Решение по КНАХД №350/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на И. Г. П. от [населено място], обл.Шумен, депозирана чрез адвокат Д.С. от Адвокатска колегия– Шумен, против Решение № 154/09.06.2025г. на Районен съд– Шумен, постановено по ВАНД № 290/2025г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 24- 0869- 003599/30.12.2024г. на Началник сектор в ОДМВР Шумен, сектор „ПП“, с което на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.

Касаторът счита, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно, като издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи, че приетата от съда фактическа обстановка се разминава с действителната, понеже от доказателствата по делото ставало ясно, че водачът е бил в дома си, а автомобилът е бил паркиран пред входната врата. Релевира и доводи, че са налице процесуални нарушения, понеже НП било издадено преди да влезе в сила Постановлението за прекратяване на досъдебно производство и АУАН е прекратен преди издаване на НП. По тези съображения отправя молба за отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично и не изпраща процесуален представител. В писмена защита по делото поддържа касационната жалба и по доводите, изложени в нея, моли за отмяна на съдебния акт и на наказателното постановление.

Ответната страна- Началник сектор в ОДМВР Шумен, сектор „ПП“, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт И..С., която оспорва депозираната жалба и по аргументи за правилност на съдебното решение, моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура намира касационната жалба за допустима, но неоснователна и моли за решение в този смисъл.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 17.10.2024г. около 21.05 часа касаторът управлявал собствения си лек автомобил “Пежо 306“ с рег.№ [рег. номер], в [населено място], обл.Шумен на [улица]до № 5 в посока [улица], като след спиране от контролните органи и извършване на проверка е установено, че управлява МПС след употреба на алкохол в кръвта, констатирано с техническо средство А. Д. 7510 с фабричен № ARNA 0164, като уредът отчел 1.68 промила в документирана проба № 03053. Бил издаден талон за изследване №0185083 на кръвна проба на водача. За извършено нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП и чл.70 ал.1 от ЗДвП/ движение без включени светлини в тъмната част на денонощието/ на жалбоподателя бил съставен АУАН № 1405029/17.10.2024г., който бил връчен без възражения от негова страна. За деянието било образувано бързо досъдебно производство № 1025/2024г. по описа на РУ Шумен, което било прекратено с Постановление от 24.10.2024г. на прокурор в ШРП, предвид резултата от назначената химическа експертиза на НТЛ при ОДМВР Шумен, видно от който било установено наличие на алкохол в кръвта на водача- 1.00 промила. По реда на чл.36 ал.2 от ЗАНН, по отношение на касатора било издадено обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, на осн. чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП му били наложени административни наказания "глоба" в размер на 1000.00 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за 12 месеца, като са му отнети 10 контролни точки.

При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че в хода на санкционното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, при което НП е изготвено в съответствие с изисквания на ЗАНН, а вмененото във вина на водача нарушение е описано ясно. Като нарушена е посочена общата разпоредба на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, а санкционната норма е правилно посочена и съдържа фактическия състав на нарушението. Въззивният съд формирал и решаващото становище относно законосъобразността на наказателното постановление по същество, приемайки че приобщените писмени и многобройни гласни доказателства установяват виновното реализиране на простъпката, вменена на жалбоподателя. В тази връзка съдът посочил, че не кредитира тезата на санкционираното лице, че не е управлявал превозното средство, която защитна теза е възникнала едва при обжалването на НП, но не е била поддържана в хода на досъдебното производство.

Шуменският административен съд намира, че въз основа на така установената фактическа обстановка, въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се споделят от касационната съдебна инстанция. Правните доводи кореспондират с доказателствения материал, като решението е постановено при изключително обстойно обсъждане на релевантните за това доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Касационната инстанция се солидаризира напълно с правните съображения на районния съд, като на основание чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на въззивния съд, чрез които поддържаните от наказаното лице оплаквания са получили своя отговор.

Правилно въз основа на събраните по делото доказателства, районният съд е приел за безспорно установен факта на извършване на санкционираното нарушение. Касаторът е санкциониран за нарушение по чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП. В цитирания законов текст е предвидена отговорност за водач на моторно превозно средство, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително. От събраните по делото доказателства се установява, че на 17.10.2024г. в [населено място], И. П. управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта в количество 1,00 промила, установено с химическа експертиза по Протокол № 296/21.10.2024г. Касационната инстанция намира, че този факт се установява по безспорен начин от всички събрани по делото доказателства, както и от показанията на полицейските служители, извършили проверката, които са възприели лично управлението на автомобила и след спирането му чрез светлинна и звукова сигнализация, са установили самоличността на водача. По делото не са ангажирани доказателства, които да оборват показанията на служителите на ОД на МВР.

По отношение на твърдението, че административно-наказателното производство по съставеният АУАН е било прекратено с мотивирана резолюция след издаване на НП, съдът намира същото за неотносимо към казуса, понеже процесното НП е съставено на друго основание и ред, а именно по чл.36 ал.2 от ЗАНН. Неоснователно е твърдението, че Постановление от 24.10.2024г. за прекратяване на досъдебно производство на прокурор при РП- Шумен не е влязло в законна сила, като невръчено на касатора и не е могло да послужи за основание за административно-наказателна отговорност. Видно от същото, наблюдаващият прокурор е разпоредил, че актът не подлежи на връчване, понеже липсва лице привлечено като обвиняем или пострадало лице. Постановлението за прекратяване на БП № 1025/2024г. по описа на РП Шумен е влязло в законна сила незабавно и с разпореждане в самото постановление, материалите по делото са били изпратени на Началник на РУ Шумен за преценка на предпоставките за налагане на административно наказание на водача.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд-гр. Шумен като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, в полза на ОД на МВР – Шумен и на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, във вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати разноски в размер на 80.00 (осемдесет) лева.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 154/09.06.2025г. на Районен съд– Шумен, постановено по ВАНД № 290/2025г. по описа на съда.

ОСЪЖДА И. Г. П. с [ЕГН] от [населено място], обл.Шумен, [улица] да заплати в полза на ОД на МВР – Шумен разноски в размер на 80.00 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.