Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260500 23.09.2020 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII - ти граждански състав, в публично заседание на двадесет и
пети август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 14813 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 422, ал.
1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 240 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София,
бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано
от Д.Б.Б. – и.д., чрез пълномощника си юрк. Б. е предявил против З.М.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** установителни искове.
Ищецът
твърди, че на 24.12.2017 г. между ответника и трето за спора лице – кредитор
„Банка ДСК” ЕАД бил сключен договор за стоков кредит № ****, при ОУ и спазване
на ЗПК. Била предоставена сумата от 1290,14 лева за закупуване на стоки от магазин „Технополис България” ЕАД, а
именно телевизор Philips6162 на стойност 1149 лв. и stoika thunder на стойност 59,90 лв. Следвало да бъде върната ведно с еднократна
застрахователна премия от 81,51 лева, на 12 месечни вноски, включващи главница и
договорна лихва от 233,01 лв.
Ответникът
извършил плащане по договора в общ размер на сумата от 380,66 лева, с която
били погасени: 29,26 лева – договорна лихва и 351,40 лева – главница. Срокът на
договора изтекъл на 24.12.2018 г. с последната погасителна вноска и не е
обявяван за предсрочно изискуем. Било начислено и обезщетение за забава.
С
Приложение № 1 от 22.11.2018 г. към рамков договор продажба и прехвърляне на
вземания/ цесия/ от 11.04.2018 г., вземанията били прехвърлени на ищеца, за
което ответникът бил уведомен.
Поради
липсата на погасяване, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7000/2019 г. по описа на ПдРС, за
следните суми: 939,01 лв. /деветстотин тридесет и девет лева и 01 ст./ главница
по 10 броя погасителни вноски за периода от 10.03.2018г. до 24.12.2018г.;
203,75 лв. /двеста и три лева и 75 ст./ договорна лихва за периода от
10.03.2018г. до 24.12.2018г.; 64,15 лв. /шестдесет и четири лева и 15 ст./
обезщетение за забава за периода 10.03.2018г. до датата на подаване на
заявлението в съда - 03.05.2019 г.; ведно със законната лихва считано от датата
на постъпване на заявлението в съда – 03.05.2019г. до окончателното изплащане,
която била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради това е възникнал правен
интерес от предявяване на настоящите искове. Претендират се разноските в
заповедното и настоящото производство.
В срока
по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения му особен представител е подал
писмен отговор на исковата молба. Твърди, че ответницата не е подписвала
договора за кредит. Оспорва т.7 и т. 6 от договора като неравноправни. Не били спазени
изисквания на чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приетото за послужване ч.гр.д. №
7000 по описа за 2019 г. на ПдРС, се
установява, че ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: 939,01 лв. главница по 10 броя
погасителни вноски за периода от 10.03.2018г. до 24.12.2018г.; 203,75 лв. договорна лихва за периода от 10.03.2018г. до
24.12.2018г.; 64,15 лв.- обезщетение за забава за периода 10.03.2018г. до
датата на подаване на заявлението в съда - 03.05.2019 г.; ведно със законната
лихва считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 03.05.2019г. до
окончателното изплащане. Заповедта
за изпълнение е била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради
това съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането
си. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и
подлежи на разглеждане по същество.
Видно от договор за стоков кредит № ****
от 24.12.2017 г., сключен между „БАНКА ДСК” ЕАД и З.М.К., на последния е
отпуснат стоков кредит в размер на 1290,41 лв. за закупуване на стоки, продавани
от ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ ЕАД.
Съгласно сключения договор, сумата на
кредита, предоставена за закупуването на посочените в т.1 стоки се усвоява
еднократно, безкасово по сметка на Търговеца, кредитът се погасява чрез
посочената в договора банкова сметка,/***/, съгласно погасителен план.
На основание сключения между страните
договор, кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита на 12
вноски, в срок до 24.12.2018 г., съгласно погасителен план, неразделна част от
Договора за кредит, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна
вноска.
Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС
/Решение № 23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др/ се
приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор
съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са
навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и
при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно
решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесният договорът за заем е сключен в писмена форма,
на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват
нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ спорното
право документ/, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на
кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по
кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за
издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на
кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата
погасителна вноска, представен е погасителен план към договора, предвидено е
правото на потребителя да погаси предсрочно кредита /чл.8 ОУ, неразделна част
от договора/, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи
плащания /чл.11, т.1 ОУ/, право да се откаже от договора /чл.18 ОУ/.
Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е удостоверено в
договора, което обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис
на договора за паричен заем. Всяка страница от договора е подписана от
кредитополучателя. Общите условия са подписани на всяка страница от заемателя.
С оглед изложеното съдът приема, че договорът е валидно
сключен.
По материално-правната легитимация на ищеца.
Видно
от представения по делото договор за прехвърляне на вземания от 11.04.2018 г. и
Приложение № 1 от 22.11.2018 г. към него вземанията по процесния договор срещу
ответника са цедирани на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД. В
приложение № 1 е индивидуализирано вземането, което се прехвърля по основание,
размер и кой е задълженото лице. Представено е пълномощно от цедента, с което
се упълномощава цесионерът да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник
/решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и решение
№ 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о. /.
Към
приложенията на исковата молба е представено уведомително писмо от за
прехвърляне на вземането /л.50/ по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цесионера до
длъжника. Уведомлението, е връчено лично на длъжника на 11,12,2018 г. с
известие за доставка/ л. 51/. Това съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Ето
защо ищецът е материалноправно легитимиран да претендира всички вземания въз
основа на процесния договор за кредит, тъй като последният дължи да престира на
него, а не на стария кредитор. В тази връзка няма и оспорвания от ответника.
По
отношение на претендираните вземания по договора, съдът намира следното:
По
отношение на главницата
С исковата молба се претендира главница в размер на
938,36 лева, представляваща неплатени вноски за периода от 10.03.2018 до
24.12.2018 г.
В тежест на ответника е да докаже заплащане на вноските
за главница за претендирания период. Неблагоприятните последици от
недоказването на факта на погасяване на задълженията са за ответника. Искът за
главница се явява изцяло основателен и следва да се уважи.
Относно размера на задълженията и
погасените суми, по делото е прието
заключението на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните,
което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, се установява, че
невъзстановеният размер по прецесния договор е: 939,01 лева -
главница, договорната лихва – 116,48 лв. и лихва за забава – 67,16 лв.
Следва да се посочи, че в договора за кредит действително
е предвидено обезпечение на кредита, чрез сключване на договор за застраховка.
Нито в договора за кредит, нито в договора за застраховка е предвидено
задължение за банката, че при настъпване на застрахователно събитие, да предяви
претенцията си първо пред застрахователя. Кредиторът има право на избор, дали
да се възползва от обезпечението и да предяви претенцията си пред
застрахователя или направо да търси вземането си от длъжника. Последният не се
освобождава от задълженията си по кредита, независимо дали е настъпило
застрахователно събитие, покрито от договора за застраховка. Предвид което съдът
приема за неоснователни възраженията на ответника в тази насока.
Като законна последица от уважаване на иска за главница,
ще се уважи и претенцията за законна лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението в съда – 03.05.2019 г. до окончателното плащане на вземането.
По отношение на възнаградителната лихва и обезщетението
за забава:
Претендира се договорна лихва в размер на 203,75 лв. за
периода от 10.03.2018г. до 24.12.2018г. и 64,15 лв. обезщетение за забава за
периода 10.03.2018г. до 03.05.2019 г.
В тежест на ответника е да докаже плащане на
претендираната сума. Подобни твърдения и доказателства не са ангажирани от
ответника. Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване
на задълженията са за ответника, поради което съдът приема, че ответникът дължи
лихва, чиито размер е изчислен от вещото лице по допусната ССЕ, която съдът
кредитира изцяло като обективна, пълна и компетентно изготвена.
Относно размера на договорната лихва за периода от 10.03.2018г.
до 24.12.2018г. е 116.48
лв., изчислена от вещото лице по неоспорената по делото ССчЕ. Поради което
акцесорният иск е основателен за сумата от 116,48 лв. , а до пълния претендиран размер от 203,75 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Страните са уговорили, че при забава на плащането, на
която и да е погасителна вноска, кредитополучателят дължи на кредитодателя
законната лихва за всеки ден забава. Обезщетението за забава е изчислено от
вещото лице по допусната по делото ССчЕ е 67,16 лв. С оглед на диспозитивното
начало предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен до претендирания размер от 64,15 лв.
По
отношение на разноските:
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски пропорционално
на уважената част от исковете. Същият е доказал заплащането на държавна такса в
размер на 125 лв., депозит за особен представител – 158 и внесен депозит за
вещо лице в размер на 130 лв. Претендира на основание чл. 78, ал.8 ГПК вр. НЗПП
да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че при съобразяване на
действителната фактическа и правна сложност на делото присъденият размер на
юрисконсултското възнаграждение следва да бъде 100 лева. Общият размер на
разноските на ищеца за исковото производство възлизат на 513 лева, като по съразмерност следва да му
бъдат присъдени 475 лева. За заповедното производство ищецът е доказал сторени
разноски в размер на 75 лева, като следва да му се присъдят по съразмерност 69,44 лева. На ответника не следва да се присъждат
разноски, тъй като такива не са направени.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на З.М.К., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи
на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от и. д. Д.Б.Б. следните суми: 939,01
лв. главница, дължима по договор за стоков кредит с № **** от 24,12,2017 г., сключен с „БАНКА ДСК“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени
в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с приложение № 1 от 22.11.2018
г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
11.04.2018 г., представляваща 10 броя погасителни вноски за периода от 10.03.2018г.
до 24.12.2018г.; 116,48 лв. договорна лихва за периода от 10.03.2018г. до
24.12.2018г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
договорна лихва за разликата до пълния предявен размер от 203,75 лв.; 64,15 лв.
обезщетение за забава за периода 10.03.2018г. до 03.05.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 03.05.2019 г. до окончателното й погасяване, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 7000/2019 г. на ПдРС.
ОСЪЖДА З.М.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д- р
Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от и.
д. Д.Б.Б. сумата от 475 лева, представляващи съдебно деловодни
разноски за исковото производство и
сумата от 69,44 лева,
представляващи съдебно деловодни разноски за заповедното производство, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано от
страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
СЪДИЯ :/п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ