№ 955
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20221110201630 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на Е.
О. М. (чрез процесуален представител) срещу ЕФ серия К, № 3337241, на СДВР, с който на
жалбоподателката за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл.
182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева.
От страна на жалбоподателката се прави искане за отмяна на фиша и присъждане на
разноски, като се излагат конкретни доводи за нарушаване на процесуалните правила и на
материалния закон. Възиваемата страна чрез процесуален представител – юрисконсулт -
излага конкретна аргументация за процесуална и материална законосъобразност на фиша.
От писмените доказателствени материали (с направеното след малко уточнение касателно
допусната грешка), както и от снимковите материали и географската карта, явяващи се част
от доказателствената съвкупност, отделно от обстоятелствата относно датата на изготвяне
на ЕФ и връчването му на нарушителя (съответно 24.01.2020 г. и 17.01.2022 г., с
уточнението, че посочването в съответната справка на дата на влизане в сила на ЕФ
очевидно е свързано с това, че жалбата е подадена направо в РС – Костинброд, откъдето е
изпратена по подсъдност на настоящия съд, т. е. касае за обективно обусловена грешка), а и
отделно от надлежното електронно подписване на съдебния акт по изпращане на
настоящото дело по подсъдност на настоящия районен съд, се установява по несъмнен
начин изложеното от фактическа страна в обжалвания ЕФ, към която фактическа обстановка
съдът препраща (забрана за използване на подобна техника за излагане на установената от
съда фактическа обстановка не се открива в релевантната нормативна уредба), включително
с уточнението, че процесният пътен участък е попадал в рамките на застроена със сгради
територия, при която началото и краят са обозначени със съответни пътни знаци
1
(последното е съвсем ясно видно от приложените книжа, постъпили от ОПУ – София), като
се установява още съобразеността на процесния ЕФ със съответната заповед на министъра
на вътрешните работи за утвърждаване на образец, метрологичната годност на процесното
техническо средство към процесната дата - съответното одобряване на типа и успешното
преминаване на измервателното средство през метрологична проверка (оправомощаването
за извършване на съответната метрологична проверка от страна на председателя на ДАМТН
по реда на ЗИ е служебно известно на съда) със срок на валидност към датата на
установяване на нарушението (имайки предвид и съответната обнародвана в ДВ Заповед №
А-616/11.09.2018 г. на действащото като председател на ДАМТН към съответния момент
длъжностно лице), това, че срещу родената през 2000 г. жалбоподателка към процесната
дата 23.01.2020 г. нямало изобщо издадени НП за нарушаване на правилата за движението
по пътищата, но били извършени още три административни нарушения на режима на
скоростта съгласно ЗДвП, за които й били издадени ЕФ, които ЕФ поне понастоящем са
влезли в сила, като (извън изложеното преди малко досежно съответната справка и въпроса
за влизането в сила) отделните елементи на доказателствената съвкупност не съдържат
вътрешни противоречия или такива помежду си и не са налице логически обосновани
основания за съмнение в достоверността им от гледна точка на източника или съдържанието
на информацията, респективно напълно правилно е приложен материалният закон (виж по-
горе!), като при цялостната и служебна проверка по реда чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН
съдът не констатира каквито и да било основания за изменение или за отмяна на ЕФ,
предвид което на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4 от ЗАНН
обжалваният фиш следва да бъде потвърден, в която хипотеза липсва законово основание за
присъждане на разноски в полза на въззивничката, респективно е налице основание за
присъждане на разноски в полза на СДВР съгласно чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 37
от ЗПрПом вр. чл. 27е от НЗПП, а именно юрисконсултско възнаграждение, което с оглед
фактическата и правната сложност на делото следва да бъде в минимален размер.
Във връзка с конкретните релевирани от страна на жалбоподателя доводи е нужно да се има
предвид следното:
Размерът на конкретното наложено наказание е установен по абсолютен начин от
законодателя, като с оглед общоизвестното относно значението на фактора скорост при
значителна част от пътните инциденти определено не се касае за непропорционалност на
наказанието спрямо административното нарушение, включително и съобразявайки данните
за дисциплината на нарушителката по спазване на правилата за движението по пътищата.
Чл. 7 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата е отменен, считано още от 2018 г. Поради това нормативно установено изискване
за обявяване на извършвания контрол чрез АТСС към процесната дата 23.01.2020 г.
посредством знак и/или по друг начин не е имало.
Изискуемото съдържание на ЕФ е посочено в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и съответните
изисквания в случая са спазени. Отделен е въпросът за това, че правото на жалбата на
нарушителката срещу ЕФ е реализирано и в тази връзка (досежно липсата на указания в ЕФ
2
относно срок и начин на обжалване на фиша и пр.) изначално няма как да се твърди
съществено нарушение (т. е. дори изобщо да имаше такова нарушение) на процесуалните
правила (арг. от чл. 335 ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН).
Разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП визира правните последици на НП и ЕФ, но не
уеднаквява изискванията относно съдържанието на фиша и постановлението. Изискването
по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за описание на нарушението е изпълнено, включително като ясно
се сочи, че се касае за конкретно населено място, а въпросът дали конкретният пътен
участък действително се е намирал в рамките на населено място по смисъла на пар. 6, т. 49
от ДР на ЗДвП е такъв по същество и се решава от приложените книжа от ОПУ – София,
видно от които се касае именно за пътен участък, попадащ в застроена със сгради територия
(съответното село е и общоизвестно такава територия), при която началото и краят са
обозначени със съответни пътни знаци.
Описанието на конкретното населено място, пътя (конкретен булевард), посоката на
движение и номера булеварда е повече от очевидно достатъчно, за да даде възможност за
упражняване на процесуалното право на защита по същество, както и за да отговори на
съответните изисквания по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Уредбата по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не изисква в ЕФ да се сочи съставен ли е или не протокол
за използване на АТСС. Такъв иначе е съставен и приложен по делото, нещо повече –
същият дори е коментиран в процесната жалба.
В случая не се касае нито за хипотеза на осъществяван контрол по време на движение с
мобилно АТСС (видно от съответния протокол за използване на АТСС), нито за хипотеза на
работа с временно разположени на участък от пътя АТСС за контрол на скоростта (която
хипотеза по арг. от чл. 9, ал. 1 от горепосочената наредба е различна от тази на упражняван
контрол с АТСС от позициониран служебен автомобил), поради което изискванията
съответно по чл. 10, ал. 2 – досежно хипотезите на осъществяван контрол във време на
движение – и по чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата.
Прилагането по делото (тук става дума конкретно за това) непременно на файл относно
заснетото нарушение не се явява нормативно задължително. В случая е приложена
разпечатка (клип), относно която приложение намира разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от
ЗДвП. Изготвеният в случая клип има свой уникален номер.
Общоизвестно (т. е. на достатъчно широк кръг от лица) е, че процесният пътен участък се
явява (и се е явявал към процесната дата) път, отворен за обществено ползване, съобразно
дефиницията по чл. 2, ал. 1 от ЗДвП.
Нормативно установено изискване в ЕФ да се посочват начало и край на контролирания
участък също липсва.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА ЕФ серия К, № 3337241, на СДВР.
Отхвърля искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателката.
Осъжда жалбоподателката Е. О. М. да заплати на СДВР сумата от 80 лева – разноски по
делото, а именно юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4