Решение по дело №187/2024 на Административен съд - Монтана

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

С решение № 25/19.01.2024 г., постановено по АНД № 202313220201433, Районен съд Видин потвърдил електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, с № **********, с който на „Иван Плугчиев“ ЕООД, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от И. В. П., на основание чл.187 а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.

Недоволен от така постановеното решение, касаторът, чрез пълномощника адв.Л., го обжалва и моли да бъде отменено, като поддържа, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, същото е и несправедливо. В съдебно заседание, пълномощникът на касатора адв.А. излага подробни доводи в писмено становище, като моли да се отмени обжалваното решение и претендира разноски по делото.

Ответната страна, чрез пълномощника юрк. Й., в отговор по касационната жалба, оспорва същата и моли да се потвърди обжалваното решение, като претендира присъждане на разноски по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди като правилно.

Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За да потвърди наложената имуществена санкция, въззивният съд е приел, че в случая е налице безспорно установено административно нарушение, тъй като на 01.07.2021 г. е установено, че ППС влекач „Ивеко Стралис“, с рег.№ [рег. номер],с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща допустима максимална маса на състава 44000, собственост на касатора, се е движило в обхвата на платената пътна мрежа без да е заплатил дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закон за пътищата /ЗП/. Въззивният съд е обсъдил всички изложени в жалбата възражения, които отново са преповторени в касационната жалба. Обосновал е извода, защо не приема, че изменената разпоредба на чл.10б, ал.7 от ЗП не следва да бъде тълкувана като по-благоприятна и неоснователно се сочи, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Настоящата съдебна инстанция, счита въззивното решение за правилно, при следните доводи:

Неоснователно в жалбата се поддържа, че въззвното решение е неправилно. Правилно, обосновано и мотивирано в обжалваното решение е прието, че в случая по безспорен начин е установено, че на 01.07.2021 г. е установено, че ППС влекач „Ивеко Стралис“, с рег.№ [рег. номер],с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща допустима максимална маса на състава 44000, собственост на касатора, се е движило в обхвата на платената пътна мрежа без да е заплатил дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закон за пътищата /ЗП/. Въззивният съд в мотивите е обсъдил всички направени в жалбата възражения, които отново са повторени в касационната жалба, но без да са подкрепени с доказателства, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В хода на съдебното производство са събрани и обсъдени всички представени относими доказателства. Обосновано въззивният съд, след анализ на надлежно събраните писмени доказателства, е установил, че собственикът на ППС е имал задължение да заплати на дължимата пътна такса за ползването на обхвата на пътя в който е установено нарушението, но не е сторил това.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя извода да въззивния съд, че електорният фиш съдържа необходимите реквизити, като установеното нарушение е описано ясно, точно и изчерпателно, респективно правото на защита на административнонаказаното лице е било осигурено и доводите, че не е спазена формата са неоснователни.

Липсват основания да се приеме, че обжалваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като въззивният съд е събрал относимите за делото доказателства и предоставил възможност на касатора да участва в съдебно производство и да защитата правата си. Следва да се отбележи, че събраните доказателства не установяват да е налице основание да се приеме, че данните от бордовото устройство на МПС са подавани и не са отразени по вида на АПИ. Не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че установяването на описаното нарушение, респективно налагането на имуществената санкция не може да бъде извършено чрез издаване на електронен фиш. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП е предвидила, че по отношение на електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3-3б от ЗДвП се прилагат разпоредбите на чл.189, ал.10 от ЗДвП, с който законодателя е предвидил кога влизат в сила електронни фишове по чл.179, ал.3б от ЗДвП, какъвто е настоящият. В тази връзка следва да се посочи, че издаването на електронен фиш за установеното нарушение е правна възможност, която е дадена с разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, респективно неоснователен е довода на касатора, че е следвало да се състави АУАН и да се издаде наказателно постановление за установеното нарушение. Не могат да бъдат споделени множеството доводи на касатора, т.к. същите явно имат защитна теза, не се подкрепят от събраните в производството доказателства, обсъдени са от въззивния съд и правилно отхвърлени.

Настоящият съдебен състав, изцяло споделя правилните мотиви на въззивния съд, които са го мотивирали да потвърди наложената имуществена санкция, като не смята за необходимо повторно да ги повтаря в мотивите на настоящето съдебно решение, като на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях за да мотивира и настоящето съдебно решение. Въззивният съд е дал изчерпателен отговор на доводите в жалбата, които са възпроизведени в касационната жалба.

Настоящият съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон.

Предвид заявеното искане от пълномощника на ответника за присъждане на разноски по делото и с оглед неговия изход, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, респективно по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

На основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила.

Предвид изложеното и на основание чл.221 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила решение № 25/19.01.2024 г., постановено по АНД № 20231320201433 по описа на Районен съд Видин.

ОСЪЖДА „Иван Плугчиев“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от И. В. П., да заплати на Агенция пътна инфраструктура, разноски в съдебното производство в размер на 100 /сто/лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.