на ответното дружество.

По делото е представено разрешение за ползване № СТ-12-461/12.11.2004 г., издадено от Началника на ДНСК, на строеж МВЕЦ “Кашина”, с подобекти: “сградоцентрала, водохващане, утайник, напорен тръбопровод, тръбен безнапорен канал, дюкер, водна камери, ел.провод 20 kV”.

По делото е представено разрешение за ползване № СТ-12-647/18.11.2005 г., издадено от Заместник-началника на ДНСК, на строеж МВЕЦ “Ярчова скала”, с подобекти: “сградоцентрала, водохващане,деривационен канал (слабонапорен тръбопровод), напорен тръбопровод, камионен път, ел.провод 20 kV”.

Следователно и двете водноелектрически централи на ищеца са въведени в експлоатация преди 19.06.2007 г.

Представено е също Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на ответника “Електроенергиен системен оператор” ЕАД, на “ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, на “Енерго-про мрежи” АД и на “Ч.Р.Б.” АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, считано от 18.09.2012 г., в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производители на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени за количествата продадена електрическа енергия.

В раздел ХI, т. 7 на Решение № Ц-33 на ДКЕВР е утвърдена цена достъп в размер на 5,62 лева без ДДС за всеки произведен МВтч електрическа енергия за водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВтч, въведени в търговска експлоатация преди 19.06.2007 г., чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-010/30.03.2011 г., която цена е прилагана като дължима цена за достъп от ответното дружество по отношение на водноелектрическите централи на ищеца съгласно представените фактури за процесния период.

Не се спори между страните по делото, че с Решение № 13230/14.10.2013 г. по адм. дело № 9429/2013 г. на ВАС, Петчленен състав – І колегия, е оставено в сила Решение № 6145/08.05.2013 г. по адм. дело № 12855/2012 г. на ВАС, ІV отделение, с което е отменено решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което са определени, считано от 18.09.2012 г., временни цени за достъп до преносна и разпределителна мрежа за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преферентни цени за количествата продадена електрическа енергия, в частта раздел ХІ, т. 7.

Не се спори между страните, че за процесния период от месец септември 2012 г. до месец октомври 2013 г. вкл., през който е действала отменената точка на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, ищецът е заплатил на ответника и ответникът е получил сумите за временна цена за услугата достъп до електроразпределителната мрежа на ответника в размер от 32 880,14 лева, както се претендират от ищеца (т.е. от по 5,62 лева/МВтч съгласно временната цена за достъп, определена в раздел ХІ, т. 7 на Решение № Ц-33 на ДКЕВР).

За горното са представени по делото издадените от ответника на ищеца фактури № **********/30.09.2012 г., № **********/30.09.2012 г., № **********/31.10.2012 г., № **********/31.10.2012 г., № **********/30.11.2012 г., № **********/30.11.2012 г., № **********/31.12.2012 г., № **********/31.12.2012 г., № **********/31.01.2013 г., № **********/31.01.2013 г., № 0003302185/28.02.2013 г., № 0003302049/28.02.2013 г., № 0003302436/31.03.2013 г., № 0003302594/31.03.2013 г., № 0003302955/30.04.2013 г., № 0003302800/30.04.2013 г., № 0003303392/31.05.2013 г., № 0003303219/31.05.2013 г., № 0003303653/30.06.2013 г., № 0003303785/30.06.2013 г., № 0003304304/31.07.2013 г., № **********/31.07.2013 г., № 0003304580/31.08.2013 г., № 0003304612/31.08.2013 г., № 0003304852/30.09.2013 г., № 0003304815/30.09.2013 г., № **********/31.10.2013 г. и № **********/31.10.2013 г. Представени са платежни нареждания и справки за заплащането им от ищеца.

 

Представена е по делото покана с вх. № DOC 14003/17.12.2013 г. по описа на “Ч.Р.Б.” АД, изпратена от ищеца до ответното дружество, в която е направено искане да бъде върната процесната сума, събрана от ответника за услугата достъп за електрическата централа на ищеца в седмодневен срок от получаване на поканата.

Представен е също отговор на ответното дружество с изх. № DOC-15/02.01.2014 г., изпратен до ищеца.

Основният спорен въпрос между страните по делото са правните последици от отмяната на т. 7, раздел ХI на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР относно платените суми въз основа на същото от датата на приемането на решението от Комисията до датата на влизане в сила на решението на ВАС за неговата отмяна в частта по т. 7, раздел ХI.

Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето и чл.86, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС, в чл. 55 от ЗЗД са уредени три различни фактически състава – получаване на нещо без основание, на неосъществено основание или на отпаднало основание. При третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила. Текстът намира приложение при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, и в други подобни случаи.

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК за Р.на доказателствената тежест в процеса при претенция за неоснователно обогатяване, ищецът дължи да докаже плащане на сумите за цена за достъп до разпределителната мрежа на ответника, чието връщане претендира; евентуално връчването на ответника на покана за връщане на платените суми. В тежест на ответника е да докаже основание за плащането на сумите.

Не се спори между страните, че с оглед на допуснатото от закона предварително изпълнение на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, в процесния период - месец септември 2012 г. до месец октомври 2013 г., ищецът е заплатил на ответното дружество общата сума от 32 880,14 лева с ДДС за предоставяне на достъп до електроразпределителната мрежа, както е описана по фактури в исковата молба.

Не се спори между страните по делото, че Върховният администратитен съд е отменил Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производители на електрическа енергия от възобновяеми източници в частта му по раздел ХI, т. 7, определяща временната цена достъп за водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВтч, като притежаваните от ищеца централи в района на с Кашина.

След влизане в сила на решенията на ВАС, с които в съответната част е отменено решение Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, ищецът претендира възстановяване на недължимо платената сума от общо 32 880,14 лева с ДДС – временна цена достъп за процесния период м. септември 2012 г. до м. октомври 2013 г. вкл.

Ответникът посочва, че основанието на платените суми е осигуряването на достъп на ищеца като ползвател на мрежата по смисъла на § 1, т. 41а от ПР на ЗЕ. Основава получените суми на законово регламентирано задължението на ищеца да заплаща цена за достъп от една страна и действително ползваната от него услуга от друга страна. Претендира, че е налице възмездност на сделката, като този възмезден характер не отпада в случаите на съдебна отмяна на индивидуалния административен акт, с който ДКЕВР е утвърдил временни цени за достъп – в случая съответните точки на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР.

Съдът приема, че съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от ЗЕВИ (в редакцията към 03.05.2011 г. – обн. ДВ, бр. 35 от 03.05.2011 г.), производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, чиито енергийни обекти са с обща инсталирана мощност над 30 kW, сключват договор за достъп с оператора на преносната или на разпределителната мрежа при общи условия, одобрени от ДКЕВР и обявени на интернет страницата на оператора на съответната разпределителна мрежа преди сключване на договора за изкупуване на електрическата енергия.

С последващата по време разпоредба на чл. 84, ал. 2 вр. с чл.104, ал. 1 и ал. 3 ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), производителите на електрическа енергия са длъжни да сключат договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператора на електроразпределителна мрежа, в които се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. С разпоредбата на §197, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) е предоставен двумесечен срок за сключване на тези договори, като при неспазването му е дадена възможност на оператора да сезира ДКЕВР, която определя условията за достъп. Следователно действащата правна уредба изрично регламентира достъпът да се осъществява на основание възмезден договор.

            Не се спори от страните по делото, че ответникът е осигурил достъп на ищеца до електроразпределителната мрежа на водноелектрическата му централа, т.е. между тях е възникнало валидно облигационно правоотношение за предоставяне на достъп до електроразпределителната мрежа на ищеца като производител на електрическа енергия от ВЕИ.

По така възникналото правоотношение цената на услугата достъп до разпределителното мрежа, заплащана на ответното дружество, се определя от ДКЕВР (понастоящем Комисия за енергийно и водно регулиране), което е законово регламентирано в разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ. Комисията е оправомощена по чл. 32, ал. 4 от ЗЕ да определи и временни цени по чл. 30, ал. 1, т. 13 от закона, в случай на забавяне на операторите на преносни или разпределителни мрежи при определянето на цените за достъп, пренос и Р.и да вземе решения относно подходящи компенсаторни мерки, в случай че окончателните цени за достъп, пренос и Р.се отклоняват от временните цени. Т.е. този елемент от договорното отношение не е подвластен на волята на страните по договора, а подлежи на административно регулиране от регулаторния орган, с оглед защита на обществения интерес в областта на пазара за пренос и продажба на електрическа енергия.

В случая определянето на цената като основен елемент от фактическия състав на възникналото между страните правоотношение се основава на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, определящо временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи, които следва да бъдат заплащани от производителите на електрическа енергия, считано от 18.09.2012 г.

С разпоредбата на чл. 13, ал. 7, изр. второ от ЗЕ (в приложимата в случая редакция - изм. и доп. ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.) е въведено предварително изпълнение на решението на Комисията, като е прието, че обжалването не спира изпълнението на решението. Въз основа на решението на ДКЕВР са платени от ищеца сумите за достъп до електроразпределителната мрежа за водноелектрическата централа през процесния период.

С отмяната от Върховния административен съд на решение № Ц-33 в частта раздел ХІ, т. 7 отпада този елемент от правоотношението, който не се урежда от страните на принципа на договорната свобода, а е нормативно определен в правомощията на регулаторен орган – ДКЕВР (понастоящем КЕВР). Съгласно нормата на чл. 36а, ал. 2 от ЗЕ решението на Комисията, с което се утвърждават цените на всеки лицензиант, е индивидуален административен акт. Съгласно чл. 177, ал. 1 от АПК, решението на административния съд, с което оспореният индивидуален административен акт бъде отменен или изменен, има действие по отношение на всички лица, в чиито правни сфери отмененият административен акт е пораждал правни последици, независимо дали тези лица са участвали в съдебното производство по оспорване на акта. Поради това конститутивното действие на отменителното съдебно решение поражда задължение на всички да зачетат постановената с него правна промяна.

В Решение № 212/23.12.2015 г. по т.д. № 2956/2014 г. на ВКС, Т. К., І Т. О. и Решение № 155/11.01.2016 г. по т.д. № 2611/2014 г. на ВКС, Т. К., ІІ Т. О. е даден отговор на правния въпрос за действието на решението на ВАС, с което е отменен индивидуален административен акт - Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР в релевантната част, като е прието, че влязлото в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗЕ, има обратно действие (ex tunc).

С оглед на това в разглеждания случай следва да се приеме, че отмяната на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на Комисията в посочената част, касаеща определената цена за достъп до електроразпределителната мрежа за централите на ищеца, внася изменение в отношенията между страните, като с обратна сила отпадат породените от решението правни последици, а именно задължението за заплащане на определения от ДКЕВР размер на временната цена за достъп за процесния период от месец септември 2012 г. до месец октомври 2013 г. Това води до отпадане на основанието за дължимост на заплатената от ищеца цена за достъп за процесния период и за ответника възниква задължението да върне получените суми на отпаднало основание, съгласно чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД.

Това е прието също от КЕВР в Решение № КМ-1/13.03.2014 г., известно на съда, с което на основание чл. 32, ал. 4 от ЗЕ са приети компенсаторни мерки и посочващо в мотивите, че отмяната от ВАС на решение № Ц-33/14.09.2012 г. в съответните части има обратно действие, поради което за обвързаните от съдебните решения страни временните цени следва да се приемат за изначално несъществуващи, и за тях компенсирането следва да се извърши по реда на гражданското право чрез института на неоснователното обогатяване.

Страните не спорят по размера на сумите и получаването им от ответника, които за процесния период възлизат на общата сума от 32 880,14 лева.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за възмездност на предоставената услуга достъп до електроразпределителната мрежа на ответното дружество и за приложимост на разпоредбите на чл. 326, ал. 2 от ТЗ, както и че размерът й е възприет между страните на 5,62 лева/1МВч и всеки месец при приемане на услугата е заплащана тази цена. В случая не може да се приеме, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключването на продажбата за същия вид стока. По аргумент от нормата на чл. 43, ал. 2 от ЗЕ, на територията, на която ответното дружество осъществява лицензионната дейност, липсва друг оператор на разпределителна мрежа, за да се определи обичайната цена за тази услуга. Както е посочено по-горе, липсата на решение на ДКЕВР за определяне на цена за достъп за процесния период, т.е. на административноправния елемент на правоотношението между производителя и ответника, означава и липса на основание за начисляване на ищеца на цена за достъп, тъй като само административният орган, на който са възложени по закон правомощия за определяне на цената, е компетентен да определи договорната клауза за цената в тези правоотношения (така в цитираното по-горе Решение № 155/11.01.2016 г. по т.д. № 2611/2014 г. на ВКС, Т. К., ІІ Т. О.).

Останалите доводи  на ответника се явяват ирелевантни в случая при така изяснената фактическа обстановка.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД в претендирания размер от 32 880,14 лева лева е основателен.

Поради основателността на предявения иск, следва да бъде разгледано заявеното от ответника възражение за погасяването на претендираните суми поради изтекла тригодишна погасителна давност преди подаването на иска, на основание чл. 111, б. “в” от ЗЗД, тъй като се касаело за периодично изпълнение. Възражението на ответника, че вземането е погасено поради изтекла погасителна давност на основание чл. 111, б. “в” от ЗЗД, е неоснователно. Процесното вземане произтича от неоснователно обогатяване, а съгласно т. 7 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС, вземанията, произтичащи от фактическите състави на неоснователно обогатяване, се погасяват с изтичането на общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД. Същата за вземания по чл.55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД започва да тече от отпадането на основанието, т.е. в случая от 14.10.2013 г. – датата на постановяване на Решение № 13230/14.10.2013 г. по адм. дело № 9429/2013 г. на ВАС, Петчленен състав – І колегия. Следователно от тази дата до предявяване на исковата молба – на 12.07.2017 г., не е изтекъл петгодишния давностен срок и вземането не е погасено по давност.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД като основателен следва да бъде уважен.

 

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

Предвид уважаването на главния иск, следва да бъде уважен акцесорният иск за законна лихва върху главницата от 32 880,14 лева, считано от датата на подаване на исковата молба (12.07.2017 г.) до окончателното й плащане.

Следва да бъде уважен и иска за лихвата за забава върху присъдената главница от 32 880,14 лева за периода от 12.07.2014 г. (дата, последваща датата на изтичането на седмодневния срок, считано от получаването на поканата на ищеца до ответника на 17.12.2013 г.) до 11.07.2017 г. Съдът не се нуждае от специални знания за изчисляване на законната лихва за този период и изчислява същата в размер на 10 030,12 лева, т.е. в размера, който се претендира от ищеца. В случая неоснователно е заявеното от ответника възражение за погасяването на претенцията за лихва поради изтекла тригодишна погасителна давност преди подаването на иска, на основание чл. 111, б. “в” от ЗЗД, доколкото не се претендира от ищеца лихва за период, по-дълъг от три години преди подаването на исковата молба. С оглед на горното искът за сумата от 10 030,12 лева, представляваща лихва за забава върху главница от 32 880,14 лева за периода от 12.07.2014 г. до 11.07.2017 г., следва да бъде уважен като основателен.

 

По разноските:

С представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК ищецът претендира разноски по делото в общ размер на 3 533,71 лева, от които 1 716,41 лева – държавна такса и 1 817,30 лева – адвокатско възнаграждение, за плащането на което са представени доказателства съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Ответникът е направил възражение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца. В случая минималното адвокатско възнаграждение, определено по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 1 817,30 лева. Следователно претендираното от ищеца възнаграждение за адвокат е уговорено в минимален размер по наредбата и не се явява прекомерно. С оглед на изложеното и при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.

С оглед изхода на спора, на ищеца следва да бъдат присъдени претендираните разноски по делото в общ размер на 3 533,71 лева.

 

Съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК ищецът е посочил начин на плащане по банкова сметка ***: *** “Б.Б.ЗА Р.” АД, с титуляр: “Е.-ЕС” ООД, по която да се преведат присъдените суми и която е посочена в настоящото решение на основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК.

 

Водим от изложеното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА “Ч.Р.Б.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** Бизнес Център, да заплати на “Е.-ЕС” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, местността “**********, на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 32 880,14 лева (тридесет и две хиляди осемстотин и осемдесет лева и четиринадесет стотинки), представляваща общо платена от ищеца временна цена за достъп до електроразпределителната мрежа за водноелектрическите централи на ищеца - МВЕЦ “Кашина” и МВЕЦ “Ярчова скала”, находящи се в землището на с. Кашина, община Сандански, област Благоевград, за периода от месец септември 2012 г. до месец октомври 2013 г. вкл., въз основа на отменената с влязло в сила решение на ВАС точка 7, раздел ХІ на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, ведно със законната лихва върху главницата от 32 880,14 лева за периода от 12.07.2017 г. до окончателното й плащане, и сумата от 10 030,12 лева (десет хиляди и тридесет лева и дванадесет стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата от 32 880,14 лева за периода от 12.07.2014 г. до 11.07.2017 г. вкл.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Ч.Р.Б.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** Бизнес Център, да заплати на “Е.-ЕС” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, местността “**********, сумата от 3 533,71 лева (три хиляди петстотин тридесет и три лева и седемдесет и една стотинки) – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                   СЪДИЯ :