ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.Русе, 06.12.2018 год.
Административен съд - Русе, ІV с-в закрито
заседание на 06.12. през две хиляди и осемнадесета година в състав :
Съдия: ИНА РАЙЧЕВА
при
секретаря …………………..…….....................………….…… и с участието на прокурора …………………..……...............................…
като разгледа докладваното от ………. съдията
…………………….... адм.д. № 109 …...................……… по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството и по реда на чл. 203 АПК във връзка
чл. 248, ал.1 ГПК във вр. § 1 от ЗР на ЗОДОВ за допълване на съдебен акт в частта за
разноски.
Постъпила е молба с вх. № 2392 от 22.08.2018г., депозирана от ОД на МВР – Русе, чрез процесуален
представител гл. юрисконсулт Г.Д., в качеството му на ответник по делото за
допълване на решение № 29 от 09.08.2018г. по адм.д.№109/2018г. на АС Русе, в
частта за разноските и присъждане на разноски в размер
на 200 лв. – юрисконсултско възнаграждание.
Насрещната
страна в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, не взема становище. Молбата, обоснована с разпоредбата
на чл.250 ГПК, е постъпила от надлежна страна, в 1-месечен срок от съобщението
за постановеното решение.
Доколкото в
постановеното решение не е налице произнасяне на съда по въпроса за разноските,
то се касае за хипотеза на допълване на решението, каквато е предвидена в
разпоредбите на чл.248, ал.1 ГПК във вр. §1 от ЗР на ЗОДОВ.
При внимателен прочит и тълкуване на разписаното в чл.248, ал.1 ГПК, съдът
намира, че искането за допълване на съдебен акт в частта за разноските следва
да се разгледа в закрито съдебно заседание - чл.248, ал.3, изр.1 ГПК, тъй като
то не се отнася до непълнота на съдебното произнасяне по съществото на
оспорването, а само до липса на произнасяне по отношение на разноските.
С
решението си съдът е отхвърлил изцяло предявената искова претенция на Г.Й.М.
срещу Областна дирекция на МВР – Русе за присъждане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия на служители
на ОД на МВР.
В мотивите на решението си съдът, изрично е
изложил съображения, че с оглед разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ (тълкувани в тяхната
взаимовръзка), които се явяват специални по отношение на общите разпоредби на
чл. 143 от АПК и чл. 78 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Липсата на изрична
уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника, ако
последният е бил представляван от юрисконсулт при пълно или частично отхвърляне
на иска, сочи на извод, че такова не се дължи. Поради това в производството по
ЗОДОВ при отхвърляне изцяло или частично на исковата претенция ищецът не дължи
на ответника заплащане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съгласно чл. 10, ал. 2,
изречение първо от ЗОДОВ при отхвърляне на иска изцяло, какъвто е настоящия
случай с предявените искове, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по
производството. Въпросът е, дали юрисконсултското възнаграждение, респективно
адвокатското възнаграждение, когато страната е представлявана от адвокат
представлява разноски по производството. Отговорът следва да е отрицателен по
следните аргументи. В ал. 3 на чл. 10 ЗОДОВ е предвидено, че ако искът бъде уважен изцяло или частично,
съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да
заплати на ищеца внесената държавна такса. В ал. 3 на чл. 10 ЗОДОВ, законодателят е предвидил, че при уважаване на иска (изцяло
или частично) ответникът дължи заплащане на ищеца и на възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
По същия начин, законодателят е
посочил отделно възнаграждението за един адвокат от разноските по
производството в чл. 143, ал. 1 АПК,
както и в чл. 78, ал. 1 ГПК.
Стриктното тълкуване на посочените по-горе разпоредби води до извода, че
законодателят прави разлика между разноски за производството и заплатеното
възнаграждение за един адвокат, респективно юрисконсултското възнаграждение.
Последните, макар и да са разходи по делото, не са разноски по производството.
В чл. 10, ал. 2
и ал. 3 ЗОДОВ,
които се явяват специални разпоредби по отношение на чл. 78 ГПК
и чл. 143 АПК,
законодателят не е предвидил изрично, че при отхвърляне изцяло или частично на
предявените искове, на ответника се дължи заплащане на възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв или юрисконсултско възнаграждение, ако е бил
защитаван от юрисконсулт. Липсата на изрична норма по този въпрос, не е
празнота в правото, която следва да се запълни по аналогия на закона чрез
прилагането на чл. 78, ал. 3
или чл. 78, ал. 8 ГПК.
Това е така именно поради наличието на изричната уредба по този въпрос в чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ за едната страна по спора-ищеца.
Разделянето на възнаграждението
за адвокат от разноските по производството показва, че според законодателя,
възнаграждението за адвокат, макар и да е разход по делото не е разноска по
производството. В ЗОДОВ не е предвино изрично възстановяването на разхода за
ползваната от ответника адвокатска услуга по делото или заплащане на
юрисконсултско възнаграждение в негова полза.
По тези съображения, настоящият
съдебен състав преценява, че при отхвърляне на иск по ЗОДОВ, в тежест на ищеца,
остава заплатената от него държавна такса, като той дължи и заплащане на
направените от съда разноски по производството във връзка с предприетите
процесуални действия, но ищецът не дължи възстановяване на разхода на ответника
за адвокатско възнаграждение, ако е бил защитаван от адвокат или заплащане на
юрисконсултско възнаграждение при осъществено процесуално представителство от
юрисконсулт поради липсата на специална законова уредба, предвиждаща това (в този смисъл Решение № 13822 от 15.12.2016 г. на
ВАС по адм. д. № 13610/2015 г., III о.); Решение № 4191 от 2.04.2018 г. на ВАС
по адм. д. № 5882/2017 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова).
При така
изложените съображения и с оглед на обстоятелството, че в рамките на настоящото
производство не се установяват данни и обстоятелства, които да формират друг
извод на съда по отношение произнасянето в частта за разноските, искането за допълване
на решението следва да се уважи, като се отхвърли искането на ответната страна
за присъждане на разноски.
Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК във
връзка с чл. 144 АПК, Административен съд Русе, четвърти състав
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА решение № 29 от 29.08.2018 г., постановено по Адм. Д № 109/2018 г., по
описа на Административен съд – Русе, в частта на разноските, като постановява:
ОТХВЪРЛЯ искането ОД на МВР – Русе, за присъждане на разноските по делото –
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
Определението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС по реда на обжалване на решението по
адм.д.№109/2018 год. в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: