РЕШЕНИЕ
№ 443
гр. Пловдив, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20215300501456 по описа за 2021 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Обжалва се решение № 261023 от 31.03.2021 г. по гр. д. № 15691/2019 г.
на Районен съд – Пловдив, ХІV. Въззивното производство е инициирано по
въззивна жалба от адв. З. Н. и адв. В. Т., като пълномощници на П. Г. Г. и М.
АЛ. АД. и двамата от гр. П., като се обжалва решението на
първоинстанционния съд в частите: в частта, в която жалбоподателят П. Г. Г.
е осъден да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на Д. П.
СТ. да упражнява правото си на собственост върху сграда с идентификатор
56784.518.739.2, с площ 60 кв. м., брой етажи 2, построени в източната част
на ПИ с идентификатор 56784.518.739, като премахне част от
поликарбонатните плоскости на ажурна ограда, разположена в ПИ с
идентификатор 56784.518.738 с площ 223 кв. м., към границата с ПИ с
идентификатор 56784.518.739, достатъчна за разкриването на цялата дължина
и височина на външната рамка на прозорец с размери 130 см на 80 см.,
1
разположен на северната стена на сграда с идентификатор 56784.518.739.2, с
площ от 60 кв. м., брой етажи 2, построена в източната част на ПИ с
идентификатор 56784.518.739; както и в частта, с която са отхвърлени
предявените от П. Г. Г. срещу Д. П. СТ. искове за осъждането на Д. П. СТ. да
преустанови неоснователните си действия, с които пречи на П. Г. Г. да
упражнява правото си на собственост върху ПИ с идентификатор
56784.518.738, с площ 233 кв. м. и върху СОС в сграда с идентификатор
56784.518.738.3.2, жилище, апартамент, като премахне северната фасадна
стена на сграда с идентификатор 56784.518.739.2, построена в източната част
от ПИ с ид.56784.518.739 и като зазида прозорец с размер 130 см. на 80 см.,
разположена на северната фасадна стена на сграда с ид. 56784.518.739.2,
построена в източната част на ПИ с ид.56784.518.739; както и в частта, в
която е отхвърлен предявеният от П. Г. Г. и М. АЛ. АД. срещу Д. П. СТ. иск
за осъждането на Д. П. СТ. да преустанови неоснователните си действия, с
които пречи на П.Г. и М. АЛ. АД. като собственици на СОС в сграда с ид.
56784.518.738.3, изградена в ПИ с идентификатор 56784.518.738, с площ 223
кв. м., да упражнява правото си на собственост върху сградата, като премахне
плътен тухлен парапет с височина 1 м и дебелина 50 см, разположен над
северната фасада на сградата с идентификатор 56784.518.739.2, построена в
източната част на ПИ с идентификатор 56784.518.739.
Постъпил е писмен отговор по въззивната жалба от адв.В.-К. Б., АК-
Пловдив, като пълномощник на ищеца Д. П. СТ. от гр.Пловдив. Оспорва се
жалбата като неоснователна, по подробно изложени съображения в отговора,
моли да се потвърди постановеното решение в обжалваната му част,
претендира се присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото
доказателства във връзка с доводите на страните на основание чл.269, ал.1
ГПК, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1
ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Жалбоподателите са ответници по предявени от ищеца Д. П. СТ. от
гр.Пловдив негаторен иск с правно основание чл.109 ЗС за преустановяване
2
на неоснователни действия спрямо ищеца за упражняване правото му на
собственост върху съседен на ответниците НИ с искане за премахване на част
от поликарбонатни плоскости на ажурна ограда, разположена в собствен
имот на ответниците, представляващ ПИ с ид. 56784.518.738 по КК на
гр.Пловдив, към границата на имота с ищеца, представляващ ПИ с ид.
56784.518.739 , за разкриване на цялата дължина и височина на външна рамка
на прозорец с размери 130 см на 80 см, разположен в северната стена на
сградата с ид. 56784.518.739.2 по КК на гр.Пловдив, собственост на ищеца ,
застроена в източната част на ПИ с ид. 56784.518.739.
Жалбоподателите са и ищци по предявен от тях против
първоначалния ищец негаторен иск за осъждането му да преустанови
неоснователни действия за упражняване правото им на собственост върху
самостоятелните им обекти - сграда с ид. 56784.518.738.3, изградена в ПИ
56784.518.738.3 по КК на гр.Пловдив чрез премахване на плътен тухлен
парапет с височина 1 м и дебелина 50 см, разположен на северна фасадна
стена на сградата с ид. 56784.518.739.2 по КК на гр.Пловдив, построена в
източната част от ПИ с ид. 56784.518.739.
Формулираните доводи във въззивната жалба за необоснованост,
неправилност и нарушение на съдопроизводствените правила се поддържат в
насока ненадлежно упражняване правото на иск от ищеца при липса на
представителна власт, оплакванията за непроизнасяне от съда по искането за
извършване на проверка по пътя на косвения съдебен контрол относно
законността на издаденото разрешение за търпимост №23 от 28.12.2015г. на
Гл.архитект на район Централен; като произволно се сочи произнасянето на
съда относно ограничаването правото на собственост поради ограничена
осветеност, поради това, че конкретното помещение по СТЕ е ниша към
дневна и няма съответната височина и квадратура на жилищно помещение;
поддържа се обстоятелството, че ажурната ограда е поставена на законно
основание и не нарушава и ограничава правата на ищеца по смисъла на чл.109
ЗС; прави се оплакване, че съдът не е изследвал доколко в случая са
приложими разпоредбите на Наредба №7/ 2003г.,; поддържа се доводът, че
наличието на фасадната стена на сградата на ищеца е в нарушение правата на
жалбоподателя поради непосредствената й близост до терасата на жилището
му и я прави битово неизползваема, поради това, че през отворения на него
3
прозорец се е извършвало непрестанно наблюдение над жалбоподателя, както
и независимо от завареното й състояние, собственикът е следвало да я
приведе в съответствие с новите изисквания чрез зазиждане на прозореца; в
частта на решението по отношение отхвърления на жалбоподателя иск за
премахване на тухлен парапет в процесната сграда, собственост на ищеца С.,
се поддържа възражението, че същият се явява неприкрепен стабилно към
сградата на ищеца и от долната му част падат парчета мазилка върху терасата
на жалбоподателя, които следва непрестанно да се почистват и опасност от
нараняване на човек. По така поддържаните главни доводи в жалбата се иска
отмяна на решението на районния съд в обжалваните му части и уважаване на
жалбата.Претендира се присъждане на разноски по представен списък по
чл.80 ГПК.
С депозирания отговор по въззивната жалба въззиваемата страна чрез
проц.си представител оспорва жалбата като неоснователна, вкл. по
съображенията, че оплакванията в жалбата са бланкетни, не отговарят на
действителността, като се поддържа обстоятелството, установено от вещото
лице по делото, че прозорецът, който се затваря от изградената ажурна
ограда, е съществувал още към 1996г. при разрешеното строителство на втори
жилищен етаж от сградата в ПИ 518.739, като и по допълнителни доводи в
тази насока се сочи правилността на обжалваното решение по отношение на
уважения иск по чл.109 ЗС; по отношение на отхвърлените искове за
премахване на северната фасадна стена на сградата, зазиждане на прозореца и
премахване на плътния тухлен парапет оплакванията на жалбоподателя се
оспорват като голословни и неподкрепени от доказателствата по делото, като
постановеното решение в тази насока на районния съд се основава на прието
заключение по делото на в.л. Г., извадка на застроителен план на кв.“***“-
Пловдив, в каквато насока се излагат обстоятелства и доводи от
доказателствения материал по делото, вкл. решение на АС-Пловдив. По тези и
допълнително развити в отговора по въззивната жалба съображения се иска
потвърждаване на решението в обжалваните му части, претендира се
присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Отрицателният иск по чл.109 ЗС, наред с положителния ревандикационен
иск и конститутивния иск за определяне на граници, са уредените в Закона за
4
собствеността искове за защита на правото на собственост. Целта на
негаторния иск е да даде защита на правото на собственост срещу всяко пряко
или косвено въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на
правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на
вещта според нейното предназначение. Според ТР № 31/ 1985г. по т.д.№ 10/
1984г. на ОСГК на ВС неоснователното действие следва да е такова, че да
създава пречки за ползване на собствената вещ , като предмет на защитата на
този иск е спрямо това фактическо действие, надхвърлящо ограниченията на
собствеността.
Търсената от ищеца Д.С. защита чрез предявяване на негаторния иск
против ответниците относно притежавания от него обект на собствеността -
жилищна сграда касае степента на осветеност на жилищното помещение , е
свързана с достъпа на светлина до него, което се осигурява чрез прозорец на
северната фасадна стена на сградата, пред който ответниците в
непосредствена близост изградили в своя имот законно ограда, но
засенчваща по-голяма част от прозореца на ищеца.
При уважаване на така предявения от първоначалния ищец
негаторен иск обосновано е отчетена относимата правна уредба касаеща
действащите и предходни правила и нормативите за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони в приложението на ЗУТ, и ЗТСУ/отм./,
въвеждащи изисквания за необходима осветеност на жилищните помещения в
жилищните сгради, вкл. с оглед ориентацията им по отношение на слънчевото
огряване посока. По делото е безспорен фактът, че от ответниците е
изградена в непосредствена близост и пред прозореца на северната стена на
жилищната сграда на ищеца ажурна ограда с поликарбонатни плоскости.
Установено е по депозираната СТЕ на в. л. арх. Р. И. – Н. разстоянието между
стоманената конструкция от стоманени колонки 50/50/5 мм и заедно със
завършващата стоманена гредичка над тях 50/50/5мм, която обримчва
поликарбонатнтите плоскости/ ажурната част/ , монтирани на
стоманобетонен борд на използваем от ответниците покрив – тераса и
северната стена на къщата на ищеца – в западния край - 14 см, в източния – 5
см. Не се спори по делото също, че процесната изградена ажурна ограда с
поликарбонатни плоскости не съставлява ограждение между двата граничещи
имота, с посоченото в чл.48, ал.1 ЗУТ предназначение за ограждане на
5
урегулираните поземлени имоти. В тази насока безспорно е, че така
изградената ограда не е разположена непосредствено върху терена на
урегулирания поземлен имот и е установено от вещото лице по СТЕ арх.И.-
Н., че плътната част на оградата е борд на използваем покрив – тераса с оглед
разглеждане съответствието на изискванията на чл.48, ал.4 ЗУТ, при което
ажурната част на оградата въобще не попада в приложното поле на чл.48, ал.4
ЗУТ. Правно релевантен факт в случая за целите защитата на правото на
собственост на ищеца С. не е пряко законността на извършеното
строителство на процесната ажурна ограда с поликарбонатни плоскости, а
изграждането й по начин, ограничаващ осветеността на жилищното
помещение на ищеца, установено в депозираното заключение на в.л. арх. И. -
Н. и разясненията, дадени при изслушването й в с.з. на 01.10.2020г. В тази
насока споделя се като правилен извода на първоинстанционния съд , че
несъобразяването от страна на ответниците при реализиране на правото на
строеж на процесната ограда със съществуващия прозорец в имота на ищеца,
с главното предназначение за осигуряване осветеност на жилищното
помещение е създало условия за ограничаване правото на собственост на
ищеца, макар и чрез частично засенчване и създаване на пречки за пряк
достъп на светлина до помещението. В този смисъл реализираните
фактически действия на ответниците чрез изграждане на процесната ограда,
създавайки пречки чрез пряко и косвено въздействие, е в пряка причинна
връзка с вредното отражение над обекта на правото на собственост ищеца,
ограничавайки пълноценното реализиране на правомощието на собствеността
за ползване на обекта според неговото предназначение от гледна точка
осигуряване в достатъчна степен неговата осветеност като жилище. Отчетена
е с обжалваното решение степента на създаденото от ответниците
ограничение правата на ищеца единствено по отношение на тази част от
ажурната ограда от поликарбонатни плоскости, която попада пред
съществуващия прозорец на северната фасадна стена на ищеца и
премахването й в тази част по начин, осигуряващ разкриване на цялата
височина и дължина на външната рамка на прозореца.
В тази част на жалбата неоснователни се намират формулираните
доводи във връзка с установената частична основателност на предявения от
ищеца С. негаторен иск и процесуалните предпоставки за неговото
6
упражняване. Направеното възражение в отговора по исковата молба за
ненадлежно упражняване на правото на иск като предявен от лице без
представителна власт е неоснователно. Независимо от представеното по
делото Генерално пълномощно от страна на ищеца Д. П.С. в полза на П. Д. С./
син на ищеца, л.93, т.I. по делото/, налице е молба с вх.№ 7111/ 29.01.2020г. /
л.140, т.I. по делото / от ищеца Д. П. СТ. , с която потвърждават извършените
процесуални действия от страна на П. Д.С., вкл. извършеното
упълномощаване на адв.К.-Б., АК-Пловдив и с което всички извършени до
момента на потвърждаването действия се явяват санирани.
Неоснователно е възражението за нереализиран по искане на
ответниците и ищци по предявения насрещен иск за премахване на северна
фасадна стена и зазиждане на процесния прозорец на фасадната стена на
първоначалните ищци косвен съдебен контрол относно законността на
изградената в съседство на имота на ответниците и ищци по насрещния иск
жилищна сграда във връзка с представеното по делото Удостоверение за
търпимост № 23 от 28.12.2015г. на гл.архитект на район Централен при
Община Пловдив, за което в хода на процеса се изяснява да е издадено във
връзка с преустройство по изграждане на втори жилищен етаж на процесната
жилищна сграда. В тази насока са разясненията, дадени по изслушваната СТЕ
на в.л. арх.И.-Н. в процеса, както и гласните доказателства – св. В. К. В. и
ангажираната от ответниците св. С. М. Х. относно обстоятелството за
съществуващ прозорец още към момента на изграждане на „старата къща“,
представляваща към настоящия момент първи жилищен етаж от жилищната
сграда, на която впоследствие по проект от 1996г е реализирано
надстрояване на втори жилищен етаж. Без съществено правно значение е дали
процесният прозорец е бил с уширение по-вдясно или по-вляво, за което
свидетелства по спомени св.Х., доколкото същият се намира на установена
фасадна стена на жилищната сграда, в частност на първи жилищен етаж и
необходим за осигуряване на възможно достатъчна осветеност на
помещението, към който служи по предназначение. С оглед на това и не в
нарушение на съдопроизводствените правила не е коментирано инициираното
от ответниците искане за извършване на косвен съдебен контрол по реда на
чл.17, ал.2 ГПК , които не се явяват необходими за изясняване факти по
делото, поради което и неотносими към конкретния предмет на делото. В
7
тази насока по доказателствения процес е налице произнасяне на съда във
връзка с допускането на доказателства в о.с.з . на 21.10.2020г. В частта на
предявения от ответниците насрещен негаторен иск за премахване на плътен
тухлен зид над северната фасадна стена като смущаващо правото им на
собственост поради наличие на падащи парчета мазилка върху терасата на
ответниците. Не се установява по делото да е доказано твърдението на
ищците по насрещния иск посоченият тухлен парапет да създава описаните в
жалбата по степен ограничения на собствеността, свързана с ползваната от
същите тераса, съставляваща покрив на жилищната им сграда, вкл.
осветеност или необходимост от изолация. В показанията на разпитаната по
делото св.Хасан, близка на настоящите ищци, се свидетелства за лични
впечатления от налични по терасата на ищците малки червени парченца от
тухли, падащи от поставен над процесния прозорец на ответниците по
насрещния иск тухлен парапет. В този смисъл в действителност се налага
изводът, че търсената защита по реда на предявената негаторна претенция по
искания начин – премахване на тухлен парапет не съответства на степента на
заявеното нарушение, с което периодично се сочи да смущава упражняване
правото на собственост на ищците по насрещния иск. В тази насока се
споделя подходящността на мярката за извършване на положителни
фактически действия по укрепване на процесния парапет с оглед заявения по
насрещния иск целен резултат за преустановяване на смущаващо въздействие
от падащи частици в имота на ищците по този иск.
По така изложените съображения жалбата се намери за
неоснователна , а постановеното решение на районния съд в обжалваната му
част ще се потвърди като правилно и обосновано.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на въззиваемия следва да се
присъдят направените за въззивната инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение, съобразно Списък за разноски по чл.80 ГПК в размер на
1 800 лева. Възражението за прекомерност на адв.възнаграждение е
неоснователно с оглед обема на необходимата защита по ДПЗС, необходима
във връзка с предявените първоначален и насрещен иск и усложнения
доказателствен процес в тази връзка.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I ГПК,
8
въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261023/ 31.03.2021г. постановено по
гр.д.№ 15691/ 2019г. по описа на Пловдивски районен съд – XIV гр.с. в
обжалваните му части.
Осъжда П. Г. Г. от гр.Пловдив , ЕГН: ********** и М. А. А., ЕГН:
********** да заплатят на Д. П. СТ., ЕГН: ********** сумата 1 800 лева /
хиляда и осемстотин лева/ - направени разноски за въззивната инстанция.
В необжалваните части решението е влязло в законна сила.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок
от връчването му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9