Р Е Ш Е Н И Е
№……….
гр.Варна, 16.12.2019г
в името на
народа
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Vс-в
в публично
съдебно заседание на деветнадесети ноември 2019г,
в състав: Председател: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
Членове: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА.
при секретаря Дим. Георгиева
като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА
в.гр.д.№ 1930 по описа за 2019г,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е образувано по въззивна жалба от С.К.П.
вх.№59461/14.08.2019г срещу решението на ВРС-Хс-в №
3500/26.07.2019г, постановено по гр.д.№ 5290/2018г, след направено уточнение вх.№ 66123/12.09.2019г, че обжалва
същото само в частта, с която е осъдена да заплаща в полза
на своята дъщеря Г.В., род.2003г, действаща със съгласието на своя баща С.Г.,
сумата от 140лв месечно,
представляваща месечна издръжка, платима до пето число на съответния месец,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, за изминал период - от датата на подаване на исковата молба - 12.04.2018г
до датата на постановяване на съдебното решение от ВРС-26.07.2019.
Счита обжалваното решение за неправилно,
необосновано и в разрез със събрания доказателствен материал. Отправеното искане е за отмяната му в тази част, като се постанови
друго за отхвърляне исковата претенция, както и ѝ бъдат присъдени и сторените
по делото разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е постъпил
писмен отговор от С.В.Г..
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ
„СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“-Варна, редовно призована,
не е изразила становище по жалбата.
Твърденията по исковата молба на С.К.П.
са, че дъщерята на страните Г.В. е живяло при баща си докато в началото на
2018г С.Г. „продал“ детето като булка на непълнолетно лице в гр.Игнатиево. След
подаден сигнал до Агенция за закрила на детето Г. била изведена от дома в
гр.Игнатиево и настанена в дома на своята майка. Ищцата желае да полага грижи
за дъщеря си. Излага още, че детето е със завършен едва втори клас, не
притежава пълноценни умения за поддържане на лична хигиена, има проблем с
пространственото и времево ориентиране и осъществява мисленето си чрез
интуитивни подходи и разбиране, което навежда на вероятност за наличие на
психически проблеми и такива, свързани с интелектуалното развитие. Освен това
твърди, че Г. е била подлагана на домашно насилие, като в резултат на това е в
тежко депресивно състояние, има белези по ръцете си и не е била лекувана.
Поради изложеното моли за уважаване на предявения
иск, като й бъде предоставено упражняването на родителските права, определено
местоживеене при майката, на бащата да бъде определен по-ограничен режим на
лични отношения.
В срока за отговор по реда на чл.131 отв.С.В. е предявил насрещен иск с вх.№ 39588/12.06.2018 за предоставяне родителските
права спрямо дъщеря му Г.В., като бъде определено и местоживеенето на същата в
дома на бащата, а на майката да бъде определен желаният от нея режим на лични
отношения. Отправя и искане за осъждане майката на детето да заплаща месечна издръжка в размер на 130лв, считано
от датата на завеждане на делото.
В срока за отговор по предявения насрещен
иск е постъпило становище от С.П. за неговата неоснователност. Твърди се, че за
времето, през което детето е живяло при своя баща, не са били полагани
необходимите грижи. Г. дълго време не е посещавала училище и не е имала личен
лекар. Отново се излагат здравословните проблеми на детето. Сочи се, че бащата
живее в общинско жилище, предоставено за срок от една година на жената, с която
той живее на съпружески начала.
Моли за оставянето му без уважение.
СЪДЪТ, предвид
пределите на въззивното производство, очертани с въззивната жалба, след
преценка на всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и по
вътрешно убеждение, приема за установено от
фактическа страна:
Решението на ВРС не е обжалвано и е влязло в
законна сила частите му, с които са отхвърлени исковете на С.К.П. срещу С.В.Г.
за предоставяне на майката упражняването на родителските права спрямо детето Г.
С.В., род.2003г, и за определяне местоживеенето на детето при майката, я също и
за присъждане на издръжка, като е предоставено упражняването на РП на бащата С.
В.Г., определено е местоживеенето на детето Г. Ст. В. при бащата в гр.Русе и е
определен режим на лични отношения на майката с детето - всяка първа и трета седмица от съответния месец за
периода от 18ч в петък до 18ч в неделя, с преспиване, както и две седмици през
лятната ваканция, когато бащата С.В.Г. не ползва платен годишен отпуск, осъдена
е майката да заплаща в полза на дъщеря си Г. Ст.В. месечна издръжка за бъдеще
време в размер на 140лв
Предмет на обжалване е решението само
в частта, с която издръжката от 140лв в полза на непълнолетното дете Г.,
дължима от нейната майка, е присъдена за периода от 12.04.2018 - датата на
подаване на ИМ до 26.07.2019 - датата на постановяване на
съдебното решение от ВРС, т.е. за период от 15 месеца, за който се твърди, че дъщерята
е живяла при въззивницата и тя е полагала преките грижи по отглеждането и
възпитанието й. По тази причина не
дължи издръжка за посочения период.
Не е
спорно между страните, а и от представеното по делото удостоверение за раждане
на детето Г. С.В. е видно, че нейни родители са страните по спора - С.К.П. и С.В.Г..
От изготвения
от Д“СП“-Врана доклад се установява, че към момента на проучването детето е
било на 15 години. От м.март 2018г
Отдел „Закрила на детето“при Дирекция „Социално подпомагане“–Варна работи с
момичето, след като е получен сигнал, че била омъжена по ромските обичаи в
гр.Игнатиево, за което баща й я „продал“. Със съдействието на полицейските
органите момичето е било предадено на
своята майка. Тогава Г. направила няколко суицидни опита, които не били
фатални. По този повод била насочена да ползва услугите на ЦОП – Варна за срок
от 12 месеца, считано от м.май 2018г. Констатирано е, че момичето се чувствало
объркано в чувствата си към родителите - не приемала и не разбирала поведението
на бащата като опасно. Посочено е като краен извод, че предвид описаните
обстоятелства и предприетата мярка за закрила „съдействие, подпомагане и услуга
в семейна среда“ в неин интерес е да продължи да бъде отглеждана в семейството
на майката.
С
определение от с.з. на 8.11.2018г
ВРС е постановил привременни мерки,
на осн.чл.323 ал.1 ГПК, като е определил упражняването на РП да се осъществява
от майката, при която е определено и местоживеенето на детето, на бащата е
определен РЛО и е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 130лв, считано
от 8.11.2018 до приключване на производството по делото с окончателен съдебен
акт.
На 28.01.2019г е издадена Заповед
№ ЗД/Д-В-016/28.01.2019 от Директора на Д“СП“–Варна /л.107-І/, по силата на
която детето Г.В. е настанена в Кризисен
център за деца, пострадали от насилие в гр.Варна, до произнасянето на съда
с краен акт по чл.28 ЗЗДт.
От
постъпилата по делото информация от Кризисен център за деца при Фондация „SOS–семейства в
риск“ /л.127-І/ относно работата по случай с детето Г.В. се установява, че тя
се чувствала добре в Центъра, за нея се полагали грижи от всякакво естество. От
момента на настаняването й не била правила опити за бягство. Записана била в
четвърти клас, в индивидуална форма на обучение в ОУ„Й.Йовков“. По време на
престоя ежеседмично водела разговори по телефона със своята майка и баба и дядо
по бащина линия. Пряко контакт между Г. и баща й не бил осъществяван.
Установено било, че проявява самоинициатива за осъществяване на по–чест контакт
с майка си. Сменен бил личният й лекар. Посетен бил и стоматолог. Момичето
изградило силна връзка с екипа от Центъра; създала много приятелства сред
останалите деца. Преценката на професионалистите от социалната услуга е, че е
необходимо по–продължителна работа по възстановяване на връзката майка–дете,
както и оказване на специализирана подкрепа на родителя с цел стимулиране на
доверителната връзка между тях.
Горната фактическа установеност
обуславя следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.143 СК.
Съобразно разпоредбата на чл.143 ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите непълнолетни деца независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото на детето
да получи издръжка от своите родители е безусловно.
Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и
възможностите на родителите, които я дължат съгласно чл.142 ал.1 СК. Нормата на
ал.2 е императивна и определя минималния размер на издръжката, под който не
може да бъде присъждан, а именно 1/4 от минималната работна заплата. Същата,
макар да се изменя по размер, е ноторно известна, тъй като се определя с
Постановление на МС.
След 1.01.2018г е 510лв /ПМС
№ 316/20.12.2018г/ Следователно, 1/4 от нея се равнява на 127,50лв.
От 1.01.2019 МРЗ е в размер на 560лв, определена С ПМС № 320/20.12.2018г.
Следователно 1/4 от нея възлиза на 140лв
Няма спор
между страните, че се явяват родители на Г., която понастоящем е на 16 години.
Няма
спор, че от постановяването на решението, което в тази част е влязло в законна
сила, РП са предоставени на бащата и дъщерята се отглежда в дома на бащата.
Спорен е периодът от 12.04.2018 до 26.07.2019, за който се твърди, че детето е било отглеждано от
майката.
Въз
основа на установената по-горе фактическа обстановка се налага изводът, че
действително от извеждането на детето Г. от дома на баща с полицейска закрила
през м.март 2018г, същата е била предадена на нейната майка. В тази връзка са били
постановени и привременните мерки от съда от 8.11.2018, като упражняването на
РП е предоставено на майката, а бащата е осъден да заплаща месечно издръжка от
130лв. Както е посочено от ВРС в самото определение, същото има действие до
постановяване на окончателния съдебен акт. Определението не е било обжалвано и
е влязло в законна сила.
Предвид
изложеното съдът достига до извод за основателност на наведеното в жалбата
оплакване. Дължимостта на определената от РС издръжка от майката следва да е с
начална дата от постановяването на съдебния акт; в случая- 26.07.2019. Следва
да се отбележи, че за периода от постановяването на привременните мерки от 8.11.2018 до окончателния съдебен акт правата,
интересите на детето Г. са били охранени, тъй като издръжка е била определена
издръжка и е посочено задълженото лице - в случая нейният баща. Затова няма
основание да се присъжда издръжка за същия период, дължима от майката. Действително,
по делото се съдържат данни, че от края на м.01.2019 детето Г. е било настанено
в Кризисен център за срок до произнасянето на съда с краен акт по
чл.28 ЗЗДт, за какъвто към настоящия момент няма данни. Това налага извод, че майката, макар да не е полагала
преките и непосредствени грижи, същата е предприела действия да потърси помощ и
съдействие от специализираните институции за оказване на адекватна за нуждите на
детето социална услуга. При положение, че преди това е било постановено и определението
за привременните мерки, което не е било изменено или отменено, то няма
основание въззивницата да бъде осъдена да заплаща издръжка в полза на детето си
за посочения период.
Що се
отнася за времето от завеждането на ИМ-през м.април 2018г до постановяването на
привременните мерки на 8.11.2018, за този период се установи, че
непосредствените грижи и издръжка са били полагани изцяло от майката, за което
липсва нарочен съдебен акт за присъдена издръжка, дължима от бащата. Това не би
могло да бъде сторено в рамките на настоящото въззивно производство, за което майката
разполага с друг процесуален ред за защита.
По разноските.
Предвид
основателността на жалбата в полза на въззивницата следва да бъдат присъдени
сторените от нея разноски за въззивната инстанция : 43,31лв – заплатена
държавна такса и 600лв – за адв.хонорар предвид своевременно отправеното
искане, предста вените доказателства за реално сторени такива и липсата на
наведено възражение за прекомерност досежно размера на заплатеното от нея
адв.възнаграждение за ползваната адв.услуга.
Воден от
горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решението на ВРС-Хс-в № 3500/26.07.2019г, постановено по гр.д.№ 5290/2018г само в частта му, с която е осъдена С.К.П. да заплаща
в полза на своята дъщеря Г.В., род.2003г, действаща със съгласието на своя баща
С.Г., сумата от 140лв месечно,
представляваща месечна издръжка, платима до пето число на съответния месец,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, за периода от датата
на подаване на исковата молба - 12.04.2018г до датата на постановяване на
съдебното решение от ВРС-26.07.2019, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от
С.В.Г. ЕГН ********** срещу С.К.П. ЕГН **********, същата да бъде осъдена
да заплаща в полза на непълнолетната им дъщеря Г. месечна издръжка в размер на 140лв за периода от 12.04.2018г-датата на подаване на исковата молба, до
26.07.2019г-датата на постановяване на окончателния съдебен акт от ВРС.
ОСЪЖДА С.В.Г. ЕГН ********** ***, да заплати на С.К.П. ЕГН ********** ***3,
сторените от нея разноски във въззивното производство в размер на 643,31лв /шестстотин четиридесет и три
лева и 31ст/, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
Решението в частта досежно дължимата
от майката издръжка за бъдеще време в размер на 140лв, считано от датата на
постановяване на решението на ВРС, както и в останалите части, не е обжалвано и
е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване, арг.чл.280 ал.3 т.2 ГПК
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: