Р Е Ш Е Н И
Е № ....
гр. Лом, 30
август, 2021 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЛОМСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, пети състав, в публично заседание на 06.07.2021 г. /шести юли, две хиляди
двадесет и първа година/, в състав:
Районен
съдия: ЕЛИЦА ОРМАНОВА
при участието на
секретаря К.Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Елица Орманова
гражданско дело № 653 по описа за 2020
година на Ломския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по правилата на глава XXIX-та от ГПК – за делба във фазата по извършването
й.
С
влязло в сила съдебно решение № 260098/12.10.2020 г., постановено по настоящото
дело, съдът е допуснал извършване на съдебна делба между съделителите: Г.Г.Г.
с ЕГН **********,*** и К.Т.П. с ЕГН **********,***, по отношение на недвижим имот с
идентификатор № 24551.74.11 по КККР, одобрени със Заповед РД –
18-352/22.05.2019г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с начин на трайно
ползване „нива“, втора категория земя, находящ се в землището на с. Дългоделци, общ. Якимово,
обл. Монтана, местност „Палански път“, с площ 9912 кв.м., с номер по предходен
план 074011, при съседи 24551.74.10, 24551.74.12, 24551.74.14 и 24551.68.55,
при права 2/3 /две трети/ идеални части за съделителя Г.Г.Г. с ЕГН **********
и 1/3 /една трета/ идеална част за съделителя К. Т.П. с ЕГН **********.
С
оглед горното производството по делото е продължило във втората фаза на
делбата, като поради задължението на съда служебно да събере доказателства
относно актуалната действителна пазарна стойност на делбения имот, съгласно
член 349, ал. 4, изречение второ от ГПК, при започване на фазата по извършване
на делбата, е била допусната съдебно-техническа експертиза и делото е насрочено
в съдебно заседание за събиране на доказателства.
В
законоустановения срок (най – късно в първото заседание след влизане в
сила на решението за допускане на делба) страните не са правили
искания по реда на чл. 345 и сл. ГПК.
В
съдебно заседание ищецът Г.Г. не се явява, като депозира писмено
становище, с което не възразява по
изготвеното експертно заключение от вещото лице. Допълнително представя скица–проект
за изменение на КККР касателно делбения поземлен имот.
В
съдебно заседание ответникът К.П. се явява и не излага възражения по
изготвеното експертно заключение.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите на
страните, прие за установено следното:
Страните
се легитимират като съсобственици на процесния имот, видно от
доказателствата по делото, подробно анализирани в решението по допускането на
делбата.
С влязло
в сила решение № 260098/12.10.2020 г. в първата фаза на производството съдът е
допуснал извършване на съдебна делба между тях, като е установил имота,
страните и техните права в съсобствеността.
След
решението по допускане на делбата по делото е назначена съдебно-техническа и
ценова експертиза, която да се произнесе относно цената на допуснатия до делба
земеделски имот и обособяването на дялове от него, чийто брой да е съответен на
броя на съделителите. Вещото лице е дало заключение, че имотът е поделяем, като
е обособило два реални дяла, съобразени с квотите на съделителите, респективно
с полагащата им се част от общата делбена маса. Впоследствие, в съответствие с
разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ЗСПЗЗ, изготвеният проект за делба е одобрен и заверен от АГКК. От заключението на вещото
лице В.В., неоспорено от страните, се установява, че пазарната стойност на
процесния имот е 5451 лв., като той може
да бъде поделен на два реални дяла, със самостоятелни идентификатори: ДЯЛ І с
площ 6608 кв.м. и пазарна цена 3634,00 лв. и дял ІІ с площ 3304 кв.м. и пазарна
цена 1817,00 лв.
При
така установените факти и обстоятелства по делото съдът прави следните правни
изводи:
Крайната
цел на съдебната делба като особено исково производство е да бъде
прекратено състоянието на съсобственост между съделителите върху наследствената
общност от вещи. По правилата на ГПК
първата фаза завършва с решение по допускане на делбата, с което се установява
съществуването на потестативното право, а втората - с решение по извършване на
делбата, с което се прекратява съсобствеността.
В
случая съществуването на съсобственост между страните и правата на всеки от тях
върху процесния имот е установено с влязло в сила Решение № 260098/12.10.2020
г., постановено от ЛРС на основание чл. 344 вр.
чл. 341 от ГПК. Настоящото делбено производство се намира във
втората фаза. В производството по съдебна делба във втората му фаза
съдът следва да извърши преценка по какъв начин следва да се извърши делбата.
Този въпрос следва да се реши съобразно императивните норми на чл.
348, чл. 349, чл. 350, чл. 353 ГПК.
Критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на
броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове, съответства на
стойността на дяловете на съделителите. Основният начин за ликвидиране на
допуснатата до делба съсобственост във втората фаза на делбеното производство е
съставяне на разделителен протокол по реда на чл. 347 и 350 от ГПК и
тегленето на жребие по реда на чл. 352 от ГПК.
От този основен способ съществуват три изключения, едното от които е предвидено
в чл.
353 от ГПК, но само при условие, че съставянето на дялове и
тегленето на жребие се окаже или невъзможно, или много неудобно. Изборът на
способ е поставен в зависимост от естеството на имотите, които се делят.
В
конкретния случай е налице един имот – представляващ нива, земеделска земя,
допуснат до делба между двама съделители, които не са с равни дялове. Същият би
могъл да се подели в два имота с характеристиките на делбения имот според
експерта по делото. В този смисъл е представена и скица-проект, издадена от СГКК
– Монтана.
При тези данни съдът взе предвид, че
съгласно Постановление № 7 от 28.XI.1973 г., Пленум на ВС, т.5. а) разделителен протокол се съставя само в
случаите, когато ще се пристъпи към теглене на жребий. Делбата се
извършва чрез теглене на жребий, когато: от допуснатите до делба имоти могат да
се образуват достатъчен брой реални дялове, за да може всеки съделител да
получи реален дял; квотите на съделителите, определени с решението по допускане
на делбата са равни; броят на имотите е равен на знаменателя на дробта,
посредством която са определени квотите на съделителите с решението по
допускане на делбата; не са налице обстоятелства, които да обуславят
невъзможност да се извърши делбата посредством този способ или правят
извършването на делбата посредством теглене на жребий много неудобно.
Съставянето
на разделителен протокол настоящият състав на съда намира за неприложимо, тъй
като в случая посочените предпоставки не са налице. До делба е допуснат
единствен имот с идентификатор № 24551.74.11 по КККР. От него могат да се
обособят два дяла, колкото са и съделителите, респ. всеки би могъл да получи
реален дял. Правата на страните обаче, определени с решението по допускане на
делбата, са в размер на 1/3 ид.ч. и съответно 2/3 ид.ч., поради което тегленето
на жребий би било невъзможно. В този аспект е ориентирана и съдебната практика,
която застъпва становище, че тегленето на жребий е невъзможно, когато: до
делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ или
стойност; частите на съделителите са различни; се извършва делба по колена.
Освен
това тегленето на жребий би довело до нецелесъобразно разпределение на имотите,
до усложняване на отношенията между съделителите, до неудобства в изравняването
на дяловете, тъй като, ако в дял на страна с права 1/3 ид.ч. напр. при
тегленето на жребий се падне имот, съответстващ на права от 2/3 ид.ч., ще се
стигне до необосновани усложнения по уреждане на сметки и уравняване на дялове,
което съдът намира за ненужно. (Така и ППВС 7/73; Решение
№397/24.10.2011 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК по гр. д. № 1499/2010 г.
на I ГО на ВКС; Решение №832/06.07.2011 г., също по реда на чл. 290 ГПК по гр.
д. № 219/2010 г. на I ГО на ВКС).
Тегленето
на жребий съдът намира за неудобно и защото липсва спор по това кой от имотите
да бъде поставен в дял на всяка от страните, като приложените проекти са
съобразени с правата им в съсобствеността.
Наред
с това от изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че
съществува възможност да бъдат обособени два самостоятелни дяла от допуснатия
до делба имот, чието стойностното изражение на дяловете на съделителите
съответства на правата им в съсобствеността.
Ето
защо съдът намира, че не следва да съставя разделителен протокол по реда
на чл. 350 ГПК.
По този ред се съставя и обявява окончателен разделителен протокол, ако делбата
се извършва чрез теглене на жребий. При приетото по-горе, че тегленето на
жребий е невъзможно, съдът намира, че делбата следва да се извърши по реда
на чл. 353 ГПК,
без да се изготвя разделителен протокол. (така Решение № 140 от 28.05.2014 г. на ВКС по гр. д. №
7627/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията С. К., постановено по реда на чл.
290 от ГПК). Това е така и защото разпределянето на имотите по реда
на чл. 353 ГПК е
самостоятелен способ за делба, при използването на който не намират приложение
разпоредбите на чл. 350 и чл. 352 от ГПК.
В тази насока съдът основава решението
си на изготвеното и неоспорено от страните експертно заключение, което съдът
цени с доверие. При предложения вариант от вещото лице отделните дялове
получават имот на стойност, равна на правата им в съсобстевността, поради което
не е необходимо уравняване чрез пари. Процесният недвижим имот е поделяем между
страните при спазване на изискванията на закона, съобразно квотите, при които е
допусната делбата и съдът следва реално да го подели между страните в това
производство, по начина, предложен в заключението на експерта. Така изготвения
вариант за проект за делба съдът намира, че е максимално справедлив, тъй като
характеристиките на двата обособени имота са еднакви според вещото лице, като
цената им се определя по една и съща методика и е съобразена с правата на
страните в съсобствеността.
Достигайки
до горните правни изводи, съдът възприема и оценката на имота, изготвена от
вещото лице, доколкото съгласно съдебната практика, изразена в решение на ВКС №
100/1997 г., имотът се оценява по действителната му цена, а според поясненията,
дадени с т. 9 ППВС/64 г., това е пазарната цена, която се определя от
икономическите фактори на търсенето и предлагането на недвижимите имоти за
даденото населено място към датата на ликвидиране на собствеността. В случая
това изискване е спазено и вещото лице е определило цената на процесния имот
към момента на изготвяне на експертизата. Заключението е изготвено в съгласие с
изискванията на закона и се възприема за обективно, поради което съдът му се
доверява.
По
отговорността за разноски и дължимите държавни такси: По
отношение на направените от страните в хода на производството разноски такива претенции
са предявени от съделителя Г.Г., като са представени и доказателства, видно от
които същият е направил разноски, както следва: 620 лв. за изготвяне на
скици-проект от „Геотехконсулт 97“ ЕООД, поравно
за всеки от дяловете -по 310 лв., 61,52 лв. за изготвяне на скица-проект и
УТХ /вкл. такса банков превод/, за издаване удостоверение за наследници и
удостоверение за идентичност на имена – 7 лв.; за снабдяване с решение на ОСЗ –
2 лв., за издаване на данъчна оценка на имота -10 лв., копирни услуги -4,64 лв.
Съделителят К.П. от тези разноски дължи на ищеца Г. ½ или 352,58 лв.,
както и 50,00 лв. депозит за вещо лице, определени за ответника и внесени от
ищеца, или общо 402,58 лв.
На
основание чл. 355 ГПК вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, събирани от
съдилищата по ГПК, страните следва да заплатят държавна такса в размер на 4 %
върху стойността на дяловете на всеки от тях, както следва: Г.Г.Г. – 145,36 лв.
и К.Т.П.- 72,68 лв.
Водим
от горното и на основание чл.
353 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ИЗВЪРШВА
делба между:
Г.Г.Г. с ЕГН **********,***
и К.Т.П. с ЕГН **********,***, като РАЗПРЕДЕЛЯ
по реда на чл. 353 от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
24551.74.11 по КККР, одобрени със Заповед РД – 18-352/22.05.2019г. на Изпълнителния директор на АГКК, с начин на трайно ползване „нива“, втора
категория земя, находящ се в землището на с. Дългоделци, общ. Якимово, обл.
Монтана, местност „Палански път“, с площ 9912 кв.м., с номер по предходен план
074011, при съседи 24551.74.10, 24551.74.12,
24551.74.14 и 24551.68.55, допуснат
до делба с Решение № 260098/12.10.2020 г., постановено по настоящото дело, както
следва:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Г.Г.Г. с ЕГН **********,***, притежаващ 2/3 ид.ч. от общото имущество, ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
проектен идентификатор номер № 24551.74.67, в землището на
с.Дългоделци, общ. Якимово, местност „Палански път“, с площ
6608 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, при съседи: 24551.74.10, 24551.74.12, 24551.74.68 и
24551.68.55, обособен в дял І
/ПЪРВИ/ по заключението на вещото
лице, с площ на този дял 6608 кв.м. и
пазарна цена 3634,00 лв. Имотът е образуван от имот № 24551.74.11.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на К.Т.П. с ЕГН **********,***, притежаващ 1/3
ид.ч. от общото имущество, ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с проектен идентификатор номер № 24551.74.68,
в землището на с. Дългоделци, общ. Якимово, местност „Палански път“, с площ 3304 кв.м.,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
нива, при съседи: 24551.74.12, 24551.74.14, 24551.68.55 и 24551.74.67, обособен в дял ІІ /ВТОРИ/ по
заключението на вещото лице, с
площ на този дял 3304 кв.м. и пазарна цена 1817,00 лв. Имотът е
образуван от имот № 24551.74.11.
ОСЪЖДА Г.Г.Г. с ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Лом държавна такса в размер на 145,36 лв., както и 5,00 лв. в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА К.Т.П. с ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Лом държавна такса в размер на 72,68 лв., както и 5,00 лв. в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА К.Т.П. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Г.Г. с ЕГН **********,***,
направените разноски по делото в размер на 402,58
лв. /четиристотин и два лева и петдесет и осем стотинки/.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд – Монтана в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия: