РЕШЕНИЕ
№ 716
гр. Велико Търново, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20234110102097 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен положителен установителен иск за
установяване съществуване на вземане на взискател по подадено заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.9 от ГПК, връчена на длъжника Й. Н. Й. по
реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Правното основание на предявения иск е чл.422 ал.1, вр. с чл.415
ал.1 от ГПК вр. чл.535 от ТЗ.
В исковата молба ищецът излага твърдения, че на 25.11.2015г. в полза на ищеца е
издадена запис на заповед от ******** на стойност 7740лв., с падеж 19.06.2020г.. Сочи се,
че поръчители по записа на заповед са **** Й. и Й. Н. Й.. Излагат се твърдения ,че по
записа на заповед са извършени плащания, поради което се претендират 6195,59лв. Ищецът
заявява ,че частно гр.дело №820/2023г по описа на ВТРС се снабдил със заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, като спрямо длъжника Й. Н. Й.
заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което ищецът е
предявил настоящия положителен установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК срещу този
длъжник. Отправя искане съдът да приеме за установено, че ответникът Й. Н. Й. дължи на
ищеца солидарно с лицата от **** сумата 6195,59лв. по запис на заповед от 25.11.2015г.,
ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното
изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по горепосоченото частно
гр.дело.Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК особеният представител на ответника, назначен по реда на
чл.47 ал.6 от ГПК е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва иска. Заявява ,че
1
оспорва истинността на издадения запис на заповед в частта на положил подпис на лицето
Й. Н. Й., като твърди, че подписа не е положен от Й. Н. Й.. Заявява, че записът на заповед е
нищожен на основание чл.486 ал.2 от ТЗ, тъй като в него са посочени два падежа-на
предявяване и с конкретна дата. Твърди ,че записът на заповед не е предявен за плащане на
издателя и авалистите в преклузивния срок по чл.487 ал.1 от ТЗ. Счита ,че процесното
вземане е погасено по давност и на основание чл.531 ал.1 от ТЗ, тъй като искът срещу
издателя, респ. поръчителите не е предявен в три годишен срок. Счита, че отговорността на
поръчителя не може да бъде ангажирана и на основание чл.147 ал.1 от ЗЗД, тъй като не е
предявен иск срещу длъжника/издателя/ в течение на шест месечен срок от настъпване на
изискуемостта на вземането. Оспорва се и размера на предявения иск. Отправя искане за
отхвърляне на иска.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Ищецът **** депозирала на 16.03.2023г. до Великотърновски районен съд заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против ******* Й. и Й. Н. Й. въз
основа на запис на заповед, издаден на 25.11.2015г. Въз основа на заявлението е издадена
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
от ГПК *** и изпълнителен лист от същата дата по ч.г.гр.д.№820/2023г. на
Великотърновски районен съд против издателя на записа на заповед ***** и
авалистите**** Й. и Й. Н. Й. за заплащане солидарно на сумата от 6195,59 лева,
представляваща задължение по запис на заповед от 25.11.2015г., с падеж 19.06.2020г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
16.03.2023г. до окончателното й изплащане, както и сумата 623,91 лв. за разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника Й. Н. Й. по реда на чл.47 ал.5 от
ГПК. В едномесечния срок от съобщаването заявителят е предявил настоящия положителен
установителен иск срещу този длъжник.
По делото е представен запис на заповед, на***. за сумата *** по който издател е
лицето ***, а поръчители са **** Й. и Й. Н. Й.. Записът на заповед е с падеж 19.06.2020г.
Записът на заповед е подписан от издателя и поръчителите.
С протоколно определение от 09.02.2024г., съдът е открил производство по реда на
чл.193 от ГПК досежно подписа на поръчител Й. Н. Й. върху записа на заповед.
По делото е допусната съдебно-графическа експертиза, от заключението на която се
установява, че подписът на „поръчител“ под името на Й. Н. Й., както и подписът под датата
на предявяване 19.06.2020г. е положен от Й. Н. Й..
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. с
чл.415 ал.1 от ГПК е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес да иска
2
установяване със сила на присъдено нещо съществуването на вземането си по издадена
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, връчена на единия от длъжниците по реда на чл.47
ал.5 от ГПК.
Разгледан по същество същият е основателен и доказан и като такъв ще бъде уважен.
Съображенията за това са следните:
Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца,
твърдящ съществуване на вземането си да установи по безспорен начин неговото
съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В случая, предмет на предявения иск е вземане, произтичащо от запис на заповед,
представляващ от една страна абстрактна сделка, а от друга – частен писмен документ, вид
ценна книга.
Ответник по иска е поръчител по запис на заповед. Съгласно чл.483 вр. чл.537 от ТЗ
плащането по запис на заповед може да бъде обезпечено чрез поръчителство, като съгласно
чл.484 ал.1 от ТЗ менителничното поръчителство се учредява от поръчителя върху записа на
заповед. Съгласно чл.485 ал.1 вр. чл.513 ал.1 от ТЗ поръчителят отговаря за изпълнение на
задължението солидарно с лицето, за което е поръчителствал.
В настоящото производство съдът трябва да направи проверка дали са спазени
изискванията на закона относно формалните реквизити на записа на заповед, т.е.
редовността му от външна страна. При извършване на проверка относно наличието на
формалните реквизити на записа на заповед от 25.11.2015г., които са съществено условие за
неговата действителност, съдът констатира, че същият е редовен от външна страна, т.е.
налице са всички изискуеми съгл. разпоредбата на чл.535 от ТЗ реквизити – съдържа
наименованието “запис на заповед” в текста; безусловно обещание да се плати определена
сума пари; падеж –на определен ден /19.06.2020г./, съгл. чл.486, ал.1, т.4 от ТЗ; името на
лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; дата и място на издаване;
място на плащане; подпис на издателя. Следва да се има предвид, че записът на заповед е
абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е елемент от съдържанието, поради
което не е условие за действителност на менителничния ефект. В повечето случаи, записът
на заповед се издава заради конкретни отношения между издателя и лицето, в чиято полза се
поема задължението за заплащане на определена сума. За действителността на записа на
заповед обаче не се изисква да бъде изразена причината на задължението, нито тя се
обуславя от условията, които са уговорени между страните. Поради абстрактния характер на
менителничното волеизявление правата, които то поражда са независими от наличността на
основната сделка и от развитието на каузални правоотношения, във връзка с които
менителничния ефект е издаден. В съдебната практика се приема, че ако някоя от страните
посочи каузалното правоотношение, във връзка, с което е издаден записа на заповед, съдът
следва да го разгледа, но в случая не са наведени такива твърдения за конкретно каузално
3
правоотношение. Освен това каузалното правоотношение е различно от менителничното, а в
случая предмет на настоящото производство е искова претенция по менителнично
правоотношене по процесния запис на заповед. Когато в производството по чл.422 от
ГПК ответникът-длъжник се защитава срещу иска с общо оспорване на вземането, ищецът-
кредитор не е длъжен да сочи основание на поетото със записа на заповед задължение и да
доказва възникване на съществуването на каузалното правоотношение между него и
издателя, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед (така т.17 от ТР
№4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.д. №4/2013г. на ВКС). За да постигне разместване на
доказателствената тежест, длъжникът следва да наведе конкретни фактически твърдения за
съществуващо облигационно правоотношение и да докаже връзката му с ценната книга.
Едва при проведено пълно доказване от страна на ответника на връзката на записа на
заповед с конкретно каузално правоотношение, за ищеца възниква задължението да
установи правопораждащия фактически състав на обезпеченото вземане.
В разглеждания случай ответникът не се позовава
на каузално правоотношение като причина за издаването на записа на заповед, а прави
възражение по действителността на записа на заповед. По тези съображения в тежест на
ищеца не е възникнало задължение за посочване и доказване на каузата за издаване на
процесния запис на заповед, а дължимостта на вземането следва да се приеме за установена
само въз основа на формирания извод за валидно възникнала абстрактна сделка.
На първо място особеният представител на ответника оспори подписа на „поръчител“
под името на Й. Н. Й., положен на две места в записа на заповед. Съдът намира, че не се
установи твърдението на ответната страна, че записа на заповед е неистински. От
заключението на съдебно-графическата експертиза, което съдът кредитира като
компетентно изготвено и неоспорено от страните, е видно, че подписът положен за
поръчител от лицето Й. Н. Й. е положен от това лице. При това положение съдът следва да
приеме, че оспорването на истинността на записа на заповед в частта на положил подпис на
„поръчител“ за лицето Й. Н. Й. на две места в записа на заповед е недоказано. Не се
установи, че оспорения документ е неистински и същия не следва да бъде изключван от
доказателствения материал по делото.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че записът на заповед е
нищожен поради това, че в него са посочени два падежа-на предявяване и на определен ден.
Съдът намира, че процесния запис на заповед съдържа падеж, който е конкретна дата-
19.06.2020г и това ясно е посочено в самия запис на заповед. Обстоятелството, че записа на
заповед е предявен на издателя и поръчителите на датата, на която е падежа/19.06.2020г./ не
води до извод, че има уговорен втори падеж. В случая, изискуемостта на задължението по
записа на заповед настъпва на падежа и предявяването му не е от правно значение за
настъпване на изискуемост на задължението, доколкото има уговорен падеж на определена
дата, която към момента на предявяването му за плащане е настъпила. Съдът намира за
неоснователни и останалите наведени в отговора възражения. В случая се ангажира
отговорността на поръчителя/авалист/.Задължението на авалиста обезпечава изпълнението
4
на задължението на издателя на записа на заповед, но въпреки това има самостоятелен
характер, т.к. представлява отделна едностранна правна сделка-авал. За авала не намират
приложение разпоредбите на чл.146 ал.3, чл.147 и чл.148 от ЗЗД.
На следващо място, съдът намира за неоснователно и възражението на особения
представител на ответника за настъпила погасителна давност. За задължението на авалиста
е приложима три годишната давност по чл.531 ал.1 от ТЗ, тъй като поръчителят отговаря
като лицето, за което поръчителства. В случая, падежът на процесния запис на заповед е
19.06.2020г., а заявлението по чл.417 от ГПК е подадено на 16.03.2023г., т.е. преди изтичане
на три годишния давностен срок.
Съдът приема, че процесния запис на заповед е действителен и съдържа
задължителните посочени в закона реквизити.
Падежът на задължението е настъпил към датата на подаване на заявлението, не се
твърди и установява осъществяването на правопогасяващи факти, поради което от формална
страна ответникът дължи претендирата сума по записа на заповед в размер на 6195,59лв.,
която сума дължи солидарно с издателя по записа на заповед и останалите поръчители,
срещу които е издадена заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК.
С оглед основателност на исковата претенция за главница, върху посочената
главница от 6195,59 лева следва да се признае за дължима и законната лихва за забава,
считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
16.03.2023г. до окончателното изплащане.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото производство
съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и
за разноските в заповедното производство. С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78
ал.1 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца направени в заповедното
производство разноски в размер на 623,91лв., от които 123,91лв.-държавна такса и 500лв.-
адвокатско възнаграждение, както и направени в настоящото исково производство разноски
за държавна такса в размер на 123,91 лв., 500лв.-възнаграждение за особен представител и
500лв. за адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на производството по чл.193 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС направените
от бюджета разноски за възнаграждение за вещо лице в размер на 200лв., както и 5лв. за
държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Й. Н. Й. с ЕГН
**********, с адрес *****, ДЪЛЖИ на ****** солидарно с *****************, с ЕГН
********** СУМАТА в размер на 6 195.59 лв. /шест хиляди сто деветдесет и пет лева и
5
петдесет и девет стотинки/ - представляваща задължение по запис на заповед, издаден на
25.11.2015 година и с падеж на 19.06.2020 година, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда /16.03.2023 г./ до
окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК
№309/17.03.2023г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№820/2023г. на ВТРС.
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО на основание чл.194, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.193,
ал.1 и сл. от ГПК направеното от ответната страна оспорване авторството на подписа,
положен на „поръчител“ за лицето Й. Н. Й. на две места в запис на заповед от 25.11.2015г.
ОСЪЖДА Й. Н. Й. с ЕГН ********** , с адрес ******** ДА ЗАПЛАТИ на *******,
сумата в размер на общо 1747,82лв./хиляда седемстотин четиридесет и седем лева и
осемдесет и две стотинки/, представляваща разноски за заповедното производство и за
настоящото исково производство.
ОСЪЖДА Й. Н. Й. с ЕГН ********** , с адрес ***** да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Великотърновски районен съд, направените разноски за
възнаграждение за вещо лице в размер на 200 лв. /двеста лева/, както и 5 лв./пет лева/ за
държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, заверен препис от него да се приложи по ч.гр.д.
№820/2023г. на ВТРС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6