РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. Пловдив, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Елена Й. Захова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Андрея Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20245000600139 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ-ва от НПК.
Образувано е по жалба на подсъдимата С. М. К., депозирана чрез
защитника адв. Д. А., срещу присъда № 83/13.11.2023 г. на Окръжен съд-
Пловдив, постановена по НОХД № 643/2023 г. по описа на същия съд.
Във въззивната жалба е заявено неконкретизирано общо оплакване за
незаконосъобразност на присъдата и е формулирано искане за отмяната й, с
постановяване на оневиняващо подсъдимата решение.
В допълнение към въззивната жалба, депозирано в срока по чл. 320, ал.
4 от НПК, се излагат доводи за нарушение на материалния закон, като се
твърди неправилно подсъдимата да е била призната за виновна в извършване
на престъпление по чл. 197 от НК, при фактическите предпоставки деянието
да се съотнесе към чл. 207 от НК. Оспорва се още отказа на първостепенния
съд да приложи чл. 218б, ал. 1 от НК за същото престъпление.
Досежно престъплението по чл. 249 от НК се твърди неправилна оценка
на доказателствата по делото, довела и до неправилно приложение на
материалния закон относно броя на отделните деяния, включени в
продължаваната дейност по смисъла на чл. 26 от НК и техния автор. Навяват
1
се доводи и за наличието на опит, а не на довършено престъпление. С
аргумент за допуснати съществени процесуални нарушения, които са
отстраними само от първостепенния съд, се иска отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ОС-Пловдив.
В пледоариите пред настоящия съд представителят на АП-Пловдив
изразява становище, че присъдата е обоснована и законосъобразна,
постановена при отсъствие на процесуални нарушения, а наложеното
наказание е в минималния предвиден за всяко от престъпленията размер, с
последващо приложение на чл. 23 от НК и не е несправедливо. Счита, че не е
налице твърдяното от защитата нарушение на материалния закон. Не са
налице предпоставките за приложение на чл.218б от НК, които включват не
само стойността на предмета на кражбата и възстановяването му, но и визира
само случаите по чл.194 ал.3 от НК- маловажен случай, който не е налице. В
настоящия казус намира да не е налице маловажен случай, с оглед
реализирането и на престъпление по чл.249 от НК, което изключва
приложението на чл.218б от НК, съответно препятства налагането на
наказание глоба. Прокурорът пледира апелативният съд да потвърди
присъдата, която счита за обоснована и законосъобразна.
Защитникът на подсъдимата адв. А. поддържа изцяло жалбата и
допълнението към нея.
Отстоява виждането за порок на обжалваната присъда, поради
отсъствие на обсъждане дали извършеното от подсъдимата досежно
престъплението по чл. 249 от НК не е опит и твърди такава да е
обвинителната теза, изложена в обвинителния акт/ОА/ -„неуспешни опити за
транзакция“, както и отразеното в постановлението за привличане на лицето
като обвиняем. Изразява позиция, че е налице негоден опит. Счита още, че от
неанализираните показания на свид.К. се извлича и негово участие в това
престъпление, което не е отчетено от първостепенния съд в полза на
подсъдимата. Показанията на свид. Д., който е служител на пострадалата
структура, намира за неправилно ценени.
Според защитника наличните по делото доказателства не могат да
обуславят по безспорен и несъмнен начин обвиненията, предявени на
подсъдимата К.. Иска въззивният съд да упражни правомощието си за отмяна
на присъдата и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново
разглеждане- „доизясняване на фактическата обстановка“.
В предоставената й възможност за лична защита подс. К. също изразява
становище за неправилна оценка на доказателствата. Счита, че свид.К. също
е виновен, но неправилно само на нея са вменени инкриминираните деяния-
„в случая аз си обрах абсолютно всичко“.
В последната си дума иска решението на настоящия съд да е
справедливо.
Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като
провери изцяло законосъобразността и правилността на обжалвания акт
2
служебно и във връзка с направените оплаквания и обсъди доводите и
съображенията на страните, приема следното:
С присъда № 83/13.11.2023 г. на Окръжен съд- Пловдив, постановена
по НОХД № 643/ 2023 г. по описа на същия съд, подсъдимата С. М. К. е
призната за виновна в извършването на престъпления:
1. по чл. 197, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, за което при
условията на с чл. 54, ал. 1 от НК й е наложено наказание от шест месеца
лишаване от свобода и
2. по чл. 249, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, за което при
условията на чл. 54, ал. 1 от НК й е наложено наказание от две години
лишаване от свобода.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимата К. е наложено общо
най- тежко наказание от две години лишаване от свобода, като на основание
чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението му е отложено за срок от три години.
Съдът се е произнесъл по направените разноски и приложените по
делото веществени доказателства.
По жалба на подс. К., депозирана чрез защитника й адв. А. е образувано
въззивното производство.
Жалбата е допустима. Депозирана е от страна, легитимирана да
обжалва присъдата, в предвидения за това срок. Разгледана по същество е
неоснователна.
І. По доводите за допуснати от първостепенния съд съществени
нарушения на процесуалните правила, неотстраними от настоящия съд и
повеляващи отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане
от друг състав на ОС-Пловдив.
Наведените в тази насока оплаквания следва да се обсъдят
приоритетно, тъй като са свързани с правилността на формиране на
вътрешното убеждение на съда, достоверността на фактическите изводи,
вярната интерпретация на доказателствата. Същите са неоснователни.
Внимателния прочит на сочените от защитата процесуални документи-
постановление за привличане като обвиняем(л. 34 от ДП) и ОА сочи те да
съдържат в изискуемата за това степен коректно описание на фактите от
обвинението, при което правото на лицето да ги разбере и да организира
защитата си не е ограничено в никаква степен.
Искането за връщане на делото в предходната инстанция се
аргументира и с неправилна оценка на доказателствата по делото, респ.- на
липсата на такава.
Процесуалният регламент относно правомощията на въззивния съд го
определя не само като съд по правото, но и по фактите- чл. 316 от НПК. Като
втора по ред инстанция по фактите този съд е длъжен да извърши собствена
оценка на доказателствената съвкупност както от гледна точка на
допустимост, относимост и достатъчност, така и в съдържателен аспект. При
3
реализирания собствен анализ въззивният съд може да признае за
неотговарящи на обективната истина доказателства, приети за достоверни от
първата инстанция и обратно - да приеме за неистинни такива, които
първостепенният съд е кредитирал, при спазване изискванията на чл.13 и чл.
14 от НПК. Т.е., сочените от защитата основания не попадат в обхвата на
неотстраними от настоящия съд процесуални нарушения. Те не очертават
допустимо приложение от въззивната инстанция на правомощието й по чл.
334, т. 1 от НПК.
ІІ. По фактическата установеност на извършеното:
Съдебното производство пред първостепенния съд е протекло по общия
ред. Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие веществени,
гласни и писмени доказателствени материали, както и на експертните
становища, Пловдивският окръжен съд е възприел следната фактическа
установеност на извършеното:
Подсъдимата С. М. К. е българска гражданка, неомъжена, неосъждана,
със средно образование, неработеща, с адресна регистрация в село *, община
*, област *, улица „*“ № 3.
Към инкриминирания период пострадалата Б. В. Д. от град *
притежавала дебитни банкови карти: 1.с № *, издадена от „*“ АД и 2. с № *,
издадена от „*“ АД.
Около 17:00 часа на 28.05.2022 година (събота) св. Б. Д. отишла на
покупки в магазин „*“, находящ се в град *в, ул.„*“ № 118. По същото време
да пазарува в търговския обект била и подс.С. К., отишла до обекта със св. Н.
К.. Той я чакал на паркинга пред магазина в служебния си лек автомобил „*“
с ДК № *. Към 17:20 часа двете жени били на касата. Първа била
пострадалата Д., а след нея – подсъдимата К.. Докато прибирала стоката си
от лентата в торбички, св. Д. оставила мобилния си телефон и портмонето си
в зоната за преместване на продуктите след маркирането им. Тя платила,
прибрала мобилния телефон в раницата си, взела върнатото й рестото и с
касовата бележка в ръка се отдалечила с кошницата си на няколко метра до
плот, на който да подреди нещата си. Портмонето й останало на касата.
В инкриминирания дамски портфейл се намирали личната карта на
пострадалата, свидетелството й за управление на моторно превозно средство,
свидетелството за регистрация на моторно превозно средство, банкнота от 20
лева, в скрит джоб банкнота от 10 лева, монети на стойност 4 лева, лични
вещи със сантиментална стойност (икона и зъбче на дъщеря й) и упоменатите
по- горе две банкови карти. Св. Б. Д. държала в портмонето си и пин-кода за
картата от „*“ АД, тъй като не я ползвала често.
Непосредствено след пострадалата на касата била подс.К.. При
прибиране на маркираната стока, която поставила в найлоновата чанта, взела
и портмонето на св. Б. Д.. Излизлязла от магазина „*“, качила се в автомобила
на чакащия я свидетел Н. К. и двамата се отправили към вилата му в село *,
като пътят им минавал през село *.
4
В същото време пострадалата констатирала липсата на портмонето,
върнала се до касата, не го открила и сигнализирала служител по охраната в
търговския обект, блокирала картите си чрез онлайн банкиране. След това
пострадалата отишла в * РУ на МВР - *, за да съобщи за инцидента. Упътили
я да се яви в понеделник за писмено заявяване по случая, което тя и сторила.
При прегледа на записите от камерите в търговския обект били
констатирани действията на подсъдимата.
Междувременно подс. К. отворила отнетото портмоне, видяла там
намиращите се документи на св. Д., банковите й карти, наличната сума пари
от които взела 20 лв. Тя и спътникът й спрели в с. *, обл. *. Там от банкомат
– АТМ устройство № * на „*“ АД, поставено на административен адрес: село
*, област *, улица „*“ № 74, с дебитната карта № * и с пин-кода за нея, с
които разполагала, подсъдимата два пъти опитала да изтегли пари от
сметката на св.Б. Д. – 20 лева в 17:43:12 часа и 50 лева в 17:44:44 часа. И
двата опита били неуспешни, тъй като пострадалата вече била блокирала
картите си.
На 31.05.2022 година (вторник) в 08:09:18 часа подс. С. К. отново
направила опит да изтегли 50 лева от сметката на пострадалата с издадената
от „*“ АД на Б. Д. дебитна карта. Опитът реализирала на банкомат на „*“ АД
– АТМ устройство № *, поставено в магазин „*“ в град *, ЖК „*“, булевард
„*“ № 127 и бил неуспешен по вече посочената причина- картата била
блокирана.
Междувременно пострадалата сигнализирала писмено полицията за
отнемането на вещите й и започнали издирвателни мероприятия. В хода им
бил установен водачът на автомобила- свид. К., който дал сведения за лицето,
което превозвал на инкриминираната дата.
На 06.06.2022 година подсъдимата К. отишла в Кметството на село *,
при кмета – св.Д. Т., на когото предала портмонето с документите, дебитните
карти, монетите, скритата банкнота от 10 лева и сантименталните вещи на Б.
Д.. Не възстановила сумата от 20 лева. Обяснила на свидетеля, че е намерила
портмонето преди 2 - 3 дни между щандовете в магазин „*“. Св.Т. я попитал
защо не е оставила вещите на касата или на охраната, но подсъдимата
обяснила, че е предпочела да ги донесе при него. Т. се свързал с органите на
МВР. Разбрал, че те вече са уведомени за случая от пострадалата. На
следващия ден го посетили на работното му място и той с протокол им предал
инкриминираните предмети.
В хода на съдебното следствие била приета след разпит на вещото лице
стоково-оценъчна експертиза (л. 55 от ДП), според заключение на която
стойността на противозаконно отнетото дамско портмоне с парите в него
възлиза общо на 54 лева.
Неправилно първостепенният съд е намерил за установен факт по
делото възстановяването от подсъдимата С. К. на пострадалата Б. Д. на
липсващите от кражбата 20 лева. Видно е от съдържанието на протокола на
5
проведеното на 14.06.2023 г. съд. заседание(стр. 7 от същия), че подс. К. след
разпита на пострадалата св. Д. е изразила желание да й „тези 20 лева“, при
което съдът е обявил 5- минутна почивка. След това заседанието е
продължило, но нито пострадалата, нито подсъдимата са направили
изявление, че подс. К. е възстановила тази сума на св. Д..
В проведения пред настоящия съд допълнителен разпит на подсъдимата
К. тя посочва, че по време на първоинстанционното производство е
възстановила на пострадалата и сумата от 20 лв. Настоящият съд кредитира
заявеното в допълнителния разпит.
ІІІ.Наведените възражения срещу реализираната от първостепенния
съд дейност по проверка и оценка на доказателствата са основателни.
Внимателният прочит на мотивите на проверявания съдебен акт сочи
схематична, непълна аргументация на съда, която съдебната практика
принципно приема за липса на мотиви. В настоящия случай окръжният съд е
анализирал единствено обясненията на подсъдимата и заключението на
изготвената експертиза. Доказателственият анализ е повърхностен, отсъства
каквато и да е съпоставка на изводимото от отделните доказателствени
източници. Формално е посочено, че възприетата от окръжния съд
фактическа обстановка се установява и от показанията на свидетелите Б. Д.,
К. Д., Н. К.-от съдебното следствие и от досъдебното производство, Д. Т. –
също от съдебното следствие и от досъдебното производство. В мотивите на
съдебния акт отсъства какъвто и да е анализ на показанията на изброените
свидетелите. Съобщеното от тях очевидно е прието с определящо за
обвинението значение, но съдът не е положил усилия да обоснове изводи
относно информативността на посочените гласни доказателствени средства.
Така изложени, мотивите не съответстват на задължителни указания, дадени
в т. 1 от Постановление № 2 от 30.11.1967 г., Пленум на ВС, според които
съдът е длъжен в мотивите на присъдата да обсъди констатираните
противоречия в обяснения на подсъдимите и в показанията на свидетелите,
дадени при разглеждането на делото, и тези на предварителното
производство. Особено важно е да изложи съображения защо приема за
достоверни едни доказателствени материали, а отхвърля други. Изрично е
указано, че за обосноваността и убедителността на съдебните актове не е
достатъчно да се каже, че съдът дава вяра на определени доказателствени
материали, а други отхвърля. Необходимо е за това да се изложат убедителни
съображения при оценката на събрания по делото доказателствен материал.
Макар мотивите на проверяваната присъда в крайната им пестеливост
да граничат с основанието по чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, те все пак позволяват
и да се провери правилността на формиране на вътрешното съдийско
убеждение.
При реализирания собствен анализ на доказателствената съвкупност
по делото, Пловдивският апелативен съд намира, че:
Правилен е изборът на окръжния съд да кредитира само отчасти
6
обясненията на подс. К., депозирани в хода на съдебното следствие (л. 31
НОХД 643/2023г.). Следва да се констатира, че и те не са подложени на
задълбочен анализ. Според настоящия съд обясненията подлежат на
възприемане в частта относно мястото и начина, по които портмонето на св.
Д. е попаднало в нейно владение. Установяват следните факти, включени в
предмета на доказване: на касата в магазин „*“ подсъдимата взела торбичка за
покупките си, при което закрила портмонето на пазарувалата преди нея
жена(св. Д.). След като сложила покупките си в торбата видяла портмонето и
също го сложила вътре в торбата- „портмонето е било под чантата ми, аз
го взех с продуктите си“. Следва да се констатира вътрешното противоречие
в обясненията. Първоначално подс. К. сочи да е взела вещта още на касата, в
момента, в който е взела чантата с продуктите си. Веднага след това сочи да
го е видяла в момента, в който е оставяла кошницата, тогава го видяла и го
прибрала в чантата с продуктите. От приложеното по делото ВД- видеозапис
от същия магазин, което е бил обект на оглед,отразен в протокол с приложен
фотоалбум, се установява кошницата за покупки да е била на земята до
подсъдимата в момента, в който тя е плащала на касата, а портмонето на
пострадалата да е било ясно видима вещ още в момента, в който Д. е
започнала отдалечаването си от касата (сн. 10 от фотоалбма). То е било ясно
забележимо до момента на поставяне на пазарската торбичка върху него (сн.
11 и сн. 12), като след прибиране на покупките в торбичката не се установяват
допълнителни усилия на подс. К. да вземе и коментираната вещ. Т.е.,
съдържанието на огледния протокол и на фотоалбума към него опровергават
твърдението й, че е видяла портмонето едва след изваждане на пълната с
продукти торба от кошницата за пазаруване, като подкрепят първоначално
заявеното- подсъдимата го е поставила в чантата си за пазаруване още докато
е била на касата. След това е излязла пред магазина и се качила в автомобила
на очакващия я на паркинга св. К.. На кредитиране подлежи и заявеното, че
след няколко дни е предала портмонето на кмета на с. *. Следва да се
възприемат обясненията й относно среща в с. * със С. Ц.. Не подлежи на
кредитиране твърдението, че тя е пътувала с тях от дома си в с. * до
магазина, пред който са извършени инкриминираните транзакции, тъй като
според кредитираните показания на св. К. Ц. е била пред магазина, не са я
превозвали. Подсъдимата не сочи някаква съпричаствост на Ц. към
разследваните събития. Не подлежи на кредитиране твърдението на
подсъдимата, че св. К. е знаел за притежаваното от нея чуждо портмоне, че
негова е била инициативата да видят какво е съдържанието му, както и
двамата заедно да са правили опити за използването на картата, тъй като в
тази част обясненията й също противоречат на показанията на св. К.. Следва
да се констатира, че подсъдимата не твърди само негово участие в
инкриминираното използване на банковата карта, а описва съвместна
деятелност, без да конкретизира кой от двамата какво действие е реализирал.
Дали са се придвижили до с. * само двамата или с тях е била и Ц. е без
съществено значение, но следва да се кредитират показанията на К.- само
7
двамата са били. Съдът възприема твърдението, че в портмонето е имало
документи за самоличност и банкови карти, за едната- и ПИН-код, че е
използвана карта, че след това и до предаването й на кмета на с. * картата е
била винаги във владение на подсъдимата, както и портмонето, тъй като са
съответни на останалите доказателства по делото. Не подлежи на възприемане
заявеното, че вменените й два опита за ползване на картата са реализирани в
с. *, като за сумата от 20 лв. тя е извършила действията, а за сумата от 50
свидетелят К.. Това противоречи не само на кредитираните показания на св.
К., описващ картата да е ползвана само в с. *, а в с.* да не са спирали изобщо,
но и на приложените по делото писмени доказателства, от които се
установява несъмнено колко неуспешни опита за теглене на пари са
извършени на първата инкриминирана дата-2 и къде- в с. *. Не е възможно и
заявеното от подсъдимата транзакциите да са били неуспешни първо поради
липса на пари в банкомата и после поради изписване за отсъствие на
наличност, тъй е като установено по делото от други доказателствени
източници, че картата е била блокирана и поради това тегленето на пари –
невъзможно. Заявеното, че полицаите, провели разпита й са били груби,
изразили са желание да я „пипнат“ поради доброто имотно състояние на
подсъдимата е недоказано, нелогично, несъотносимо към предмета на
настоящето дело. Основните факти, подкрепящи обвинението са заявени все
от лица, които не са полицейски служители.
На частично кредитиране подлежи и заявеното в допълнителния разпит
( л.37 НОХД 643/2023г.)- че е разбрала от св. К. да е търсена от
полицията.Твърдението й, че в с.* не е извършвана транзакция на средства с
инкриминираната по делото карта е споделяемо, тъй като и според
обвинителната теза, и според изводимото от писмените доказателства
транзакциите действително са били неуспешни. Не подлежи на възприемане
заявеното, че действия с банковата карта са извършвани не в с. *, а в с. *, тъй
като това противоречи на изводимото от същите доказателствени източници.
Твърденията на подсъдимата, че поради притежавани от нея луксозни имоти
е обект на завист от трети лица, които пускат неоснователни жалби срещу
нея е извън предмета на настоящето производство. Заявената грубост от
страна на полицаите, с които е контактувала по повод инкриминираната
деятелност, е нейно субективно възприятие, което не е подкрепено от
наличните по делото доказателства. Не подлежи на възприемане и
твърдението, че същите дл. лица са оказвали неправомерно въздействие върху
св. К. (Н.), с цел да „натопи“ подсъдимата, тъй като:1.такова твърдение
отсъства в показанията на този свидетел и 2. авторството на инкриминираните
действия се установява от множество доказателствени източници върху които
нито св. К., нито полицейски служители са могли да въздействат- ВД относно
видеонаблюдения, показанията на св. Д. и т.н.
На кредитиране изцяло подлежат и показанията на свид. Д.( л. 32 гръб-
33 от НОХД 643/2023г.). Същата е пострадала от процесните деяния, но не се
е възползвала от правото да се конституира като акцесорна страна в процеса.
8
Показанията й са съответни на изводимото от останалите доказателства и
подлежат на възприемане изцяло. От тях се установява, че при пазаруване в
магазин „*“на 28 или на 29 май 2022 година, пред нея на касата имало младо
момиче с дънки и тъмен пуловер. Тъй като било с гръб към лентата,
свидетелката минала пред него. Оставила покупките си на лентата и бързайки,
за да не прави опашка ги сложила бързо в торбата. Платила в брой, отместила
се и се обърнала да вземе рестото. В близост до касата забелязала, че
портмонето й го няма. Обърнала се веднага към касата, за да провери дали не
е там. Видяла, че няма нито портмонето й, нито момичето. Когато
констатирала липсата на портмонето свидетелката била на метър и половина
от касата. За да се увери, че не го е прибрала в раницата си свидетелката
направила проверка и установила, че не е и там. Обадила се, за да й блокират
картите. Извикала служител на „*“, който да прегледа камерите. След
преглеждането последният й съобщил, че портмонето е откраднато от
момичето, което е било зад нея. Свидетелката отишла в * РУ на МВР, но тъй
като бил почивен ден там я уведомили, че следва да отиде в работен и да
подаде жалба, което и сторила. Междувременно била не само без портмоне,
но и без намиращите се вътре документи за самоличност и шофьорска
книжка, нямала пари, не можела и да тегли такива. Когато след няколко дни
отишла да си вади документи за самоличност била уведомена, че портмонето
й е намерено, а значително по- късно било и върнато. Към момента на
отнемането му в него имало шофьорска книжка, син талон, лична карта, 20
лева , още 10 лева скрити, както и сантиментални за нея неща- икона и зъбче
на дъщеря й. Върнати й били всички, без 20-те лева. Дебитните карти били
издадени от * и *. Едната банкова карта не била ползвала и я държала в
портмонето заедно с ПИН- кода. Впоследствие била уведомена, че са правени
опити за теглене на суми именно чрез картата, за която в портмонето бил
наличен и ПИН-кодът.
На кредитиране в преобладаващата им част подлежат показанията на св.
К.( л. 34- л.35 НОХД№643/2023г.), като за датата на посещението в „*“ и
поведението на подс. К. след излизане от магазина следва да се възприемат
присъединените му показания от ДП. Те са депозирани темпорално по- близо
до инкриминираните събития. От тях се установява, че на инкриминираната
дата свидетелят е управлявал служебно поверен му автомобил „*“. Двамата с
подсъдимата се били упътили към вилата му в с. *, но минали през магазин
„*“ на улица „*" в *. Той останал да изчака в автомобила, а тя влязла в
магазина, където престояла около 10 минути. Потеглили в посока село *,
защото в „*“ не предлагали от цигарите, които пушели. Спрели пред голям
магазин в *. Там видели общата им позната С. Ц., която живее в с. *. Тя
разговаряла с подсъдимата докато последната опитвала да изтегли пари от
банкомат пред магазина. Свидетелят изчаквал в колата. След малко подс. К.
му казала, че банкоматът не й приема картата. Тук следва да се констатира, че
свидетелят възпроизвежда споделено му от подсъдимата. Той не е бил до
банкомата и не би могъл да възприеме подробно действията й, респ.-
9
възможността картата да се постави в банкомата. От писмените доказателства
по делото, които са обективен източник на доказателства се установява, че
транзакциите са били неуспешни- теглене на суми не е реализирано, но
самите действия по поставяне на картата и опита да се получат пари чрез
използването й са отразени в коментираните писмени доказателства. Тяхното
съдържание установява поставянето на картата в банкомата, действията по
теглене на пари, неуспеха на последните поради блокирането на картата от
лицето, за което е издадена. Ето защо не подлежи на възприемане и
заявеното, че свидетелят също опитал да я постави, но не била приета от
устройството, а при поставяне на съответното място не влизала цялата „все
едно е запушен банкоматът“. Съдът кредитира заявеното от свидетеля, че е
мислел да се касае за карта на подсъдимата- „С. ми даде картата си.
Картата не помня на коя банка беше. Носеше си я в ръка картата, като ми
я подаде“. Не пробвали теглене с друга карта, а потеглили вилата му в с.*.
Цял ден стояли там, при което подсъдимата не е излизала някъде сама. На
другия ден се прибрали, оставил я в центъра на село * и си тръгнал. След
около 10-12 дни му се обадили от полицията и го попитали коя жена е чакал
на паркинга пред „*“. Отишъл в районното и писал обяснения. Докато отивал
се обадил по телефона на подсъдимата и я попитал „дали е вярно това за
картата“, а тя му отговорила, че е вярно и че е предала на кмета на село *
самото портмоне. В частта относно споделеното му от полицейските
служители как са стигнали до него, какво са установили за действията на
подсъдимата показанията на свидетеля имат производен характер и не
подлежат на възприемане. Не подлежи на кредитиране заявеното от същия
свидетел в допълнителния разпит(л. 37 гръб НОХД №643/23г.), че при
разпита му в полицията полицаите били „супер груби“, не се интересували от
него и *, а твърдели, че подсъдимата има „някакви много стари работи“ и
„искаха Т.“. Като се има предвид близкото му приятелство с подсъдимата е
очевидно желанието му да подкрепи защитната й теза, част от която е, че е
налице недобросъвестност на полицейските органи.
На кредитиране изцяло подлежат и показанията на св. К. Д.-
изпълняващ длъжност „Банкова сигурност“ в „*“(л.49 гръб-л.52
НОХД№643/2023г.). Отправените пред настоящия съд оплаквания, че този
свидетел дава експертно становище са неоснователни. При направените от
защитника оплаквания за неясни му начини на отразяване на блокиране на
карта и опити да бъде използвана, съдът е намерил за необходимо да бъде
разпитано лицето, дало писмена информация за тези обстоятелства чрез
надлежно съставени документи, имащи характер на писмени доказателства.
По разбираем за страните и съда начин свидетелят е обяснил, че е възможно
блокиране на карта в два варианта – временно и перманентно. Временното
блокиране на картата се извършва или лично от клиента през каналите за
електронно банкиране, до които той има достъп, в „*“ това са „*“ и „*“, или
от банката. Временното блокиране на картата позволява при опит за
транзакция на банкомат картата да бъде върната от банкомата обратно, но
10
транзакцията следва да бъде отхвърлена( както е в настоящия казус). Когато
картата е блокирана постоянно, което се извършва само от банката, въз
основа на подаден сигнал, при опит за теглене от банкомат транзакцията се
отхвърля, но картата се задържа от банкомата. Всеки опит за транзакция се
отразява софтуерно и софтуерът съдържа информация, че транзакцията или
опитът за транзакция е извършен на банкомат със съответната идентификация
и географски адрес- град или село и улица с номер, ако е на банкомат на
банката, издател на картата. Ако банкоматът не е на банката-издател, ще се
посочи, че е банкомат на друга банка и коя е тя. Използваната банкова
карта(за инкриминираните действия) е била блокирана на 28.05.2022 година в
17:38 часа от клиента през интернет банкиране, а не от служител на банката.
В софтуера не фигурира запис да е блокирана от банката. От 19.06.2023
година е налично искане от клиентката Б. Д. за преиздаване на картата с
основание „загубена“. Последвало е перманентно блокиране на тази пластика.
Свидетелят е категоричен, че при няколко неуспешни опита за
транзакции от картата, не би трябвало банкоматът да откаже приемане на
картата. Апаратът би трябвало да изпълни процедура по проверка и при
констатация, че картата няколко пъти е използвана (например с грешен пин
или недостатъчна наличност). И в тези случаи би трябвало да я приеме, за да
може да прочете какво пише и да реагира по съответния начин, който му е
зададен като опция. Невлизането на картата в карточетящото устройство би
могло да е причинено основно от механични проблеми по банкомата или
други технически повреди в него.
На кредитиране изцяло подлежат показанията на св. Д. Т.(л. 57 гръб- 58
НОХД№643/2023г.). Той е незаинтересован от изхода на делото, а
показанията му се подкрепят от писмените доказателства по делото и
обясненията на подсъдимата. От тях се установява, че в кметството на село *
при него като кмет (на неконкретизирана от свидетеля дата) отишла
подсъдимата, съобщила му, че преди 2-3 дни между щандовете в магазин „*“
е намерила портмоне с документи за самоличност, кредитна карта и др. и му
ги предала. На зададения й въпрос защо не ги е оставила на касата или на
охраната отговорила, че е предпочела да ги занесе в кметството на с. *. В
портмонето имало 10-15 лева книжни пари и лична карта. Свидетелят се
обадил в РУ – *, за да бъде издирена притежателката и вещите да й бъдат
върнати. Свързал се с нея и разбрал, че вече е подала жалба в РУ – *. Пред
посетилите го служители от МВР – * дал обяснения за споделеното му от
подсъдимата. От тях разбрал също, че това не отговаря на истината. С
протокол за доброволно предаване от 07.06.2022г. свидетелят предал
доброволно на полицейския служител З. портмонето и намиращите се в него
вещи, при което били описани всички предадени му от подсъдимата вещи
(неномериран лист преди л. 26 от ДП). На кредитиране подлежат и
присъединените му по реда на чл. 281, ал. 5 във връзка с ал. 1, т. 1 от НПК
показания от ДП, които са депозирани времево по- близо до
възпроизвежданите събития, поради което за обстоятелството, че
11
подсъдимата му е предала вещите в деня преди съставянето на протокола, а в
портмонето е имало 10 лв., лични документи и кредитни карти следва да
бъдат възприети последните.
Правилно окръжният съд е намерил, че следва да бъдат кредитирани
приложените по делото писмени доказателства, както и веществените такива.
От приложените като писмени доказателства справки от „*“ АД, която е
банката- издател на платежния инструмент, с който са реализирани
неуспешните транзакции (л. 23 и л. 63 от ДП), се установяват трите
инкриминирани по делото използвания на банковата карта с № *, издадена на
името на Б. Д.. На 28.05.2022г. на един и същ терминал, находящ се в с. *, ул.
„*“ №74 картата е била използвана двукратно, извършени са 2 неуспешни
транзакции, а на 31.05.2022г. в гр. * – още една. И в трите случая е използвана
картата- “чип“, както и „ПИН“ за същата, но транзакцията е била неуспешна,
тъй като картата е била блокирана по времето, в което е използвана от
подсъдимата.
Информация относно действията на подс. К. по отнемането на
портмонето е налична в приложеното по делото ВД- магнитен носител,
съдържащ запис от охранителни камери в магазина „*“. Същият е бил обект
на оглед и съставения за това надлежен протокол (л. 42 от ДП) съдържа
подлежаща на кредитиране информация, която дискредитира обясненията на
подс. К. за неволно взимане на портмонето на пострадалата свидетелка.
ІV. Неоснователни са и възраженията за неправилно приложение на
материалния закон.
Следва да се констатира изключителната пестеливост на мотивите на
първостепенния съд и в тази част.
1. За първото престъпление, за което подс. К. е предадена на съд- по чл.
194, ал. 1 от НК.
При установената по делото фактология е несъмнено, че подс. К. на
28.05.2022 година в град * е отнела чужди движими вещи – кожен портфейл
на стойност 20,00 лева, ведно със съдържащите се в него вещи, вкл. пари в
размер на 34,00 лева, всички вещи на обща стойност от 54,00 лева, от
владението на Б. В. Д., без нейното съгласие с намерението противозаконно
да ги присвои.
Тя е отнела упоменатите вещи от владението на собственика им. В този
момент св. Д. е била в близост до портмонето си, то е било в зрителната зона
и на касиерката в магазина. Обвинителната теза, че подс. К. съзнателно
първоначално е покрила портмонето с найлоновата торбичка за пазаруване, а
след това го е и взела, водена от желанието да го присвои, е доказана.
Отправените и пред първостепенния, и пред настоящия съд възражения,
че следва да намери приложение чл. 207 от НК, са неоснователни. Предмет на
соченото престъпление могат да бъдат само онези движими вещи, спрямо
12
които: 1. не се упражнява фактическа власт от никого (ал. 1) или 2. са
попаднали у дееца случайно или по погрешка(ал.2). По делото е несъмнено
установено, че: 1. портмонето е било невидимо за св. Д., тъй като подс. К. е
поставила съзнателно върху него найлоновата торбичка, в която след това е
поставила собствените си покупки и самото портмоне; 2. св. Д. е била в
непосредствена близост до портмонето си в този момент; 3. след
пренебрежимо малко време и на пренебрежимо малко отстояние ( около
метър и половина) собственичката е установила липсата на вещта и се е
върнала на касата, за да я потърси; 4. в този момент портмонето е било вече
взето от подсъдимата, поставено в торбата с покупките й и изнесено от
магазина. Отделно от това, според съдържанието на протокола за оглед на
ВД, подс. К. е взела с дясната си ръка торбичката с покупките, а лявата си
ръка е поставила под нея при вземането, на мястото, където е било
портмонето. Тя е заплатила личните си покупки с пари, извадени от джоба на
горната й дреха. Т.е., наличните по делото доказателства сочат целенасочени
последователни действия на подсъдимата К. да скрие портмонето, веднага
след това да го вземе и да се отдалечи, което изключва третирането му като
оставена без надзор вещ или такава, която е взета неволно.
Правилно първостепенният съд е намерил, че действията на
подсъдимата са били насочени към съзнателно отнемане на портмонето и
намиращото се в него съдържание от владението на собственика, без
съгласието му. Тя е прекъснала владението му върху всички вещи
(включително и тези без стойност, оставащи извън предметния обхват на
престъплението) и е установила своя фактическа власт.
За посоченото престъпление не се изисква специална правосубектност.
Въздействайки пряко върху предмета на посегателството- движимите вещи с
имуществено изражение, които преди деянието са се намирали във
фактическата власт на собственика им- св. Д., подсъдимата К. е установила
свое владение, без знанието и съгласието на Д.. Прекъсването на
фактическата власт и установяване на своя такава от страна на подсъдимата
са осъществени едновременно. Престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК е
доказано по несъмнен начин.
Действията на подсъдимата не могат да се съотнесат към чл. 194, ал. 3
от НК, в каквато насока са наведени искания от защитника. Не е налице „
13
маловажен случай“ при несъмнено установената по делото ниска стойност на
отнетите вещи. Размерът на засегнатото имущество не е единственият
критерий, от който следва да се изхожда, за да се определи дали случаят е
маловажен. Значими за преценката дали деянието е маловажен случай са
фактическите данни на конкретния казус, отнасящи се до начина на
извършване на престъплението, вида и стойността на предмета му, на
вредните му последици, данните за личността на дееца и всички други
обстоятелства, релевантни за степента на обществена опасност и морална
укоримост на извършеното. По делото се установява кражбата да е извършена
хладнокръвно, на обществено място- в магазин, в момент, в който
собственикът на вещите е бил в непосредствена близост, в каквато е бил и
касиерът. Подсъдимата не е имала формирана представа какво точно е
съдържанието на парите в портмонето, но е имала ясно съзнание, че отнема
всички намиращи се там. Не може да се направи извод, че конкретното
деяние представлява "маловажен случай" по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, тъй
като степента на обществената му опасност не е по-ниска в сравнение с
обикновените случаи на престъпленията от същия вид.
Правилно окръжният съд е приел, че следва да намери приложение
привилегированият състав на чл. 197, ал.1, т. 1 от НК. По делото са налице
доказателства, че още в хода на досъдебното производство подсъдимата по
своя инициатива е възстановила част от отнетите от пострадалата вещи. До
приключване на съдебното следствие пред първостепенния съд е
възстановила изцяло и отнетата парична сума. Изпълнено е изискването това
да е извършено доброволно, в случая лично от извършителя, преди
приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд.
Подс. К. е действала при пряк умисъл- съзнавала е, че отнема от
владението на другиго чужда движима вещ и установява върху нея своя
фактическа власт, както и това, че действа без съгласието на държателя на
вещта.
2. За престъплението по по чл. 249, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.
По делото е несъмнено установено, че в периода от 28.05.2022 година
до 31.05.2022 година в село *, област * и в град *, в условията на
продължавано престъпление подс. К. е използвала платежен инструмент –
банкова дебитна карта № *, издадена от „*“ АД, и данни от платежен
инструмент – ПИН код за същата банкова дебитна карта, като извършила три
транзакции:
14
-на 28.05.2022 година в село *, област *, на АТМ устройство № *,
обслужвано от „*“ АД е извършила две неуспешни транзакции за изтегляне
на парични средства – за сумата от 20,00 лева и за сумата от 50,00 лева;
-на 31.05.2022 година в град * от АТМ устройство № *, обслужвано от
„*“ АД, извършила неуспешна транзакция за изтегляне на парични средства –
за сумата от 50,00 лева, без съгласието на титуляря Б. В. Д., като деянието не
съставлява по-тежко престъпление.
И за това престъпление не се изисква специална правосубектност. По
делото е несъмнено установено, че след извършената от нея кражба подс. С.
К. е получила достъп до банкова карта с титуляр св. Д. и ПИН- кода на
същата и я използвала по предназначение, като трикратно е направила опит да
изтегли на съответното АТМ устройство- банкомат суми от сметката на Д..
Макар действията й да не са дали очаквания резултат, то от обективна страна
представляват използване на платежен инструмент, какъвто несъмнено е
дебитната карта по смисъла на чл. 93, т. 24 от НК и §1, т. 30 от ДР на Закона
за платежните услуги и платежните системи. Процесната карта е била
издадена по предвидения за това ред от банката издател „*“АД в полза на
титуляря на сметката. Начинът на установяване на достъпа на подс. К. до
картата не оставя съмнение, че това е станало без съгласието на св. Д., от
което следва и липсата на съгласие от нейна страна за ползването й.
Без значение за съставомерността на деянието е, че реално не е била
изтеглена парична сума и не е причинена имуществена вреда, доколкото
последната не е елемент от обективните признаци на престъплението по чл.
249, ал.1 от НК, което е формално. С факта на опериране с чуждата карта
деянието е довършено.
Обективираната от подс. К. деятелност се е изразила в трикратно
използване на дебитната карта с цел изтегляне от дебитната сметка на
свидетелката Д. на парични суми. Налице са три отделни деяния,
осъществяващи инкриминирания престъпен състав – на три пъти подс. К. е
използвала чуждия платежен инструмент и данни от него. В разглеждания
случай с поведението си подсъдимата е реализирала всички обективни
елементи от състава на престъплението по чл. 249, ал. 1 от НК: оперирала е с
дебитната карта на пострадалата, поставяйки я трикратно в специално
създадено за употребата й устройство, въвела е желана за изтегляне сума,
както и ПИН-код. Използването на платежния инструмент е станало без
съгласието на титуляря.
Съзнанието й за липса на съгласие от страна на титуляря му и целта да
бъде постигнат противоправния резултат е манифестиран и при трите деяния.
Субективното й отношение към тях показва връзката между тези деяния от
субективна страна. Тази субективна връзка, наред с обективната
характеристика на отделните деяния във фактическата им връзка във времето
и по отношение на обстановката, характеризира извършеното като
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК.
15
Извършеното от подс. К. не представлява по-тежко престъпление,
поради което правилно е прието, че отговорността й следва да бъде
ангажирана за вмененото й такова.
От субективна страна тя е действала при форма на вина пряк умисъл -
съзнавала е общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е
общественоопасните последици и пряко е целяла настъпването им.
Наведените възражения от защитника, че е налице опит за извършване
на обсъжданото престъпление, са неоснователни.
Обвинителната теза е за реализирано използване на чужд за
подсъдимата платежен инструмент, с последващи три неуспешни транзакции.
Това не формира извод, че изпълнителното деяние на престъплението по чл.
249, ал.1 от НК е останало недовършено.
Съдебната практика е единна във виждането си, че използването на
платежен инструмент може да се изрази във всяка употреба на платежния
документ без съгласието на титуляря. За съставомерността на деянието не е от
значение дали в резултат на ползването деецът е получил някакви средства.
Т.е, с поставянето на дебитната карта в съответното устройство във всеки
един от описаните 3 случая изпълнителният състав на престъплението е бил
довършен. Отсъствието на настъпила от деянието имуществена вреда е
несъставомерно и не обосновава извод за недовършеност на престъплението,
в каквато насока е отправеното възражение.
Неоснователно е и възражението, че съдът не е взел предвид приноса и
на св. К.. На първо място следва да се отбележи, че според кредитираните му
показания той не е знаел, че използваната от подсъдимата карта принадлежи
на различно от нея лице. Не подлежат на кредитиране и твърденията му, че
той самият е направил неуспешен опит да постави картата в банкомата,
каквито са били и опитите на подсъдимата, тъй като последното твърдение е
оборено от писмените доказателства по делото, а двете в съвкупност са
насочени към подпомагане на защитната теза на подс. К.. Дори и хипотетично
да се приеме негово знание, че платежният инструмент е чужд за
подсъдимата и че свидетелят също се е опитвал да го постави в банкомата(за
което настоящият съд не намира основание), то действията на св. К. биха
имали допълнително укорителен ефект спрямо извършеното от подсъдимата,
но не могат да формират извод за снизходителното й третиране чрез по-
благоприятна квалификация на извършеното или при определяне на
наказанието й за това престъпление.
V. По вида и размера на наказанията:
1.За престъплението по чл. 197, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК се
предвижда наказание до пет години лишаване от свобода, при което по
правилата на чл. 39, ал. 1 от НК минимумът е три месеца. Наложеното
наказание от шест месеца лишаване от свобода е решително ориентирано
към минимално предвиденото и не е несправедливо.
16
Правилно от окръжния съд са възприети като смекчаващи
отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подс. К. и ниската
стойност на отнетото имущество. И двете са с невисок положителен
потенциал. При отчитането им следва да се има предвид, че спазването на
закона е дълг на всеки гражданин, от изпълнението му следва необременено
съдебно минало. Макар стойността на отнетото имущество несъмнено да е
невисока, то подс. К. е отнела цялото портмоне на пострадалата Д., лишила я
е от достъп до целия й финансов ресурс- и фактически държания, и този,
спрямо който е имала отдалечен достъп чрез притежаваните от нея дебитни
карти. Останала и без пари, и без дебитни карти, и без документи за
самоличност, пострадалата е изпитвала значителни затруднения в
последващите дни и това се установява от кредитираните й показания.
Неправилно като такова обстоятелство е ценена липсата на лоши
характеристични данни. Наличието на такива несъмнено би очертавало в
негативен аспект конкретната личност. Отсъствието им обаче няма
самостоятелен положителен потенциал, доколкото спазването на добрите
нрави е дълг на всеки гражданин.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство правилно е възприето
реализирането на престъплението на публично място, пред множество хора, в
присъствието на самата пострадала- все фактори, които в съвкупност сочат
дързост на извършителя, надхвърляща обичайните за този вид престъпления.
Неотчетено от първостепенния съд, но несъмнено налично такова е и
реализирането в кратък период от време на две престъпления от общ
характер, засягащи различни правно-охранени обществени отношения.
Настоящият съд приема, че наложеното наказание не е несправедливо.
Не са налице материално-правните предпоставки за приложението на
чл. 218б от НК, тъй като не е налице правна квалификация на извършеното по
чл. 194, ал. 3 от НК, за което бяха изложени съображения по- горе. Не са
налице и основания за освобождаване на дееца от наказателна отговорност и
ангажиране на административно-наказателната такава по реда на чл. 78а от
НК.
2.За престъплението по чл. 249, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК
наложеното наказание е в най- ниския предвиден размер- две години
лишаване от свобода, при санкционна рамка от две до осем години лишаване
от свобода.
Неясни са съжденията на окръжния съд, че определеният от
17
законодателя минимален размер „е висок“. Следва да се отбележи, че по
силата на чл. 54, ал. 1 от НК съдът определя наказанието в пределите,
предвидени от закона за извършеното престъпление, като му е вменено
задължение да вземе предвид степента на обществената опасност на деянието
и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства. Преценката относно вида и параметрите на
наказанието за всяко деяние, възведено в НК като престъпление, е
предоставена единствено на законодателя и е недопустимо тя да се обсъжда
от правоприлагащия орган.
И за това престъпление като смекчаващи отговорността обстоятелства
са възприети чистото съдебно минало и липсата на лоши характеристични
данни, като са относими съображенията на настоящия съд, изложени и за
предходното престъпление. Отегчаващи такива са: извършването на
престъплението при усложнената престъпна форма на продължавано
престъпление- с три самостоятелни деяния. Неотчетено и тук е извършването
в много кратък период от време на две престъпления от общ характер,
неправомерно увреждащи различни обществени отношения. Окръжният съд е
бил достатъчно снизходителен при определяне на най- ниското по размер
наказание и то не е несправедливо.
И за двете престъпления отсъстват предпоставките за приложение на
чл. 55 от НК- не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността на
дееца обстоятелства, нито изключителност на някое от тях.
В съответствие с изискването на чл. 23, ал. 1 от НК, тъй като и двете
престъпления са били извършени преди деецът да е осъждан с влязла в сила
присъда за което и да е от тях, окръжният съд е наложил по-тежкото от
коментираните по- горе наказания- две години лишаване от свобода.
Отсъстват мотиви относно приложението на чл. 24 от НК. Срещу
неприлагането на коментирания институт прокурорът не е депозирал протест.
Според настоящия съд в така определения размер общото най-тежко
наказание е годно да постигне целите, които преследва.
Несъмнено са налице формалните изисквания на чл. 66, ал. 1 от НК-
отсъствие на предходно наложено наказание лишаване от свобода и
определено по настоящето дело такова под три години. Налице е и
специалното условие- данните за личността на подсъдимата формират
18
положителен извод, че целите на наказанието ще бъдат постигнати и без
въдворяването й в пенитенциарно заведение. Условното осъждане притежава
специфичен предупредителен момент- запазва възможността за привеждане в
изпълнение на наказанието, в случай че деецът извърши ново престъпление.
Това оказва върху него съществено положително мотивационно въздействие.
Окръжният съд е отложил изпълнението на наказанието от две години
лишаване от свобода, като е определил минималния изпитателен срок от три
години.
Правилно е прието, че причините за извършване на престъпленията са
ниско самосъзнание и незачитане на установения правов ред от страна на
подсъдимата.Към тях следва да се добави и стремеж за материално
облагодетелстване по престъпен начин.
Разпореждането с приложените по делото веществени доказателства е
законосъобразно.
С оглед на постановената осъдителна присъда императивът на чл. 189,
ал. 3 от НПК е спазен. В тежест на подсъдимата С. К. са възложени
направените по делото разноски, като е осъдена да ги заплати в полза на
органа, който ги е направил- по сметка на Областна дирекция на МВР - *
сумата от 87,00 лева за изготвена на досъдебното производство стоково
оценъчна експертиза и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Окръжен съд - Пловдив – сумата от 40,00 лева за явяване на експерта в
съдебно заседание.
Воден от горното и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 от НПК,
Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 83/13.11.2023 г. на Окръжен съд-
Пловдив, постановена по НОХД № 643/2023 г. по описа на същия съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред ВКС в 15-дневен
срок от съобщението до страните за неговото изготвяне.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
19
2._______________________
20