Р Е Ш Е Н И Е
№ ………/12.12.2019г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 452/2019 год. по описа на АдмС -
Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145, ал.1 от АПК, вр.
чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на Б.Н.К. ***, с ЕГН **********, срещу
ЗППАМ № 19-0819-001071/29.05.2019г., издадена от полицейски инспектор от сектор
“ПП” при ОД на МВР – Варна, упълномощен със заповед № 365з-2747/20.07.2017г. на
директора на ОД на МВР – Варна, с която на основание чл.171, т.1, б. “б” от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В жалбата се излагат
доводи, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна, тъй като при издаването
й са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния
закон. Твърди се, че изложените в нея обстоятелства не отговарят на
действителната фактическа обстановка. Счита се, че АУАН, въз основа на който е
издадена заповедта, е незаконосъобразен, тъй като не отговаря на изискванията
по чл.42, т.3 и т.4 от ЗАНН. Сочи се, че не е ясно мястото на извършване на
нарушението, тъй като посочената в АУАН улица не съществува по плана на
гр.Варна. Твърди се, че е налице несъответствие между фактическите констатации
в АУАН и в заповедта, тъй като в АУАН е посочено, че автомобилът при наличие на
пътен знак В-27 престоява и затруднява останалите участници в движението, а в
заповедта, че водачът управлява собствения си лек автомобил. Сочи се също, че е
налице допуснато съществено нарушение, тъй като в АУАН техническото средство за
установяване на употребата на алкохол не е надлежно индивидуализирано (не е
посочен номер на Дрегер Алкотест 7510), а в заповедта за прилагане на ПАМ е
индивидуализирано и посредством своя номер – Дрегер Алкотест 7510 с рег. № ARBB-0054. Счита се, че следва да е налице пълно единство между словесното
описание на извършеното нарушение в АУАН и в заповедта за прилагане на ПАМ, поради
което неизпълнението на това изискване съставлява съществено процесуално
нарушение, накърняващо правото на защита на жалбоподателя. По изложените
съображения се иска отмяна на заповедта.
По делото е представена писмена защита, в която се
преповтарят доводите от жалбата, като се прави и искане за присъждане на
сторените разноски по делото, в т.ч. и адвокатско възнаграждение.
Ответникът по жалбата – полицейски инспектор в сектор
“ПП” при ОД на МВР – Варна, не изразява становище по нея.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, адресат
на оспорената заповед, поради което е процесуално допустима, но разгледана по
същество, е неоснователна по следните съображения :
Предмет на оспорване в настоящото производство е ЗППАМ № 19-0819-001071/29.05.2019г.,
издадена от полицейски инспектор от сектор “ПП” при ОД на МВР – Варна,
упълномощен със заповед № 365з-2747/20.07.2017г. на директора на ОД на МВР –
Варна, с която на основание чл.171, т.1, б. “б” от ЗДвП на жалбоподателя Б.Н.К.
е наложена принудителна административна мярка –
временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца.
Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че срещу
жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за
това, че на 29.05.2019г., около 01:40 часа, в гр.Варна, по ул. “Капитан Райчо”,
в посока ул. “Доброволци” до дом № 4, управлява собствения си лек автомобил
Шевролет Авео с рег. № ТХ 8889КХ, като отказва да му бъде извършена проверка с
техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с № ARBB – 0054 за установяване употреба на алкохол. Издаден е талон за медицинско
изследване на водача, който е отказал да го получи. При предявяването и връчването
на акта жалбоподателят е написал възражения на ръка, които са абсолютно
нечетливи и неразбираеми.
От представеното по делото удостоверение от кмета на
район “Одесос” при община Варна се
установява, че на територията на кметство район “Одесос” съществува улица с
наименование по НБД “Капитан Райчо”, която е разположена между ул. “Доктор
Пискюлиев (Централен кооперативен пазар) и новопостроения булевард “Васил
Левски”. От приложената към удостоверението извадка от кадастралната карта на
град Варна е видно, че пълното наименование на улицата е “Капитан Райчо Николов”.
Съгласно приложената към административната преписка заповед
№ 365з-2747/20.07.2017г. на директора на ОД на МВР – Варна е видно, че полицейските
инспектори в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна са оправомощени да
прилагат принудителни административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4,
т.5, б.”а” и т.6 от ЗДвП за цялата
територия, обслужвана от ОД на МВР – Варна.
При тези фактически обстоятелства се налагат следните
правни изводи:
Обжалваната заповед е издадена от материално и
териториално компетентно длъжностно лице, в кръга на предоставените му
правомощия, в установената от закона форма и съдържание. В заповедта е цитирана
приложимата законова разпоредба, регламентираща условията за налагане на ПАМ -
чл.171, т.1, б. “б” от ЗДвП (редакция - ДВ, бр.77/2017г.). Изложени са и фактическите
основания, които са мотивирали административния орган да я издаде, включително
чрез препращане към съставения срещу водача АУАН, който е неразделна част от
административната преписка. Съгласно съдебната практика мотивите могат да предхождат
издаването на акта и да се съдържат в друг подготвителен документ, съставен с
оглед на предстоящото издаване на административния акт. Описаните в АУАН
фактически обстоятелства съставляват едновременно и фактически обстоятелства за
налагане на принудителната административна мярка, поради което не са налице съществени
нарушения на изискванията за мотивираност на акта по смисъла на чл.59, ал.2,
т.4 от АПК, във вр. чл.172, ал.1 от ЗДвП.
В производството по издаване на оспорената заповед не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила или
нарушение на материалноправните разпоредби и целта на закона.
Текстът на чл.171 от ЗДвП в приложимата му редакция предвижда
за осигуряване на безопасността на движението и за преустановяване на
административните нарушения да се прилагат принудителни административни мерки, една
от които е временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач,
който отказва да бъде проверен с техническо средство до решаване на въпроса за
отговорността му, но не повече за 18 месеца - б.”б” на чл.171, т.1 от ЗДвП. Следователно
необходимите материалноправни предпоставки за прилагане на мярката по този
текст е лицето да е водач на МПС и при проверка да е отказало да бъде тествано
с техническо средство за употреба на алкохол, което в случая безспорно е налице.
От съдържанието на АУАН е видно, че на инкриминираните дата, час и място К. е
управлявал автомобила си, като при извършената проверка от полицейските органи е
отказал да бъде проверен с техническо средство за употреба на алкохол, респ. е
отказал да получи талон за медицинско изследване. АУАН е редовно съставен по
предвидения за това ред и отговаря на изискванията за форма и съдържание по
чл.42 от ЗАНН, поради което се ползва с презумптивна доказателствена сила по смисъла
на чл.189, ал.2 от ЗДвП. Следователно в тежест на жалбоподателя е било да опровергае
отразените в АУАН фактически обстоятелства, което той не е сторил. С оглед на
това презумпцията за истинност на акта не е оборена с годни доказателствена
средства, поради което правилно и законосъобразно административният орган е
приел, че удостоверените с него факти и обстоятелства отговарят на действителното
положение.
Констатираното с акта нарушение е основание за прилагане на
мярката при условията на обвързана компетентност, поради което началникът на
сектор “ПП” при ОД на МВР – Добрич не е имал право на преценка дали да издаде обжалваната
заповед или не. Това следва и от естеството на принудителните мерки, чиято
основна и непосредствена задача е да пресекат продължаването и довършването на
конкретното закононарушение и да предотвратят извършването на
друго с възможни по-сериозни последици. Преценката
кога и какви мерки да бъдат наложени е направена от самия законодател, който е
приел, че се касае за особено тежки нарушения с висока обществена опасност на
деянието и дееца, които неминуемо застрашават безопасността на движението по
пътищата, поради което изискват прилагането на по-строги мерки на държавна
принуда.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е
ясно къде точно е извършено нарушението, тъй като в обстоятелствената част на
АУАН и заповедта е изписана несъществуваща улица “Капитан Райчо”. Напротив, от
събраните по делото доказателства се установява, че има такава улица в град
Варна и тя е разположена между ул. “Д-р Пискюлиев” и бул. “Васил Левски” на
район „Одесос“. Действително нейното пълно наименование е “Капитан Райчо
Николов”, но неточното й изписване в АУАН и заповедта не е такъв недостатък,
който да ги опорочава до степен на незаконосъобразност. И в двата акта подробно и детайлно са описани
намиращите се в съседство улици и обекти, както и посоката на движение на
автомобила, поради което не е налице неяснота, която да възпрепятства индивидуализацията
на мястото на извършване на нарушението.
Не може да се сподели становището в жалбата, че не е
установено по надлежен ред управление на МПС, тъй като в АУАН и в заповедта за
прилагане на ПАМ е налице несъответствие по отношение на това дали
жалбоподателят е управлявал автомобила си или автомобилът е престоявал. Няма
спор, че в АУАН е изписано, че жалбоподателят управлява МПС, като при наличие
на пътен знак В-27 престоява и затруднява останалите участници в движението, а
в заповедта само че управлява МПС, но и в двата случая става дума за управление
на МПС, защото престоят на автомобила по чл.93 и сл. от ЗДвП е част от
дейността по неговото управление и не изключва наличието на извършено
административно нарушение.
Без правно значение е и обстоятелството, че в АУАН са
посочени само моделът и марката на техническото средство за установяване на
употребата на алкохол (Дрегер Алкотест 7510), а в заповедта и неговия фабричен
номер (№ ARBB – 0054), защото това е несъществено допълнение, което прецизира
индивидуализацията на уреда. Изпълнителното деяние се състои в отказ на водача
да му бъде извършена проверка за употребата на алкохол, поради което видът на техническото
средство не е част от съставомерните признаци на нарушението и незначителните различия
в неговото описание не съставляват съществено процесуално нарушение, обуславящо
отмяна на заповедта.
При безспорността на основния правнорелевантен факт – отказ
на водач на МПС да бъде проверен с техническо средство, правилно и законосъобразно
административният орган е упражнил публичното си субективно право да наложи
принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. “б” от ЗДвП. Действително
в заповедта не е посочен конкретен срок на действие на ПАМ, но това не е
съществено закононарушение. Предвидената в
чл.171, т.1, б. “б” от ЗДвП ПАМ се прилага под прекратително условие – “до
решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18
месеца”. При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или
наказателната отговорност на водача или след изтичане на нормативноопределения
срок ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед настъпването на прекратителното условие, с което е обвързано действието й.
Административната принуда е държавновластническа принуда,
която се реализира като крайно средство за обезпечаване изпълнението на
правните норми, които техният адресат не желае да изпълни доброволно.
Приложената ПАМ има превантивен и преустановителен характер – да прекрати
извършването на нарушението и да предотврати настъпването на вредни последици
от него, както и извършването на други правонарушения от страна на водача. С временното
отнемане на СУПМС е изпълнена и непосредствената цел на закона да се преустанови
управлението на автомобил от водач, който отказва да бъде тестван за алкохол, и
да се гарантира живота и здравето на участниците в движението.
С оглед на изложеното
съдът намира, че обжалваната заповед е правилна и законосъобразна и не са налице
основания за отмяната й по смисъла на чл.146 от АПК, поради което жалбата срещу
нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед на изхода на делото на жалбоподателя не
се следват разноски, още повече че искането за присъждането им е направено след
приключване на устните състезания, в представена в срока за произнасяне писмена
защита, което е недопустимо по аргумент от чл.6 и чл.80-81 от ГПК, във вр.
чл.144 от АПК.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административният
съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Н.К. ***, с ЕГН **********, срещу ЗППАМ
№ 19-0819-001071/29.05.2019г., издадена от полицейски инспектор от сектор “ПП”
при ОД на МВР – Варна, упълномощена със заповед № 365з-2747/20.07.2017г. на
директора на ОД на МВР – Варна, с която на основание чл.171, т.1, б. “б” от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Административен съдия: