Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно
заседание на седми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова гр. дело № 17016 по описа за 2018 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – чл.
273 ГПК.
С Решение № 416345 от
28.05.2018 г., постановено по гр.д. № 61647/2015 г. по описа на СРС, 68 с-в, е
осъден „Ч.Е.Б.“ АД да заплати на „Е.“ ЕООД, сумата 12.00 лв., представлавяща
неизплатената част от дължимата от
ответника на основание чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.31,ал.2,т.1 ЗЕ цена на
електроенергията, произведена от притежаваната от ищеца фотоволтаична централа за
месец ноември 2012г. въз основа на
Договор за изкупуване на електрическа енергия от фотоволтаична
електроцентрала с № 223/13.06.2012г., удостоверената с фактура № 11/
30.11.2012г., и 3,45 лв., представляващи
мораторна лихва по чл.86,ал.1 ЗЗД
за периода от 13.12.2012г. до 12.10.2015г., заедно със законовата лихва
върху главницата от датата на предявяването на исковата молба-
12.10.2015г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен искът по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.31,ал.2,т.1 ЗЕВИ до пълния
предявен размер от 2 861,65 лв. и по чл.86,ал.1 ЗЗД до пълния
предявен размер от 823,93 лв.
С постановеното решение,
с оглед изхода на спора, е осъден „Е.“ ЕООД да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, на
основание чл.78,ал.3 ГПК сумата от
199,16 лв., представляваща направени от ответника разноски по делото и на
основание чл.78,ал.8 ГПК сумата от 298,74 лв., представляваща част от
полагащото се на ответното дружество
юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция.
В срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу постановеното решение в частта, с която са отхвърлени исковете е
подадена въззивна жалба от ищеца Е.“ ЕООД. Изложени са доводи, че решението е
неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон. Оплакванията са, че районният съд
не бил съобразил практиката на ВКС по идентични казуси. Спорно между страните
не било влязлото в сила Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ВАС, а погасяването на
задължението на ответника, чрез извършеното от него прихващане с вземане,
придобито чрез цесия при въведено твърдение за отпадане с обратна сила
на основание възникване на вземането на цедента за временна цена за достъп. Правоотношението
за предоставяне на достъп до преносната мрежа било възмездно, като цената се
определяла в наредба. Цените подлежали на регулиране от КЕВР. След отмяната на Решение
№ Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което били определени цените за достъп, не
била определена друга цена. Излага доводи, че като индивидуален административен
акт отпадането на решението на ДКЕВР било с обратна сила. Следователно
обратното действие на отмяната на решението на ДКЕВР, определящо цените,
заличава вземането, с което е извършено прихващане. Дори да бъде прието, че
основанието за заплащане на цената е договора, то, според жалбаподотеля по него
е договорена цена по отмененото решение на ДКЕВР. Неприложими били разпоредбите
на чл. 292 ТЗ и чл. 326 ТЗ. Достъпът до електропреносната мрежа бил осъществен
за процесния период, но не била определена цена за него. С оглед това не
съществувало активно вземане, с което да се извърши прихващане с претендираната
в процеса сума. Неправилно районният съд приел, че е налице договорно отношение
между ищеца и разпределителното дружество. С представения договор №
**********/08.06.2012 г. не се уреждали отношения във връзка с предоставяне на
достъп до разпределителната мрежа, поради което нямало как да се прехвърлят права по такъв договор между “ЧЕЗ Р.Б.“ АД и „Ч.Е.Б.“ АД. Освен това в писмото, с което
цедента уведомил ищеца за извършеното прехвърляне на вземане, било посочено, че
вземането произтича по силата и съгласно Решение № Ц-33/14.09.2012 г.
Отправя искане за отмяна
на постановеното от СРС решение в обжалваната част и уважаване на исковете в
цялост. Претендира разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата
страна „Ч.Е.Б.“ АД подава отговор на въззивната жалба. Излага доводи, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно. Прихващането било извършено съобразно
закона, като същото е произвело правно действие, респ. погасило претендираното
вземане до отхвърлената част. Безспорно било извършеното частично плащане по
фактура от 30.11.2012 г. в размер на
443,40 лв. и предоставянето на достъп до
мрежата, за което се дължала прихванатата сума от ищеца. Посочва, че
основанието било договора за предоставяне на услугата, а не отмененото решение
на ДКЕВР. Задължението за заплащане на цена за достъп, според ответника, е
възникнало със ЗЕ и правилата за търговия, а не с решението на ДКЕВР, като
отмяната му не води до отпадане на основанието за заплащането му. Основанието
за заплащане на задължението за ползване на мрежата е възникнало по договор,
като именно последният е основанието, а не решението на ДКЕВР. Освен това
отношения на страните били търговски, като единственият начин за определяне на
цените не било регулирането от ДКЕВР.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно указаното
в чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
срок и е срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по отношение правилността му с оглед наведените в
жалбата доводи за допуснати нарушения на материалния закон, за необоснованост
на решението и за нарушение на съдопроизводствените правила. Разгледана по
същество настоящия състав
намира жалбата за основателна.
Производството пред
СРС е
образувано по предявени от „Е.“ ЕООД против „Ч.Е.Б.“
АД, иск с правно основание чл. 79,
ал. 1 пр.1 от ЗЗД, за заплащане на сума в размер на 2 861,65 лв., представляваща остатък от дължима цена на произведена електроенергия от
възобновяеми източници, дължима по договор за изкупуване на ел. енергия № 223/13.06.2012
г., и обективирана във фактура № 11/30.11.2012 г., ведно със законна лихва, считано от
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението и мораторна лихва по чл.
86 ЗЗД в размер на 823,93 лв. за периода от 13.12.2012 г. до 12.10.2015 г.
Ищецът „Е.“ ЕООД излага правни и
фактически доводи, че прихващането не е породило правни последици, тъй като
вземанията на ответника за цената на предоставената услуга достъп до електропреносната
мрежа са отпаднали с обратна сила в резултат от отмяната от ВАС на решението № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР, с
което са били определени временни цени за тази услуга
В срока по чл.131 ГПК ответникът
„Ч.Е.Б.“ АД е оспорил предявените искове като неоснователни. Изразил е
становище, че отмяната на решението на ДКЕВР от ВАС не води до отпадане на
цедираното му вземане, произтичащо от предоставен достъп до електроразпределителната
мрежа. Вземането било удостоверено с фактури и било прехвърлено от
първоначалния кредитор на ответното дружество с договор за цесия, за което
ищецът бил надлежно уведомен. Вземането не произтичало от отмененото решение №
Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, а от договор за използване на разпределителната
мрежа за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници. Чрез
прихващане с цедираното вземане, според ответника, било погасено претендираното
от ищеца вземане.
С обжалваното решение
СРС уважил в една част предявените искове, като приел че част от вземането е
погасено, чрез прихващане. За формиране на този извод първоинстанционният съд
възприел, че с решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР били определени само цените
на тази услуга, като това решение не е основание за възникването на
задължението за плащане на услугата достъп до електроразпределителната мрежа. Поради
това, с отмяната му не било отпаднало с обратна сила вече възникналото
задължение за ищеца за плащане на потребената от него услуга за достъп до
мрежата, а е била отменена само установената
от ДКЕВР цена на тази услуга, която поради тази причина следва да бъде
определена по реда на чл.326, ал.2 ТЗ, приложим по аналогия. Формирани са изводи, за това че ищецът е
използвал услугата и ако бъде освободен от задължението за заплащане на цената
й, това би довело до неоснователно обогатяване.
Съдът, след
съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
В
настоящото производство е спорно дали прихващането е произвело действие или
по-точно съществува ли вземането, произтичащо от предоставен достъп до
електроразпределителната мрежа.
По спорният въпрос е
формирана съдебна практика : Тълкувателно решение № 7 от 4.10.2018 г. на ВКС по
тълк. д. № 7/2017 г., ОСГТК, Решение № 28 от 28.04.2016 г., по т. д. № 353/2015
г. на II т. о., Решение № 75 от 16.08.2016 г., по т. д. № 206/2015 г .; Решение
№ 157 от 11.01.2016 г., по т. д. № 3018/2014 г. на II т. о.; Решение № 190 от
22.12.2016 г., по т. д. № 2738/15 на II т. о.; Решение № 231 от 5.05.2017 г.,
по т. д. № 2678/2017 г. на II т. о., Решение № 87 от 1.09.2017 г. на ВКС по т.
д. № 663/2016 г., II т. о., Решение № 212 от 23.12.2015 г., по т. д. №
2956/2014 г. на I т. о. на ВКС, ТК; Решение № 6 от 16.03.2011 г., по гр. д. №
925/2011 г. на II г. о. ВКС; Решение № 208 от 8.10.2014 г., по гр. д. № 2740/14
г. на ГК на ВКС и др., която се възприема от настоящия състав. Според възприетото
в цитираната съдебна практика постановеното Решение № 7135/27.05.2013 г. на ВАС
- ІV-то отд. по адм.д. № 12723/2012 г., потвърдено с Решение № 13667/21.10.2013
г. на ВАС - 5-членен състав, с което е отменено Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на
ДКЕВР, притежаващо правната характеристика на индивидуален административен акт,
има обратно действие, поради което с обратна сила е отпаднало и основанието за
плащане на цена за достъп до електроразпределителната мрежа от ползвателите и -
собственици на фотоволтаични централи и производители на електрическа енергия
от възобновяем източник.
С оглед това следва да
се приеме, че с отмяната на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР е отпаднало
основанието за начисляване в тежест на производителите на електрическа енергия
от възобновяем източник на цени за предоставената от съответния мрежов оператор
услуга достъп до електроразпределителната и/или електропреносната мрежа. Настоящият
състав намира, че в разглежданата хипотеза всъщност е отпаднало самото
основание за достъп, а не единствено съществения елемент на договора за достъп,
какъвто се явява определената от регулатора цена, тъй като с процесното
отменено решение на ДКЕВР, предмет на регулиране наред с цената са били и
условията на самия достъп. Поради това и мрежовият оператор дължи връщане на
платените му от ищцовото търговско дружество суми, формирали престираната от
последното, в качеството му на производител на електрическа енергия от
възобновяем източник, цена за достъп, като дадени на отпаднало основание.
Следователно със същата, като надлежно цедирано му вземане от цедента - електроразпределителното
дружество “ЧЕЗ Р.Б.“ АД, цесионерът - купувач на електрическа
енергия, не би могъл се извърши и валидно извънсъдебно прихващане на
задълженията си спрямо ищцовото - търговско дружество, произтичащи от договор за
изкупена електрическа енергия.
Въвеждайки договорното
начало в отношенията между производители на електроенергия и оператори на
преносната и разпределителна мрежи, законодателят е предвидил тяхната
възмездност в чл. 104, ал. 2 и ал. 3 ЗЕ /ред. ДВ, бр .54/17.07.2012 г./,с
препращане към ПТЕЕ /обн. ДВ, бр. 64/17.08.2010 г., отм. ДВ бр. 66/26.07.2013
г./. Предвид монополното положение на дружествата – оператори на електрически
мрежи в страната и с оглед защитата на широкия обществен интерес, свободата на
договарянето на цените за предоставяне на услуги като достъп до
електроразпределителна мрежа и пренос на електроенергия, произведена от
възобновяеми източници е ограничена, като са предоставени в изключителна
компетентност на държавен регулаторен орган функции по определяне на
конкретните им размери. Неприложими са и разпоредбите на чл.292 и сл. ТЗ и
чл.88 ЗЗД /и то независимо от обстоятелството дали е бил сключен договор за
достъп или не, и дали договорът за достъп е квалифициран като търговска сделка
– решение №229 от 20.02.2017 г. по т.д.№3111/2015 г. на ВКС, ТК, Първо
отделение или търговският характер е отречен – решение № 231 от 24.03.2017 г.
по т. д. № 3000/2015 г. на ВКС, ТК, Първо отделение и др./.
С оглед на горното
предявените искове следва да бъдат уважени в цялост. Поради частично
несъвпадане изводите на двете инстанции, постановеното от СРС решение следва да
бъде отменено в обжалваната част.
С оглед на цената на иска въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3 т.1 ГПК.
По разноските:
В първоинстанционното
производство ищецът претендира разноски в размер на 652,47 лв., от които 488
лв. за адвокатско възнаграждение и 164,47 лв. за държавна такса. Във въззивното
производство е претендирал разноски в размер на 562 лв., от които 82 лв.
за държавна такса и 480 лв. за
адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на спора,
на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените в производството разноски.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯ Решение
№ 416345 от 28.05.2018 г., постановено по гр.д. № 61647/2015 г. по описа на
СРС, 68 с-в, в частта в която са отхвърлени като неоснователни предявените
от „Е.“ ЕООД, *** със съдебен адрес ******* срещу „Ч.Е.Б.“ АД, *** Бизнес
център, искове по чл. 79 ЗЗД вр. чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗЕВИ за сумата над присъдения
размер от 12.00 лв. до пълния предявен размер от 2 861,65 лв. / за сумата
2849.65 лв./ и по чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата над присъдения размер от 3,45 лв.
до пълният предявен размер от 823,93 лв. /за сумата 820.48 лв./, както и в частта, в която „Е.“
ЕООД е осъден да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от
199,16 лв., представляваща сторени разноски пред първата инстанция, както и на
основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК сумата от 298,74 лв., представляваща разноски
за юрисконсултско възнаграждение за производството пред първата инстанция, като
вместо това ПОСТАНОВЯВЯ:
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“
АД, *** Бизнес център, да заплати на Е.“ ЕООД, *** със съдебен адрес *********,
на основание
чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във
връзка с чл.31,ал.2,т.1 ЗЕВИ сумата 2849.65 лв.,
представлавящи неизплатената част от дължимата от „Ч.Е.Б.“ АД на основание чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.31,ал.2,т.1 ЗЕВИ
цена на електроенергията, произведена от притежаваната
от ищеца фотоволтаична
централа за месец ноември 2012 г. въз основа на Договор
за изкупуване на електрическа енергия от фотоволтаична електроцентрала с № 223/13.06.2012г., удостоверена
с фактура № 11/ 30.11.2012г.,
и на основание чл.86,ал.1 ЗЗД сумата
820.48 лв., представляващи мораторна
лихва за периода от
13.12.2012г. до 12.10.2015г., заедно със
законовата лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба- 13.10.2015г.
до окончателното й изплащане,
В останалата част Решение № 416345 от 28.05.2018 г.,
постановено по гр.д. № 61647/2015 г. по описа на СРС, 68 с-в, като необжалвано
е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“
АД, *** Бизнес център, да заплати на Е.“ ЕООД, *** със съдебен адрес *********,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сума в размер на 652,47 лв., от които 488 лв. за
адвокатско възнаграждение и 164,47 лв. за държавна такса, които суми
представляват сторени разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“
АД, *** Бизнес център, да заплати на Е.“ ЕООД, *** със съдебен адрес *********,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сума в размер на 562 лв. – разноски за въззивното
производство, от които 82.00 лв. за държавна такса и 480.00 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно
и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.