РЕШЕНИЕ
№27
гр. Враца, 31.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично
заседание на 16.01.2020г., през две хиляди и двадесета година в състав:
АДМ.
СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА, като разгледа докладваното
от съдия ВАСИЛЕВА адм. дело № 697 по
описа на АдмС – Враца за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК, вр. чл.186
ал.4 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/.
Образувано е на основание жалба, предявена от ЕТ „С. Н. *“ със седалище и адрес на управление гр.В., чрез
пълномощника й *.К.П. против Заповед за прилагане на ПАМ №ФК
–С16-0396164/12.09.2019г. , издадена от Началник отдел „ОД“ София в Главна
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, оправомощен със Заповед№
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на Изп.директор на НАП,с която на търговеца е наложена ПАМ по чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ и
чл.187 ал.1 от ЗДДС „Запечатване на търговски обект- магазин * , находящ се в *“
* и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадасет/ дни“.
В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност
на заповедта, изразяващи се в неправилно приложение на материалния закон.
Твърди се, че при издаването й не са
обсъдени всички обстоятелства и факти, не са изложени мотиви за налагане на такава мярка, за нейния
размер, а бланкетно са посочени
нормативно установените задължения на субекта, без те да са свързани с
конкретни обстоятелства. Сочи се, че административният
акт не отговаря и на целта на закона, тъй като с него се засягат права и
законни интереси в по-голяма степен от необходимото. Иска се отмяната на
заповедта, като идентични съображения се излагат и в представеното по делото
писмено становище, в което се претендират и направените по делото разноски.
Ответникът
Началник отдел „ОД“ в ГД „ФК“ при ЦУ на НАП в писмено становище /приложено към
преписката в адм.д. №696/2019г., депозирано чрез пълномощника * Н.Г., оспорва жалбата и прави искане за
отхвърлянето й. Развиват се съображения, че административният акт е
издаден при спазена процедура,
установено по безспорен начин нарушение и в защита на държавния интерес.
По делото
са събрани писмени и гласни доказателства. Приложено е адм.д. №696/2019г.
на АдмС Враца, към което се намира заверено
копие от образуваната пред административния орган преписка.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена срещу
подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от обжалването, в
качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови права и в
законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл.149, ал.1 АПК. Видно от приложената по по делото разписка,
същата е получена от
адресата на 17.09.2019г., а жалбата против нея е депозирана на 18.09.2019т. с
вх.№2570/18.09.2019г., с
оглед на което същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна по
следните съображения:
От
приложените към административната преписка доказателства е видно, че жалбодателят
е регистриран в Търговския регистър като ЕТ“С. Н.-*“ . На 06.09.2019г. е извършена проверка на стопанисван от него
обект – Магазин *, като при контролна покупка
от контролните органи преди легитимирането им на стойност 25лв. не е
издадена фискална касова бележка при
извършване на плащането. За извършената
проверка е съставен Протокол №0396164 от
същата дата, в който са описани извършените действия и констатираните факти и
обстоятелства. Проверката е извършена в присъствието на едноличния търговец,
който е подписал протокола без
възражения. Направен е опис на наличните
парични средства в касата и е направена справка за оборота за времето от 00.00.00часа до 12.47.59часа за същия ден, който е показал пълна липса на движение на парични средства. Въз основа на
така констатираното ответникът е издал оспорената пред съда заповед за налагане
на ПАМ – запечатване на търговския обект и забрана за достъп до него за срок от
14 дни.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
изричната разпоредба на чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с
обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 АПК, като съгласно ал.2 на
същата разпоредба съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва
искане за това.
Настоящият
съдебен състав счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на предоставените му материални и териториални правомощия съгласно чл.186 ал.3 от ЗДДС и
цитираната Заповед №ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г.
на Изп.директор на НАП. Спазена е формата при издаването на акта, като същият съдържа
всички изискуеми реквизити. Той е мотивиран, доколкото в текста му фигурира
позоваване на фактическото обстоятелство, възприето от органа като материалноправно
основание за прилагане на мярката, цитирани са приложимите законови разпоредби.
Изложените съображения водят до
заключението, че актът не е нищожен. Не е налице и нарушение на административнопроизводствените
правила, тъй като за прилагане на мярката не се изисква приемане и обсъждане на възражения на лицето, спрямо което тя е приложена.
Оспорената
заповед е и материално законосъобразна. Съгласно чл. 3. ал.1
от Наредба Н-18/ 2006г. всеки търговец
е длъжен да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки
или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка
от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит
или наличен паричен превод. Безспорно е установено, че на датата 06.09.2019г.
жалбодателят е осъществил продажба на предлагана от него стока, приел е плащане
и не е издал фискална касова бележка, макар че е притежавал въведено в
експлоатация фискално устройство, с
което е извършил нарушение на чл.25 ал.3
от цитираната по-горе Наредба. Наложената ПАМ е съответна на извършеното
нарушение, тъй като тя се налага независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции на лице, което не спази реда или начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. Тъй като на административния орган е предоставена
възможността да определя продължителността
на мярката, той е изложил мотиви в тази насока, които се споделят напълно от
съдебния състав.
По
тези съображения жалбата се явява неоснователна,
поради което следва да бъде отхвърлена.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на ЕТ „С.Н. -*“ гр.В. против ЗАПОВЕД
ПАМ №ФК-С16-0396164/12.09.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ в Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, упълномощен със Заповед
№ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на Изп.дилректор на НАП.
Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд чрез АдмС
Враца в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
АДМ. СЪДИЯ: