РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Бургас , 14.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесети ноември, през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
Членове:Цвета Ж. Попова
Ангел Д. Гагашев
Секретар:Лена Р. Димитрова
Прокурор:Павел Хайк Манукян (РП-Айтос)
като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно частно
наказателно дело № 20202100601000 по описа за 2020 година
Въззивното производство е по реда на чл. 341, ал. 1, вр. чл. 306, ал.
1, т. 1 от НПК и е образувано по жалба от осъдения С. С. С., ЕГН **********,
чрез защитника му адв. Калин Янев от АК - Бургас, срещу определение №
260046/21.08.2020 г., постановено по ЧНД № 2139/2020 г. по описа на
Районен съд - Бургас.
С посочения съдебен акт е било оставено без уважение искането на
прокурор при РП - Бургас по отношение на осъдения С. С. С. да бъде
определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените му по
НОХД № 1687/2016 г., по НОХД № 3437/2017 г. и по НОХД № 3212/2019 г.,
трите по описа на Районен съд - Бургас, тъй като същите вече са групирани по
ЧНД № 4499/2019 г. по описа на PC - Бургас и не се налага ново
прегрупиране, с оглед прилагане на най-благоприятния вариант за осъдения,
и е постановено, че наказанието по НОХД № 1329/2020 г. по описа на PC -
Бургас следва да се търпи отделно.
Със същото определение е било оставено без уважение и искането на
1
прокурора за групиране на наказанията, наложени по НОХД № 3599/2014 г. и
НОХД № 4951/2014 г., двете по описа на PC - Бургас.
С жалбата се изразява несъгласие с определението на Районен съд -
Бургас и по-конкретно с приетото от първата инстанция, че наказанието,
наложено по НОХД № 1329/2020 г. по описа на PC - Бургас, следва да се
търпи отделно. Твърди се, че са налице предпоставките да бъде определено
общо наказание измежду наказанията, наложени по НОХД № 1687/2016 г.,
НОХД № 3437/2017 г, НОХД № 3212/2019 г. и НОХД № 1329/2020 г., всички
по описа на Районен съд - Бургас. На това основание се отправя искане за
изменение на първоинстанционното определение, като бъде определено общо
наказание на осъденото лице по НОХД № 1687/2016 г., НОХД № 3437/2017
г., НОХД № 3212/2019 г. и НОХД № 1329/2020 г., всички по описа на Районен
съд - Бургас, в размер на най-тежкото от тях, а именно лишаване от свобода
за срок от единадесет месеца, като от така определеното общо наказание се
приспаднат изтърпените наказания по осъжданията, включени в
съвкупността.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас намира
определението на БРС за обосновано и законосъобразно и пледира за
потвърждаването му.
Защитникът на осъдения С. ангажира пред въззивната инстанция
становище за неправилност на първоинстанционния акт. Счита, че са налице
законовите предпоставки по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23 от НК за определяне на
общо наказание измежду наказанията, наложени по НОХД № 1687/2016 г.,
НОХД № 3437/2017 г, НОХД № 3212/2019 г. и НОХД № 1329/2020 г., всички
по описа на БРС и моли въззивната инстанция за произнасяне в този смисъл.
Осъденият С. С. С. настоява да му се определи едно общо наказание,
за да не изтърпява отделно последно наложеното му наказание.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните,
доказателствата по делото и при цялостната проверка на обжалвания съдебен
акт, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и
пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намери за
установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, но разгледана по
същество е неоснователна.
2
Предмет на разглеждане от първоинстанционния съд са били
осъжданията на С. С. С., ЕГН **********, както следва:
1. С Присъда № 187/22.08.2014 г. по НОХД № 3599/2014 г. на
Районен съд – Бургас, за извършено на 10.08.2014 г. деяние по чл. 343в,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК, на С. е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от 8 /осем/ месеца, което на основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1
от ЗИНЗС да изтърпи при първоначално определен „строг“ режим.
Присъдата е влязла в законна сила на 27.10.2014 г.
2. С определение за одобряване на споразумение от 14.11.2014 г.,
постановено по НОХД № 4951/2014 г. по описа на Районен съд - Бургас,
за извършено на 28.10.2014 г. деяние по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, на
С. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 /шест/ месеца,
което на основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС да изтърпи при
първоначално определен „строг“ режим. Определението е влязло в сила
на 14.11.2014 г.
3. С Присъда № 83/28.04.2016 г. по НОХД № 1687/2016 г. на
Районен съд – Бургас, за извършено на 16.03.2016 г. деяние по чл. 343б,
ал. 1 от НК, на С. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 9
/девет/ месеца, което на основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС
да изтърпи при първоначално определен „строг“ режим и глоба в размер
на 150 /сто и петдесет/ лева. Присъдата е влязла в законна сила на
23.06.2016 г.
4. С определение за одобряване на споразумение от 07.11.2017 г.,
постановено по НОХД № 3437/2017 г. по описа на Районен съд - Бургас,
за извършено в периода от 02.02.2016 г. до 03.02.2016 г. деяние по чл.
196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“
и б.„б“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, на С. е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 11 /единадесет/ месеца, което на основание чл. 57, ал.
1, т. 2, б.“б“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначално определен „строг“
режим. Определението е влязло в сила на 07.11.2017 г.
5. С определение за одобряване на споразумение от 07.10.2019 г.,
постановено по НОХД № 3212/2019 г. по описа на Районен съд - Бургас,
за извършено на 05/06.10.2014 г. деяние по чл. 346, ал. 2, т. 1 и т. 3, вр.
ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК, на С. е наложено наказание лишаване
3
от свобода за срок от 6 /шест/ месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т.
2, б.“б“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначално определен „строг“
режим. Определението е влязло в сила на 07.10.2019 г.
6. С определение за одобряване на споразумение от 04.06.2020 г.,
постановено по НОХД № 1329/2020 г. по описа на Районен съд - Бургас,
за извършено на 01.07.2017 г. деяния по чл. 343б, ал. 2 от НК и по чл.
343в, ал. 2 от НК, на С. е наложено едно общо наказание лишаване от
свобода за срок от 6 /шест/ месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2,
б.“б“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначално определен „строг“ режим
и глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева. Определението е влязло в
сила на 04.06.2020 г.
С определение по ЧНД № 4499/2019 г., влязло в сила на 30.11.2019
г., следвайки принципа за най-благоприятно съчетаване на наказанията по
постановените присъди, Районен съд - Бургас е определил общо наказание
измежду наложените на С. по НОХД № 1687/2016 г., НОХД № 3437/2017 г. и
НОХД № 3212/2019 г., трите по описа на БРС, в размер на най-тежкото от
определените за отделните престъпления, а именно лишаване от свобода за
срок от 11 /единадесет/ месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“б“ от
ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг“ режим. Деянията по всяка от
присъдите, включени в съвкупността, са извършени преди да е имало влязла в
сила присъда, за което и да е от тях, което е предпоставило приложението на
чл. 25, вр. чл. 23 от НК. На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК от определеното
общо най-тежко наказание е приспаднато времето, през което осъденият С. е
бил задържан под стража, вкл. и по ЗМВР, а на основание чл. 25, ал. 2 от НК
са приспаднати изтърпените наказания по осъжданията, включени в
съвкупността. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 3 от НК към така
определеното общо наказание е присъединено наказанието глоба в размер на
150 лева, наложено по НОХД № 1687/2016 г. по описа на БPC, което на
основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднато изцяло, тъй като глобата е
платена.
Действително, съгласно Тълкувателно решение № 3 от 16.11.2009 г.
на ВКС по тълк. д. № 3/2009 г., ОСНК на ВКС, е допустимо след ново
осъждане за престъпление, което не попада в отношение на съвкупност с нито
едно от деянията по предходни влезли в сила присъди, съдът, постановил
4
последната присъда, да извърши ново групиране на наказанията с присъдата
или по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, като приложи по отношение на
предходните осъждания правилата на чл. 23 – 25 НК, включително и
принципа за най-благоприятното за осъдения съчетание, установен с
Постановление № 4/1965 г. на Пленума на ВС и Решение № 11/1987 г. на
ОСНК на ВС. В случая, последното осъждане на С. по НОХД № 1329/2020 г.
по описа на Районен съд - Бургас, не дава основание да се извършва намеса с
оглед прегрупирането на предходните осъждания на С. по начин, който да е
по-благоприятен за дееца от вече формираната съвкупност с влезлия в сила
съдебен акт по ЧНД № 4499/2019 г. по описа на РС – Бургас.
Осъденият С. изразява желание да бъде определено едно общо
наказание по НОХД № 1687/2016 г., НОХД № 3437/2017 г., НОХД №
3212/2019 г. и НОХД № 1329/2020 г., всички по описа на Районен съд -
Бургас, в размер на най-тежкото от тях, а именно лишаване от свобода за срок
от 11 /единадесет/ месеца, като бъдат приспаднати изтърпените наказания по
осъжданията, включени в съвкупността. Формиране на съвкупност, по начина
претендиран от осъдения, е недопустима, поради следните съображения:
Видно е от приложената по делото справка за съдимост, че
постановената срещу С. присъда по НОХД № 1687/2016 г. по описа на БРС е
влязла в сила на 23.06.2016 г. Установява се на следващо място, че деянията
по чл. 343б, ал. 2 от НК и по чл. 343в, ал. 2 от НК, за които С. е осъден с
определение за одобряване на споразумение от 04.06.2020 г. по НОХД №
1329/2020 г. по описа на БРС, са извършени на 01.07.2017 г., т.е. след влизане
в сила на присъдата по НОХД № 1687/2016 г. по описа на БРС. Очевидно е
при тези данни, че престъпленията по двете присъди се намират в
съотношение на рецидив. Важно е да се посочи, че определящ момент в
преценката за наличие на предпоставките, визираните в чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23
от НК е този на извършване на престъпленията - преди или след влизане в
сила на присъдите по другите дела. В случая, предвид констатацията, че
престъплението по НОХД № 1329/2020 г. по описа на РС - Бургас е
извършено след влизане в сила на предходното осъждане – по НОХД №
1687/2016 г. по описа на РС - Бургас, то предпоставки за групиране на
наказанията по двете присъди не са налице.
На следващо място, действително последното осъждане на С. по
5
НОХД № 1329/2020 г. по описа на БPC се намира в условията на реална
съвкупност с предходните осъждания по НОХД № 3437/2017 г. и по НОХД №
3212/2019 г., двете по описа на БPC, но подобно групиране не е в интерес на
осъдения, тъй като би довело до изтърпяване отделно на наказанието
лишаване от свобода за срок от 9 /девет/ месеца, наложено по НОХД №
1687/2016 г. по описа на БPC, което е по-тежко от наложеното по НОХД №
1329/2020 г. по описа на БPC наказание - лишаване от свобода за срок от 6
/шест/ месеца. Съобразявайки горното и следвайки принципа за най-
благоприятно съчетаване на наказанията по постановените присъди, правилно
първоинстанционният съд е приел, че по-благоприятен за осъдения С. е
вариантът, при който същият следва да изтърпи отделно наложеното
наказание по НОХД № 1329/2020 г. по описа на PC - Бургас.
Предвид данните за съдимост на осъдения С., настоящият състав на
въззивната инстанция намира за правилни изводите на първоинстанционния
съд, отнасящи се до осъжданията по НОХД № 3599/2014 г. и по НОХД №
4951/2014 г., двете по описа на Районен съд – Бургас. Същите се намират в
съотношение на рецидив едно спрямо друго, тъй като деянието по втората
присъда е извършено след влизане в сила на първата присъда. Предвид
наличието на предпоставките, визираните в чл. 27, ал. 1 НК с определение по
НЧД № 5255/2014 г., влязло в сила на 30.03.2015 г., на С. е определено общо
наказание по двете присъди в размер на 1 /една/ година и 2 /два/ месеца
лишаване от свобода, като наказанието, наложено по втората присъда в
размер на 6 /шест/ месеца лишаване от свобода е присъединено към
неизтърпяната част от наказанието в размер на 8 /осем/ месеца лишаване от
свобода, наложено по НОХД № 3599/2014 г. на БРС. Определен е
първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наложеното общо наказание.
На основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднато изтърпяното до момента
наказание по НОХД № 3599/2014 г. на БРС. Така определеното общо
наказание е изтърпяно на 06.12.2015 г., поради което правилно районният съд
е оставил без уважение искането на представителя на държавното обвинение
за групиране на наказанията, наложени по НОХД № 3599/2014 г. и по НОХД
№ 4951/2014 г., двете по описа на БРС, като неоснователно.
В обобщение на изложените съображения, настоящата въззивна
инстанция прие, че определението на Районен съд - Бургас, постановено по
реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, като законосъобразно и обосновано, следва
6
да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от
НПК, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260046/21.08.2020 г., постановено
по ЧНД № 2139/2020 г. по описа на Районен съд - Бургас.
Решението е окончателно.
На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено
съобщение на страните, че въззивното решение е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7