Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 10.02.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в открито съдебно заседание при закрити врата на осемнадесети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря И.К. като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6462 по описа на СГС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят - „Х.Б.” АД, твърди,
че е кредитор на ответника -„РДП - С.” ЕООД, тъй като има вземания към него,
които са възникнали по силата на търговски сделки – два договора за продажба на
цимент, сключени между страните на 12.02.2010 г. и на 11.02.2011 г. Посочва, че
по силата на тези договори е поел задължението да продава и доставя на
ответника цимент марка СЕМ II/ В-М (S-P-L) 42, 5 N на цени, уговорени с
договора и изменени съгласно спецификация от 15.04.2010 г. Твърди, че е изпълнил
задължението си да достави поръчания бетон, цената за който за периода от м.
юли 2010 г. до м. май 2011 г. възлиза на 720 016, 86 лв. с ДДС. Ответникът не е
заплатил това свое задължение в уговорения срок – 25 дни от датата на всяка
експедиция, поради което дължи и неустойка за забава, уговорена с клаузата на
чл. 10.2. от договора, която е в размер на законната лихва, увеличена с 10 % и възлиза
на 5 000 лв. Молителят твърди, че в негова полза е постановено решение на
Търговския арбитражен съд при Националната юридическа фондация, което е влязло
в сила и с което ответникът е осъден да му заплати следните суми: сумата от 720
016, 86 лв., представляваща неплатена продажна цена за доставки на цимент,
извършени в периода от 27.07.2010 г. до 11.05.2011 г., ведно с мораторна
неустойка върху тази сума, дължима по чл. 10 от договорите, сключени на
12.02.2010 г. и на 11.02.2011 г., за периода от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното заплащане на главницата, сумата от 5 000 лв.,
представляваща неустойка за забава, дължима по чл. 10 от договорите, сключени
на 12.02.2010 г. и на 11.02.2011 г., както и сумата от 37 639, 30 лв. – арбитражни
разноски. Към настоящия момент въпреки, че за събиране на тези суми е
образувано изпълнително производство, „РДП - С.” ЕООД не е погасило нито едно
от описаните задължения. Ето защо молителят счита, че дружеството-длъжник е
неплатежоспособен търговец по смисъла на чл. 608 ТЗ и иска от съда да обяви
неплатежоспособността му и да открие производство по несъстоятелност по
отношение него. В случай, че съдът счете, че „РДП - С.” ЕООД не е
неплатежоспособен търговец, молителят иска съдът да обяви, че това дружество е
свръхзадължено по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ и да открие производство по
несъстоятелност на това основание.
Ответникът по молбата по чл. 625 ТЗ - „РДП - С.” ЕООД, не заявява конкретно становище по нейната основателност.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на търговец по подадена молба по чл. 625 ТЗ, следва да бъде доказано на първо място, че лицето, което е сезирало съда има качеството на негов кредитор по търговска сделка. Наред с това следва да бъде установено и настъпване на едно от двете установени в закона основания за откриване на производство по несъстоятелност, а именно: 1) че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, или 2) че търговецът е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
Неплатежоспособността, която е главното основание за откриване на производство по несъстоятелност, заявено от молителя, представлява обективно икономическо състояние на търговеца, което съгласно дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно вземане. Освен това за да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Извод за това дали е налице неплатежоспособност по отношение на даден търговец, с описаните характеристики на това понятие, се прави при изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност, и след отговор на въпроса дали то притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни, съответно текущи задължения. Приема се, че именно краткотрайните активи, с които разполага едно действащо предприятие, а не дълготрайните такива, са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца, тъй като тези активи участват еднократно в производствения процес и в резултат на това могат за кратък период от време да се преобразуват в парични средства. Ето защо краткотрайните активи са тези, които са от значение при формиране на извода дали дадено предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, с оглед на което и от икономическите показатели, които подлежат на изследване, водещи за това да се направи извод дали е налице състояние на неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и основно този за обща ликвидност.
С оглед на изложеното на първо място следва да се отговори на въпроса дали „Х.Б.” АД има качеството на кредитор на „РДП - С.” ЕООД по търговска сделка, както и дали в тежест на последното дружество са възникнали парични задължения по тази търговска сделка, които да са изискуеми. При съобразяване на това и на фактите, посочени от молителя, на които той основава активната си легитимация да поиска откриване на производство по несъстоятелност, се налага изводът, че в случая съдът следва да се произнесе дали в тежест на ответника са възникнали задължения към молителя по сключен между тези субекти договор за продажба на цимента за заплащане на покупната цена за доставените стоки, както и за заплащане на мораторна неустойка.
От представените в производството писмени доказателства се установява, че по искове, предявени пред Арбитражен съд, от „Х.Б.” АД *** ЕООД, е постановено решение от 03.02.2012 г. по арб.д. № 33/ 2011 г. по описа на Търговския арбитражен съд при Националната юридическа фондация, с което „РДП - С.” ЕООД е осъдено да заплати на „Х.Б.” АД следните суми: 1) сумата от 720 016, 86 лв., представляваща неплатена продажна цена за доставки на цимент, извършени в периода от 27.07.2010 г. до 11.05.2011 г. съгласно договори за продажба на цимент от 12.02.2010 г. и от 11.02.2011 г., за което задължение до размера му от 600 000 лв. солидарно с „РДП - С.” ЕООД отговаря и длъжника Р.Н.Р., ведно с мораторна неустойка върху тази сума, дължима по чл. 10 от договорите за продажба, за периода от датата на завеждане на исковата молба – 08.09.2011 г. до окончателното изплащане на главницата; 2) сумата от 5 000 лв., представляваща неустойка за забава, дължима по чл. 10 от договорите за продажба, сключени на 12.02.2010 г. и на 11.02.2011 г.; 3) сумата от 37 639, 30 лв., представляваща арбитражни разноски, за заплащане на които солидарно с дружеството отговаря и Р.Н.Р.. Следва да се приеме, че това решение на арбитражния съд е влязло в сила, което съгласно чл. 41, ал. 3, изр. 3 ЗМТА става от момента на връчването му на страните. Този извод съдът прави като съобразява, че по делото са представени доказателства за това, че се е развило производство по искане за издаване на изпълнителен лист въз основа на така постановеното арбитражно решение по чл. 404 и сл. ГПК вр. чл. 51, ал. 1 ЗМТА, в хода на което компетентният съд е длъжен да извърши проверка за това дали актът, представляващ предвидено в закона изпълнително основание, подлежи на изпълнение, което включва и проверка дали той е връчен на страните по арбитражното дело и е влязъл в сила, защото само при тези обстоятелства може да се заключи, че подлежи на изпълнение и че въз основа на него следва да бъде издаден изпълнителен лист. В конкретния случай се установява, че съдът, разгледал искането по чл. 404 и сл. ГПК вр. чл. 51, ал. 1 ЗМТА, е разпоредил въз основа на решението на Търговския арбитражен съд при Националната юридическа фондация да бъде издаден изпълнителен лист, което означава, че той е приел, че то е влязло в сила и подлежи на изпълнение, който извод настоящият съдебен състав не намира основания да преразглежда.
В чл. 41, ал. 3, изр. 3 ЗМТА е предвидено, че влязлото в сила решение на арбитражния съд става задължително за страните. С тази разпоредба всъщност е регламентирано, че актът на арбитража, с който се разрешава възникналия между страните спор, се ползва със сила, която е идентична на силата на пресъдено нещо на решението на съда, постановено в общия исков процес. Ето защо и настоящият съдебен състав следва да зачете тази сила на решението и да приеме, че с него в отношенията между страните по арбитражното дело, които са страни и в производството по несъстоятелност, са установени по задължителен начин следните обстоятелства: 1) че между тях са възникнали облигационни отношения по два договора за продажба на цимент от 12.02.2010 г. и от 11.02.2011 г., както и 2) че по силата на тези договори в полза на молителя „Х.Б.” АД са възникнали парични вземания срещу ответника по молбата „РДП - С.” ЕООД за получаване на неплатената продажна цена за доставка на цимент в размер на 720 016, 86 лв. и за получаване на дължима неустойка за забава в размер на 5 000 лв.
Доколкото договорите за продажба на цимент от 12.02.2010 г. и от 11.02.2011 г. са сключени между търговци и са свързани с упражняваното от тях занятие, то те следва да се определят като търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ, и да се приеме, че задълженията, възникнали въз основа на тях са от вида на тези, предвидени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ. С решението си арбитражният съд е признал на кредитора „Х.Б.” АД възможността да търси изпълнение на описаните задължения от длъжника, което означава, че същият е направил извод, че към момента на произнасянето му те са били изискуеми, който също се обхваща от силата на пресъдено нещо на този акт.
След като в производството се доказа, че в тежест на „РДП - С.” ЕООД по силата на търговски сделки за продажба са възникнали парични задължения към молителя за заплащане на продажната цена за закупени стоки и на неустойка за забавеното изпълнение на тези задължения, които са изискуеми към момента и не се установява да са погасени, то следва да се приеме, че „Х.Б.” АД е легитимиран да подаде молба по чл. 625 ТЗ, както и че е налице първата от необходимите предпоставки, за да се приеме, че ответникът „РДП - С.” ЕООД е неплатежоспособен търговец съгласно чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ.
На следващо място, съдът трябва да се произнесе и по въпроса, дали ответното дружество притежава активи, с които да заплати както така възникналите в негова тежест парични задължения по търговските сделки за продажба на цимент, сключени с молителя, а така също и всички други краткосрочни, съответно текущи задължения, възникнали в негова тежест, като съобрази събраните в производството доказателства, установяващи финансово-икономическото състояние на длъжника, които в случая са представените по делото счетоводни документи, сред които и годишни финансови отчети на ответника и междинен финансов отчет на ответника към 30.09.2016 г., както и заключенията на изготвените основна и допълнителна съдебно-икономически експертизи, които съдът кредитира изцяло като компетентно дадени и съдържащи пълен анализ на проверената счетоводна документация.
Както беше посочено в настоящото изложение, от значение при формиране на извода дали едно предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, е какъв е размера на краткотрайните му активи, които се приема, че са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца, тъй като те са тези, които могат за кратък период от време да се преобразуват в парични средства.
От изводите на вещото лице, изготвило основната и допълнителната СИЕ, се установява, че към 31.12.2010 г. балансовата стойност на всички краткотрайни активи, които „РДП - С.” ЕООД притежава, е 2 550 000 лв., като в годините след това тя намалява и към 31.12.2011 г. възлиза на 1 843 000 лв., към 31.12.2012 г. - на 939 000 лв., към 31.12.2013 г. - на 866 000 лв., към 31.12.2014 г. - на 863 000 лв. и към 30.09.2016 г. - на 861 000 лв. Същевременно вещото лице е констатирало, че от записванията в счетоводни документи, съставени от ответното дружество е видно, че към всяка една от посочените дати то е имало възникнали в негова тежест краткосрочни задължения в размер по-голям от този на притежаваните към същия момент краткотрайни активи, а именно в размер на 7 610 000 лв. към 31.12.2010 г., на 6 196 000 лв. към 31.12.2011 г., на 9 891 000 лв. към 31.12.2012 г., на 10 776 000 лв. към 31.12.2013 г., на 11 088 000 лв. към 31.12.2014 г. и на 11 060 000 лв. към 30.09.2016 г. С оглед на тези факти, се налага изводът, че за нито една от посочените финансови години „РДП - С.” ЕООД не е притежавало достатъчно активи, с които да може да заплати своите краткосрочни съответно текущи задължения, което е намерило отражение и в стойностите на показателите за ликвидност и особено на основния такъв за извършване на преценка за неплатежоспособност, а именно този на обща ликвидност, който към 31.12.2010 г., към 31.12.2011 г., към 31.12.2012 г., към 31.12.2013 г. и към 31.12.2014 г., както и към 30.09.2016 г., е със стойност под минималните референтни такива, което безспорно показва влошеното финансово - икономическо състояние на ответното дружество към тези моменти.
След като „РДП - С.” ЕООД не притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да погаси всички възникналите в негова тежест краткосрочни задължения, то съдът намира, че именно това е причината то да не изпълнява последните, в които се включват и изискуемите такива, които има към молителя „Х.Б.” АД, тъй като е очевидно, че дори и да е имало воля да ги погаси, обективно не е притежавало средства, за да стори. Ето защо и така установената невъзможност на ответника да изпълнява своите изискуеми задължения е обективно състояние, което стои извън неговата воля, като липсата на плащане не се дължи на съзнателното нежеланието на този субект да направи това.
Доколкото състоянието на неспособност на ответника да изпълни своите краткосрочни задължения продължава над пет последователни години, като липсва каквато и да е промяна в него, както и данни, от които да се направи извод, че същото може да се преодолее, следва да се приеме, че то е и трайно. С оглед на това, съдът намира, че по делото се доказа, че по отношение на „РДП - С.” ЕООД са налице всички предпоставки, при които се приема, че един търговец е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, поради което и по отношение на това юридическо лице трябва да се открие производство по несъстоятелност на посоченото основание, което е заявено от молителя като главно такова.
Предвид направения извод за наличие на състояние на неплатежоспособност на ответника по молбата, съдът следва да определи и началната й дата.
В тази връзка на първо място следва да бъде съобразено, че по въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособността в производство по несъстоятелност е създадена задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, в която е прието, че това е най-ранният момент на проявление на трайната обективна невъзможност на длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, която се определя с оглед на неговото цялостно икономическо състояние. В постановените от ВКС решения се приема и това, че при определяне на началната дата на неплатежоспособността от значение е моментът, в който се установява, че длъжникът е преустановил изпълнението на свои изискуеми парични задължения към всички кредитори, а не към един отделен такъв. В този смисъл са следните решения на ВКС - Решение № 202/ 10.01.2014 г., постановено по т. д. № 1453/2013 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., Решение № 80/ 08.10.2015 г., постановено по т. д. № 1565/ 2014 г. по описа на ВКС, I т.о. Следователно, за да се определи началната дата на неплатежоспособността на „РДП - С.” ЕООД, следва да се определи кой е първият момент, в който са налице както значими по размер изискуеми задължения на това юридическо лице към неговите кредитори, така и влошено икономическо състояние на последното, изразяващо се в обективна невъзможност на неговото предприятие да поеме краткосрочните задължения с наличните краткотрайни активи, а също така и наличие на причинна връзка между тези две обстоятелства, т.е. спиране на плащанията към всички кредитори да е в резултат на обективната невъзможност на длъжника да стори това.
От представените в производството доказателства се установява, че част от вземанията, които се доказа, че са възникнали в полза на „Х.Б.” АД *** ЕООД за заплащане на покупната цена за доставен бетон и които са установени с влязлото в сила арбитражно решение, са станали изискуеми през 2010 г., когато е настъпил техния падеж. Постановяването на решение на арбитражния съд е без значение за настъпване на изискуемостта на тези вземания, тъй като с него само се установява тяхното възникване и съществуването им в отношенията между страните по задължителен за тях начин, поради което и то не е факт, който да е правопораждащ такъв за спорните вземания или да ги прави изискуеми.
В случая изискуемостта на вземанията на молителя за получаване на продажната цена се определя от общите законови правила за това кога то е следвало да бъде изпълнено от длъжника, както и от постигнатите уговорки в тази насока в сключения между страните договор. От съдържанието на договора за продажба на цимент, сключен на 12.02.2010 г. е видно, че в него е постигнато съгласие между съдоговорителите за момента, в който задължението за заплащане на покупната цена за доставения бетон следва да бъде изпълнено – в чл. 8.2. от договора е предвидено, че плащането на цената на доставените количества цимент се извършва по банков път след експедицията на стоката, на база издадените от продавача фактури в 25 – дневен срок от датата на всяка експедиция. Доколкото от представените в производството писмени доказателства се установява, че на датата на издаване на всяка една фактура, в която е отразено доставянето на определено количество продадени стоки, са издадени и експедиционни бележки за извършване на превоз на тези стоки, то следва да се приеме, че датата на съставяне на фактурите е тази, на която е извършена и експедицията на стоката. С оглед на това и падежът на задължението на купувача „РДП - С.” ЕООД за заплащане на покупната цена е 25-тия ден след датата на издаване на съответната фактура, в която то е отразено. Към 31.12.2010 г. е настъпил падежа на всички задължения, отразени във фактурите, издадени в периода от 29.07.2010 г. до 04.12.2010 г. /падежът на задължението, обективирано в последната от издадените за посочения период фактури – тази от 04.12.2010 г., е настъпил на 29.12.2010 г./. Общият размер на задълженията за заплащане на покупната цена, които са изискуеми към 31.12.2010 г., е 437 939, 55 лв. Към 31.12.2010 г. е настъпила и изискуемостта на част от задължението на „РДП - С.” ЕООД за заплащане на молителя на неустойка за забавено изпълнение на задълженията за продажна цена. Описаните задължения, които както беше посочено, произтичат от търговска сделка, са на значителна стойност, поради което и възможността на търговеца да ги погаси е определяща за извода за цялостното му финансово състояние и съответно за това дали той може да посреща своите краткосрочни задължения към всички кредитори, които към 31.12.2010 г. съгласно данните в счетоводния баланс са в общ размер от 7 610 000 лв.
От представения по делото ревизионен акт № **********/ 05.05.2011 г. се установява и това, че към 01.04.2010 г., когато е изтекъл срока по чл. 93 ЗКПО, е станало изискуемо и възникналото в тежест на „РДП - С.” ЕООД публичноправно задължение за заплащане на корпоративен данък в размер на 27 144, 81 лв., който не е платен и към датата на издаване на акта, което е видно от удостоверените в него обстоятелства.
С оглед изложеното, съдът приема, че по делото се доказа, че към 31.12.2010 г. ответното дружество има изискуеми задължения по търговска сделка, както и изискуеми публични задължения, които са в общ размер от 465 084, 36 лв., който е значителен, поради което и към тази дата може да се направи извод, че е налице спиране на плащанията на изискуемите задължения на този търговец към всички негови кредитори. Освен това, в производството е установено, че към тази дата „РДП - С.” ЕООД не е притежавало достатъчно краткотрайни активи, с които да заплаща своите текущи и краткосрочни задължения, което е видно и от показателя за обща ликвидност, който към 31.12.2010 г. е на стойност значително под референтните такива, като и през следващите изследвани периоди не бележи трайна тенденция към завишаване и достигане на необходимите за ликвидността на предприятието препоръчителни стойности.
Ето защо и 31.12.2010 г. е най-ранният момент, към който по делото се установява, че ответникът „РДП - С.” ЕООД има изискуеми задължения към кредитори в значителен размер, и същевременно е във влошено финансово състояние, като не притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да погаси всички свои краткосрочни задължения, поради което и тази дата следва да бъде определена като начална на неплатежоспособността на това дружество.
Предвид всичко изложено, следва да се заключи, че по делото се доказа, че „РДП - С.” ЕООД е неплатежоспособен търговец, като по отношение на него съдът следва да открие производство по несъстоятелност на това основание, което е заявено от молителя като главно. Решението, което съдът ще постанови трябва да има съдържанието, определено в чл. 630, ал. 1 ТЗ, а именно да бъде обявена неплатежоспособността на „РДП - С.” ЕООД, да се определи началната й дата, да се открие производство по несъстоятелност по отношение на това дружество, да се назначи временен синдик, както и да се определи датата на първото събрание на кредиторите.
Доколкото в
процеса се установи, че е осъществено главното основание за откриване на
производство по несъстоятелност по отношение на ответника, то съдът не дължи
произнасяне по евентуално заявеното такова от молителя, а именно дали това
дружество е свръхзадължен търговец по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
По присъждане на направените по делото
разноски:
От страна на молителя не е направено искане за присъждане на направените разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по тях.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „РДП
- С.” ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление:***.
ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността 31.12.2010 г.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по
отношение на „РДП - С.” ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление:***.
НАЗНАЧАВА
за временен синдик на „РДП
- С.” ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, Е.Г.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, като определя месечно възнаграждение в размер на 800 лева.
ОПРЕДЕЛЯ
дата за встъпване на
синдика в длъжност – в едноседмичен срок от получаване на съобщението, в който срок
синдикът следва да представи и писмена
декларация с нотариална заверка на подписа по чл. 656, ал. 2 вр. чл. 655 ТЗ и
писмено съгласие съгласно чл. 666 ТЗ.
СВИКВА първо събрание на кредиторите на „РДП - С.” ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, което ще се проведе на 15.03.2017 г. от 10:00 часа в сградата на Съдебната палата, находяща се на адрес: гр. С., бул. „********, в залата за провеждане на съдебните заседания на СГС, Търговско отделение, VІ- 17 състав, с дневен ред по чл. 672, ал. 1 ТЗ, а именно: 1. Изслушване на доклада на временния синдик по чл. 668, т. 2 ТЗ; 2. Избор на постоянен синдик и предлагане на съда назначаването му; 3. Избор на комитет на кредиторите.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър при Агенция по вписванията.
Препис от решението
да се изпрати на Агенция по вписванията за извършване на вписването му на основание чл. 622 ТЗ.
Решението да бъде вписано във водената по
реда на чл. 634в, ал. 1 ТЗ книга.
СЪДИЯ: