Решение по дело №169/2023 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 89
Дата: 7 август 2023 г.
Съдия: Димитрина Василева Павлова
Дело: 20237130700169
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                       РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч, 07.08.2023 година

                                        

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи административен състав в публично заседание на двадесет и седми юли две хиляди двадесет и трета година в следния състав: 

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретар: Д.МИНЧЕВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 169 по описа за 2023 год. на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

      Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 64, ал. 7 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.   

               Административното дело е образувано по жалба на Х.В.П. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. В.И. ***, с адрес на кантората: гр. Ловеч, ул. „****, против Разпореждане на полицейски орган с рег. № 359р-6843 от 18.04.2023 г.,  издадено на основание чл. 64, ал. 1 от ЗМВР от С.П.К. - полицейски инспектор при РУ-Троян.

               В жалбата се излагат доводи, че в оспореното разпореждане липсват посочените в чл. 64, ал. 5 от ЗМВР реквизити, които следва да съдържа полицейското разпореждане, когато се издава в писмена форма, като не са посочени правни и фактически основания за издаването му. Според жалбоподателката, липсва изложение на обстотяелствата, във връзка с които органът е упражнил правомощията си по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, доколкото цитираната разпоредба определя само материалната компетентност, а не конкретно правно основание. Развиват се и доводи относно наличието на пропуск и на реквизита по чл. 64, ал. 5, т. 5 от ЗМВР. В заключение се иска отмяна на оспорваното разпореждане като незаконосъобразно.

               В съдебно заседание, оспорващата – редовно призована, не се явява и не се представлява. В писмена молба с вх.№ 2154/26.07.2023 г. в АдмС Ловеч чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата и излага доводи по същество, като наред с това се претендира присъждане на сторените по делото разноски съобразно приложен списък.

               В съдебно заседание ответникът се явява лично и моли съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана. Развива съображения по съществото на спора, като счита издаденото разпореждане за обосновано.

               Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

               Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Разпореждане на полицейски орган с рег. № 6843 от 18.04.2023 г.,  издадено от С.П.К. - полицейски инспектор при РУ-Троян /л. 7/, с което жалбоподателката Х.В.П. е задължена: 1. Да не влиза в спор и пререкания с лицето Д.Е.З.от гр. Троян, да не обижда и да не заплашва същата, както и да не извършва самоуправни действия спрямо нея; 2. Да не следи и да не заснема Д.Е.З.без нейното изрично съгласие и с действията си да не възбужда у нея страх; 3.Спорните въпроси да се решават по законоустановения ред.

               Разпореждането е издадено на основание чл. 64, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи и в изпълнение на възложените ми функции по опазване на обществения ред.

              Видно от приложения с административната преписка протокол от октрито съдебно заседание на 26.01.2023 г. по гр. д. № 70/2022 г. по описа на Районен съд Троян /л. 38-41/, след приключване на съвместното им съжителство е възникнал спор между жалбоподателката Х.П. и Л.Х.относно родителските права, издръжката и режима на лични контакти с общото им дете К.Х.. Създалите се в тази връзка лични отношения  между Л.Х., неговата приятелка – Д.З., жалбоподателката Х.П. и нейния баща В.П. се влошили и довели до многократно подавани от тях жалби в РУ Троян.  

               Според преписката в РУ Троян по подадени жалби от Х.П., Л.Х., В.П. и Д.З. са образувани осем преписки с вх. № 359000-2592/2023 г., вх. № 359000-2899/2023 г., вх. № 359000-3512/2023 г., вх. № 359000-1777/2023 г., вх. № 359000-3872/2023 г., вх. № 359000-2213/2023 г., вх. № 359000-1778/2023 г., вх. № 359000-3097/2023 г. В приложените жалби и сведения се съдържат противоречиви данни относно развилите се отношения между жалбоподателката Х.П. и лицето, визирано в процесното разпореждане – Д.З., доколкото видно от същите, П. и Захариева взаимно са си отправяли обвинения за психически тормоз, следене, заснемане и пр. След цялостна проверка и проведени беседи с горните лица, същите са предупредени от полицейските органи писмено на основание чл.65 от ЗМВР с приложените по делото Протоколи за предупреждение от 29.03.2023г. / л.л. 59-60/. На същите, в последствие са издадени и писмени полицейски разпореждания / л.л. 54-57/ на основание чл.64 от ЗМВР, сред които е процесното от 18.04.2023г. и срещу което П. е подала жалба в деловодството на РУ-Троян на дата 25.04.2023г..

             За установяване материалната компетентност на издателят на оспореното разпореждане е приложено удостоверение на ОДМВР Ловеч с УРИ 295р-9472/08.06.2023 г. за заеманата от полицейският орган длъжност. /л.23 от делото/.

                Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

                Жалбата е подадена от лице с активна процесуална легитимация, имащо пряк и непосредствен интерес като адресат на оспорения акт, в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, пред местно компетентния да я разгледа административен съд и от външна страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Насочена е срещу подлежащ на обжалване административен акт. Изложеното обуславя процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането ѝ по същество.

  Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, Ловешки административен съд, първи състав, намира жалбата за основателна, по следните съображения:      

               Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено. Издателят на процесното разпореждане с рег. № 359р-6843 от 18.04.2023 г.  е назначена на длъжност полицейски инспектор V степен в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ към Районно управление Троян при ОДМВР Ловеч, респ. е служител на Министерството на вътрешните работи /МВР/, при което съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗМВР има качеството на полицейски орган, притежаващ правомощието да издава разпореждане във връзка с дейностите, разписани в чл. 14 от ЗМВР. Според чл. 37, ал. 1, т.2 от ЗМВР Областната дирекция е основна структура на МВР  за осъществяване на дейностите по чл. 6, ал. 1, т.2 във вр. с чл.14 от същия закон. Следователно оспореното разпореждане е издадено от материално компетентен административен орган, в кръга на правомощията му по смисъла на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, поради което не е налице основание за отмяна по чл. 146, т. 1 от АПК.

              В чл. 64, ал. 5 ЗМВР са посочени реквизитите на полицейското разпореждане. Съгласно т.3 на същия текст полицейското разпореждане следва да съдържа фактически и правни основания за издаване. Това изискване в случая не е спазено. Видно от съдържанието на процесния акт, в същия като правно основание е посочена само разпоредбата на чл. 64 ЗМВР. Липсват правните и фактически основания обосноваващи издаване конкретно на разпореждане с рег. № 6843 от 18.04.2023 г.  При запознаване с акта, адресатът му не може да разбере причината, поради която се издава полицейското разпореждане. Самата норма на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР предвижда издаването на писмени разпореждания, като възлага материална компетентност, но не предвижда кога се издават те, а препраща към необходимост, произтичаща от изпълнението на възложени на органа функции. Това означава, че при издаването на разпореждането, в мотивите си, органът следва да посочи защо това се налага, при осъществяването на какви негови функции и как последните са му възложени, т. е. кои норми на закона го овластяват за това. Тези обстоятелства и норми не са посочени в обжалваното разпореждане. Не са посочени конкретните факти, въз основа на които полицейският орган е счел, че следва да упражни предоставените му властнически правомощия срещу оспорващата. В случая липсва изложение в каква връзка се дава това разпореждане, на какво фактическо основание, във връзка с какви настъпили обстоятелства, защо се дава именно на жалбоподателката и в какво качество. Не е обозначено и не става ясно каква е необходимостта от издаването на полицейското разпореждане, а бланкетно е посочено, че разпореждането е издадено за изпълнение на възложените функции по опазване на обществения ред. Следва да се посочи, че такива мотиви не се съдържат и в друг документ, изхождащ от органа, издал разпореждането, към които да е направено препращане в оспореното разпореждане, които да налагат издаването на разпореждане в постановения смисъл, за да се приложи Тълкувателно решение № 16 от 1975 г. на ОСГК на ВС.

               Изискването за мотивиране на акта е гаранция за правото на защита на адресата му, а така също и за съдебната му проверка. В случая мотиви за издаването на разпореждането не се съдържат и в друг документ, изхождащ от органа, издал разпореждането, към които да е направено препращане в оспореното разпореждане, които да налагат издаването на разпореждане в постановения смисъл. При тези изводи се явява безпредметно в съдебното производство да се релевират от органа или служебно да се установяват от съда значими по случая факти и приложими правни норми, които обаче не са били посочени в мотивите на оспорения акт съобразно изискването на  чл. 64, ал. 5, т. 3 от ЗМВР и не са по този начин станали част от фактическите основания за издаването на административния акт. Горното е особено съществено във връзка с проверката дали липсата на фактически основания в обжалваното разпореждане, може да бъде преодоляна с писмени доказателства в административната преписка във вр. с Тълкувателно решение № 16 от 1975 г. на ОСГК на ВС.

              По съществото си фактическите и правни основания   представляват юридическият факт / респ. фактическият състав/, от който органът черпи упражненото от него субективно административно право и са необходим ограничителен белег на това право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на акта. Затова липсата на фактически  основания в оспорваният акт не може да бъде запълвана пред съда чрез доказателства, тъй като на практика няма предмет на доказване по смисъла на чл.168 от АПК.           

              Липсата на фактически основания съставлява липса на мотиви, което е съществено нарушение на закона.

              Константна е практиката на административните съдилища и Върховният административен съд, че неизлагането на конкретни мотиви е нарушение на законовото изискване за форма на административния акт, което лишава жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна защита, препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на съда и е самостоятелно основание за неговата отмяна.

              Приложените докладна записка рег. № 359р-9831 от 06.06.2023 г. /л. 27/, докладна записка с рег. № 359р-7409/26.04.2023 г. /л. 51-52/ и документите на л. 28 и следв. от делото, очевидно са изготвени след датата на издаване на оспореното разпореждане – 18.04.2023 г., като не може да се приеме, че някои от тези документи представляват такива, които да съдържат мотиви към акта по смисъла и критериите, залегнали в ТР № 16 от 1975 г. на ОСГК на ВС – в разпореждането не е направено позоваване на тях, нито на конкретна преписка с номер дата и пр. /което е невъзможно и предвид последващото издаване на голяма част от представените/, нито адресатът е запознат със съдържанието им. 

              По отношение на останалите приложени към административната преписка писмени доказателства – протоколи, сведения, докладни записки и пр., които са съставяни преди 18.04.2023 г. /л. 59 и следв./, липсват данни жалбоподателката, като адресат на акта, да е запозната с тях.

               Макар по делото да са приложени писмени доказателства, от които се извличат определени данни относно фактическата обстановка по случая, съдът намира, че те не могат да компенсират липсата на мотиви, тъй като административният орган не е посочил същите в разпореждането, поради което не може да се приложи тълкуването на закона, дадено с Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС на Република България и се преодолее липсата на мотиви в издадения акт, което от друга страна не може да бъде сторено и в хода на развилото се съдебно производство.

             Следователно липсата на подробни мотиви в административния акт не е санирано, тъй като фактическите основания и конкретните съображения за издаването му не могат да се извлечат от  представените от органа  протоколи, сведения, жалби и др. /л. 58 и следв./, които   обективират противоречиви твърдения и данни относно фактическата обстановка, касаеща развилите се отношения между жалбоподателката Х.П. и лицето, визирано в процесното разпореждане – Д.З., доколкото видно от същите, П. и Захариева са си отправяли взаимоизключващи се и противоречиви обвинения за следене, заснемане и пр. С горното са нарушени целите, които законодателят преследва с изискването за мотивиране на акта – страната да е наясно със съображенията за издаването му и да е възможен контролът за законосъобразност.

             Органът – издател на оспорения акт - е длъжен да обоснове с изрични мотиви издаването на полицейско разпореждане във всеки конкретен случай, за да може съдът да упражни правомощията си по контрол за законосъобразността на административния акт, т.е. да провери наличието на материалноправните предпоставки за постановяването му. Възможността за издаване на разпореждане по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР не е императивна, а органът следва да я упражни в рамките на оперативната си самостоятелност, но само ако аргументира наличие на съответните законови предпоставки за това. След като в случая такава аргументация липсва, съдът намира непълнотата на мотивите до степен липсващи такива, по отношение на обстоятелствата, регламентирани в чл. 64, ал. 5, т. 3, предл.1 от ЗМВР. Горното е самостоятелно и абсолютно основание за отмяна на процесното разпореждане. Липсата на мотиви е съществен порок на административния акт, тъй като той не отговаря на изискването за форма, което от своя страна е самостоятелно основание за отмяна по чл. 146, т. 2 АПК.

             С оглед на това, следва да се приеме, че разпореждането е лишено от мотиви, които по убедителен начин да сочат на необходимост от предприемане на действия спрямо жалбоподателката по преустановяване на конкретни противоправни действия и с какво те застрашават обществения ред, респ. дали издаването на разпореждането е било необходимо за изпълнение на възложените функции по охрана на обществения ред съобразно чл. 6, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, вр. чл. 14 от ЗМВР.

             Наред с това, в разпореждането не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, което също е порок на формата съгласно чл. 64, ал. 5, т. 5 от ЗМВР.

            Следва да се отбележи, че разписаното по т.3  от диспозитива на обжалваното разпореждане „спорните въпроси да се решават по законоустановения ред“ е твърде общо, не дава никаква яснота за адресата какво точно поведение трябва да има, като същевеременно възпрепятства възможността за съда да проследи какво точно и кога е следвало да бъде спазено. Съдебната практика приема, че се касае за липса на мотиви, не само когато в акта не са изложени никакви съображения, но и когато такива съображения са от много общ характер или органът е изложил само правни основания без фактически обстоятелства и без да изложи конкретни съображения.  

             Както беше посочено по-горе съдът констатира и липса на прецизно правно основание, като следва да се отбележи, че посочването на чл. 64 от ЗМВР е недостатъчно, без препращане към други законови разпоредби.  

            Поради сочения съществен порок на формата на административния акт – не са изложени фактически основания, като такива липсват и в административна преписка, като липсват и правни основания – конкретни разпоредби нормативен акт и конкретно препращане към такива разпоредби, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено на основание нарушение на изискванията за форма – отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК, във вр. с чл. 64, ал. 5, т. 3 от ЗМВР, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

            Отделно неизлагането на достатъчно правни и фактически основания препятства преценката за материална законосъобразност по чл. 146, т. 4 от АПК.

            В допълнение съдът не констатира съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, но поради порокът на формата е невъзможна проверката на основанието по чл. 146, т. 4 от АПК.

             По изложените съображения обжалваното разпореждане следва да бъде отменено на основание чл. 146, т. 2 от АПК, във вр. с чл. 64, ал. 5, т. 3 от ЗМВР, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

             При този изход на спора, съдът намира искането на процесуалния представител на оспорващата за възлагане на направените разноски за основателно и Областна дирекция на МВР Ловеч /като юридическо лице, в чиято структура е издателят на полицейското разпореждане/ на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателката реално направените, своевременно поискани и доказани съдебни разноски в общ размер на 160 /сто и шестдесет/ лева, от които: 10 лв., съставляващи платена държавна такса, видно от платежния документ на лист 6 от делото и 150 лв. договорено и заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие на лист 5 от делото.

               Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2,  предложение второ и чл. 143, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, Ловешки административен съд, първи административен състав,

               РЕШИ:

               ОТМЕНЯ по жалба на Х.В.П. с ЕГН **********, и адрес: ***, Разпореждане на полицейски орган -полицейски инспектор при РУ-Троян с рег. № 359р-6843 от 18.04.2023 година.

               ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Ловеч, гр. Ловеч, ул. „Стефан Караджа“ № 2, да заплати на Х.В.П. с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от 160 /сто и шестдесет/ лева, представляваща направените по делото разноски.

               Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България чрез Административен съд Ловеч, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

              Препис от решението да се изпрати на страните по делото.

 

  

                                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: