Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………
гр. Варна ..................2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Варна, в публично заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Данаилова
ЧЛЕНОВЕ: Мария Даскалова
Наталия Дичева
при секретаря
Наталия Зирковска и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура – Варна
Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова кас. АНД
№ 2855/2022 г. по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба от Г.В.Г. ***, ЕГН **********, срещу Решение № 1406/31.10.2022
г., постановено по АНД № 20223110202936/2022 г. по описа на Районен съд –
Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 20-0045-000993/22.02.2021
г. /издаденото НП е с №20-0445-000993/22.02.2021 г./ на Началник група към ОД
на МВР – Варна, РУ Аксаково, с което на Г.В.Г. е наложено по пункт първи:
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева, на основание чл.183,
ал.2, т.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на
чл.6, т.1 от ЗДвП, и по пункт втори: административни наказания „глоба“ в размер
на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4 /четири/ месеца,
на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.103 от ЗДвП.
Жалбоподателят твърди,
че оспореното решение е неправилно, немотивирано и незаконосъобразно. Счита, че
районният съд не е посочил дали актът за установяване на административно
нарушение /АУАН/ и наказателното постановление са издадени от компетентни
органи и дали отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като заявява, че по
делото липсват данни за компетентността на актосъставителя и на наказващия
орган. Навежда доводи за необсъждане в оспореното съдебно решение на
релевираните във въззивната жалба възражения за процесуална и материална
незаконосъобразност на наказателното постановление, както и относно приложимостта
на чл.28 от ЗАНН. Оспорва изводите на предходната съдебна инстанция за доказано
нарушение по чл.103 от ЗДвП, тъй като не става ясно къде е бил застанал
полицейският служител, подал сигнала, нито дали е посочил къде трябва да спре
управляваният от Г. автомобил. За немотивирано счита потвърждаването на размера
на наложените наказания по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, които са определени към
максималния размер, предвиден в посочената разпоредба, без да са взети предвид
смекчаващите вината обстоятелства – първо по ред нарушение и наличието на
всекидневна необходимост от ползването на автомобил, доколкото наказаното лице
е професионален шофьор. Счита, че наказание в минималния размер ще изпълни
целите на закона. Отправя искане за отмяна на решението и на наказателното
постановление, а в условията на евентуалност – за неговото изменение чрез намаляване
размерите на наложените наказания.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа изцяло чрез представител по пълномощие. Отправя
се искане за присъждане на разноски.
Ответната
страна – Началник група към ОД на МВР – Варна, РУ Аксаково, по съображения,
изложени в депозирани чрез процесуален представител писмени бележки, оспорва касационната
жалба и моли за отхвърлянето ѝ като неоснователна. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН. В случай на
уважаване на жалбата моли присъдените разноски в полза на насрещната страна да
бъдат определени в минимален размер.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Варна счита касационната жалба за неоснователна и пледира
за оставяне в сила на обжалваното решение.
След като
обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по
делото и с оглед проверката по чл.218 от АПК, Административен съд – Варна
намира следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което
производството по нея е процесуално допустимо.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Районен съд –
Варна е приел за установено следното:
На 12.11.2020 г., при
управление на товарен автомобил „МЕРСЕДЕС АКТРОС“ с рег. № ЕВ4499ВМ, с
прикачено към него полуремарке с рег. № ***, в община Аксаково, по
Автомагистрала /АМ/ № А-2, в района на пътен възел „Летище, при излизане от АМ
„Хемус“ в посока гр. Добрич, Г.В.Г. не
спрял на пътен знак Б2 на регулирано кръстовище, както и на подаден чрез
стоп-палка и светлинен сигнал от електрически фенер от служител на ОД на МВР
Варна сигнал да преустанови движението си. Тъй като водачът не преустановил
движението си, а продължил по пътя, полицейските служители го последвали със
служебния автомобил и успели да го спрат на бензиностанция „Енерджи“ на път
втори клас номер 2 км4. За несъобразяването на поведението си с пътен знак Б2 и
с подадения сигнал да спре срещу Г. е съставен АУАН за нарушения съответно на
чл.6, т.1 от ЗДвП и на чл.103 от ЗДвП, срещу който не са депозирани възражения.
Възприемайки изцяло констатациите в АУАН, административнонаказващият орган
/АНО/ издал оспореното пред районния съд наказателно постановление, с което наложил на Г. следните административни наказания: за
нарушението на чл.6, т.1 от ЗДвП – административно
наказание „глоба“ в размер на 20 лева, на основание чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП, и за
нарушението на чл.103 от ЗДвП – административни наказания „глоба“ в размер на
100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4 /четири/ месеца,
на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.
Районен съд –
Варна приел от правна страна, че АУАН и наказателното постановление са издадени
от компетентни органи и при спазване на всички срокове и процедури по ЗАНН,
като съдържат изискуемите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Изложил е мотиви
за установеност на административните нарушения, на които е дадена правилна
правна квалификация. Посочил е, че наложените административни наказания са
определени в рамките на предвидения в санкционните норми вид и размер, като
същите съответстват на тежестта на извършените нарушения. За неоснователни е
счел възраженията срещу наказателното постановление, релевирани във въззивната
жалба.
Оспореното решение е постановено
при допуснати съществени нарушения на процесуални правила – касационно
основание по чл.348, ал.1, т.2 от Наказателно-процесуалния кодекс.
Основателно в касационната
жалба се сочи, че по делото не са налице доказателства за компетентността на
актосъставителя и на АНО към датата на издаване съответно на АУАН и на
наказателното постановление.
Към административната
преписка е приложена Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от Министъра
на вътрешните работи, с която са определени структурите на МВР, които да
осъществяват контрол по ЗДвП /т.1/, полицейските органи, оправомощени да
съставят АУАН по ЗДвП /т.2/, и длъжностните лица, които да издават наказателни
постановления по ЗДвП /т.3/. Изрично е отбелязано, че заповедта в посочените
части влиза в сила от 01.01.2022 година.
В разглеждания случай АУАН
серия GA № 308133, с който е повдигнато
административнонаказателното обвинение срещу Г.В.Г., е съставен на 12.11.2020
г., а обжалваното пред районния съд наказателното постановление, с което е
ангажирана административнонаказателната му отговорност за допуснати нарушения на
норми на ЗДвП, е издадено от Началник група
към ОД на МВР – Варна, РУ Аксаково на 22.02.2021 година. В НП е посочено, че наказващият
орган е упълномощен да издава наказателни постановления със Заповед № 8121з-515/14.05.2018
г., която обаче не е приложена по делото. Тоест липсват доказателства за
компетентността на издателя на санкционния акт. Не са налице доказателства и по
отношение на съставителя на АУАН. Такова доказателство не представлява
приложената по административната преписка
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от Министъра на вътрешните работи,
тъй като същата е издадена и влязла в сила след съставяне на АУАН и издаване на
наказателното постановление.
Като е приел, че АУАН и
наказателното постановление са издадени от компетентни органи, без да е събрал
необходимите за това доказателства, Районен съд – Варна е постановил съдебния
си акт при допуснато съществено процесуално нарушение, налагащо неговата отмяна.
При извършената служебна
проверка настоящата инстанция констатира, че липсва тъждество между предмета на
въззивната жалба, и този, посочен в диспозитива на съдебния акт на Районен съд
– Варна. Г.В.Г. е обжалвал пред районния съд Наказателно постановление № 20-0445-000993/22.02.2021 г. на Началник група
към ОД на МВР – Варна, РУ Аксаково, а с оспореното Решение № 1406/31.10.2022
г., постановено по АНД № 20223110202936/2022 г. по описа на Районен съд – Варна
е потвърдено Наказателно постановление № 20-0045-000993/22.02.2021 г. на
Началник група към ОД на МВР – Варна, РУ Аксаково. Допуснатият процесуален
пропуск е съществен и представлява основание за отмяна на оспорения съдебен акт.
Предвид гореизложеното
обжалваното решение следва да бъде отменено и тъй като същото е постановено
след повторно разглеждане на делото от въззивната инстанция, след отмяната с
решение № 962/18.07.2022 г., постановено по кас. АНД № 1147/2022 г. по описа на Административен съд – Варна,
на първоначално постановеното от нея решение № 422/28.03.2022 г. по АНД № 20223110200430/2022 г. по
описа на Районен съд – Варна, след повторната отмяна на въззивното решение
делото следва да се реши по същество от касационната инстанция, на основание
чл.227, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Тъй като основанието за
отмяна налага събиране на нови доказателства /такива относно компетентността на
съставителя на АУАН и на АНО/, на основание чл.227, ал.2 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, след отмяната на въззивното решение делото следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Доколкото с настоящото
съдебно решение делото не приключва, а се възстановява неговата висящност, по
въпроса за разноските съдът ще се произнесе след постановяване на окончателен
съдебен акт по съществото на спора.
Водим от
горното и на основание чл.222, ал.1, във връзка
с чл.227, ал.2 от АПК, във връзка с
чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Варна
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 1406/31.10.2022 г., постановено по АНД № 20223110202936/2022 г. по описа на
Районен съд – Варна.
НАСРОЧВА производството
по кас. АНД №2855/2022 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за
разглеждане в открито съдебно заседание на 23.02.2023 г. от 10,30
часа, за която дата и час да се призоват страните, не по-късно от
една седмица преди заседанието.
УКАЗВА на
ответника най-късно до съдебното заседание на 23.02.2023 г. да представи
доказателства за компетентността на издателите на АУАН № 308133/12.11.2020 г. и
НП № 20-0445-000993/22.02.2021 г.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.