№ 106
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Николай Ст. Метанов
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20221001000527 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 294 от ГПК.
С решение № 68 от 15.06.2022г., по т.д. 1688/2020г., по описа на ВКС, ІІ т.о., е
отменено решение № 779 от 15.04.2020г., по в.т.д. № 3110/2019г. по описа на Софийски
апелативен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на САС, за
разглеждане на евентуално съединените искове с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН. ВКС е
указал на въззивния съд да се произнесе и по отговорността за разноски за касационното
производство.
Предмет на въззивното производство е жалбата от ищците – А. Н. Д. и К. Х. М., в
качеството им на синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД/в несъстоятелност/, ЕИК
********* срещу решение № 2228 от 24.11.2017г., по т.д. № 4341/2016г., по описа на СГС,
VІ-13 състав, в частта, с която са отхвърлени евентуалните искове с правно основание чл.
59, ал. 3 ЗБН срещу „Аркадия сървис“ АД/в несъстоятелност/, ЕИК ********* за обявяване
на недействителни по отношение на кредиторите на „КТБ“ АД/в несъстоятелност/ на
извършени с изявления на ответника прихващания, произтичащо от договор за банков
кредит от 03.02.2011г. с вземания, придобити по договори за цесия при знание за настъпила
несъстоятелност, обективирани в следните уведомления: вх. № 9863/27.10.2014г. на КТБ АД
със сумата от 155 000 лева; вх. № 10755/04.11.2014г. на КТБ АД със сумата от 219 230 лева;
вх. № 10757/04.11.2014г. на КТБ АД със сумата от 61 241,83 евро; вх. № 10879/04.11.2014г.
на КТБ АД със сумата от 19 650 евро; вх. № 10753/04.11.2014г. на КТБ АД със сумата от
1
54743,69 лева; вх. № 10750/04.11.2014г. на КТБ АД със сумата от 50500,02 лева; вх. №
10765/04.11.2014г. на КТБ АД със сумата от 22000 лева; вх.№ 10760/04.11.2014г. на КТБ АД
със сумата от 49 000 лева; вх. № 10763/04.11.2014 г. на КТБ АД със сумата от 151600 лева;
вх. № 10747/04.11.2014г. на КТБ АД със сумата от 189 127,36 лева и вх. №
10745/04.11.2014г. на КТБ АД със сумата от 101 429,98 лева.
В частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 59, ал. 5 ЗБН и е обезсилено
първоинстанционното решение по отношение на „Корпоративна търговска банка“ АД/в
несъстоятелност/, решението е влязло в сила, на основание чл. 296, т. 1 и т. 2 от ГПК.
Въззивниците/ищците – А. Н. Д. и К. Х. М., в качеството им на синдици на „Корпоративна
търговска банка“ АД/в несъстоятелност/ считат, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост.
Твърдят, че потестативното право на синдика по чл. 59, ал. 3 ЗБН, възниквало при
наличието на четири кумулативни елемента от фактическия състав на правната норма, които
били доказани в първоинстанционното производство. Според въззивниците
първоинстанционният съд неправилно приел, че ищците не са доказали наличието на
знание за неплатежоспособността на банката, от ответното търговско дружество към
момента на придобиване на вземанията. Твърдят, че под знание по смисъла на цитираната
законова разпоредба следвало да се разбира запознатостта, осведомеността на кредитора с
икономическото състояние на „КТБ“ АД, в резултат на която кредиторът е предприел
сключването на договора за цесия и е отправил изявление за прихващане към банката.
Според въззивниците, това знание било видно и от самото съдържание на представения по
делото договор за цесия, а и следвало от общоизвестната и достъпна за всички клиенти на
банката информация за икономическото й състояние. На следващо място твърдят, че
знанието се установявало и от поставянето на банката под специален надзор с решение № 73
от 20.06.2014г. на управителния съвет на БНБ, продължено с решение № 114 от 16.09.2014г.,
с което срокът за поставяне на банката под специален надзор бил удължен до 20.11.2014г.
Молят въззивния съд да отмени обжалваното решение в частта, с която са отхвърлени
предявените при условията на евентуалност искове и същите да бъдат уважени.
Претендират присъждане на юр. възнаграждение за въззивното производство.
Въззиваемият/ответникът - „Аркадия сървис“ АД е представил в срок писмен отговор на
въззивната жалба, чрез адв. С.. Счита, че са неоснователни твърденията на въззивниците,
както и изложените доводи във въззивната жалба по отношение евентулните искове по чл.
59, ал. 3 ЗБН. Твърди, че са неоснователни изложените съображения за наличието на знание
в ответното дружество за неплатежоспособност на банката. Цитира трайноустановена
практика на съдилищата, че под знание следвало да се разбира конкретно отношение –
мисловен процес у едно лице, което усвоявало информация от заобикалящата го
действителност. Според въззиваемия, банковата неплатежоспособност била специално
правно понятие, като по делото не са събрани никакви доказателства за знанието у
ответника за нейното наличие като фактическо състояния по отношение на „Корпоративна
търговска банка“ АД. Моли въззивния съд да остави въззивната жалба без уважение и да
2
потвърди решението в обжалваната част, с която са отхвърлени евентуалните искове на
ищците. Претендира направените по делото разноски.
Въззивната жалба е подадена от легитимирани лица, срещу подлежащо на въззивно
обжалване решение на СГС, в законоустановения срок и е процесуално допустима, поради
което подлежи на разглеждане по същество.
Страните по делото не спорят и от доказателствата по делото се установява, че между
„Корпоративна търговска банка“ АД и „Аркадия сървис“ АД е сключен договор за банков
кредит от 03.02.2011г., в изпълнение на който, ответникът е получил сума в размер на 5 000
000 лева. С единадесет писмени изявления за прихващане с вх. на КТБ АД №№:
9880/27.10.2014г. за сумата от 155 000 лева; 10859/04.11.2014г. за сумата от 219 230 лева;
10857/04.11.2014г. за сумата от 61 241,83 евро; 10854/04.11.2014г. за сумата от 19 650 евро;
10868/04.11.2014г. за сумата от 54 743,69 лева; 10864/04.11.2014г. за сумата от 50 500,02
лева; 10861/04.11.2014г. за сумата от 22 000 лева; 10876/04.11.2014г. за сумата от 49 000
лева; 10853/04.11.2014г. за сумата от 151 600 лева; 10873/04.11.2014г. за сумата от 189
127,36 лева и 10871/04.11.2014г. за сумата от 101 429,98 лева, „Аркадия сървис“ АД е
уведомила „Корпоративна търговска банка“ АД, че извършва прихващане с придобитите от
него с цитираните в изявленията договори за цесия вземания в размер на посочената във
всяко от изявленията сума със своето задължение към банката по договор за кредит от
03.02.2011г. до размера на по-малкото. Ищците не оспорват правата на ответника,
придобити с представените по делото и цитирани в изявленията за прихващане договори за
цесия за сумите по уведомленията, както и признават, че размерът на дълга на „Аркадия
сървис“ АД по договора за кредит от 03.02.2011г. е в размер на сумите по изявленията за
прихващане.
С решение № 664 от 22.04.2015г. по т.д. 7549/2016г. по описа на СГС, т.о., VI – 4 с-в, е
обявена неплатежоспособността на „Корпоративна търговска банка“ АД и е определена
06.11.2014г. за начална дата на неплатежоспособността. С решение № 1443/03.07.2015г. по
т.д. 2216/2015г. по описа на САС, горепосоченото решение е отменено в частта за начална
дата на неплатежоспособността на банката и е определил - 20.06.2014г., решението е
потвърдено в останалата част. Решението на САС е влязло в сила, на датата на
постановявяне на определение 172/06.07.2016г. по т.д. 3342/2015г. по описа на ВКС и
определение 583/09.11.2016г. по ч.т.д. 1875/2016г. по описа на ВКС, II ТО на ВКС.
За да отхвърли предявените в условията на евентуалност конститутивни искове с правно
основание чл. 59, ал. 3 ЗБН, първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е доказал
наличието на знание за неплатежоспособността на „КТБ“ АД, в лице, формиращо воля от
името на ответното търговско дружество, което да е имало непосредствен достъп до
информация, обективно позволяваща достигане на извод за указаните в закона факти,
обуславящи състоянието на неплатежоспособност. Приел за неоснователна тезата на ищеца,
че този юридически факт се основавал на публично огласена информация с конкретно
съдържание.
С решение № 92 от 20.04.2022г. по т.д. № 1260/2021г. по описа на Окръжен съд – Стара
3
Загора, ответникът „Аркадия сървис“ АД е обявен в несъстоятелност. Съгласно
разпоредбата на чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ, ответникът се представлява от синдика. Синдикът –
М. Х. Г. е редовно призован за откритото съдебно заседание във въззивното производство на
31.10.2022г./л.994/, но не се е явил.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна,
следното:
По делото се е явил адв. М., който е упълномощен от изп. директор на „Аркадия сървис“
АД/в несъстоятелност/. Настоящото производство има за предмет конститутивни искове по
чл. 59, ал. 3 от ЗБН и длъжникът не се представлява от десезираните си органи за
управление. Само в хипотезите уредени в разпоредбата на чл. 635, ал. 3 ТЗ, длъжникът
участва като страна в производство по несъстоятелност, в производства по чл. 621а, ал. 2,
чл. 694 и чл. 649 ТЗ. Извършените процесуални действия и изложените правни доводи от
адв. М. не следва да се съобразяват.
С откриване на производство по несъстоятелност и за ответника, ищците продължават да
имат правен интерес от предявените конститутивните искове за обявяване на относителна
недействителност на процесните 11 прихващания. Евентуалното упражняване на правата за
сумите по предоставения банков кредит от несъстоятелната банка по отношение на
ответника, на основание обявената недействителност на процесните прихващания, не са
предмет на настоящото производство, както и обстоятелството дали това вземане
своевременно е предявено в производството по несъстоятелността на „Аркадия сървис“ АД.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН прихващането може да бъде обявено за
недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е
придобил вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или
задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на
производство по несъстоятелност.
Задължението на ответното търговско дружество е възникнало по договор за банков кредит
от 03.02.2011г., който е сключен преди датата на решението на съда за откриване на
производство по несъстоятелност - 22.04.2015г., както и преди датата на отнемане лиценза
на "КТБ" АД за извършване на банкова дейност - 07.11.2014г., на която дата е обявено в
търговския регистър решението на управителния съвет на БНБ.
По делото е безспорно установено, че ответникът е придобил вземания към "КТБ" АД въз
основа на 11 договора за цесии, за който банката е уведомена на 04.11.2014 год., и на която
дата са постъпили изявленията за прихващане. Процесните изявления за прихващане са
породили предвиденото в чл. 104, ал. 2 от ЗЗД действие и насрещните вземания на страните
се считат погасени до размера на по малкото от тях. Следователно по делото е доказано и
установено наличието на първите два елемента от фактическия състав на чл. 59, ал. 3 от
ЗБН: извършено е валидно изявление за прихващане от страна на ответника като кредитор
на банката, спрямо която е открито производство по несъстоятелност като вземанията и
4
задълженията му към нея са възникнали преди датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност.
Ищецът не е доказал наличието на субективния елемент от фактическия състав на чл. 59,
ал. 3 ЗБН - знание от страна на кредитора за настъпилата неплатежоспособност на банката.
Презумпцията за знание по чл. 59, ал. 4 от ЗБН е неприложима в процесната хипотеза, с
оглед датата на уведомлението за сключване на договорите за цесия - 04.11.2014 год.
Неоснователно е твърдението на въззивниците, че знанието по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН
се разбирало от договорите за цесия, тъй като от тях не се установява знание за
икономическата състояние на банката. Неправилно се смесват съдържанието на договора за
цесия с евентуалната цел, за която те са сключени.
Неоснователно е твърдението във въззивната жалба, че знанието за неплатежоспособността
у ответника, следвала от общоизвестната и достъпна за всички клиенти на банката
информация за икономическото й състояние, включително предвид нейното поставяне под
специален надзор. Законът не борави с такива житейски презумпции, базиращи се на
евентуални предположения за предстояща несъстоятелност на банката.
Оповестителното действие на решението за поставяне на банката под специален надзор се
изчерпва с адресираната до гражданите, юридическите лица и заинтересованите институции
информация за прилагане на указаните в съдържанието му мерки, продиктувани от
възникналите финансови затруднения на банката и насочени към нейното оздравяване, без
тези мерки да са свързани с ясно проявено и констатирано от компетентния надзорен орган -
БНБ, състояние на неплатежоспособност. Придобиването на вземанията, с които ответникът
е извършил процесните прихващания, следват по време публичното оповестяване на
решенията на БНБ, но тяхното узнаване от ответника вследствие надлежното им
разгласяване, не представлява и знание за настъпила неплатежоспособност по смисъла на
чл. 59, ал. 3 от ЗБН и не може да се приравни на опасност от неплатежопособност по см. на
чл.115 ЗКИ, при наличие на която БНБ може да постави банката под специален надзор.
Поради недоказване на субективния елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 3 от ЗБН
предявените евентуалени искове са недоказани и законосъобразно са отхвърлени като
неоснователни от първоинстанционния съд.
В този смисъл е трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, която изцяло се
споделя от настоящият въззивен състав, обективирана в решение № 51/21.07.2020 г. по т. д.
№ 3109/2018 г. на ВКС, II т. о.; решение № 59/10.08.2020 г. по т. д. № 1920/2018 г. на ВКС, I
т. о.; решение № 143/12.02.2021 г. по т. д. № 2343/2019 г., II т. о. на ВКС; решение №
39/07.05.2021 г. по т. д. № 2359/2019 г., I т. о. на ВКС; решение № 142/21.01.2021 г. по т. д.
№ 1904/2019 г., II т. о. на ВКС и много други.
Предвид неоснователността на въззивната жалба, ответникът има право на разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 23 400 лева за предходното въззивно
производство, за което са представени доказателства, че е договорено и реално заплатено по
банков път. За настоящото производство не се претендират разноски и такива не следва да
5
се присъждат.
С отменителното решение на ВКС, е указано на САС да се произнесе за отговорността за
разноските за касационното производство. Ответникът е внесъл дължима държавна такса за
производството пред ВКС в общ размер на 23 047 лева и няма доказателства за други
сторени разноски.
На осн. чл.59, ал.7 ЗБН „Корпоративна търговска банка“ АД в несъстоятелност следва да
бъде осъдена да заплати от масата на несъстоятелността сумата от 23 016,83 лева,
представляваща дължима държавна такса за въззивното производство.
Мотивиран така, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2228 от 24.11.2017г., по т.д. № 4341/2016г., по описа на СГС,
VІ-13 състав, в частта, с която са отхвърлени евентуалните искове с правно основание чл.
59, ал. 3 ЗБН, предявени от А. Н. Д. и К. Х. М., в качеството им на синдици на
„Корпоративна търговска банка“ АД/в несъстоятелност/, ЕИК ********* срещу „Аркадия
сървис“ АД/в несъстоятелност/, ЕИК ********* за обявяване на недействителни по
отношение на кредиторите на „КТБ“ АД/в несъстоятелност/ на извършени с изявления на
ответника прихващания, произтичащо от договор за банков кредит от 03.02.2011г. с
вземания, придобити по договори за цесия при знание за настъпила несъстоятелност,
обективирани в следните изявления за прихващане с вх. на КТБ АД №№: 9880/27.10.2014г.
за сумата от 155 000 лева; 10859/04.11.2014г. за сумата от 219 230 лева; 10857/04.11.2014г. за
сумата от 61 241,83 евро; 10854/04.11.2014г. за сумата от 19 650 евро; 10868/04.11.2014г. за
сумата от 54 743,69 лева; 10864/04.11.2014г. за сумата от 50 500,02 лева; 10861/04.11.2014г.
за сумата от 22 000 лева; 10876/04.11.2014г. за сумата от 49 000 лева; 10853/04.11.2014г. за
сумата от 151 600 лева; 10873/04.11.2014г. за сумата от 189 127,36 лева и
10871/04.11.2014г. за сумата от 101 429,98 лева.
ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка“ АД/в несъстоятелност/, ЕИК-831184677да
заплати на „Аркадия сървис“ АД/в несъстоятелност/, ЕИК ********* сумата от 46
447/четиридесет и шест хиляди четиристотин четиридесет и седем/ лева, представляващи
разноски за производството пред САС и ВКС.
ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка“ АД/в несъстоятелност/, ЕИК-*********, да
заплати от масата на несъстоятелността по сметка на Софийски апелативен съд сумата от 23
016,83/двадесет и три хиляди и шестнадесет и 83 стотинки/ лева, на осн. чл.59, ал. 7 ЗБН.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7