Р Е Ш Е Н И
Е №41
гр.Силистра, 01.04.2021 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра, в публично заседание на седемнадесети
март през две хиляди двадесет и първа година, в
състав: съдия Маргарита Славова, при секретаря Виолина Рамова
и с участието на прокурор………...,като разгледа докладваното от съдия М.Славова адм.дело №20 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба на В.А.Б. ***, Силистренка област,
подадена чрез представител по пълномощие адв.Г.Г. ***, срещу Заповед
№РД-14-116/11.01.2021г. за прилагане на принудителни административни мерки
по чл.106а ал.1 т.1 б.“а“ и т.4 б.“б“; ал.2 т.1 и т.3 и ал.7 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвтП/, по вид както следва:- временно „спиране от
движение“ на автомобил от категория N1,марка
„Мерцедес Спринтер“,с рег.№****, собственост на А.А.И., до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12
месеца;
- временно
„отнемане на свидетелството за управление на МПС“ №**** и контролния талон към него с №****, на В.А.Б., до отстраняване на нарушението, но за не
повече от една година.
Административната принуда е приложена с цел
преустановяване на установено с АУАН серия А-2020 №285394, административно
нарушение на чл.6 ал.1 ЗАвтП изразило се в извършване на
обществен превоз на петима пътници срещу заплащане до Германия,без за автомобила
да има издадено заверено копие към лиценз на Общността.
С жалбата се твърди, че оспорената ЗППАМ е
немотивирана, в нарушение на чл.59 ал.2 т.5 АПК, като акцентът е
поставен върху възражение, че органът е преписал буквално правните норми от ЗАвтП, без да изложи фактически мотиви. Поддържа се, че жалбоподателят не е извършвал
обществен превоз на пътници, а бил взел за послужване
автомобила, за да отиде до гр.Мюнхен, Германия и да си купи собствена кола.В
хода на подготовката за пътуването,негови познати го били помолили да ги отведе
до Германия като му предложили да участват в разходите за гориво и пътни такси.
Ето защо не бил налице признака „срещу заплащане“ от дефинициите на §1 т.1 и
т.2 ДР ЗАвтП, което правело несъставомерно релевираното деяние от 09.01.2021г. Твърди се още, че с
проверката на инспекторите от РД“АА“ гр.Русе, завършила с отнемането на СУМПС;
СРМПС и предната регистрационна табела на автомобила, по необходимост било
преустановено нарушението, което обезсмисляло процесната административна
принуда, с оглед буквалния прочит на чл.106а ал.1 ЗАвтП. Релевиран
е и довод, че оспорената заповед е нищожна като непосочваща срок на приложените
ПАМ, а възпроизвеждаща буквално текстовете от закона с визиран краен такъв. Последният
би могъл да бъде прекъснат с настъпване на условието „отстраняване на
нарушението“,което според жалбата било настъпило още преди налагането на
ПАМ.Това именно правело процесната ЗППАМ нищожна, според
жалбоподателя.Доминират възраженията за неправилно приложение на материалния
закон,като се оспорва изобщо извършването на визираното в приложения АУАН (крайно нечетлив) нарушение, защото жалбоподателят не извършвал „превоз
на пътници“ по занятие, а случаят бил житейски оправдан и изолиран. А щом административно
нарушение нямало, то без нормативна основа оставала и оспорената заповед за
прилагане на ПАМ за неговото преустановяване, по аргумент от чл.106а ал.1
ЗАвтП,във връзка с чл.22 ЗАНН.С оглед на горните възражения се поддържа,че принудителното
спиране от движение на автомобила,както и лишаването на жалбоподателя от право
да управлява МПС, са незаконосъобразни и непропорционални /арг.чл.
6 АПК/ административни мерки, поради отсъствие и на задължителните мотиви за
тяхното налагане, особено ярко изразено в частта им на неопределения срок.
Настоява се за отмяна на оспорения акт и присъждане на разноски съгласно списък
(л.34) по чл.80 ГПК.
Ответникът по жалбата - Директорът на Регионална дирекция „Автомо-билна администрация“ гр.Русе, в препроводително писмо вх.№188/18.01.21г. до АС-Русе и друго
такова, постъпило в АС-Силистра с вх.№159/16.02.21г., поддържа неоснователност
на оспорването. Счита, че обжалваният акт е издаден от компетентен
административен орган, в предвидената с чл.107 ал.1 ЗАвтП писмена форма, при отсъствие
на процесуални нарушения. Намира заповедта за съответна на материалния закон и
неговата цел, защото нормативно ПАМ по чл.106а ал.1 т.1 б.“а“ ЗАвтП е насочена
към средството, с което е извършено нарушението,иманентно съдържащо в състава
си незаконосъобразен обществен превоз. Позовава се на чл.106а ал.7 ЗАвтП,
съгласно който регистрационните табели и документите, удостоверяващи
регистрацията на автомобила, иззети по реда на ал.3, се връщат след отстраняване
на нарушението или изтичане на срока по ал.1 т.1 и заплащане на наложената с НП
глоба. Поддържа, че с измененията на ЗАвтП с ДВ,бр.60/07.07.20г.
нормотворецът е наложил воля за по-дълъг срок на
административните принуди, свързани с преустановяване на нарушенията в сферата
на регулираните от държавата автомобилни превози,с цел дисциплиниране на
адресатите на съответните правни норми. Твърди, че с оглед събраните
доказателства от длъжностните лица, е безспорно установено,че пътниците са
платили суми на водача на автомобила (настоящ жалбоподател),който сам признава, че ползва автомобила на А.А.И., без да уточни основанието (създадените помежду им правоотношения), което опровергавало
довода,че не била изпълнена легалната дефиниция от §1 т.1 ДР ЗАвтП на понятието
„обществен превоз“,защото заплащането било символично, непозволяващо формиране
на печалба. При отсъствие на каквито и да е други доказателства, опровергаващи
факта на заплащане от пътниците, настоява жалбата да бъде оставена без
уважение. Заявява и възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от жалбоподателя в контекста на чл.78 ал.5 ГПК.
Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК,във връзка с
чл.107 ал.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/.
Съдът, като обсъди изложените в жалбата доводи и
прецени доказателствата по делото, извършвайки проверката по чл.168 ал. 1 АПК,
прие за установено следното: Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок от връчване на
процесния акт; от лице с правен интерес от оспорването; срещу подлежащ на съдебен
контрол административен акт /чл.107 ал.2 ЗАвтП/; при спазване на изискванията
от чл.150 и чл.151 АПК. Разгледана по същество е частично основателна.
Предмет
на съдебния контрол за законосъобразност е Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-116/11.01.2021г.,издадена от директора на РД“Автомобилна
администрация“ гр.Русе, с която на основание чл. 106а ал.1 т.1 б.“а“ ЗАвтП е разпоредено: временно „спиране от движение“ на автомобил от
категория N1, марка „Мерцедес Спринтер“, с рег.№****,
собственост на А.А.И., до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 месеца; и на основание чл.106а ал.1 т.4
б.“б“ ЗАвтП: временно „отнемане на свидетелството за управление на МПС“ №***** и контролния талон към него с № *****,на В.А.Б., до отстраняване на нарушението, но за не
повече от една година.
Принудителните мерки са приложени съобразно регулацията от чл.106а ал.2 т.1 и т.3 ЗАвтП, чрез отнемане на 1 /един/ брой табела с регистрационен номер Р1136КН и на Свидетелство за регистрация на МПС №****,издадено на 30.07.2020г. за товарен автомобил (л.13) марка „Мерцедес“,модел „Спринтер“, дизел, категория N1, със същия рег.номер; както и посредством временно отнемане на свидетелството за управление на МПС №*****, издадено на 23.11.2017г. от МВР-Силистра и контролния талон към него №*****. Разпоредено е още на основание чл.106а ал.6 ЗАвтП,в срок до 12 часа от фактическото прилагане на ПАМ,собственикът или водачът на автомобила, да го придвижи до определеното за домуването му място. Административната принуда е наложена с цел преустановяване на установено с АУАН серия А-2020 №285394, административно нарушение на чл.6 ал.1 ЗАвтП, изразило се в извършване на обществен превоз на петима пътници срещу заплащане до Германия, без за автомобил с рег.№**** да има издадено заверено копие към лиценз на Общността.
Водачът,
настоящ жалбоподател, не е представил изискуемите документи, а след извършена
справка в информационната система на ИААА е установено (л.14 а.д.№43/21г. АС-Русе), че процесният автомобил не е включен в списък към
издаден Лиценз.
Видно
от приложения АУАН (л.12) е, че при извършена проверка на 09.01. 2021г. от
инспектор в отдел „Контрол“ при РД“АА“-Русе, в района на ГКПП-Дунав мост, на
изход от България,с процесния по делото автомобил,управляван от В.А.Б., е
извършван превоз на пътници, заплатили му по 30-35 евро, като на контролните
органи не е представено заверено копие на лиценз, а автомобилът не е включен в
списък към издаден лиценз за извършване на международен превоз на пътници.
Взети са писмени обяснения от четирима от пътниците, които са били общо 5, но С.Ф.А.е
свидетелствал и за пътуващата с него съпруга (л.18-гръб), всеки
от които е потвърдил изрично, че е платил по 30 евро на водача, вкл. Ю.Т.И.от
гр.П., който е заплатил 35 евро на жалбоподателя за превоза до гр.Хамбург. Последният
също е дал обяснения (л.19), че пътува до Германия за да си купи автомобил, като
разходите за пътя (гориво, пътни такси) са около 300/350 евро, които били разделени с
пътниците. С жалбата уточнява, че е взел за послужване автомобила от неговия
собственик, без посочване на условията и срока на това ползване. С преписката
са представени и копия на личните карти на петимата пътници и шофьора, а
съгласно чл.39 ал.1,вр. с чл.171 ал.1 АПК, дадените
пред административния орган писмени обяснения са годно доказателствено
средство в настоящия процес.
Ответният орган не е изследвал въпроса
с ползването от жалбоподателя на чуждия автомобил, но приемайки неговите
обяснения, е издал оспорения краен правоограничаващ
акт както правната сфера на водача, така и на собственика на процесното МПС, прилагайки
регламентацията от чл.106а ал.1 т.1 и т.4 ЗАвтП. Последното обосновава правния
интерес на ползващия автомобила от оспорване на ЗППАМ и в частта ѝ за
временната дерегистрация на колата на А.А.И.. Обстоятелството, че същият е предоставен за ползване
на жалбоподателя, не променя факта, че последният има правен интерес от
обжалване на заповедта и по т.1, защото именно той, като ползвател на МПС, е
лишен от ползването му за срок не по-дълъг от 12 месеца и следователно, е
засегнат от принудителната мярка по чл.106а ал.1 т.1 б.“а“ ЗАвтП, освен от тази
по т.2, лишаваща го от право да управлява МПС за същия краен срок. Разбира
се,собственикът на автомобила,ако счита че са накърнени негови права и
интереси, има самостоятелно право на жалба срещу оспорения по делото
административен акт.
По горните факти няма спор между страните. Приложените
обяснения на л.17 -л.19 са саморъчно написани от пътниците и представляват
редовно събрани доказателства в производството пред административния орган и, по
аргумент от чл.171 ал.1 АПК, следва да бъдат ценени от настоящия съд. Доколкото
писмените обяснения са еднопосочни, безпротиворечиви
и логически последователни, настоящият състав приема, че установяват с
категоричност факта на заплащане на превозната услуга до Германия. Ето защо, като
неоснователно следва да бъде отклонено главното оплакване на жалбоподателя за
отсъствие на „обществен превоз на пътници“, който по дефиниция се извършва с
МПС срещу заплащане, по аргумент от §1 т.1 и т.3 ДР ЗАвтП. Същото възражение, поставено
в ракурса, че с оглед заплатените малки суми е невъзможно да бъде формирана
печалба, т.е. отсъства „търговската“ цел на превоза, следва да бъде отклонено,
защото дефиницията от §1 т.2 ДР ЗАвтП изрично визира „[…]срещу заплащане или икономическа облага.“Достатъчно е „заплащането“. Без значение е неговият
размер, а съгласно §1 т.56 ДР ЗАвтП, съставомерната
„икономическа изгода“ е налице винаги когато лицето би избегнало разходите,
които обичайно се отчисляват от собствените му финансови ресурси, както точно
обяснява сам оспорващият. Следователно, налице е превоз, който е извършван с
МПС срещу заплащане, което именно е и определението на §1 т.1ДР ЗАвтП за
„обществен превоз“. Без значение е обстоятелството под каква форма е направено
заплащането, т.е. дали същото е наречено билет (какъвто очевидно не е издаван), или е наречено „за гориво“, в каквато насока
възразява изцяло жалбоподателят.
При
горните фактически установявания настоящият състав намира от правна страна
следното: Оспореният акт е издаден от компетентен орган, която компетентност
произтича от чл.107 ал.1 ЗАвтП. Съгласно последния принудителните административни
мерки по чл.106а ЗАвтП се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния
директор на ИААА или упълномощени от него длъжностни лица. По делото е
представена Заповед №РД-01-43/23.01.2020г.(л.4) на изп.директор на ИААА,с която са делегирани правомощия от
кръга на процесните (да прилагат с мотивирани заповеди ПАМ по чл.106 и
чл.106а ЗАвтП) по т.4, на директорите на
регионалните дирекции „Автомобилна администрация“,какъвто именно е издателят на
оспорената по делото заповед. Не се установява да са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила
в контекста на чл.146 т.3 АПК.
Обжалвана
заповед е издадена в изискуемата от закона мотивирана писмена форма, която
съдържа, от външна страна, реквизитите от чл.59 ал.1 и ал.2 АПК, като отговаря
и на изискванията от специалния чл.107 ал.1 ЗАвтП, с изключение на частта
ѝ, в която е възпроизведен дословно нормативният текст относно срока на
наложената принуда по чл.106а ал.1 т.4 б.“б“ ЗАвтП. Да, същият съдържа прекратителното условие „до отстраняване на нарушението“,което
обаче,не е обсъдено от органа в акта. Буквалният прочит означава - до включване
на МПС,с което е извършено нарушението на чл.6 ал.1 ЗАвтП,в лиценз на Общността,
което може да бъде сторено единствено от превозвач по смисъла на §1 т.5 ДР
ЗАвтП,във вр. с чл.2 от Наредба №33/03.11.99г. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на РБ и във вр. с чл.7 ал.1 и ал.2
ЗАвтП,какъвто несъмнено жалбоподателят не е. Инициатива в същата посока може да
поеме и собственикът на процесното МПС, но не и оспорващият. Ето защо
нормативно предвиденото прекратително условие в чл.
106а ал.1 т.4 б.“б“ ЗДвП стои извън периметъра на действие и изобщо волята на
жалбоподателя,което го ирелевира за процесните правоотношения по т.2 от обжалваната ЗППАМ.Не
така стои въпросът с ПАМ по т.1,защото е предвидена възможност, при заплащане
на глобата от НП, да се връщат на собственика регистрационните табели и СРМПС,
докато по т.2 от ЗППАМ не е уредена подобна,респ. никаква правна възможност за
прекратяване действието на административната принуда преди изтичане на 12
месечния краен срок, независимо от неговата относителност в нормата -„но не
повече от 12 месеца“.
Мярката
по чл.106а ал.1 т.1 ЗАвтП е превантивна „за преустановяване на административните
нарушения“,което означава,че независимо от това кой е извършил нарушението -
кой фактически е осъществил обществения превоз на пътници и кой е взел парите
за това, спира се от движение автомобила, с цел да не се извършва за в бъдеще
подобно нарушение с него. Следователно, кому е собствеността на превозното
средство и кой извършва нарушението в хипотезата на чл.106а ал.1 т.1 ЗАвтП е ирелевантно, тъй като целта на принудителната мярка е да се
преустанови използването на конкретно МПС, за което няма издаден лиценз.За
целите на ПАМ е от правно значение установяването на административно нарушение
- управляването на автомобила, чрез който се извършва обществен превоз на
пътници, без заверено копие на лиценз. Водачът на МПС, за нарушението на чл.6
ал.1 ЗАвтП, е адресат на административнонаказателната
отговорност по чл.93 ал.2 ЗАвтП. Вж.Решение №304/09.01.20г.,адм.д.№15485/18г.
на ВАС,VIIО. Още повече, че целта на ПАМ от процесния вид, е да
се преустанови използването на конкретното МПС, за което няма издаден лиценз за
извършване на международен превоз, което сочи, че без правно значение са
обстоятелствата чия собственост е същото, кой е негов водач и др.под.,защото
ПАМ е насочена към средството, а административнонаказателната
отговорност към водача,осъществяващ превоза./Вж.освен посоченото вече Решение №304/09.01.2020г.,адм.д.№15485/18г.,
още и Решение №14927/05.11.19г., адм.д.№ 368/19г. и мн.др. на ВАС, VII отделение/. Ето защо, в тази ѝ част, по т.1
оспорената ЗППАМ е съответна на закона и следва да бъде потвърдена.
Не
така стоят нещата, обаче по т.2 от заповедта, след изменението на ЗАвтП с
ДВ,бр.60/07.07.2020г., когато е предвидена
административна принуда и за водача, посредством временно отнемане на
Свидетелството му за управление на МПС, извън хипотезите на чл.106а ал.1 т.4 и
т.5 ЗАвтП,в редакцията към ДВ,бр.105/18г., означаваща практически „лишаване от
право на управление на МПС“-последното представляващо вид административно
наказание, изрично предвидено със ЗДвП, но отсъстващо в глава Осма „Административнонаказателни разпоредби“ на ЗАвтП.
Следователно, длъжностните лица от този сектор на контролните служби на движението
(ИААА), нямат
правомощия да налагат наказание „лишаване от право да управлява МПС“, а
последното е в пряка корелация с оспорената ПАМ по чл.106а ал. 1 т.4 б.“б“
ЗАвтП. Последното налага изричното определяне на срока на принудата, извън относителното
му фиксиране със закона, защото силно ограничава правната сфера на търпящия ПАМ
водач,без същия да може да оспори по същество наложено му наказание от същия
вид по реда на ЗАНН, защото такова не може да бъде определено по ЗАвтП от
ответния орган и, съответно оспорено по вид и размер пред съответния РС. В този
контекст основателно е възражението на жалбоподателя, че неопределянето на срок
на ПАМ по т.2 от оспорената заповед,със съответните мотиви,тъй като по този
въпрос ответният орган действа в условията на дискреционна
власт и е задължително мотивирането му, е нарушение на закона.
Съгласно
глава Пета от ЗДвП службите за контрол на движението по пътищата са изрично
регламентирани, като според чл.166 ал.1 т.1 ЗДвП,Министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ контролира спазването на правилата за извършване на обществен
превоз на пътници,както и всички документи, свързани с извършването на превоза,
без да разполага с административнонаказателна власт
да лиши от право на управление на МПС водачът, извършил нарушение на горните
правила. А това означава, че подлежащото на издаване наказателно постановление
срещу него не може да съдържа подобно по вид наказание срещу което да се защити.Този
извод не се променя от предвиденото с новата ал.8 на чл.106а ЗАвтП,че иззетото
СУМПС се изпраща на органа, който го е издал, заедно със ЗППАМ, щом не е
гарантирано правото му на защита срещу това „отнемане“.
Горните несъответствия се проявяват
след изменението на ЗАвтП с ДВ,бр.60 /07.07.20г. и
ДВ,бр.71/20г.,поради което все още не е
формирана съдебна практика в това направление. Такава има при стария режим,
предвиждащ по чл.106а ал.1 т.1 ЗАвтП „спиране от движение за срок от 6 месеца“ (в абсолютен размер) на МПС, с което е извършено нарушението,както и по
чл.106а ал.1 т.4 и т.5 ЗАвтП - временно отнемане на СУМПС за нарушение на
правилата на времето за управление, прекъсване или почивка, както и за
нарушение на чл.92 ал.4 ЗАвтП (неплатена глоба
в едномесечен срок от влизане в сила на НП)- до изпълнение на задължението за заплащане на
наложената с НП глоба. Или, регламентирана е правна възможност за водача,
спрямо когото е наложена ПАМ, да преодолее последиците ѝ чрез заплащане
на наложените му глоби, каквато възможност в сега действащата редакция няма.
Това именно налага определянето от ответния орган на конкретен по размер срок
на ПАМ по чл.106а ал.1 т.4 б.“б“ ЗАвтП, с излагане на нарочни мотиви, тъй като
в противен случай е налице пряко нарушение на чл.13 от Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи (ратифицирана
със Закон,приет от НС на РБ на 31.07.92г.,обн.ДВ,бр.66/14.08.92г.), поради липса на ефикасно вътрешноправно средство за
защита на правото на жалбоподателя,в ракурса и на чл.6 от същата Конвенция -
правото на справедлив съдебен процес. А когато административният орган действа
в условията на оперативна самостоятелност,той дължи мотивиране на своя акт,с
оглед контрола по чл.169 АПК и съобразно ТР №4/22.04.2004г. на ВАС.
Съгласно
чл.6 ал.1 ЗАвтП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач,
който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на
територията на Република България, […]лиценз за извършване на международен превоз на пътници
или товари - лиценз на Общността […].За преустановяване на административните нарушения се
прилагат ПАМ, предвидени в чл.106а ал.1 ЗАвтП. Същите по дефиниция са
инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на
определени правоотношения. Те са форма на държавна принуда - репресивни мерки,
водещи до ограничаване на права или вменяващи задължения.Тяхната цел е да
предотвратят настъпването на вредните последици от вече извършено
правонарушение; да преустановят вече започнало и продължаващо административно
нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни последици от него (чл.22 ЗАНН). Правният
резултат, целен от закона с прилагането на ПАМ по чл.106а ал.1 ЗАвтП, е
преустановяване, респ. недопускане извършването на обществен превоз с МПС без
притежаване за същото на изискуемите от закона документи. /Вж.Решение
№58/06.01.20г.,адм.д.№2154/19г. на ВАС,VII О/. В случая прилагането и на двете ПАМ е фактически
обосновано и доказано от гледна точка наличието на материалноправните
предпоставки по чл.106а ал.1 т.1 и т.4 ЗАвтП. Същите са приложени съответно на
материалния закон и по реда от чл.106а ал.2 т.1 и ал.3 ЗАвтП. За да е налице
хипотезата на чл.106а ал.1 т.1 ЗАвтП е необходимо кумулативно да са налице две
предпоставки: положителната - извършване на обществен превоз на пътници и
отрицателната - за моторното превозно средство, с което се извършва
международния пътнически превоз, да не е издадено заверено копие от лиценз на
Общността. По делото с категоричност са установени и двете предпоставки, което
сочи на правилно приложение на материалния закон.Ето защо, в своята основа, по
същество, приложените ПАМ с оспорената заповед се основа-ват на установените
факти по делото и закона.
Доколкото
обаче, индивидуализирането на административната принуда в нейния размер, е
въпрос на приложението на материалния закон, в частта по т.2 от ос-порената
ЗППАМ, относно срока на отнемане на СУМПС на жалбоподателя, същата е
постановена в нарушение на последния, а защото не е мотивирана в тази ѝ
част - е и процесуално порочна,което налага частичното ѝ отменяне.В този
контекст като неоснователно следва да бъде отклонено искането на оспорващия за
обявяването ѝ за нищожна, каквато заповедта не е, видно от изложените
по-горе съображения.
Разноски
своевременно са поискани от жалбоподателя, каквито настоящият състав намира, че
не следва да му бъдат присъждани в заявения обем, с оглед изхода на процеса по
главните материалноправни въпроси, който е потвърдителен по отношение на оспорената ЗППАМ. Частичната
отмяна и то по отношение само на част от т.2 от същата, не дава основание за
пълно уважаване на искането, но при липсата на правила за присъждане на
разноски при частично уважаване на оспорването, когато не е свързано с
имуществен интерес, настоящият състав по справедливост определя разноски в
размер общо на 210 лева, от които 200 лева за адвокатско възнаграждение и 10
лева - платена държавна такса.
В обобщение настоящият състав приема, че оспорената
заповед е съответна на закона и установените по делото факти в частта ѝ
по т.1 и по същество по т.2, но подлежи на отмяна относно неопределеността на
срока на ПАМ по т.2, воден от което и на основание чл.172 ал.2 пр.2 АПК,
Административният съд гр.Силистра
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на В.А.Б. ***, Силистренска област, Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №РД-14-116/11.01.2021г., издадена от Директора на РД
“Автомобилна администрация“ Русе, в частта ѝ по т.2, с която не е
определен конкретен срок на ПАМ по чл.106а ал.1 т.4 б.“б“ ЗАвтП и
Връща преписката на директора на Регионална дирекция “Автомобилна администрация“
гр.Русе, за ново произнасяне в тази ѝ част.
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на В.А.Б. срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №РД-14-116/11.01.2021г., издадена от
Директора на РД “Автомобилна администрация“ гр.Русе, в останалата ѝ част.
ОСЪЖДА Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ гр.Русе, с административен адрес: гр.Русе, ул.“Котовск“ №1 ет.4, да
заплати на В.А.Б. ***, Силистренска област; ЕГН:**********, сумата от 210.00 /Двеста и десет/ лева-
съдебни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на чл.138 ал.1 АПК.
СЪДИЯ: