О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………………/ 22.07.2020
г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
Мл.
с. ФИЛИП РАДИНОВ
като разгледа докладваното
от мл. с. Ф. Радинов,
в. т. д. № 849 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
Глава двадесета.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 19322/06.03.2020 г. (рег. РС Варна)
подадена по пощата на 04.09.2020 г. от „Ренесанс СФ“ ЕООД чрез адв. Н. Т. АК Варна, срещу Решение № 693/14.02.2020 г. по
гр. д. № 9334/2019 г. РС Варна, с което са отхвърлени предявените от „Ренесанс
СФ“ ЕООД против Т.Р.T.,
искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1013.25 евро, представляваща дължимо
възнаграждение по договор от 21.06.2016 год., сключен между “НД 1“ ЕООД и
ответника, с предмет – търсене на подходящи предложения и логистична подкрепа
за покупка на недвижим имот, което вземане е прехвърлено от изпълнителя – „НД
1“ ЕООД към ищеца по силата на договор за цесия от 04.05.2017 год., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 21.01.2017 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 356.62 евро, представляваща обезщетение за забава, начислено върху
горепосочената главница, за периода 29.06.2016 год. – 13.06.2019 год., на основание
чл. 99 ЗЗД, вр. с чл. 79 ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 258 ЗЗД, чл. 266 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Застъпено е становище за
неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и
необоснованост. Оспорва се правната квалификация възприета в първоинстанционното решение, като се поддържа, че
предявеният иск е с правно основание чл. 286 от ЗЗД, а не чл. 266 ал. 1 от
същия. Твърди се, че ищецът е изпълнил всички задължения по договора сключен с
ответника, поради което счита, че уговореното възнаграждение следва да му бъде
заплатено, независимо, че имотът на който ответницата е извършила оглед не е
закупен от самата нея, а от нейната дъщеря. Изтъква се, че ответницата
отказвайки да разгледа други имоти освен процесния е
ограничила възможността на ищеца да изпълни задължението си да потърси и
предложи други подходящи имоти и предложения за продажба. Излага се, че
недоказано е останало обстоятелството, че дъщерята на ответницата е придобила
имота със съдействието на друг брокер. Направено е искане за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на ново, с което искът да бъде уважен.
В законоустановения
срок по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от Т.Р.Т. чрез адв.
Мариета Цветкова АК Варна, с който е изразено становище, че обжалваното решение
е правилно и следва да бъде потвърдено. Поддържа се, че застъпената от първоинстанционния съд правна квалификация е правилна. Сочи
се, че ищецът не е изпълнил задължението си да направи подходящо предложение,
тъй като е предложил имот с цена, която надвишава цената, за която същият имот
се предлага на пазара, чрез други посредници. Твърди
се и че ищецът не е изпълнил задълженията си за предоставяне на логистична
поддръжка на сделката до сключването на окончателен договор, поради което не му
се дължи възнаграждение. Сочи се, че оглед на процесния
имот е извършен от дъщерята на ответницата още преди той да бъде предложен на
последната и че имотът е закупен посредством ползването на друга агенция.
Твърди се, че вземането по договора за цесия не съществува, тъй като към датата
на сключването му подписалия го не е бил управител на дружеството цедент. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното
решение.
С жалбата и отговора доказателствени
искания не са направени.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез
надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Представени са доказателства за внасяне на дължимата държавна такса по
сметка на ВОС. Жалбата отговаря на останалите изисквания на чл. 260 т. 1, 2, 4
и 7 и чл. 261 от ГПК.
Воден от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА
за разглеждане, въззивна жалба с вх. №
19322/06.03.2020 г. (рег. РС Варна) подадена по пощата на 04.09.2020 г. от
„Ренесанс СФ“ ЕООД чрез адв. Н. Т. АК Варна, срещу
Решение № 693/14.02.2020 г. по гр. д. № 9334/2019 г. РС Варна, с което са
отхвърлени предявените от „Ренесанс СФ“ ЕООД против Т.Р. T., искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
1013.25 евро, представляваща дължимо възнаграждение по договор от 21.06.2016
год., сключен между “НД 1“ ЕООД и ответника, с предмет – търсене на подходящи
предложения и логистична подкрепа за покупка на недвижим имот, което вземане е
прехвърлено от изпълнителя – „НД 1“ ЕООД към ищеца по силата на договор за
цесия от 04.05.2017 год., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска – 21.01.2017 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 356.62 евро, представляваща обезщетение за забава, начислено
върху горепосочената главница, за периода 29.06.2016 год. – 13.06.2019 год., на
основание чл. 99 ЗЗД, вр. с чл. 79 ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 258 ЗЗД, чл. 266 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
НАСРОЧВА ДЕЛОТО за разглеждане в
открито съдебно заседание на 02.09.2020 г. от 14,00
часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с връчване
на препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1 .
2 .