Р Е Ш
Е Н И Е № ….
гр.
София, 05.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен
състав в открито съдебно заседание на 07.04.2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ:
Ивайло Георгиев
Ваня Иванова
при секретаря Цветанка
Павлова, разгледа докладваното от съдия Георгиев въззивно гражданско дело № 815
по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 109/06.07.2020г.,
постановено по гр.дело № 644 по описа РС- гр.
Самоков за 2017 г., са отхвърлени
исковете на „Б.п." ЕАД срещу Й.Д. с правна квалификация чл. 422 от ГПК,
вр. чл. 211, вр. чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ, и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за
установено задължение на ответницата към ищцовото дружество за сумите по
заповед № 239/31.03.2017 г. по ч.гр.д. № 251/2017 г. на Самоковски районен съд
в размер на 5612,57 лева – главница и 82,79 лева - лихва за периода от
23.01.2017 г. до 16.03.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане.
Настоящото производството е по реда на чл. 258 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на „Б.п." ЕАД срещу горното
решение. Жалбоподателят счита решението за неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Оспорва изводите на първоинстанционния съд за недоказаност
на главния иск и за липса на вина у ответницата. Счита за доказан фактическия
състав на чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ. Твърди, че първоинстанционният съд не бил
коментирал произхода на липсата в размер на
5612,57лв. – от фиктивен пощенски запис за 4000 лв. и 1612,57лв. от неотчетени
билети от националната лотария, винетни стикери и търговски стоки. Поддържа, че
сумата 4000 лв. била присвоена от ответницата, като сочи образувано наказателно
производство във връзка с това. Оспорва възприетото от районния съд, че липсата
не била доказана поради неналичие на първични документи. Поддържа, че липсата
може да е настъпила единствено в резултат от работата на ответницата в
качеството й на материално отговорно лице, тъй като тя е работила сама в ПС- Б..
Намира, че първоинстанционният съд неправилно не бил ценил заключението по ССЕ,
както и показанията на доведения от ищеца свидетел. Моли съда да отмени
обжалваното решение и да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1
от ГПК е подаден отговор от въззиваемата,
която оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение. Изтъква, че
в жалбата се навеждат нови фактически твърдения, както и че не се сочат
конкретни оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Анализира
същността на понятието „липса“ и го разграничава от твърденията на жалбоподателя
за „присвояване“. Намира, че основанието за отговорността в тези два случая е
различно, като във втория от тях следва да се твърди и докаже както конкретен
произход на недостига на средства, така и наличие на умисъл от страна на
отчетника. Поддържа, че работодателят прави извод за процесната липса въз
основа на данни за заприходени ценности от собствената си счетоводна програма,
но че тези ценности реално не са били предадени на ответницата, като за
получаването им няма подписани приемо- предавателни протоколи. Прави извод, че
несъответствието между счетоводно зачислените и действително предадените на
ответницата стоково- материални ценности се дължи на небрежно организиран
работен процес в предприятието на работодателя. Позовава се на свидетелските показания
относно начина на изпращане и предаване на лотарийни билети и ценности, както и
относно несъответствието между обявените и действителните количества. Цитира
конкретни изказвания на всяка от трите свидетелки по тези въпроси. Въз основа
на заключението по ССЕ прави извод, че счетоводството на работодателя не е
редовно водено, като липсвали счетоводни документи, а от наличните такива не
можело да се установи съответствие между зачислените и предадените стоково-
материални ценности. Подчертава, че за извършената ревизия на ответницата не
било изготвено начално салдо към момента на започването й. Сочи, че ответницата
няма достъп и контрол върху процеса на зачисляване на такива ценности. Липсвала
и периодична отчетност, което препятствало дори самия работодател да знае,
какви ценности на коя пощенска станция е изпратил. Прави извод за недоказаност
на фактическия състав по чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ. Поддържа изявленията си от
отговора на исковата молба и писмените бележки пред първоинстанционния съд.
Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят редовно призован, не се представлява
и не изразява становище по спора.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемата не се явява. Представлява
се от адв. В., който поддържа отговора и оспорва въззивната жалба. Моли съда да
остави в сила първоинстанционното решение като правилно и обосновано. Претендира
разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Депозира писмени бележки, в които
възпроизвежда (отчасти – дословно) изложените в отговора доводи.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е описана
в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в
настоящия съдебен акт.
В производството пред въззивната инстанция не са събирани
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по допустимостта
- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
І. По валидност
Обжалваното в настоящото производство съдебно решение е валидно,
доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано
от разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е ясно и
разбираемо формулирана.
ІІ. По допустимост
Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на
положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на
иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявените такива.
ІІІ. По същество
Настоящият съдебен състав споделя изложените от първоинстанционния
съд мотиви и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
В допълнение, както и в отговор на наведените в жалбата доводи,
съдът отбелязва, че, съгласно правната теория (Мръчков В., Средкова Кр., В. Ат.
„Коментар на Кодекса на труда”, изд. „Сиби”, 10- то издание, стр. 671) и съдебната практика (напр. Решение № 206 от
22.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 935/2019 г., IV г. о., ГК, Решение № 448 от
17.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 21/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 232 от
20.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2716/2008 г., IV г. о., ГК, Решение № 2278 от
12.04.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 6465/2017 г.), липсата е недостиг (вреда) с неустановен произход. И обратно:
ако произходът се установи, недостигът престава да бъде липса по смисъла на чл.
207, ал. 1, т. 2 от КТ, а следва да се квалифицира по друг начин. Но дори този
начин да бъде доказан в съдебното производство по иск по чл. 207, ал. 1, т. 2
от КТ, ответникът не следва да носи отговорност за липса (арг. от Решение № 247 от
30.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 970/2015 г., IV г. о., ГК, вр. т. 14 от
Постановление № 5 от 15.XII.1955 г., Пленум на ВС), независимо от възможността,
отговорността му да бъде ангажирана на друго основание.
В случая ищецът е основал претенциите си в заповедното и в
исковото производство именно на такава липса с неустановен произход, като е твърдял
обективно несъответствие между зачислени на ответницата стоково- материални
ценности и реално установени такива в хода на ревизията, без да посочва причини
за това. В съответствие с изявленията на ищеца, районният съд е изготвил доклад
на делото (л. 234 от първоинстанционното дело), в който правилно е квалифицирал
главния иск по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 211, вр. чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ,
т.е. като такъв за пълна имуществена отговорност поради липса. Страните са били
запознати с доклада и не са възразили срещу него. Така е бил очертан предметът
на делото, а промяната му би била допустима единствено по реда на чл. 214 от ГПК, но такива действия по настоящото дело не са били предприемани. Поради това
не следва да се обсъждат изложените във въззивната жалба доводи, касаещи вина
на ответницата, конкретен произход на процесната липса, както и наличие на
висящо наказателно дело във връзка с нея. Тези обстоятелства биха имали
значение в хипотеза на вреда, причинена на работодателя умишлено или в резултат
от престъпление (чл. 203, ал. 2 от КТ), но не и в хипотеза на вреда от липса,
каквато е настоящата (чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ). Както се посочи по- горе, ищецът
не е бил изложил фактически твърдения за причиняване на вредата умишлено или в
резултат от престъпление, което е обусловило както дадената от районния съд
правна квалификация, така и липсата на необходимост от доказване на вина и/или
конкретни престъпни обстоятелства, а също – и указанията по разпределение на
доказателствената тежест. Този факт е довел и до извод за липса на
преюдициалност на заведеното наказателно дело, а съответно – и до липса на
основание за спиране на настоящото производство (виж. Определение № 255/14.02.2018г.
по ч.гр.д. № 48/2018г. на Софийския окръжен съд, приложено към настоящото
дело).
С оглед гореизложеното, съдът намира, че навеждането на доводи едва
във въззивната жалба относно конкретен произход на липсата, както и за вина и за
извършено престъпление, е несвоевременно. Те са ирелевантни за произнасяне по
иск с правна квалификация чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ, поради което не следва да
се обсъждат.
Във връзка с действително
предявения иск по този нормативен текст,
съдът намира за неоснователен довода на жалбоподателя за доказаност на
процесната липса. За наличието на такава би могло да се съди само при
безспорно установена разлика между предадени и налични стоково- материални
ценности. В случая това обстоятелство не е доказано поради следните
съображения:
-
Съгласно т. 2 от заключението по ССЕ, вещото лице не може да се
ангажира с категорична преценка, дали има или няма съответствие между
зачислените и предадените стоково материални ценности, т.е. дали въобще има
липса. Доказването на това обстоятелство е било в тежест на работодателя (арг.
от Решение
№ 56 от 10.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 540/2009 г., III г. о., ГК), а първоинстанционният
съд му е дал надлежни указания в тази насока с доклада на делото (л. 235 от първоинстанционното дело). Недоказването
на липсата води до неоснователност на предявения иск дори само на това
основание.
-
Също в тежест на ищеца-работодател е да докаже получаването на
стоково- материалните ценности от страна на работника (Решение № 324 от
6.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2431/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 260 от
30.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1286/2012 г., IV г. о.,
ГК, Решение № 690 от 3.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 681/2009 г., IV г. о.,
ГК). В случая и по този въпрос доказателствената тежест е била разпределена
правилно, видно от доклада на делото (л. 235 от първоинстанционното дело).
Работодателят, обаче, не е доказал това съществено обстоятелство, поради
следните съображения:
o
Видно от заключението по ССЕ и от изявленията на в.л. Ласкина в
открито съдебно заседание (л. 367 от първоинстанционното дело), не са били представени
всички първични счетоводни документи и дневни отчети от касовите книги, липсвали
са части от тях, както и подписани приемо- предавателни протоколи за стоково-
материални ценности (освен опис за наличност на билетите от Националната
лотария към края на месеца), а ищецът не е изготвил начално салдо към 20.01.2017г.
- момента на извършване на проверката. Според настоящия съдебен състав, това
води до неяснота и недоказаност на действително зачислените на Д. стоково-
материални ценности. Следователно, отсъства базата (изходната величина), с
която да се сравни действителната наличност, установена от проверката, а това
дефинитивно изключва възможността за формиране на извод за съществуване на
правно релевантна разлика - липса по смисъла на КТ.
o
Точка 15 от цитираното по- горе заключение по ССЕ сочи, че
софтуерната програма на работодателя допуска зачисляване на стоково- материални
ценности без подписан приемо- предавателен протокол, а ответницата не може да
влияе върху този процес. Следователно, позоваването на работодателя на
записвания от тази програма означава, че исковата му претенция е обоснована с
негови собствени едностранни записвания и отбелязвания, които нямат материална
доказателствена сила, освен ако са в негова вреда. Така, те не са
доказателства, а изгодни извънпроцесуални изявления на страна по делото, които
сами се нуждаят от доказване. Такова, обаче не е проведено, поради което съответните
обстоятелства са останали недоказани.
С оглед гореизложеното,
съдът намира за недоказано както зачисляването на точно определени по вид и
количество стоково- материални ценности на ответницата, така и несъответствието
им с установените такива при ревизията и при проверката, т.е. процесната липса.
Във връзка с горното, съдът
намира за неоснователен довода на жалбоподателя, че първоинстанционният съд не
бил ценил заключението по ССЕ. С оглед цитираните по- горе отговори на в.л. Ласкина,
изводите на районния съд съответстват на това заключение (въпреки че същото не
е изрично посочено като основание за тези изводи, а само описано като част от
установените по делото обстоятелства), и настоящият съдебен състав ги намира за
правилни по същество.
Сходни съображения може да
се изложат и във връзка с довода, че в обжалвания съдебен акт не били ценени
показанията на доведения от ищеца свидетел. Действително, тези показания не са
обсъдени отделно от останалите, но анализирането и обсъждането им от въззивния съд
не води до различни изводи спрямо направените в обжалвания съдебен акт, нито до
основателност на жалбата. Това е така, тъй като, в по- голямата си част,
показанията на св. Стоянова са общи, принципни, и касаят начина на организация
на работата в пощенските станции, но не и конкретни релевантни обстоятелства по
делото. Доколкото такива обстоятелства все пак се засягат от свидетелката, част
от тях не са възприети лично от нея (а напр. от отчетника, който е ръководил
проверката), друга част са неконкретни (напр. че Д. е допускала сериозни
нарушения на финансовата и технологичната дисциплина, както и че при нея и
имало твърде много проблеми), а в трета част показанията й са некатегорични
(напр. „проверка на окончателното салдо вероятно е направена, но аз не съм я
направила“; „вероятно е бил в един пакет на Булпоста“; „за 2016г. е възможно да
са били изпратени като ценна пратка“). Поради това те не доказват твърдените от
жалбоподателя обстоятелства.
По така изложените съображения съдът намира, че главният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. С оглед акцесорния характер на иска
по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, той също е неоснователен и подлежи на отхвърляне. Като
е достигнал до същите правни изводи, районният съд е постановил правилно
решение, което следва да бъде потвърдено.
ІV. По разноските
С оглед изхода на делото и направено в този смисъл искане, в полза
на въззиваемата следва да се присъдят направените от нея разноски във
въззивното производство, каквито се установяват в размер на 1500 лв. –
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 109/06.07.2020г., постановено по гр.дело № 644 по описа Самоковския районен съд за 2017 г.
ОСЪЖДА „Б.п." ЕАД с ЕИК *** да заплати на Й.С.Д. с ЕГН **********
сумата 1500 – разноски във въззивното производство.
Решението може да се
обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчване на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.