Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 6 5 1
гр.
Пловдив, 13.04.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в публично
съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН БЕКЯРОВ
при
участието на секретаря Анелия Деведжиева като разгледа докладваното от съдията
АНД № 7745/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление
/НП/ № К-0048041/16.07.2019 г. на **** на Регионална дирекция за областите
Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към Комисията за
защита на потребителите, с което на „ВЕЛМАКС ЛУКС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „София“ № 9, ет. 3, на
основание чл. 207 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 207 от ЗЗП.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител, моли да се отмени НП с аргументи за незаконосъобразност от
материална страна и необоснованост, тъй като липсва нарушение, доколкото няма
възпрепятстване правата на потребителя. Твърди се да е допуснато и съществено
нарушение на процесуалните правила при посочване на нарушената норма, защото
същата съдържа две хипотези. В съдебно заседание допълва съображенията си като
сочи, че не е отразено в актовете по преписката лицето, което е възпрепятствало
потребителя. Претендират се разноски, за което се представя списък.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си
представител в съдебно заседание обосновава законосъобразността на обжалвания
акт. Моли да бъде потвърден и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като съобрази доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от
лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима.
От
фактическа страна съдът установи следното:
На 24.01.2019 г. е постъпил сигнал чрез
електронна форма от потребителя В.В.В. с вх. № Р-03-80/24.01.2019 г. в КЗП РД
Русе. С писмо зих. № Р-03-80/28.01.2019 г. сигналът е изпратен до главния ****
на ГД „Контрол на пазара“ към КЗП за предприемане на действия по компетентност,
който в заведен в КЗП София с вх. № Ц-02-198/01.02.2019 г. С писмо изх. №
Ц-02-198/26.02.2019 г. сигналът е пратен и постъпил в КЗП РД Пловдив с писмо е
вх. № П-01- 118/28.02.2019 г.
Сигналът на потребителя касаел сключен
договор за покупко-продажба извън търговски обект № 0000255 от дата 22.01.2019
г. между потребителя В.В. и дружеството жалбоподател „Велмакс лукс“ ЕООД. С
договора потребителят си закупил една
перяща прахосмукачка Turbo Power
cleaner; една четка за прахосмукачката; едно одеяло с размери 180/200; две
възглавници с размери 75/40; един матрак с размер 160/200 и едно шалте всичко
на стойност 3800 лв. Стоките са доставени на г-н В. в деня на сключване на
договора - 22.01.2019 г., за което е бил съставен приемо-предавателен протокол.
Потребителят се е възползвал от правото
си на отказ от договор извън търговски обект в 14-дневен срок и на дата
23.01.2019 г. от електронна поща ********@abv.bg
подал до „Велмакс Лукс“ ЕООД по електронна поща *****@welmax.bg заявление за отказ от
сключения договор за покупко-продажба. На дата 24.01.2019 г. е получил по
електронна поща отговор от търговеца, за това, че писмото е получено.
На дружеството жалбоподател е извършена
на място проверка от служителя на въззиваемата страна Д.М. – *****. За това тя
съставила констативен протокол № К-2671307 от 15.03.2019 г. С него предоставила
на дружеството копие от жалбата за становище и разпоредила да се представят в
КЗП РД Пловдив писмено произнасяне на дружеството по изявлението на
потребителя, уведомлението от/към кредитора за отказа му от договора, както и информация
за постъпила стока по договора.
На 26.03.2019 г. била извършена проверка
по документи, която била оформена в протокол за проверка на документи №
К-0122337. При проверката е представено уведомление по електронна поща от
„ТиБиАй банк“ ЕАД за това, че потребителят е подал на 23.01.2019 г. заявление
за отказ от договор за потребителски кредит. Представено е и писмено становище,
в което е потвърдена тази информация, че в банката е постъпил отказ. Заявено е
още, че на 28.01.2019 г. стоката по договора в доставена на търговеца, но
приемането ѝ е отказано поради това, че е използвана по начин, надхвърлящ
обичайното ѝ изпробване. Представен е констативен протокол от 28.01.2019
г., съставен от комисия от служители на дружеството, които прегледали стоката и
отказали приемането ѝ на основание т. 19.1 от договора преди изпълнението
на т. 7 от договора.
На 11.04.2019 г. представител на
дружеството представил ново становище, в което е посочил, че стоката не е
приета обратно и договорът с потребителя не е развален, а при постъпване на
закупената стока ѝ е направен оглед и съставен констативен протокол от
28.01.2019 г., който вече е бил представен по делото. За приетите документи е
съставен констативен протокол № К-0122705, в който дружеството е било уведомено
да изпрати представител на 18.04.2019 г. за съставяне на АУАН.
Въз основа на резултатите от проверката
и събраните доказателства бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № К-0048041/18.04.2019 г. срещу дружеството
жалбоподател за нарушение по чл. 207 от ЗЗП. Актът е
съставен в присъствието на двама свидетели и представител на дружеството. В
мястото за възражения представителят вписал, че е запознат с правото си на
възражения в 3-дневен срок. Депозирал е писмено възражение вх. № П-01-118/22.04.2019
г.
За извършеното нарушение било издадено
обжалваното НП, с което на дружеството било наложена имуществена санкция в
размер на 1000 лв. за нарушението.
Описаната фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетелката Д.М. - актосъставител, както и от
приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени
доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото,
включително АУАН, възражение вх. № П-01-118/22.04.2019 г., констативен протокол
№ К-2671307/15.03.2019 г., констативен протокол № К-0122337 от 26.03.2019 г.,
констативен протокол № К-0122705 от 11.04.2018 г., констативен протокол №
К-0122710 от 18.04.2019 г., възражение
вх. № П-01-188/22.0.42019 г., молба от потребителя за отказ от договора
и разпечатка от електронна поща, сигнал рег. № Р-03-80/24.01.2019 г., два броя
писмени становища от дружеството жалбоподател, копие на договор за
покупко-продажба № 0000255 от 22.01.2019 г., договор за потребителски кредит №
**********/22.01.2019 г., приемо-предавателен протокол от 22.01.2019 г.,
констативен протокол от 28.01.2019 г., адвокатско пълномощно,
писма-кореспонденция между дирекции на КЗП, заповед № 387/ЛС/22.04.2015 г. и
заповед № 289/22.04.2015 г. на председателя на КЗП.
Разпитана в съдебно заседание
свидетелката М. потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в
него. Показанията ѝ изцяло съответстват на съставените от нея констативни
протоколи, включително за първоначалната проверка и последващите за представяне
на документи, както и останалите писмени доказателства – становища на
дружеството жалбоподател, констативни протоколи, сигнал, договор за
покупко-продажба. Показанията на свидетелката съдът намира за обективни,
логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени
доказателства, поради което им дава вяра.
Относно
приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН
и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното
производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с
разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно
описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът
е съставен от компетентно лице, предвид представената заповед, и в същия е
дадена правна квалификация на установеното нарушение. Не е ограничено правото
му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени
възражения по него, както е и сторил. Спазено е правилото на чл. 40 от ЗАНН
актът са е съставен в присъствието на нарушителя, в случая негов редовно
упълномощен представител адвокат, и двама свидетели.
Постановлението е издадено от
компетентен орган в кръга на неговата компетентност, съгласно представената
заповед, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и
процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете
по чл. 34 от ЗАНН. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в
него не съществуват съществени пороци, водещи до съществено накърняване правото
на защита на жалбоподателя.
Нарушението е описано надлежно в НП от
фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и
подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време,
място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се
приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал
пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за
нарушаване на правилата, гарантиращи правата на икономически по-слабата страна
в търговските взаимоотношения, а именно на потребителя да се откаже в срок от
договора сключен извън търговски обект и възпрепятстване на това му право. В
описанието на нарушението не следва да бъде включвано конкретното лице като
служител на дружеството, което би могло да има отношение към нарушението.
Работниците и служителите действат от името и за сметка на работодателя си, в
негов интерес и за изпълнение на работа, която той е им е възложил. Достатъчно
е да бъде отразено от фактическа страна, че дружеството е възпрепятствало
упражняването на правото на потребителя.
Съдът не споделя възражението на
жалбоподателя за допускане на съществено нарушение на процесуалните правила,
което да е довело до засягане на правата на жалбоподателя и е свързано с
непосочване на конкретната хипотеза от нормата на чл. 207 от ЗЗП. Константна е
съдебната практика, че посочването на нарушението следва правилата на Закона за
нормативните актове и Указа за прилагането му. В чл. 26 от последния е
предвидено, че отделните норми и разпоредби се обозначават с членове, алинеи,
точки и букви. Не е предвидено да съществува и предложение. Оттам и същото не е
задължително да бъде посочвано, за да се счете, че нарушената норма е коректно
отразена в АУАН и НП. Впрочем достатъчно е да словесно да бъде описано
нарушението и то да съответства на диспозицията на нормата. Така е и в
настоящия случай като нарушението е описано като възпрепятстване правото на
потребителя по чл. 50 от ЗЗП да се откаже от сключения договор извън търговски
обект, каквото предложение съдържа и разпоредбата на чл. 207 от ЗЗП.
От
правна страна съдът намира следното:
На базата на
всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище,
че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали
поведението на дружеството жалбоподател като нарушение на посочената разпоредба
на чл.
207 от ЗЗП. Нейният фактически състав включва възпрепятстването правото на
потребител по чл. 50 от ЗЗП да се откаже от сключения договор от разстояние или
от договор извън търговския обект.
От обективна страна на нарушението се
установиха всички съставомерни негови признаци в поведението на жалбоподателя,
чрез неговите ръководни и представителни органи и работници и служители.
Безспорно преди всичко е, че той представлява търговец, който предлага своите
услуги с цел реализиране на печалба. В изпълнение на целите си той в влязъл в
облигационни отношения с потребителя В.В., с който е сключен договор за
покупко-продажба извън търговски обект № 255 от 22.01.2019 г., какъвто смисъл
страните сами са дали на отношенията си. Оттук се установява и елементът -
договорът да бъде сключен извън търговски обект. Този признак е и правилно
отразен от фактическа страна в актовете от производството. Това качество на
отношенията им е предпоставка и за възникване на правото на потребителя по чл.
50 от ЗЗП да се откаже от такъв договор в 14-дневен срок от предаване на
стоките без да излага причини, без да плаща обезщетение за това или разходи. В
случая потребителят е упражнил правото си като в този срок от датата на
предаване на стоката (22.01.2019 г.) е отправил изявление до търговеца, че се
отказва от договора и желае да бъде прекратен. Същото изявление е достигнало до
търговеца, доколкото до потребителя е достигнало потвърждение, че писмото, с
което е направил отказа си, е получено.
Стоката е изпратена от потребителя и
същата е постъпила при търговеца, по които обстоятелства не се спори, а и се
установяват от доказателствата по делото. Именно по повод на постъпването им е
сформирана комисия от служители на дружеството жалбоподател, която оформила
становището си в констативен протокол от 28.01.2019 г. С него комисията е
отказала да приеме продуктите, изпратени от потребителя на основание т. 19.1 от
договора преди изпълнението на т. 7 от същия. Основание за това намерила в
липсата на контролни пломби на някои от продуктите.
Като не е приел пратката и е отказал
същото, търговецът е възпрепятствал правото на купувача по чл. 50 от ЗЗП да се
откаже от договора. Това, че продуктите били без контролна пломба, не е
основание да се отхвърли правото на отказ от договора, а е само основание
търговецът да претендира купувачът да му плати намалената стойност на веща и
този извод пряко се налага от нормата на чл. 55, ал. 4 от ЗЗП. Тя регламентира
право на търговеца в тези случаи да претендира намалената стойност на веща, но
не му дава право да не се съобрази с правото на отказ от договора, което има
потребителят. Действително потребителят носи отговорност за намалената стойност
на стоката, ако изпробването й е било различно от необходимото или уговореното. За различно от необходимото
следва да се счита всяко изпробване на стоката, което е различно от онова,
което се е наложило в практиката за обичайно и разумно изпробване в търговския
обект, както и това по т. 7 от договора между страните. Ако изпробването е в
повече от това, то продавачът би имал претенция за плащане на намалената
стойност на веща, защото стоката не е изпробвана по обичайния начин, което е
довело до нейното овехтяване и нарушаване на търговския й вид. Това право,
обаче, не е основание търговецът да не се съобрази с волята на купувача да се
откаже от договора. Нарушението му в случая се изразява в
това търговецът по някакъв начин, чрез активни действия да създава пречки и
затруднения за потребителя да упражни правото си на отказ и да бъдат постигнати
целите, с които се упражнява – а именно да бъде прекратено правоотношението
между страните. В случая търговецът чрез неговите работници е отказал да бъде
приета стоката, като е поставил условия за постигане на целите на отказа, а
именно изпълнение на т. 7 от договора. Това именно поведение по създаване на
условия за отказ и изричното отхвърляне на приемането на върнатата стока, което
представлява поставяне на пречки, съдът намира, че се обхваща от понятието по
чл. 208 от ЗЗП „възпрепятстване“ правото на потребителя.
Потвърждаването на получаването на
писмото по електронната поща не може да се приеме за приема на отказа на
потребителя, защото е последвано от отказ за приемане на стоката, отхвърляне на
правото му, и това изключва последиците му. По делото липсват данни, които да
обосновават извод за приемане на отказа на потребителя.
Доколкото с
наказателното постановление е ангажирана отговорност на юридическо лице,
въпросът за вината не подлежи на изследване в настоящото производство, тъй като
отговорността му е обективна и безвиновна.
По наказанието:
Правилно
описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба
по чл. 207 от ЗЗП, която предвижда, че на лице, което възпрепятства правото на
потребител по чл. 50 да се откаже от сключения договор от разстояние или от
договор извън търговския обект, се налага глоба в размер от 500 до 2000 лв. или
имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв. за всеки отделен случай.
Съдът намира,
че правилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за
оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред
които е тежестта на нарушението, като е наложил имуществената санкция в нейния
минимален размер от 1000 лв. Следва да се
отбележи, че административнонаказващият орган правилно е посочил санкционната
разпоредба, така че основанието за налагане на санкцията е ясно и разбираемо,
посочено по недвусмислен начин и не се нарушават правата на жалбоподателя.
Определеното
спрямо жалбоподателя наказание в НП отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на
административно нарушение. При тълкуване на посочената норма следва да се
съобразят същността и целите на административнонаказателното производство,
уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК.
Административнонаказателният процес е строго регламентирана дейност, при която
за извършено нарушение се налага съответно наказание, като прилагането на
санкцията е винаги въпрос на законосъобразност. В случая с НП е наложено
административно наказание имуществена санкция за неизпълнение на задължение към
държавата, регулиращо и контролиращо поведението на търговците като
икономически по-силната страна във взаимоотношенията с клиентите им
потребители. Поначало обществената опасност на този вид нарушения е определена
от законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на задължения
към държавата при защитната ѝ роля в икономическите отношения, свързани с
крайния потребител като по-слабата страна в тях. Не се изисква и щета, която да
настъпи от нарушението. Целта на ЗЗП е гарантирането на правата на
потребителите, ограничаване превъзходството на търговците и преодоляването на
неравноправност във взаимоотношенията им, като в закона са чувствително
засилени както предвиденият контрол, така и отговорността при нарушения, които
увреждат интереси на държавата в областта на защитата на потребителите. Тъй
като конкретното нарушение е формално, на просто извършване, в състава му не е
предвидено настъпването на определен съставомерен резултат, изразяващ се във
вреда за потребителите или за държавата. Ето защо липсата на такъв съставомерен
резултат на нарушенията при формалния характер на състава на отговорността по
чл. 207 от ЗЗП няма отношение при преценката за наличието или значителността
/респ. липсата или незначителността/ на вредните последици и не представлява
смекчаващо отговорността обстоятелство, което пък да влияе на обществената
опасност в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93, т.
9 от НК. Следователно закономерен е и изводът, че обикновените случаи на
нарушения от този вид разкриват същата степен на обществена опасност, каквато
беше установена и по конкретното дело.
Като е взел
пред това, административнонаказващият орган е наложил санкция в техния минимум
за юридическите лица, което съдът намира за законосъобразно и справедливо. С
оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за прилагане на
чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на
нарушителя от административнонаказателна отговорност. Същевременно
наказателното постановление е съобразено с процесуалния и материалния закон,
поради което настоящият съдебен състав като намери, че извършването на нарушенията от
страна на дружеството жалбоподател е доказано по категоричен начин, а
обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, то следва
да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № К-0048041/16.07.2019 г. на **** на Регионална дирекция
за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към
Комисията за защита на потребителите, с което на „ВЕЛМАКС ЛУКС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „София“ № 9, ет.
3, на основание чл. 207 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 207 от ЗЗП.
Решението подлежи на обжалване в
14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд Пловдив по реда на АПК на касационните основания по НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала.
А. Д.