М О Т
И В И
По присъда № 58 /25.11.2019 година по НОХД № 1365/2019
година
по описа на
Районен съд-град Добрич
Производството
е образувано въз основа на внесен обвинителен акт от РП –гр.Добрич по реда на
чл.247 от НПК, който е изготвен след запознаване с материалите по досъдебно
производство - №161/2019 година, водено по описа на Второ Районно полицейско
управление към ОД на МВР – гр.Добрич. С обвинителния акт е срещу подсъдимия И.Ю.А.
*** е повдигнато обвинение за извършени престъпления по чл.216,ал.1, във вр. с
чл.26,ал.1 от НК, престъпление по чл.144,ал.3 , във вр. с ал.1 , във вр. с
чл.26,ал.1 от НК и за престъпление по чл.144,ал.3, във вр. с ал.1 , във вр. с
чл.26,ал.1 от НК , а именно:
І.
За това, че в периода от 24.05.2019 г.
до 29.05.2019 г. в с.Стефаново, общ. Добричка, при условията на продължавано
престъпление унищожил и повредил противозаконно чужди движими вещи, собственост
на Ю.А.А. ***, както следва:
-
На 24.05.2019 г.
унищожил 7 броя стъкла с размери 100 см х 40 см. на обща стойност 40,07 лв./
четиридесет лева и седем стотинки/;
-
На 29.05.2019 г. унищожил 18 броя стъкла с различни размери на обща
стойност 97,95 лв /деветдесет и седем лева и деветдесет и пет стотинки/, 7 бр.
стъклопакети с различни размери на обща стойност 108,88 лв. /сто и осем лева и
осемдесет и осем стотинки/, 1 бр. комарник с размери 103 см. х 57 см. на
стойност 25.00 лв. /двадесет и пет лева/, 1 бр. огледало с размери 90 см. х 30
см. на стойност 15.00 лв./ петнадесет лева/, 1 бр. врата от бял алуминиев
профил на стойност 180.00 лв. /сто и осемдесет лева/ и 1 бр. телевизор „Нео
22135US на стойност 130.00 лв. /сто и
тридесет лева/, както и повредил фурна –марка „Термомакс”, като нанесената
повреда е на стойност 35.00 лв. /тридесет и пет/ лева, като общата стойност на
противозаконно унищоженото и повредено имущество възлиза на 631,90 лв. /
шестстотин тридесет и един лева и деветдесет стотинки /- престъпление по
чл.216, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
ІІ. За
това, че в периода от 24.05.2019 г. до 30.05.2019 г. в с. ***, обл. Добрич, при
условията на продължавано престъпление, се заканил с убийство на Ю.А.А. ***,
като отправените закани са могли да възбудят основателен страх от
осъществяването им, както следва:
- На
24.05.2019г. се заканил на А., че ще го убие, че ще събори къщата му с фадрома
и ще я запали, за да изгори вътре.
- На
29.05.2019 г. се заканил на А., че ще го убие, че ще събори къщата с фадрома и
ще я запали, за да изгори вътре, че ще го заколи и ще му отреже главата, като
по време на отправената закана посягал към голям нож.
- На
30.05.2019г. се заканил на А., че ще го накълца на парчета, ще го напъха в
кенефа и ще се събори кенефа отгоре му, поради което и на основание чл.144,
ал.3 във вр. с ал.1 от НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК.
ІІІ. За това, че в периода от 24.05.2019 г. до 29.05.2019 г. в
с. ****, общ. Добричка, при условията на продължавано престъпление, се заканил
с убийство на А. Н.К. ***, като отправените закани са могли да възбудят
основателен страх от осъществяването им, както следва:
-
На 24.05.2019 г. казал на К., че ще я убие, че ще събори къщата с
фадрома и ще я запали, за да изгори вътре.
-
На 29.05.2019г. казал на К., че ще я
убие, че ще събори къщата с фадрома и ще я запали, за да изгори вътре, че ще я
заколи и ще й отреже главата, като по
време на отправената закана посягал към голям нож – престъпление по чл.144,
ал.3 във вр. с ал.1 от НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК.
Въз
основа на служебно взето решение на съда, съдебното производство бе проведено
по реда глава двадесет и седма от НПК, респ. по тъй нар.„Съкратено съдебно следствие пред първата инстанция”. Съобразно процесуалните правила на този раздел от НПК, съдът разпореди
„предварително изслушване на страните”, с което прие да не се провеждат разпити
на посочените в обвинителния акт на Районна прокуратура - гр.Добрич свидетели и
вещо лице, по назначената в хода на досъдебното производство експертиза. От
проведеното предварително изслушване на подс.И.Ю.А. се установи, че същият
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и депозира самопризнание в насока повдигнатото му обвинение. Съдът, след като
прие, че самопризнанието на дееца се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства, с определение на основание чл.372, ал.4 от НПК обяви,
че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В
съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на държавното
обвинение, който пледира за признаване на вината на подс.А. по повдигнатото му
обвинение и постановяване на осъдителна присъда, с приложение на разпоредбата
на чл.58а, във вр. с чл.54, ал.1 от НК - в каквато насока е и законодателната
уредба на чл.373, ал.2 от НПК. В обвинителната си реч пред съда прокурорът
изложи аргументирани доводи, в насока участието на дееца в инкриминираните противообществените
прояви, разгледани в хипотезата на чл.26, ал.1 от НК и причинените от тях имуществени вреди. Подчерта,
че описаните в ОА престъпления се явява доказани по безспорен и категоричен
начин от направеното самопризнание на подсъдимия пред съда и от събраните по делото
доказателствени източници, които в своята доказателствена съвкупност подкрепят
изцяло обвинителната теза. По отношение размера на наказанието и неговата
индивидуализация прокурорът пледира, на подсъдимия да се наложи за всяко от посочените
в ОА престъпления /разгледани в хипотезата на чл.26,ал.1 от НК/ наказание
„лишаване от свобода” за срок от шест месеца, след което да се намали на
осн.чл.58а от НК с 1/3, при което да остане за изтърпяване наказание „лишаване
от свобода” за срок от 4 месеца. Позицията си по отношение размера на
наказанията аргументира с обстоятелството, че инкриминираните престъпления са
осъществени от дееца при баланс на смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства. Подчерта още, че доколкото инкриминираните престъпления са извършени
при условията на „реална съвкупност” помежду си, наложените по тях наказания
следва да се групират на основание чл.23, ал.1 от НК, като по този начин се
определи за изтърпяване едно общо наказание, а именно –„лишаване от свобода” за
срок от четири месеца. Изрично подчерта, че няма основания за прилагане
разпоредбата на чл.24 от НК, респ. за увеличаване на определеното общо
наказание с още ½ предвид ниската степен на обществена опасност на дееца.
Предвид чистото му съдебно минало прокурорът пледира, определеното общо
наказание да се отложи с изпитателен срок от 3 /три/ години. В заключение
прокурорът пледира на подсъдимия да се възложат и сторените разноски в хода на
досъдебното производство.
Защитникът
на подсъдимия - адв.С.Д. от ДАК сподели изцяло изразеното от прокурора
становище, че авторството на дееца в инкриминираните престъпления, описани в ОА
на РП-Добрич се явява доказано по безспорен и категоричен начин от събраните по
делото доказателствени източници. С развитата пред съда защитна реч, адвокатът
на практика сподели изцяло обвинителната теза и извода на прокурора относно съпричастността
на дееца в отделните престъпления, начина по който са били извършени и
нанесените с тях имуществени вреди. По отношение на предложените от прокурора по
вид и размер наказания защитникът изрази позиция, че същите са съобразени с
ниската степен на обществена опасност на подсъдимия и с тях ще могат да бъдат
реализирани очертаните от законодателя в чл.36 от НК цели.
В
предоставената му от съда „последна дума” по реда на чл.297 от НПК, подсъдимият
И.Ю.А. призна своята вина, като изрази разкаяние и съжаление за извършените от него
престъпления.
След
като подложи на анализ и преценка събраните по делото доказателства, както
поотделно така и в тяхната доказателствена съвкупност, съдът намери за
установено от фактическа страна следното:
Подс.
И.Ю.А. е ****. До настоящия момент той не е осъждан, както и спрямо него не се
водят други висящи наказателни производства.
От представените характеристични данни по местоживеене черпим
информация, че А. не се ползва с добро име сред съселяните си, както и че се
движи сред лица от криминалния контингент, макар и да няма други регистрирани противообществени
прояви. От характеристични данни научаваме също, че А. развива към момента търговска
дейност извън страната / във ФРГ/, където често местопребивава.
Към месец май на 2019 година св.Ю.А.А. /баща на подсъдимия А./***
в къща, находяща с на ул.”14-та” №7. А. съжителствал на семейни начала със св.А.
Нежмидинова К., като в дома му се намирала и болната му майка, за която полагал
грижи. Къщата и всички движими вещи, предмет на престъпно посегателство,
подробно описани в обвинителния акт /ОА/ на РП-Добрич са били собственост на св.Ю.А..
До
дата 22.05.2019 год. подс. И.Ю.А. живеел и местопребивавал трайно в с.Крушари,
обл.Добрич заедно със семейството си. След тази дата решил да се премести и
установи в дома на баща си в с.Стефаново, който се намирал на горепосочения
адрес. При преместването си, заедно с покъщнината деецът взел и едно куче, бяло
на цвят, от неустановена порода. Същото било вързано за синджир в двора, но
въпреки това проявявало явна агресия към всички, като посягало да хапе както св.А.,
така и св.К..
На
24.05.2019 год., въпреки отправените от св.А. забележки към сина си, да махне агресивното
куче от дома му и да го върже на друго място, подсъдимият така и не го послушал.
При едно от преминаванията на св.К. покрай кучето, същото се спуснало и я ухапало.
К. останала силно възмутена от поведението на агресивното куче и нехайството на
подсъдимия, при което отправила остра забележка към последния да върже на друго
място кучето и да го укроти. А. от своя страна се ядосал на отправената му забележка
и в яда си взел в ръка лопатка за събиране на смет и в състояние на изблик на силна ярост начупил 7
броя стъкла на маркизата /остъклена верадна в предверието на къщата/.
Унищожените стъкла били с размери 100 см.х 40 см. След като изпотрошил стъклата
на маркизата, той се обърнал към А. и К.,
като им казал със заплашителен тон, че ще ги убие, както и че ще събори
къщата с фадрома и ще я запали, за да изгорят и двамата вътре. В яда си
подсъдимият отправил и редица остри обиди и ругатни по адрес на родния си баща,
изказвайки следните думи: „Да еба майка ти, да еба”. Да еба жена ти , педераст,
гей , аз ще те оправя”.
На
29.05.2019 год. свидетелят А. направил за пореден път забележка на подсъдимия да
върже кучето на друго място, защото продължавало да се държи агресивно към него
и св.К., като отново посягало да ги хапе. И този път подсъдимият отново се
ядосал на отправената му забележка, при което решил да се саморазправи с родния
си баща. Първоначално го хванал за врата, завъртял го със сила, след което го
ударил в гърдите, а впоследствие и с крак в слабините. Вследствие на
упражнената значителна по интензитет физическа сила деецът успял да събори баща
си на земята, след което му нанесъл побой. Очевидец на разразилия се скандал и
побоя над св.А. станала св.К., която
стояла в непосредствена близост и в състояние на пълна безпомощност само наблюдавала,
без да може да окаже нужната помощ на „жертвата”.
След като
нанесъл побой над родния си баща, подсъдимият със строг и заплашителен тон отново се обърнал към А. и К., заявявайки, че
ще ги убие и двамата, че ще събори
къщата с фадрома и ще я запали, за да изгорят вътре. През цялото време, докато
отправял със заплашителен тон поредните си закани към към тях подсъдимият
посягал към голям нож тип „мачете”,
заявявайки че ще ги заколи и ще им отреже главите. След това, демонстрирайки за
пореден път физическото си превъзходство над пострадалите, както и за да бъде
по-убедителен в осъществяване на отправените към тях закани, подсъдимият с
помощта на голям кол потрошил всички
останали здрави стъкла на маркизата, а
именно: 4 бр. стъкла с размери 38 x 50 см, 11 бр. стъкла 100 x 50 см, 1 бр.
стъкло 35 x 30 см и 2 бр. стъкла 40 x 60 см. След като изпочупил всички стъкла
на маркизата, деецът не се задоволил с това, а влязъл във вътрешността на
къщата, където строшил продължил да безчиства. Изпочупил седем стьклопакета, монтирани на прозорците на къщата
както следва: 1 бр, с размери 35 x 14 см”, 1 бр, 86 x 42 см, 1 бр. 96 x 52 см, 1 бр. 98 x 64 см, 1 бр. 105 x 116 см, 1 бр. 100 x 47 см и 1 бр. 108 x 57
см. В яда си подсъдимият ударил поставен на единия прозорец комарник с размери
103 x 57 см, като по този начин скъсал мрежата и изкривил алумниевия профил. По
описания начин на практика унишожил цялата движима вещ, която не можела повече да се използва по предназначение. А. счупил още
1 бр.огледало с размери 90 x 30 см, монтирано на гардероб в една от стаите. Деецът
продължил да излива гнева си върху чуждата покъщнина и с брадва в ръцете нанесъл
няколко удара по монтирана врата от бял алуминиев профил, разделена на две
части, вследствие на което и двете части били изпотрошени. Пак с помощта на
брадвата нанесъл няколко удара върху телевизор „Нео 22135US", който до
този момент бил в пълна изправност, при което го потрошил напълно. От
показанията на св.А. съдим ,че въпросният телевизор е негова собственост и е
бил закупен през 2013 год. С помощта на брадвата деецът нанесъл няколко удара
по стъклото на фурна марка „Термомакс" закупена от пострадалия през 2014 г.,
при което повредил вещта. Със счупване на стъклото на фурната деецът е нанесъл
повреда на вещта, поради което тя не е можела повече да се използва по
предназначение, но въпреки това, тя е подлежала на последващо отремонтиране.
Непосредствено след тези свои
неправомерни действия, деецът си вдигнал багажа и заедно със семейството си
напуснал дома на баща си.
На
следващия ден 30.05.2019 г. подсъдимият отново се върнал в дома на св.А., за да
си вземе някои останали лични вещи. И този път той не пропуснал да отправи със
заплашителен тон обиди думи и закани към родния си баща. Заплашил го конкретно
с думите, че „ще го накълца на парчета, ще го напъха в кенефа и ще събори
кенефа отгоре му”. След това напуснал имота на св.А..
От
експертното заключение на вещото лице, изготвило в досъдебната фаза съдебно-оценъчна
експертиза /л.49-51 от ДП/ се установява, че общата стойност на унищожените и
повредени от дееца чужди дв.вещи, собственост на пострадалото лице -св.Ю.А.А. възлиза
на сумата от 631,90 лева. Оценката на унищожените и повредени чужди дв.вещи от
дееца е съобразена с тяхната пазарна стойност, към момента на извършване на
инкриминираните деяния.
Описаната и възприета от съда фактическа
обстановка се установява от събраните в хода на досъдебното производство писмени
и гласни доказателства и доказателствени средства, които съдът прие за
установени, съобразно разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, а именно: Докладна
записка с рег.№ 1717-3025/ 16.05.2019г.; Докладна записка с вх.рег.№ 255
ЗМ-145/ 31.05.2019г.; Жалба от Ю. А. А.
; Обяснение от Ю.А.А. от 31.05.2019г.; Обяснение от А. Н. К. от 31.05.2019г.; Обяснение от К. П.И. от 31.05.2019г.; Обяснение от И.Ю.А. от
31.05.2019г.;Протокол за предупреждение от 31.05.2019г.; Докладна записка с рег.№ 255р-3832/14.06.2019г.; Протокол за
разпит на свидетел А. Н. К. от
03.07.2019г.; Протокол за уведомяване на пострадал от престъпление с рег.№
255000-2652/03.07.2019г.; Протокол за разпит на свидетел Ю.А.А. от 03.07.2019г.;
Протокол за уведомяване на пострадал от престъпление с рег.№
255000-2653/03.07.2019г.; Протокол за разпит на свидетел К. П. И.от 03.07.2019г.; Протокол за разпит на свидетел по НЧД
№ 879/2019г.; Протокол за разпит на свидетел по НЧД № 878/2019г.; Протокол за
разпит на свидетел по НЧД № 880/2019г.; Протокол за разпит на свидетел Г. М. С. от 11.07.2019г.; Протокол за разпит на свидетел Ю.А.А.
от 22.07.2019г.; Протокол за разпит на свидетел Ю.А.А. от 22.07.2019г.-препис;
Заключение за извършена съдебно-оценъчна
експертиза от 24.07.2019г.; Постановление на ДРП от 09.09.2019г.;
Протокол за разпит на свидетел от 04.09.2019г.;
Постановление за привличане на обвиняем от 02.10.2019г.; Протокол за разпит на
обвиняем И.Ю.А. от 02.10.2019г.; Справка
относно характеристични данни за лицето И.Ю.А.; Протокол за предявяване на разследване на А. Н. К. от 07.10.2019г.; Протокол за предявяване на
разследване на Ю.А.А. от 07.10.2019г.; Справка от УИС на Прокуратура на
Република България към 10.10.2019г.; Справка за съдимост на И.Ю.А. с рег.№ 2490 /
11.10.2019г.
За
да формира вътрешното
си убеждение на осн.чл.14 от НПК въз основа на приобщените в хода на съдебното
следствие доказателства, съдът прие, че всички процесуално - следствени
действия и изготвените във връзка с тях протоколи от досъдебното производство,
са съобразени с разпоредбите на процесуалния закон. В контекста на
изложеното може да се заключи, че липсват нарушения от процесуално естество,
които да налагат дискредитиране на отделни процесуално-следствени действия,
извършени в хода на досъдебното производство на които се основава обвинителната
теза на държавния обвинител.
Съдът
приема, че всяко едно от описаните в настоящите мотиви престъпни деяния по чл.216,ал.1, във вр. с
чл.26,ал.1 от НК и чл.144,ал.3 , във вр. с ал.1 , във вр. с чл.26,ал.1 от НК, осъществени от подсъдимия, се явява доказано по безсъмнен и
категоричен начин от показанията на пострадалите лица - свидетелите Ю.А.А. и А. Нежмидинова К.. В подкрепа
на изложената фактическа обстановка и развита обвинителна теза се явяват изцяло
показанията също и на разпитаните
в хода на досъдебното производство свидетели – К. П. И. и Г. М.С. Посочените гласни доказателствени
средства подкрепят изцяло от направеното самопризнание на дееца пред съда и
дадените в тази насока обяснения.
Съдът
прие, че за разкриване на обективната истина по делото от първостепенно правно значение
се явяват най-вече показанията на „пострадалите” лица от престъплението – св.Ю.А.А. и св.А. Н. К.. В проведените
разпити пред разследващия орган, а впоследствие и дадени показания пред съдия
по реда на ч.223 от НПК, „пострадалите” лица
безпротиворечиво и правдиво са посочили времето и мястото, където са извършени престъпните
деяния, неправомерното поведение и активните действия на дееца, с които е нанесъл
описаните по-горе имуществени щети на отделни движими вещи, собственост на св.А..
От показанията на свидетелите съдим с подробности и в детайли също и за отправените
закани и заплахи от подсъдимия, които той е изрекъл към тях, след като е вече е
бил демонстрирал явното си физическо превъзходство. В този аспект, и двамата
твърдят безпротиворечиво, че при отправяне на заканите и заплахите, за да бъде
по-убедителен в тяхното осъществяване, подсъдимият е посягал към този момент към
голям нож тип „мачете”. Съдът прие, че изложените фактически обстоятелства от
пострадалите лица спомагат в най-пълна степен за разкриване на обективната
истина и установяване на действителната фактическа обстановка на инкриминираните
престъпни деяния, разгледани в хипотезата на „продължавано престъпление” по
смисъла на чл.26, ал.1 от НК. Изложеното мотивира съда да приеме, че доколкото
дадените в хода на досъдебното производство показания от пострадалите лица -
св.Ю.А. и св. А.К. се явяват вътрешно непротиворечиви, еднопосочни и логични,
същите следва да бъдат кредитирани изцяло и безрезервно.
За разкриване на обективната истина по делото,
макар и на по-заден план от правно значение съдът счита, че се явяват
показанията на свидетелите К. П. И. и Г. М. С., които те са дали в досъдебното
производство пред разследващия орган. От тези гласни доказателства съдим преди
всичко за нанесените от подсъдимия имуществени щети на отделни дв.вещи в имота на
св.А., както и за психичното състояние на пострадалите лица и то непосредствено,
след извършване на престъпните деяния. Съществено в показанията на св.И. и св.С.
е безпротиворечовото описание, което дават за нанесените щети в имота на св.А.
от дееца. Отделно от изложеното, в показанията си пред разследващия орган св.Г.
С. е описал и поведението на подс.А. при призоваването му в РУ на МВР, където
същият е отказвал да съдейства и дава смислени отговори на зададените му въпроси.
Съдът прие за достоверни и обективни показанията на свидетелите К. И. и Г. С.,
дадени в хода на досъдебното производство, доколкото съдържащите се в тях факти
и обстоятелства изцула се подкрепят и кореспондират от други безспорно установени
факти и доказателства, в хода на съдебното следствие Независимо от това, съдържащите
се в показанията на свидетелите К. И.и Г. С. фактически обстоятелства не следва
да се разглеждат и анализират изолирано, а единствено в светлината на
останалите събрани по делото доказателствени източници.
А
колкото до декларираното самопризнание на дееца пред съда и дадените твърде лаконични
обяснения по повдигнатите му обвинения, следва да се отбележи, че това
поведение е в резултат на проявено разкаяние и последващо съжаление за
извършените противоправни деяния. Пред съда дееца изрази съжаление за стореното
срещу родния си баща, като изрично подчерта, че тези свои действия той е
осъществил в състояние на силно раздразнение и афект, за което силно се
разкайва и моли съда за снисхождение. Макар и твърде кратки по своето
съдържание, дадените обяснения от дееца
потвърждават описаната фактическа обстановка в ОА и развитата обвинителна теза.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този
начин доказателствени източници, по своята същност и насока се явяват вътрешно
непротиворечиви, еднопосочни и взаимно допълващи се, намират се в хармонично
единство помежду си, като налагат единствено възможния извод, непораждащ
никакво съмнение във формираното вътрешно убеждение на съда, досежно
авторството на дееца в инкриминираното престъпление
Встъпвайки
на общата доказателствена плоскост на изложената фактическа обстановка,
настоящия съдебен състав прие, че подс. И.Ю.А. е извършител на внемените му във вина с
обвинителния акт на рП-Добрич престъпления, поради което го призна за виновен в това, че :
І.
За това, че в периода от 24.05.2019 г.
до 29.05.2019 г. в с.***, общ. Добричка, при условията на продължавано
престъпление унищожил и повредил противозаконно чужди движими вещи, собственост
на Ю.А.А. ***, както следва:
- На 24.05.2019 г. унищожил 7 броя
стъкла с размери 100 см х 40 см. на обща стойност 40,07 лв./ четиридесет лева и
седем стотинки/;
- На
29.05.2019 г. унищожил 18 броя стъкла с различни размери на обща стойност 97,95
лв /деветдесет и седем лева и деветдесет и пет стотинки/, 7 бр. стъклопакети с
различни размери на обща стойност 108,88 лв. /сто и осем лева и осемдесет и
осем стотинки/, 1 бр. комарник с размери 103 см. х 57 см. на стойност 25.00 лв.
/двадесет и пет лева/, 1 бр. огледало с размери 90 см. х 30 см. на стойност
15.00 лв./ петнадесет лева/, 1 бр. врата от бял алуминиев профил на стойност
180.00 лв. /сто и осемдесет лева/ и 1 бр. телевизор „Нео 22135US на стойност 130.00 лв. /сто и тридесет лева/, както и
повредил фурна –марка „Термомакс”, като нанесената повреда е на стойност 35.00
лв. /тридесет и пет/ лева, като общата стойност на противозаконно унищоженото и
повредено имущество възлиза на 631,90 лв. / шестстотин тридесет и един лева и
деветдесет стотинки /- престъпление по чл.216, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
ІІ.
За това, че в периода от 24.05.2019 г. до 30.05.2019 г. в с. Стефаново,
обл. Добрич, при условията на продължавано престъпление, се заканил с убийство
на Ю.А.А. ***, като отправените закани са могли да възбудят основателен страх
от осъществяването им, както следва:
- На
24.05.2019г. се заканил на А., че ще го убие, че ще събори къщата му с фадрома
и ще я запали, за да изгори вътре.
- На
29.05.2019 г. се заканил на А., че ще го убие, че ще събори къщата с фадрома и
ще я запали, за да изгори вътре, че ще го заколи и ще му отреже главата, като
по време на отправената закана посягал към голям нож.
- На
30.05.2019г. се заканил на А., че ще го накълца на парчета, ще го напъха в
кенефа и ще се събори кенефа отгоре му, поради което и на основание чл.144,
ал.3 във вр. с ал.1 от НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК.
ІІІ. За това, че в периода от 24.05.2019 г. до 29.05.2019 г. в
с. ***, общ. Добричка, при условията на продължавано престъпление, се заканил с
убийство на А. Нежмидинова К. ***, като отправените закани са могли да възбудят
основателен страх от осъществяването им, както следва:
-
На 24.05.2019 г. казал на К., че ще я убие, че ще събори къщата с
фадрома и ще я запали, за да изгори вътре.
- На 29.05.2019г. казал на К., че ще я убие, че
ще събори къщата с фадрома и ще я запали, за да изгори вътре, че ще я заколи и
ще й отреже главата, като по време на
отправената закана посягал към голям нож – престъпление по чл.144, ал.3 във вр.
с ал.1 от НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК.
/
По отношение на престъплението по чл.216, ал.1 във вр. с чл.26,ал.1 от НК-
пункт първи на ОА/
В
обективно отношение с извършеното от дееца престъпление по чл.216,ал.1, във вр.
с чл.26,ал.1 от НК /пункт първи от ОА на прокурора/ са накърнени обществените
отношения гарантиращи неприкосновеността на правото на собственост на
гражданите. Изпълнителното деяние е осъществено
чрез активни действия на дееца, насочени към противозаконно унищожаване и повреждане
на чужди движими вещи, собственост на друго лице, макар и близък родственик. В
настоящия случай подсъдимият с извършените от него активни действия, след като
си е послужил с различни дв.вещи
/лопатка за смет, голям кол, брадва/ е нанесъл имуществени щети върху намиращи
се в чуждия имот други дв. вещи, по-голямата част от които напълно е унищожил,
а други е повредил.
Инкриминираното
престъпление по чл.216, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК , предмет на
разглеждане в настоящия наказателен спор е квалифицирано като
"продължавано престъпление", тъй като същото е извършено не с едно, а
с няколко /общо три/ отделни деяния, които осъществяват състава на едно и също
престъпление. Същевременно тези деяния са извършени през непродължителен период
от време /от 24.05.2019 год. до 29.05.2019 год./, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината на дейците - пряк умисъл, при което последващата,
втора проява се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшествуващата. Между разглежданите противообществени прояви съществува
обективна и субективна връзка, която ги характеризира като едно продължавано
престъпление. В него отделните деяния не се третират като самостоятелни
престъпления. Те се приемат като едно общо, взети в съвкупност и с оглед причинения
общ престъпен резултат / изцяло в тази насока Тълк.решение №3/15.02.1971 год.,
ОСНК на ВС-Р.Б-я и Тълк.Решение №52/09.11.1988г. на ОСНК.
От субективна страна подсъдимият е осъществил
престъплението по чл.216, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК при условията на
пряк умисъл - по смисъла на 11, ал.2, пр.1 от НК, доколкото е съзнавал добре
общественоопасния характер на отделните деяния / разгледани в хипотезата на
чл.26,ал.1 от НК/ , а именно, че пристъпва към извършване на противоправни
действия, отличаващи се с висока степен на обществена опасност, предвиждал е настъпването
на общественоопасните последици от тях и е искал пряко те да настъпят.
/По
отношение на престъплението по чл.144,ал.3 във вр. с ал.1 , във вр. с
чл.26,ал.1 от НК- пункт втори от ОА/
Престъплението
по чл.144 ,ал.3 от НК – „закана за убийство” е квалифициран състав на
престъплението по чл.144, ал.1 от НК – закана с престъпление. То се намира в
раздел V-ти „Принуда”, а не в раздел І -ви „Убийство”, от глава втора на
Наказателния кодекс-„Престъпления против личността”. Затова с чл.144, ал.3 от НК не се защитава живота на
гражданите, а личната им свобода. За осъществяване на престъплението от
обективна страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с
убийство, спрямо определено лице или лица, която да е приета от лицето и би
могла да възбуди основателен страх от осъществяването. С извършването на
престъплението се цели промяна на поведението и действията на заплашения
противно на волята му в исканата от дееца насока. От субективна страна деецът
следва да съзнава съдържанието на отправената от него закана, както и че тя е
възприета от изплашения, като действителна заплаха. При това не е необходимо
лицето да се е изплашило, а само да съществува основание, че отправената закана
би могла да се осъществи. Тези обстоятелства следва да се преценяват каквито са
били по време на деянието, а не след минаването на определено време /в тази
насока е Тълк.решение №53 от 18.ІХ.1989 година по н.д.№ 47/89 год. ,ОСНК/
От
субективна страна може да се приеме, че подсъдимият е осъществил престъплението
по чл.144, ал.1 във вр. с ал.1 от НК / това се отнася за престъпленията
извършени спрямо двете пострадали лица - Ю.А. и А.К./ при условията на пряк
умисъл по смисъла на 11, ал.2, пр.1 от НК, като е съзнавал общественоопасния
характер на извършените от него закани с убийство, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал
тяхното настъпване. Следва да се отбележи още, че заканите са изречени в
състояние на силно раздразнение и изпитан физиологичен афект, както и че същите са били възприети от пострадалите
като действителна заплаха, доколкото към този момент деецът чрез извършени от
него активни действия е унищожил и повредил множество движими вещи в чуждия
имот, включително е посягал към нож тип „мачете”. Така отправените закани са
могли да възбудят основателен страх у пострадалите, доколкото не са съставлявали
единичен волеви акт, а отделни деяния /общо три/, при което интензитетът на
всяка последваща закана е нараствал.
/При
определяне на наказанията и тяхната индивидуализация/
Подсъдимият
И.Ю.А. е пълнолетен български гражданин от татарски произход, разведен,
безработен, със средно образование, неосъждан. Представените характеристични
данни по местоживеене са лоши и от тях
съдим, че подсъдимият не се ползва с добро име сред своите съселяни, както и това,
че се движи и контактува с лица от криминалния контингент, макар и да няма до
момента регистрирани други
противообществени прояви. По делото не се съдържат данни , от които да черпим
информация за други водени и незавършени наказателни производства срещу А..
За
да определи наказанието, съдът прие, че следва да съобрази както степента на
обществена опасност на дееца и тази на инкриминираните престъпления, включително
подбудите за тяхното извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
За
отегчаващи вината обстоятелства съдът намира лошите характеристични данни по
местоживеене и невъзстановени имуществени вреди от престъплението по чл.216,ал.1
във вр. с чл.26,ал.1 от НК. Смекчаващи вината обстоятелства се явяват чистото
съдебно минало на подсъдимия и последвалото разкаяние и изразено отношение на
дееца към извършените противообществени прояви.
С оглед на гореизложеното, съдът прие, че
престъплението по чл.216, ал.1 във вр. с чл.26,ал.1 от НК е
осъществено от дееца при баланс на отегчаващите
над смекчаващите вината обстоятелства. Без съмнение, че при тези обстоятелства е недопустимо
определяне на наказанието при условията на чл.55, ал.1 ,т.1 от НК би било
неоправдано снизхождение към обществената опасност на дееца. Ето защо, съдът
прие, че наказанието следва да се определи при условията на чл.54 от НК.
Основавайки
се на гореизложените съображения за степента на обществена опасност на дееца и престъплението,
съдът на осн.чл.54 от НК индивидиализира предвиденото от законодателя наказание
„лишаване от свобода” около и малко над законовия минимум, а именно – шест месеца. На
основание чл.58а от НК /към нея препраща
нормата на чл.373, ал.2 от НПК/ съдът намали с 1/3 така определеното по общия
ред наказание, като постанови подс.И.А. да изтърпи наказание „лишаване от
свобода” за срок от четири месеца.
Воден
от гореизложените съображения за степента на обществена опасност на дееца и
тази на осъщественото от него престъпление по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК /
пункт втори от ОА/ съдът индивидуализира на осн.чл.54 от НК предвиденото в НК наказание
„лишаване от свобода” около и малко над законовия минимум, като определи размер
от шест месеца. На основание чл.58а от НК съдът намали с 1/3 наказанието, при
което определи подсъдимият А. да изтърпи наказание „лишаване от свобода” за
срок от четири месеца.
По
изложените съображения, отнасящи се за степента на обществена опасност на дееца
и осъществяното от него престъпление по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 във вр. с
чл.26, ал.1 от НК /пункт трети от ОА/ съдът индивидуализира на осн.чл.54 от НК
предвиденото в НК наказание „лишаване от свобода” малко над законовия минимум,
а именно - шест месеца. На основание чл.58а от НК съдът намали с 1/3
наказанието, при което определи подсъдимият А. да изтърпи наказание „лишаване
от свобода” за срок от четири месеца. С оглед на обстоятелството,че престъпленията
предмет на разглеждане в настоящия наказателен процес се намират в съотношение
на „реална съвкупност” помежду си, съдът на основание чл.23, ал.1 от НК определи
деецът да изтърпи едно общо най-тежко наказание, а именно – „лишаване от
свобода” за срок от четири месеца.
Предвид чистото съдебно минало на
подсъдимия съдът прие, че така определеното по вид и размер наказание - „лишаване от свобода” за срок от четири месеца не следва да се търпи ефективно, а да се отложи на основание чл.66,
ал.1 от НК с минимален изпитателен срок от три години. С отлагане на
изпълнението на наказанието съдът счита, че на подсъдимия ще се предостави реална възможност да покаже с поведението си,
дали желае да се поправи и превъзпита в спазване на законите и добрите нрави
или обратното, при
това без да бъде откъсван от
обичайната си домашна среда. А това несъмнено би спомогнало за неговото по-бързо и ефективно
превъзпитаване и
поправяне. Наред с реализиране
на целта на тъй
нар.”специална превенция” на НК съдът счита, че с налагането на това по вид
и размер наказание ще се въздейства възпитателно
и предупредително и по отношение на останалите членове на обществото, които да се въздържат от
извършване на подобни противообществени прояви, несъвместими с установения в
страната правов ред и морал – в каквато насока са очертаните в чл.36 от НК цели
от законодателя.
С настоящия съдебен акт съдът на основание чл.189 от НПК осъди подс.
И. Ю.А. да заплати сторените в хода на
досъдебното производство разноски, възлизащи в общ размер на 134,40
лв. /сто тридесет и четири лева и четиридесет стотинки/ по сметка на ОД на МВР
- гр.Добрич.
По
горните съображения съдът постанови настоящата присъда.
Съдия: