№ 7584
гр. С, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20221110158734 по описа за 2022 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “ф-ма” ЕАД срещу Е. Х. И., с
ЕГН: **********, в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на
главница в размер на 783,45 лв./седемстотин осемдесет и три лева и 45 стотинки/,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 06.07.2021г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 104,85 лв. /сто и четири лева и 85 стотинки/ за
периода от 15.09.2019г. до 23.06.2021 г., главница в размер на 39,18 лв./тридесет и девет
лева и 18 стотинки/, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.06.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху тази сума от
06.07.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 31.07.2018г. до 23.06.2021 г. в
размер на 7,30 лв./седем лева и 30 стотинки/. По така подаденото заявление било
образувано ч.гр.дело № 39641/2021г. по описа на СРС, 25 състав, по което била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. От Е. Х. И. е подадено възражение по реда на чл.423
ГПК, което е прието, поради което на “ф-ма” ЕАД са указани правата й по чл.415, ал.1, т.1
ГПК, като исковата молба е подадена в срок. При така изложените факти и като поддържа,
че ответникът, като собственик на за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр.С,
ж.к.“С“, бл.97, вх.А, ет.2, ап.3, аб. № 129201 е потребявала топлинна енергия за посочения
период, която не е заплатила, ищецът моли да бъде признато за установено в отношенията
между страните, че същата дължи посочените суми.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответникът Е. Х. И., с който исковите
1
претенции се оспорват по основание, като се посочва, че оспорва единствено основанието за
дължимост на сумите и се твърди наличие на погасителна давност, като не се оспорва
размера. Оспорва се ответницата да е потребител на ТЕ доколкото се е отказала от
приемането на ОУ. Сочи се липса на основание за дължимост на суми за дялово
разпределение и суми за лихва.
Трето лице помагач на страната на ищеца „ф-ма” ЕООД не оспорва претенциите.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните
количества и за ответника, е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и за такса за дялово разпределение в претендирания размер.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
частично основателни. Съображенията за това са следните:
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като писмената форма на договора не е форма
за действителност, а форма за доказване.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение, дадено в т. 2а от пар. 1 от ДР на ЗЕ
/обн. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012 г./, е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди.
С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са
обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3, като изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
2
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди /“битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ/ и
като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение №2/17 г. по тълк. дело №2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Видно от исковата молба, ищецът претендира Е. Х. И. да е собственик на имота,
поради което се явява потребител на ТЕ. По делото от страна на ищеца е представен
Нотариален акт за замяна на недвижими имоти №104 от 10.04.1991г., от който се
установява, че в собственост на Е. Х. И. е прехвърлен апартамент №3, находящ се в гр.С,
ж.к.“С“, бл.97, вх.А, ет.2. Поради изложеното следва да се приеме, че Е. Х. И. е собственик
на процесния имот и като таква се явява потребител и съответно задължено лице за
стойността на потреблението в имота.
Видно от законовото определение на чл. 153, ал. 1 ЗЕ качеството на потеребител и
задължено лице по отношение на потреблението в топлоснабден имот е обвързано
единствено с принадлежността на правото на собственост или ограничено вещно право, като
не се поставя изискване този собственик или вещен ползвател да ползва лично ТЕ,
доколкото може да я ползва и чрез трети лица, които е допуснал в имота.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение на съдебно – техническата експертиза.
От заключението на съдебно - техническата експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно, се установява, че процесната сграда е с непрекъснато
топлоподаване за процесния период, като количеството топлинна енергия, постъпило в
топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната
станция. От заключението е видно, че на уреда са били извършвани периодични проверки
съгласно БДС 1434 – 2001 през м.06.2018г. и м.05.2021г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – 148/ и в действащата
през процесния период Наредба №16 – 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Действително определени разпоредби на Наредбата са отменени с Решение № 8294 от 26
юни 2020 г. по административно дело № 14350 от 2019 г. на ВАС, но тази отмяна не засяга
периода на претенциите доколкото е последваща и касае изчисляването на разход за отчетен
период след процесния.
Oт заключението на СТЕ се установява, че дялово разпределение на топлинна енергия
за ЕС през процесния период се извършва от „ф-ма” ЕООД, като за абоната не се изчислява
ТЕ за отопление на имот, а само ТЕ отдадена от сградна инсталация. За абоната се
изчислява и ТЕ за битово горещо водоснабдяване по данни от редовни отчети от два
3
водомера. От вещото лице е установено, че разпределението е извършвано в съответствие с
методиката, нормативната уредба, проверените документи и данни от уреди за сградата и
имота.
Според заключението на СТЕ за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. общо
начислената ТЕ за имота е в размер на 804,80лв., от която 666,67лв. за отопление на имот и
сградна инсталация и 138,13лв. за битово горещо водоснабдяване. Установено е, че
изравнителната сума за процесния период е -25,43лв. за получаване, т.е. сумата следва да се
извади от сумата, получена по фактури за отопление, т.е да се приеме размер от 779,37лв. За
определяне размера на дължимата цена съдът кредитира заключението на СТЕ, като
компетентно изготвено и обосновано.
По делото не се претендира сумата или част от нея да е заплатена от потребителя
преди подаване на исковата молба.
Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на
ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части,
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на
имотите. Съгласно ал.3 на чл. 142 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и топлинната енергия за отопление на общите части на сградата се разпределя
между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. А
съгласно чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия, отдадена
от сградна инсталация се разпределя между всички потребители пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Законът гарантира правото на топлопреносното предприятие да получи цената на
доставената до абонатната станция на сградата - ЕС- топлинна енергия. Доколкото тази цена
подлежи на разпределение между отделните собственици на имоти в сградата се налага
утвърждаване на конкретни правила за разпределение на топлинната енергия между
собствениците, респ. ползвателите на отделните отопляеми обекти в сградата. В този смисъл
всеки потребител на топлинна енергия по смисъла на закона дължи да заплати част от
общата цена, съответна на реално потребеното при въведена система за дялово
разпределение въз основа на отчетените единици топлинна енергия от средства за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището, и съответна част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, изчислена въз основа
на отопляемия обем на имота. Отчитането на доставената ТЕ до АС се осъществява
посредством СТИ в абонатната станция, а индивидуалното разпределение- посредством
индивидуални разпределители или топломери и водомери, а при липса на такива – при пълен
отопляем обем в зависимост от мошността на отоплителните уреди. Съобразно закона на
разпределение подлежи подадената ТЕ, след приспадане на технологичните разходи, като
остатъка се дели на ТЕ за горещо водоснабдяване и за отопление, като ТЕ за отопление на
имот се сформира от ТЕ за отопление на самия имот, ТЕ отдадена от сградната инсталация,
4
ТЕ за отопление на общите части.
Видно от заключението на вещото лице стойността на реалното потребление за
периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. е в размер на 779,37лв., което е повече от
претендираното от ищеца.
По възражение за изтекла погасителна давност, съдът намира следното:
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк.дело № 3/2011 г.
на ОСГКТК на ВКС, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б."в" от ЗЗД
се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 от ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" от ЗЗД.
Съгласно чл. 114 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. В настоящия случай падежът на всяко от задълженията за плащане на
потребената топлинна енергия е последното число на месеца, следващ отчетния период
(месеца на доставката), а от първо число на втория месец, следващ отчетния период,
длъжникът изпада в забава и върху задължението започват да се начисляват лихви.
Съгласно чл. 116, б. “б” ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение.
Съгласно чл. 422 ГПК, искът за съществуване на вземането се счита предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл.
415, ал. 1 ГПК. От тази дата и докато трае съдебният процес относно вземането, давност не
тече – чл. 115, ал. 1, б. “ж” ЗЗД. С влизане в сила на решението, с което искът е уважен
(респ. на заповедта по чл. 410 ГПК), давността се прекъсва. Прекъсване на погасителната
давност може да настъпи само когато за определено притезание тя е започнала да тече, но
още не е изтекла.
В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
е постъпило в съда на 06.07.2021 г., така че към момента на подаването му вземанията на
ищеца за главница за периода м.06.2018г. – м.04. 2020г. не са били погасени по давност.
Вземането за м.06.2018г. е станало изискуемо на 30.07.2018г., поради което не е погасено по
давност. Следователно обхванато от погасителна давност е вземането само за м.05.2018г. в
размер на 7,03лв.
Предвид изложеното по – горе, искът с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ следва да се уважи за сумата 772,34лв. и за периода
01.06.2018г. до 30.04.2020 г..
Върху главницата от 772,34лв. се дължи законната лихва, считано от датата на
подаване в съда на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК–
06.07.2021 г. до плащане на вземането.
5
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното
от страните. За периода на претенцията са били приложими Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „ф-ма“ ЕАД на клиенти в гр. С, одобрени с Решение N OУ –
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. /приложими по отношение на забавата в
плащанията на сумите за доставена и консумирана топлинна енергия от и след 01.05.2013
г./. От страна на Е. Х. И. обаче, с отговора на исковата молба, е представено Заявление от
18.04.2017г., отправено до ищеца, с което оспорва общите условия на дружеството. От
страна на “ф-ма” ЕАД не е оспорено получаването на заявлението, нито е изразено
становище за неприемането му. От страна на ищеца не са представени и доказателства кога
ОУ са публикувани и от кога тече срока за потребителя за подаване на възражения срещу
ОУ. Доколкото по делото е представено заявление за отказ от приложението на ОУ, то
същите не следва да се прилагат по отношение на Е. Х. И., поради което за да бъде
поставена в забава, същата следва да е поканена да заплати. Такива доказателства не са
представени по делото и искът за установяване съществуване на вземане за мораторна лихва
следва да се отхвърли.
По отношение на сумите за дялово разпределение следва да се посочи, че дяловото
разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея, като редът и начинът на заплащане на услугата дялово
разпределение се определя от „ф-ма“ ЕАД и се обявява по подходящ начин на потребителя.
По силата договорните взаимоотношения между ищеца и третото лице помагач цената на
услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово
разпределение. Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения договор
между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дяловото разпределение,
съгласно чл. 139в, ал.3, т.4 от ЗЕ. Във връзка с това по силата на закона възниква система от
две относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от
закона. По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на
търговеца, извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по
второто – потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество. С договора сключван по реда на 139в, ал.3, т.4 от ЗЕ между топлофикационното
дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за
услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал.5, т.8 от ЗЕ между клиентите и
търговеца, извършващ дялово разпределение само условията и начинът на плащане на
услугата. И двата договора обаче не променят страните и предмета на правоотношенията
във връзка с цената, защото както те се определят от закона. Ето защо, съдът приема, че
законът установява задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното
дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от договора между тях,
6
като няма значение дали топлофикационното дружество е платило предварително,
впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ дялово
разпределение, както и е без значение дали общите условия на топлофикационното
дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да заплаща на
топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото условие
(основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на
топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена. В
производството не се спори, че услугата е била извършена, като не е оспорена и нейната
цена, поради което иска следва да се уважи в пълния размер.
Върху сумата за цена на извършена услуга за дялово разпределение не следва да се
присъжда мораторна лихва доколкото няма данни ответникът да е поканен да заплати
сумата и да е поставен в забава.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК ответника дължи на
ищеца разноски в производството съобразно с уважената част от исковете в общ размер от
342,92лв. за заплатена държавна такса, депозит за вещо лице по СТЕ и юрисконсултско
възнаграждение /при приет размер от 100лв., определен в минимален размер съгласно чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ/.
По разноските присъдени по ч.гр.дело № 39641/2021г. по описа на СРС, 25 състав:
С оглед частичното уважаване на исковете, присъдените разноски за заплатена
държавна такса следва да се намалят до размер на 21,70лв. Присъденото юрисконсултско
възнаграждение следва да се намали до сумата от 43,41лв.
От адвокат Д. Й. Ч. е поискано присъждане на адвокатско възнаграждение пряко на
нея на осн. чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата за осъществена безплатна
правна помощ и съдействие. С оглед представения договор за правна защита и съдействие,
същите се предоставят безплатно на материално затруднено лице, поради което и следва да
се присъди възнаграждение, като за минимален размер се приеме 400лв. и се присъди такова
съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 52,74лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ, предявен от “ф-ма” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. С, ул. “Я” № **, против Е. Х. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр.С,
ж.к.“С“, бл.97, вх.А, ет.2, ап.3, че Е. Х. И. ДЪЛЖИ на “ф-ма” ЕАД сумата 772,34лв. -
главница, представляваща стойността на потребена и незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот на адрес: гр.С, ж.к.“С“, бл.97, вх.А, ет.2, ап.3, аб. № 129201, за периода
от 01.09.2018г. до 30.04.2020 г. и сума в размер на 39,18 лв., представляваща цена на
7
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2018г. до 30.04.2020 г., ведно
със законна лихва върху двете суми за периода от 06.07.2021г. до изплащане на вземането,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело №
39641/2021г. по описа на СРС, 25 състав, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за установяване
дължимост на главница за сумата над 772,34лв. до пълния предявен размер от 783,45лв.,
претенцията за установяване дължимост на мораторна лихва върху сумата за цена на
доставена ТЕ в размер на 104,85лв., дължима за периода от 15.09.2019г. до 23.06.2021 г. и
претенцията за установяване дължимост на мораторна лихва върху сумата за цена на услуга
дялово разпределение в размер на 7,30 лв. за периода от 31.07.2018г. до 23.06.2021 г.
ОСЪЖДА Е. Х. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр.С, ж.к.“С“, бл.97, вх.А, ет.2, ап.3 да
заплати в полза на „ф-ма” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.С, ул.”Я” №**
направените по ч.гр.дело № 39641/2021г. по описа на СРС, 25 състав разноски в размер на
21,70лв. за заплатена държавна такса и 43,41лв. юрисконсултско възнаграждение, както и на
основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК разноски в исковото производство съобразно уважената
част от исковете в размер на 342,92лв.
ОСЪЖДА „ф-ма” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.С, ул.”Я” №** да
заплати на адвокат Д. Й. Ч., с ЕГН **********, със служебен адрес: гр. С, ул. „ВЛ.“ №19,
партер на осн. чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ и съдействие съразмерно на
отхвърлената част от исковете в размер на 52,74лв.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8