ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Врачанският районен съд, втори граждански състав, в закрито заседание на 21 май Две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

Районен съдия: НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ

 

При секретаря                            и с участието

на прокурора:                     изслуша докладваното

от СЪДИЯТА гр.дело N`1138/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен отрицателен установителен иск от „ВАРЕКС КОНСУЛТ” ЕООД, гр.Варна против „ВЕТОТ” ЕООД, гр.Враца, за признаване между страните, че ищецът не дължи сумата 5400.00 лв., която е осъден да заплати на ответника с неприсъствено решение, постановено по гр.дело № 4707/2016г. на РС Враца. В исковата молба се твърди, че ответникът е упражнил превратно свое право да развали сключен между страните договор от 07.04.2016г. за разработване на проектно предложение по процедура: ВG16RFOP002-1.001-Подкрепа за внедряване на иновации в предприятията, Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност с кандидата “ВЕТОТ” ЕООД и наименование ”Внедряване във “ВЕТОТ” ЕООД на производство на иновативни олекотени изолационни и енергоспестяващи дървесни плочи с вложки от отпадъчен полимерен материал”. Ищецът поддържа, че не дължи тази сума, тъй като ответникът при подаване на проектното предложение на 04.04.2016г. не е изпратил на ищеца/”изпълнител”/ документи по извършена му ревизия и е укрил обстоятелства относно наличие на неизплатени задължения за данъци в размер 37912.57 лв., предоставил е неверни данни и неистинска информация на изпълнителя при изготвяне на проектното предложение. Посоченото данъчно задължение според твърденията на ищеца е удостоверено с Постановление за налагане на обезпечителни мерки спрямо „Ветот” ЕООД от 07.12.2015г., вписано с акт №136, т.3, вх.рег.№ 7996/08.12.2015г. на АП, относими към финансово-счетоводната 2014г. Развива доводи, че това е новооткрито писмено доказателство и е от значение за изхода на приключилото гр.дело № 4707/2016г. на РС Враца, но снабдяването с този документ е извършено на 28.12.2018г. от АП.

Искът е с правно основание чл.240, ал.3 вр. ал.2 от ГПК.

В писмен отговор по реда на чл.131 ГПК ответникът оспорва исковата молба. Развива доводи за нейната процесуална недопустимост. Твърди, че между същите страни и на същото основание е водено и приключило гр.дело № 5444/2016г. на РС Враца. С влязло в сила определение, постановено на 26.02.2018г. по същото дело, е оставен без разглеждане предявения установителен иск от „ВАРЕКС КОНСУЛТ” ЕООД, гр.Варна против „ВЕТОТ” ЕООД, гр.Враца, за признаване между страните, че ищецът не дължи сумата 5400.00 лв., която е осъден да заплати на ответника с неприсъствено решение, постановено по гр.дело № 4707/2016г. на РС Враца. Позовава се на нормата на чл.298, ал.1 от ГПК и поддържа, че в приключилото предходно производство по отрицателен установителен иск на настоящия ищец същият е следвало да изчерпи в него всичките си възражения срещу съществуването на съдебно предявеното право.

Ответникът развива и доводи за неоснователност на иска. Поддържа, че причина за прекратяване на сключения между страните договор от 07.04.2016г. е недопускане на ответника до втори етап на процедурата ВG16RFOP002-1.001, тъй като в разработеното от ищеца проектно предложение не са представени основни изискуеми документи, а само е прикачен квалифициран електронен подпис, без съдържание на документи. Счита, че се касае до виновно поведение на ищеца, който не е изпълнил свое договорно с ответника задължение.

След преценка твърденията на ищеца и подкрепящите ги доказателства, както и възраженията на ответника в отговора, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема следното:

При предявен иск с пр.основание чл.240, ал.2 ГПК преценката на съда относно представените писмени доказателства новооткрити ли са или нови, съответно длъжникът имал ли е възможност да се снабди с тях и те от съществено значение ли са за делото, е по допустимост на иска.

Твърдението на ищеца, че ответникът е укрил наличие на свои данъчни задължения е обстоятелство, което е съществувало по време на приключилото с неприсъствено решение производство по гр.дело № 4707/2016г. на РС Враца и при полагане на дължимата грижа от „ВАРЕКС КОНСУЛТ” ЕООД е можело да му стане известно и да се заяви в хода на приключилото съдебно производство. Още повече, че документът, на който се позовава ищеца - Постановление за налагане на обезпечителни мерки спрямо „Ветот” ЕООД от 07.12.2015г. е вписано в Агенция по вписванията с акт №136, т.3, вх.рег.№ 7996/08.12.2015г., а решението по гр.дело № 4707/2016г. на РС Враца е постановено на 15.05.2017г. С оглед на това не може да се приеме, че е налице новооткрито обстоятелство по смисъла на чл.240, ал.2 ГПК.

Не е налице и ново писмено доказателство, което не е било известно на страната или, с което не е могла да се снабди своевременно при решаване на делото, непредставянето на което да се дължи на нейно невиновно поведение. Търговските дружества имат законово задължение да обявяват в Търговския регистър актове, касаещи финансово-счетовната им дейност, в т.ч. своите ГФО до 30 юни на съответната година. Представеното от ищеца Постановление за налагане на обезпечителни мерки спрямо „Ветот” ЕООД от 07.12.2015г., е вписано в АП на 08.12.2015г., а съдебното заседание по приключилото с неприсъствено решение производство е проведено повече от година и половина след вписването му – на 15.05.2017г. Предвид на това за „ВАРЕКС КОНСУЛТ” ЕООД е съществувала възможност при проявена процесуална активност да се снабди с това доказателство, поради което не е налице ново писмено доказателство по смисъла на чл.240, ал.2 ГПК.

Освен изложеното ищецът не е спазил преклузивния тримесечен срок по чл.240, ал.3 ГПК за предявяване на иска. От приложените по делото доказателства, в частност Постановлението, на която се позовава ищеца се установява, че същото е вписано на 08.12.2015г. Вписано е на 15.04.2016 друго Постановление за продължаване действието на наложени обезпечителни мерки на осн. чл.121, ал.6 ДОПК /л.20 от делото/, както и е вписано на 19.09.2016г. Постановление  за налагане на обезпечителни мерки/л.21/. Датите на вписване на тези актове, следва да се считат за момент, от който ищецът е могъл да се снабди с тези писмени доказателства. Тримесечният срок по чл.240, ал.3 ГПК изтича на 19.09.2017г. /ако се брои от последното вписано Постановление/, а исковата молба е предявена на 25.03.2019г. Това, че ищецът се е снабдил с тези документи на 28.12.2018г., т.е. повече от година след като същите са били достъпни, не се държи на обективни причини, а на бездействие на страната, поради което не е спазена и тази задължителна предпоставка за допустимост на иска.

С оглед изложеното предявеният иск с правно основание чл.240, ал.2 ГПК е процесуално недопустим, поради което следва да се остави без разглеждане, а производството по делото се прекрати.

     Предвид изложеното, съдът

 

              О П Р Е Д Е Л И:

        

      ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения отрицателен установителен иск от „ВАРЕКС КОНСУЛТ” ЕООД, гр.Варна с ЕИК ********* против „ВЕТОТ” ЕООД, гр.Враца с ЕИК *********, за признаване между страните, че ищецът не дължи сумата 5400.00 лв., която е осъден да заплати на ответника с неприсъствено решение, постановено по гр.дело № 4707/2016г. на РС Враца.

      ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 1138/2019г. на РС Враца.

      ОСЪЖДА „ВАРЕКС КОНСУЛТ” ЕООД, гр.Варна с ЕИК ********* да заплати на „ВЕТОТ” ЕООД, гр.Враца с ЕИК ********* сумата 720.00 лева с ДДС, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото дело.

      Определението подлежи на обжалване пред ВОС в 1-седмичен срок от уведомяването на страните.

 

     РАЙОНЕН СЪДИЯ:........