Решение по дело №684/2020 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

10.08.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

13.07.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Здравка Запрянова

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Марияна Суркова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АХН

дело номер

684

по описа за

2020

година.

 

Обжалвано е Наказателно постановление № 20- 1947- 000213/ 04.05.2020г. издадено от Началник РУ- Кърджали при ОДМВР- Кърджали, с което са наложени наказания, както следва: по т.1- глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, по т.2- глоба в размер на 50лв. на основание чл.183 ал.4 т.5 пр.1 от ЗДвП, и по т.3- глоба в размер на 50лв. на основание чл.179 ал.6 т.1 от ЗДвП, на М.И.П. от гр.Карлово с ЕГН ********** за извършени нарушения на 24.04.2020г. около 17.00часа в гр.Кърджали на бул.България съответно на чл.103 от ЗДвП, чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП и на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят П., който обжалва наказателното постановление като го счита за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че фактическата обстановка описана в акта не била вярна, а и нямал вина за случилото се. Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление, алтернативно настоява за изменението на наложените наказания в минимално предвидения от закона размер. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован за съдебно заседание не се явява, но се представлява от адвокат, който поддържа жалбата. В ход по същество моли съда да отмени наказателното постановления  и да му се присъдят разноските в производството. Пледира, че служителят на МВР е бил без униформа и факта, че е спрял с ръка прави сигнала му незаконосъобразен съгласно ЗДвП, а и не обосновава вина от страна на жалбоподателя.

Административно наказващият орган редовно призован не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител е постъпила молба, с която моли съда да потвърди наказателното постановление и претендира юрисконсултско възнаграждение, както и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено  следното от фактическа страна: С  Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на Р.България заради усложняваща се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната, било обявено извънредно положение, което било в сила и към датата 24.04.2020г. По този повод на входовете и изходите на областните градове били въведени КПП- та, където имало служители на МВР, които проверявали всички превозни средства преминаващи от там. Поради това на 24.04.2020г. от 07.00ч. до 19.00ч. свидетелите Ю.В. и Ю.Т. се намирали на временно изграден КПП на бул.България в гр.Кърджали до ОЦК, където спирали преминаващите автомобили и в двете посоки. Така този ден около 17.00ч. свидетелят Ю.Т., който работи като разследващ полицай в отдел „Разследване“ при РУ- Кърджали, и по това време се намирал на пътното платно в посока за влизане в гр.Кърджали, видял че в същото това платно се движи товарен автомобил марка „Мерцедес“ с регистрационен номер СВ4170КН. Подал на последния знак за спиране с ръка, но водачът на цитираното превозно средство не спрял, а продължил движението си към града. Виждайки това свидетелят Ю.В., работещ като полицейски инспектор в РУ- Кърджали, се качил на патрулния автомобил, включил специализираната сигнализация състояща се от светлинен и звуков сигнал, и последвал товарния автомобил. Успял да го настигне и да го принуди да спре едва на кръстовището в близост до Пътно управление в гр.Кърджали. Там извършил проверка на водача, при която установил, че това бил жалбоподателят М.П., който отказвал да си предаде документите. Поради това свидетелят Ю.В. поискал съдействие от колегите си по радиостанцията, при което на место дошли служители от сектор „Пътна полиция“- Кърджали при ОДМВР- Кърджали. Те отвели водача М.П. в РУ- Кърджали, където му била извършена проверка за употреба на алкохол и за наркотични вещества, резултатите от които били отрицателни. Там свидетелят Ю.В. огледал управлявания от жалбоподателя П. товарен автомобил, при което установил, че гумите му били толкова износени, че нямало как да се измерят грайферите им, както и че предното панорамно стъкло било с нарушена цялост и било спукано. За констатираните три нарушения същият ден свидетелят В. съставил и връчил на М.П. акт за установяване на административно нарушения по чл.103 от ЗДвП, по чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП и по чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП, който жалбоподателят П. подписал без възражения. На 04.05.2020г. наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление.    

Тази фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена след анализ на показанията на свидетелите Ю.в. и Ю.Т., Акт за установяване на административно нарушение № 213 от 24.04.2020г.; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Справка за първоначална регистрация от 29.05.2020г. на регистрацията на МПС; Заповед рег.№ 292з-1255/ 25.06.2018г. на ОДМВР- Кърджали, както и другите приети по делото писмени доказателства.    

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.

по т.1 от наказателното постановление: Нарушеният текст на чл.103 от ЗДвП задължава водача на МПС при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Безспорно по делото се установи, че жалбоподателят М.П. не е спрял при подаден сигнал, но няма доказателства по делото този сигнал да е бил подаден от контролен орган. Изпълнителното деяние на нарушението по чл.175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП представлява отказ да се изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението, каквото качество свидетелят Ю.Т. не притежава, предвид на наличните по делото доказателства. От тук следва, че нарушението от обективна страна не е осъществено, тъй като не е налице един от признаците на административното нарушение досежно подаден сигнал за спиране от надлежен контролен орган. За да се приеме обаче за осъществено и от субективна страна процесното деяние, то трябва да са налице доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно, че е знаел или поне предполагал за обстоятелството, че подаващия му сигнал за спиране е контролен орган. Предвид на обстоятелството, че на инкриминираната дата и място свидетелят Ю.Т. е бил цивилно облечен и без полицейска униформа, както и е подал сигнал с ръка, то няма как деянието да му се вмени във вина. С оглед на установените факти водачът М.П. не е осъзнавал общественоопасният характер на извършеното действие при управление на автомобила, не е предвиждал или допускал настъпването на общественоопасните последици, нито пък е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Липсата и на субективната страна от състава на нарушението по чл.103 от ЗДвП прави деянието извършено от жалбоподателя несъставомерно. С оглед на така изяснената фактическа обстановка и при изложените правни изводи, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление по точка 1 е незаконосъобразно издадено и следва да бъде отменено в тази му част.

по т.2 от наказателното постановление: На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. За нарушение на този текст административнонаказателната отговорност на М.П. е ангажирана на основание чл.183 ал.4 т.5 пр.1 от ЗДвП, който гласи, че се наказва се с глоба 50 лв. водач, който управлява моторно превозно средство с износени гуми. По делото безспорно се установи, че на 24.04.2020г. в гр.Кърджали жалбоподателят е управлявал товарен автомобил марка „Мерцедес“ с рег.№ СВ4170КН именно с такива гуми, тъй като грайферите поради износеност не можели да се измерят. И по този начин установената фактология от обективна и от субективна страна съставлява нарушение на посочената санкционна норма от Закона за движението по пътищата. Затова според настоящата инстанция правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното наказание е в единствено възможния предвиден законов размер, поради което съдът няма правомощия да го намали, предвид нормата на чл.27 ал.5 от ЗАНН. С оглед на така изяснената фактическа обстановка и при изложените правни изводи, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление по точка 2 е законосъобразно издадено и следва да бъде потвърдено в тази му част.

по т.3 от наказателното постановление: На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. За нарушение на този текст административнонаказателната отговорност на М.П. е ангажирана на основание чл.179 ал.6 т.1 от ЗДвП, който гласи, че се наказва се с глоба 50 лв. водач, който управлява технически неизправно пътно превозно средство при констатирани незначителни неизправности. По делото безспорно се установи, че на 24.04.2020г. в гр.Кърджали жалбоподателят е управлявал товарен автомобил марка „Мерцедес“ с рег.№ СВ4170КН именно със спукано предно панорамно стъкло, което покрива белезите на определението „Незначителни неизправности“ дадено в т.71 от & 6 на ДР на ЗДвП, тъй като неизправности са без значителни последствия за безопасността на превозното средство. И по този начин установената фактология от обективна и от субективна страна съставлява нарушение на посочената санкционна норма от Закона за движението по пътищата. Затова според настоящата инстанция правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното наказание е в единствено възможния предвиден законов размер, поради което съдът няма правомощия да го намали, предвид нормата на чл.27 ал.5 от ЗАНН. С оглед на така изяснената фактическа обстановка и при изложените правни изводи, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление по точка 3 е законосъобразно издадено и следва да бъде потвърдено и в тази му част.

При извършената от съда служебна проверка на наказателното постановление в т.2 и 3 не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното производство. Както АУАН, така и атакуваното постановление, са съставени от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Описанието на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочените като нарушени правни норми, както и на санкционната такава. От изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание, на което не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е изготвил и депозирал писмено становище, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да бъдат присъдени разноските по делото. По изложените съображения, Съдът

               Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 20- 1947- 000213/ 04.05.2020г. издадено от Началник РУ- Кърджали при ОДМВР- Кърджали, като следва: ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20- 1947- 000213/ 04.05.2020г. издадено от Началник РУ- Кърджали при ОДМВР- Кърджали по т.1, с което е наложена глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП на М.И.П. от гр.Карлово с ЕГН ********** за извършено нарушение на 24.04.2020г. около 17.00часа в гр.Кърджали на бул.България на чл.103 от ЗДвП, и ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20- 1947- 000213/ 04.05.2020г. издадено от Началник РУ- Кърджали при ОДМВР- Кърджали по т.2 и по т.3, с което са наложени съответно глоба в размер на 50лв. на основание чл.183 ал.4 т.5 пр.1 от ЗДвП, и глоба в размер на 50лв. на основание чл.179 ал.6 т.1 от ЗДвП, на М.И.П. от гр.Карлово с ЕГН ********** за извършени нарушения на 24.04.2020г. около 17.00часа в гр.Кърджали на бул.България на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП и на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА М.И.П. *** с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР-Кърджали, сумата от 80 лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.                               

 

                                     

                                                                       Районен съдия: