Решение по дело №4131/2013 на Софийски градски съд

                               Р Е Ш Е Н И Е

 

                          гр. София, 28.11.2014 г.

 

                    В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на тридесети октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

            

                              Председател: Росен Димитров

 

при секретаря С.А. като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 4131 по описа  за 2013 год., за да се произнесе, взе пред вид:

 

Предявен e иск с правно основание чл. 288, ал.1,т.2,буква “а” от Кодекса за застраховането.

Ищецът К.И.А. чрез пълномощника си адв. А.Д.  е предявила против Г. Ф. *** иск за парично обезщетение от 80 000 лв. представляващи обезщетение за търпени неимуществени вреди и 4000 лв. имуществени такива следствие на непозволено увреждане в резултат на пътно- транспортно произшествие настъпило на 13.11.2010 год., ведно със законната лихва върху претендираните суми от 19.03.2012 год. до окончателното  им изплащане.

Ищецът поддържа  чрез своя пълномощник предявения иск и претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Твърди, че факта на уврежданията,вината на деликвента и този,че за участвалия в ПТП –то лек автомобил не е имало застраховка за Гражданска отговорност са безспорно установени и оттук отговорността на ответника за репариране на вредите.

ответникът  Г. Ф. оспорва иска по размер над сумата от 17 000 лв. за неимуществените вреди и над 600 лв. за имуществените. Твърди,че е налице съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като е бил без предпазна каска и се е движел с висока скорост за населено място и конкретните пътни условия.

Третото лице- помагач на ответника Е.В.М. изразява становище, че искът е неоснователен,а по размер е неоснователно завишен и необоснован.Твърди,че ищецът има съществен принос за настъпване на ПТП-то и оттук за вредите,които е понесъл.

Доказателствата са гласни и писмени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените по   делото доказателства- констативен протокол за ПТП от 13.11.2010 год.,протокол за оглед от същата дата и фотоалбум към него и споразумение по НОХД № 147/2011 г. на Пернишки окръжен съд по реда на чл. 382 НПК се установява, че на 13.11.2010 год. около около 16.00 часа в с. П., път 1-6, км. 61+056 е настъпило ПТП между лек автомобил О.К. с per. № ********, управляван от Е.В.М. и управлявания от ищеца К.И.А. мотоциклет С.**** c per. № ********. Автомобилът управляван от Е.В.М. в нарушение на чл.37,ал.1 от ЗДвП при ляв завой не пропуска насрещно движещият се направо мотоциклет С. управляван от ищеца, при което предизвиква катастрофа в следствие,на мотоциклетиста-ищец по делото, са причинени множество телесни увреждания.

По делото няма спор, че за автомобила управляван от Е.В.М. не е имало валидна застраховка за Гражданска отговорност към датата на катастрофата . Няма спор също, че Гаранционния Ф. е предложил да изплати на ищеца сумата от 17 000 лв. обезщетение за неимуществените вреди  от процесното ПТП и 600 лв. за имуществени-щети по мотоциклета,но тези суми не са били платени реално.

От заключението на вещото лице инж.А.А. по назначената АТЕ, прието от съда за професионално и обективно и неоспорено от страните,се установява, че ударът е настъпил в лентата за движение на мотоциклета, като последния се е ударил в предната дясна врата на автомобила. Мотоциклета се е движил със скорост около 110 км.ч., а автомобила при маневрата ляв завой с около 19-20 км.ч. При това положение за мотоциклетиста удара е бил непредотвратим, а водача на автомобила е имал възможност да забележи мотоциклета на около 68 метра и съответно да изчака преминаването му. Според вещото лице действителната стойност на мотоциклета към 13.11.2010 г. е била в размер на 2925 лв. и при факта,че запазените части от МПС-то са били около 10%, то при условия на тотална щета застрахователното обезщетение е в размер на 2633 лв.

Заключението на вещите лица-ортопед,неврохирург и психолог , по СМЕ приета по делото сочи, че ищецът е получил следните увреждания - Контузия на главата с разкъсноконтузни рани в областта на дясната вежда, горна и долна устни, мозъчна контузия с постравматична енцефалопатия изразяваща се в психоорганичен синдром с когнитивен дефицит/снижение на мисловния процес,смутена фиксационна памет,ретроградна амнезия,затормозени екзекутивни функции/ , контузия на дясната раменна става и мишница и разкъсно-контузна рана на палеца на дясната ръка. Бил е лекуван стационарно в болници в Перник и София,а впоследствие и в домашни условия,като състоянието му постепенно се е подобрило. Водещото увреждане и съответно основното лечение е било насочена към черепно мозъчната травма. В психологически план пострадалият също не е възстановен напълно,има намалени мисловни и паметови възможности,страда от главоболие и изпитва емоционален дискомфорт. Има перспектива за подобрение при адекватно лечение,помощ от близки и приятели и самомотивация за пълноценно оздравяване в бъдеще,но и възможност за влошаване.Физически е възстановен,макар че при движение с дясната ръка изпитва все още болки.Налице са белези в областта на левите крайници.

От показанията на св. И. А. се установява,че веднага след инцидента пострадалия е бил приет в болницата в гр.Перник,а след три дни е бил преместен в Пирогов.В първите дни бил напълно неконтактен и неадекватен и чак след около месец,започнал да контактува с околните,но още не можел да ходи и да говори.След около два месеца отново бил в болница и се подобрил малко,но не можел да стъпва на левия си крак. Понастоящем се движи,ходи ,но на кратки разстояния,не е нормално ориентиран, не може да управлява автомобил, да чете , да гледа телевизия.Има загуба на паметта, не си спомня за катастрофата и за предишни събития от живота му.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно 228,ал.1,т.2,буква «а» КЗ  Гаранционния Ф. изплаща обезщетения на увредените лица, по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

По делото е установена фактическата обстановка при настъпване на ПТП-то , противоправното поведение на водача на лек автомобил Опел К. с per. № ******** Е.В.М. и последствията от това за ищеца , както и факта,че виновния водач не е имал валидна застраховка «Гражданска отговорност». В тази връзка по силата на чл.300 ГПК съдът зачита споразумение по НОХД № 147/2011 г. на Пернишки окръжен съд относно противоправността на деянието и вината на дееца.

Спорът е дали с поведението си на пътя ищецът е допринесъл за настъпването на катастрофата и вредоносния резултат. На първо място вземайки основание от приложеното споразумение съдът приема,че катастрофата е настъпила в с.П.,общ.Р.,т.е в границите на населено място.

Установено е,че преди удара мотоциклета управляван от ищеца се е движил със скорост от 110 км.ч.,което е с около 60 км.ч. над допустимата такава от 50 кв.ч. Ако се е бил движил с допустимите 50 км.ч. ударът е бил предотвратим,тъй като в момента,в който ищецът е могъл да забележи,че насрещнодвижещият се лек автомобил навлиза в неговата лента за движение е бил около 68 метра.В заключението си вещото лице приема,че допустимата скорост е 80 км.ч./за извън населено място/ и при тази хипотеза удърът е непредотвратим,но няма доказателства,че ПТП-то е настъпило извън населеното място.Напротив,не само в споразумението,а и в констативния протокол е записано,че катастрофата е в селото/близо до кметството/,а не извън него или в района му. В протокола за оглед изрично е записано,че преди мястото на ПТП-то в посока гр.Кюстендил към гр.София /посоката на движение на мотоциклета/ е имало табела «П.», като означение за начало на населено място.

При това положение съдът намира,че възражението на ответника за съпричиняване-движение с висока и неразрешена за участъка скорост е основателно,тъй като последния е нарушил разпоредбата на чл.21,ал.1 ЗДвП. Ако мотоциклетиста бе спазил ограничението от 50 км.ч. вероятността да настъпи ПТП-то е малка/според становището на вещото лице в съдебно заседание удара е предотвратим/, тъй като е щял да има време да го избегне посредством авариино спиране ,но дори да бе настъпило,последствията е нямало да бъдат толкова тежки. Възражението на ответника за това , че ищецът е бил без предпазна каска е неоснователно и се опровергава както от констатациите в огледния протокол и албума/каската е заснето/, така и от показанията на свидетеля А.,която е взела от болницата шапката на пострадалия,която е било поставена под каската. Ето защо съдът приема съпричиняване на вредоносния резултат от 50%.

Поради изложените съображения, съдът намира, че предявеня иск за претърпени неимуществени вреди е ОСНОВАТЕЛен.

Неговия размер следва да се определи съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

При определяне размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе пред вид характера и степента на увреждането, претърпените интензивни болки и страдания в началния период след злополуката и тежкото му състояние около 2 месеца след това и продължилите по-леки такива до около 6 месеца след инцидента. следва да се отчете факта, че е налице трайна невъзможност същия да извършва действия свързани с по-тежки умствени и физически натоварвания,както и неясна перспектива за бъдещето му здравословно състояние.

На основание изложеното, съдът намира, че искът за неимуществените вреди е основателен за сумата от 45 000 лв. и след приспадане на приетия процент съпричиняване  следва да бъде уважен за сумата от 22 500 лв. Съдът намира този размер за справедлив и обоснован с оглед претърпените от ищеца болки и страдания и тяхната продължителност и интензитет и отговаря на принципа на справедливостта и социално-икономическите условия на живот в страната.

Претенцията на ищеца за имуществените вреди е доказана в размер на 2633 лв. и с оглед съпричиняването следва да бъде уважена наполовина-в размер от 1316.50 лв.

Лихви върху тези размери се дължат от датата на тяхната изискуемост – след изтичане на 3 месеца от предявяването на претенциите пред Ф.а - чл.288,ал.7 КЗ /уведомлението е постъпило в ГФ на 19.12.2011 год.-л.31 и л.32 от делото/, поради което съдът следва да уважи начисляването им от 19.03.2012 год. до датата на окончателното изплащане на определените обезщетения.

Съобразно този  изход на делото ищецът следва  да заплати на ответника сумата от 216 лв. – разноски по делото за експертизи и 2160 лв. юрисконсултско възнаграждение.Ответникът следва да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 953 лв. и сумата от 126 лв.-възнаграждения за вещи лица платено от бюджета на съда.

По делото няма доказателства за заплатено от ищеца на адв. Д. възнаграждение/по делото има само пълномощно-л.7 от делото,но не и договор за правна помощ/,поради което такова не се присъжда.

            Водим от горното, съдът    

 

                                   Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА Г. Ф. *** да заплати на К.И.А. с ЕГН ********** със съдебен адрес на адв.А.Д. *** на основание чл. 288, ал.1,т.2,буква “а” от Кодекса за застраховането във връзка с чл.45 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в размер на 22 500 лв. и имуществени вреди в размер на 1316.50 лв. ведно със законната лихва върху тези сума от 19.03.2012 год. до окончателното им изплащане  като отхвърля иска над уважените размери до претендираните такива-за имуществените 80 000 лв. и за неимуществените 4000 лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА К.И.А. с ЕГН ********** да заплати на Г. Ф. ***376 лв. разноски по делото .

ОСЪЖДА  Г. Ф. *** да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 953 лв. и 126 лв.- възнаграждения за вещи лица платено от бюджета на съда.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Е.В.М. ***-помагач на ответника.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от уведомяването  пред САС.

                                    

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: