Решение по дело №25/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Въззивното производство е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от адвокат Г. С., АК - Б. процесуален представител на „П ... О. със седалище и адрес на управлениехр.Б. У.”. М. №*, представлявано от управителя Т. И. М., ЕИК *, С. адрес Г.Б. пл.”. И." № *, офиси * и *, против решение № 1519/15.05.2009г., постановено по Г.д.376/2008г. на Районен съд Р. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, постановяването му при нарушение на материалния и процесуалния закон, и при неправилна интерпретация от страна на съда на събрания по делото доказателствен материал. Поддържа се, че имота на жалбоподателя не граничи с процесния имот № 040008, собственост на ищцата/въззиваема по делото/. Сочи се, че с разрешение за строеж №40/27.10.2004г., издадено от Главния архитект на община Б. въз основа на одобрени проекти от 20.10.2004г. от Главния архитект на община Б. се разрешава на ответното дружество за обект „М..." да бъдат изградени следните подобекти "В... в н.в.; Н... и Е... в м.Т.", землище на Г.Б. по ПУП, одобрен със Заповед № РД-15-143/26.07.2004г. на Кмета на община Б..Трасето на процесния тръбопровод е определено съгласно одобрен от Кмета на община Б. Работен проект, изготвен е надлъжен профил на терена, проектирана е нивелета, както и са извършени всички необходими изчисления за намиране на оптималния диаметър на тръбопровода и номиналните налягания за съответните участъци. Към проекта са приложени скица-ситуация и схеми на тръбопровода. На фирма „Г." е възложено изработване на обект „К... по К.., водохващане, напорен тръбопровод и елпровод в землището на Г.Б. включващо заснемане на площадката на обекта, както и заснемане на терените и всички ситуационниподробности. В изпълнение на възложеното са изчислени координатите и котите на обекта и е изработена кадастрална карта. Процесният напорен тръбопровод нанесен в КВС за землището на Г.Б. с идентификатор *0502. Същият е въведен в експлоатация с разрешение за ползване № СТ-12-674/28.11.2005г., издадено от Началник ДНСК.

Твърди се, че изводът на съда, че са налице действия от страна на ответното дружество, които са неправомерни във връзка с изграждането и експлоатирането на напорния тръбопровод в частта му, която се намира в имота на ищцата, е необоснован и незаконосъобразен. Счита се, че липсва неправомерността като действие от страна на ответника като абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на иска по чл.109 от Закона за собствеността. Смята за безспорно установено от представените доказателства, че тръбопроводът е изграден на основание разрешение за строеж, което е административен акт и с оглед на това негово значение то поражда правни последици за лицата, до които се отнася, и за създадените и произтичащи от него правомощия, но същевременно подлежи на зачитане и от всички правни субекти. Фактът на неговото издаване предполага, че са спазени изискванията и условията за издаването му и подлежи на зачитане от собствениците на други имоти, а строежът, изпълнен въз основа на него, следва да се счита законен, още повече, че по делото няма данни да е атакувано строителното разрешение. Поддържа се, че ответното дружество не може да бъде задължено да премахне самото съоръжение или да го премести извън имота, дори в случая да се установява, че засяга имота на ищцата, тъй като в случая не се касае до „незаконен строеж" към момента на подаване на исковата молба. Процесният тръбопровод е изграден съобразно одобрени (съгласувани) проекти и издадено разрешение за строеж на определеното от техническите органи място. Твърди се също, че не се установява правото на собственост да се пречи с неоснователни, противоправни и неправомерни действия, както неправилно е приел решаващия съдия, /в този смисъл е и Т.Р.№61/1984г. на ВС ОСГК/. Смята се, че в случая ответното дружество следва да бъде по-скоро задължено да премахне създаваните пречки за използването на имота на ищцата, но не и да се премахне самото съоръжение. Твърди се, че е доказано по делото от ищцата как процесният тръбопровод пречи да се ползва имотът по предназначение. И двамата свидетели на страната на ищцата сочат, че след 1990 г. не знаят имота да е саден или обработван. Същите не свидетелстват за лично възприети от тях факти, след 1990г., т.е. след възстановяване имота на ищцата, същата лично или членове на нейното семейство да са обработвали и ползвали имота за земеделски нужди, а правят констатация /извод/, че тръбопроводът пречи да се сади и строи. По този начин съдът, като е обосновал решението си на база свидетелските показания, е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон, което е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното решение. Твърди се, че не е доказано по делото ищецът да е претърпял и вреди, които да са пряка и непосредствена последица от невъзможността да ползва имота по предназначение. Иска се отмяна на рещението и отхвърляне на предявения иск. Не сочат нови доказателства.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата. В съдебно заседание се изразява стантовище за неоснователност на опласванията. Сочи се, че процесинят твърбопровод не изграден без съгласието на ищцата по делото и в отклонение от одобрените строителни книжа, представени от дружеството. Не се сочат нови доказателства.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна в процеса, имаща интерес от обжалване на решението, срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване С. акт.

Разгледани по същество оплакванията са неоснователни. Окръжният съд изцяло споделя изложените от районният съд мотиви, към които препраща съгласно разпоредбата на чл.272 от ГПК.

С обжалваното решение районният съд е осъдил на основание чл. 109 от Закона за собствеността “П... О. да премахне тръбопровода, изграден под повърхността на земята в западната част на ливада с площ от 1,245 дка, шеста категория, находяща се в местността “Г.” в землището на Г. Б. представляваща имот № 040008 по картата на възстановената собственост, при граници (съседи) на имота: имот № 000227 – пасище, мера на Община Б. имот № 040012 – ливада на наследници на И.Т.А., имот № 040011 – ливада на наследници на И. Л. А., имот № 040009 – ливада на И. Н. П., имот № 000224 – пасище, мера на Община Б. и имот № 040013 – ливада на Община Б. както и да заплати на Т. А. Д. направените от ищцата разноски по делото в размер общо на 191 лв. (сто деветдесет и един лева).

Законосъобразно съдът е приел, че са налице предпоставките за уважаване на предявения иск по чл.109 от ЗС. Успешното провеждане на негаторната защита на правото на собственост е обусловена от пълното и пряко доказване от ищеца на правото му на собственост върху имота или вещта, за която се твърди, че му се създават пречки да ползва и владее, извършването на действия от страна на ответника, които пречат на ищеца да ползва имота съобразно предназначението му и неправомерността на тези действия.

Безспорно е усатновено по делото, че Т. Д. е собственик на 1/2 идеална част от процесния поземлен имот № 040008 в местността “Г.”, землището на Г. Б.. Това обстоятелство не създава пречка за предявяване на иск по чл.109 от ЗС, както и не обуславя необходимо другарство. Налице е и второто условие, предпоставящо уважаването на негаторния иск – извършване на действия от страна на ответника, които затрудняват упражняването на правото на собственост. Безспорно се установи по делото, посредством изслушаните експертизи, че в западната част на имот № 040008 по картата на възстановената собственост на землището на Г. Б. под повърхността на имота е и изграден тръбопровод. Ответникът не оспорld обстоятелството, че този тръбопровод е част от изградения от дружеството и негова собственост обект “М.”. От друга страна, според неоспореното заключение на първоначалната съдебно – техническа експертиза, преминаващия през част от имота тръбопровод, препятства ползването на имота. Констатацията, че е налице невъзможност да се използва имота по предназначение – за земеделски нужди, се извежда и от показанията на свидетелите З. и Д. Действията на дружеството-жалбоподател във връзка с изграждането и експлоатирането на напорния тръбопровод в частта му, която се намира в имота на ищцата, са неправомерни. Противоправността на прокарването на тръбопровода през имот № 040008 произхожда от обстоятелство, че същият е изграден в тази си част без да е налице съгласието на собствениците на имота, учредяване на право на преминаване или някакво друго основание, въз основа на което ответното дружество да има право да постави съоръжението в чужд имот. Фактът, че за обектът “М.” има издадени строителни книжа, както и изграждането му в съответствие с тези книжа, сам по себе си не е достатъчен, за да обуслови извода за липсата на неправомерно засягане на правото на собственост на ищцата. Жалбоподателят не е спазил разпоредбите свързани с уреждане правото на преминаване на водопровода през чужд имот по ЗУТ, съответно по чл.112 ал.3 и ал.4 от Закона за водите. Доказателства в тази насока от страна на ответника-жалбоподател не са представени. В настоящия случай в тежест на ответника е да докаже, че разполага със сервитут за преминаване на водопровода през имота на ищцата, както и това, че изграждането на напорния тръбопровод в съответствие със строителните книжа. От съдържанието на разрешението за ползване се установява, че местоположението на тръбопровода следва да бъде в други имоти- № 046005 и имот № 001030 в местността “Г.”, а от представените строителни книжа по делото не е категорично доказано, че на “П... О. – Б. е разрешено изграждането на съоръжения в процесния земеделски имот № 0400008, 1/2 идеална част от който е собственост на ищцата. Вещото лице е посо;ила, че съгласно строителните книжа за изграждането на тръбопровода има две схеми – според едната той трябва да премине през мястото, където реално се намира, а според втората трябва да следва съществуващия на място път, който е западно от процесния недвижим имот.

Искът по чл. 109 ЗС може успешно да бъде проведен и срещу лице, на което е издадено строително разрешение. Административният орган, издал разрешителното, има компетентност само относно техническата допустимост на преустройството или строителството, но не и относно правната допустимост титулярът на разрешението за строеж да засегне и накърни правата на други собственици.

С оглед на изложеното окръжният съд счита, че наведените оплаквания се явяват неоснователни. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК във вр. с чл.272 от ГПК Окръжният съд,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1519/15.05.2009г., постановено по Г.д.376/2008г. на Районен съд Р.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.