МОТИВИ по НОХД №1249/2017г. на Варненски окръжен съд, Наказателно отделение

Варненската окръжна прокуратура е повдигнала обвинение срещу К.Е.И. за това, че на 25 11 2015 г. в гр.Варна, без надлежно разрешително, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества-три таблетки с общо нетно тегло 0,72 гр. със съдържание на активен компонент 3,4 метилендиоксиметамфетамин /MDMA/ 30, 7 %, метамфетамин с нетно тегло 18,37 грама и със съдържание на активен компонент метамфетамин 63,1 % и метамфетамин с нетно тегло 0,1 грама и със съдържание на активен компонент метамфетамин 59,2 %, всичко на обща стойност 488, 75 лв., от които на същата дата, без надлежно разрешително, разпространил на Д.Д.Д. високорискови наркотични вещества- метамфетамин с нетно тегло 18,37 грама и със съдържание на активен компонент метамфетамин 63,1 % на стойност 468, 25 лв.-престъпление по чл. 354а ал. 1 от НК,както и за това,че на същата дата в гр.Варна държал огнестрелно оръжие- преправен газов пистолет с надпис „ GAP kai.9 mm PAK made in Italy“, изписан върху предна лява част на затворния блок и надпис CAT 11134, № 021341/ изписан върху дясната част на затворния блок/, пълнител за същия и пет броя боеприпаси- пет броя заводски произведени шумови патрони, кал. 9мм, снарядени с оловни сачми с диаметър 5,5 мм и запечатани с восъкообразно вещество, без да има за това надлежно разрешение.-престъпление по чл. 339 ал. 1 от НК

В съдебно засеД.е  представителят на прокуратурата поддържа обвинението , като прокурорът, който го намира за безспорно доказано,  предлага на подсъдимия да бъде наложени наказания от по три години и шест месеца лишаване от свобода, за всяко едно от престъпленията, а за това по чл. 354а ал. 1 от НК и глоба около средния предвиден като санкция размер. 

В дадените пред съда обяснения подсъдимият  не се признава  за виновен ,като сочи че намерения и иззет от жилището му газов пистолет  е сувенир,който не може да се ползва като оръжие.Твърди,че никога не се е занимавал с  приготовление на наркотични вещества  и че намерените в тях такива са подхвърлени.Сочи че  от  дълго време не употребява наркотици.В последната си дума моли  да бъде оправдан и по двете обвинения.

Защитникът му развива теза за недоказаност на обвинението, подробно се спира на извършените според него съществени нарушения на процесуални правила по време на досъдебното производство, като счита ,че  обвинението  е използвало нерегламентирана  манипулация на  веществените доказателства ,не  е бил извършен експериментален изстрел със газовото оръжие поради което депозираното заключение на съдебно балистичната експертиза е опорочено и невярно.След подробен анализ на  изводите за съставомерност на деянията, намира същите за противоречащи на материалния закон и настоява за оправдаване на подзащитния му по всички предявени от прокуратурата обвинения.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, намира за установено следното:                         

Подсъдимият К.  Е.И.  е роден на 17 07 1984 г. в гр. Разград, руски гражД.н, неженен, неосъждан, безработен до 23.05.2018 год.

Подсъдимият бил известен на полицейските органи като разпространител на наркотични вещества. За доказване на престъпната му дейност било изискано и получено разрешение за използване на СРС.

На 25 ти ХІ 2015 г., служители на полицията, свидетелите Х. и Н. наблюдавали дома на И.. Към 16 часа забелязали, че пред входа му спира такси,  от предната дясна врата  на което излиза служебно познатият им с.  Д.Д.. Разполагащи с информация, че свидетелят ще купи наркотични вещества от подс.И.., полицаите изчакали двамата да се срещнат и св.Д.. да се върне до автомобила. Констатирали, че излизайки от дома на подсъдимия, свидетелят държи в ръката си пластмасова чаша. Проследили движението на таксиметровия автомобил, който го изчаквал. На кръстовище между улиците „Иван Рилски“ и „Тодор Влайков“ с помощта на други полицейски служители спрели автомобила и задържали намиращите се в него свидетели Д. и водача на таксиметровия автомобил С..

При претърсване на таксиметровия автомобил в джоб на предната му дясна врата била намерена пластмасова прозрачна чаша. След изследване на намиращото се в нея съдържание се установило, че е метамфетамин с нетно тегло 18, 73 грама и съдържание на активен компонент метамфатамин 63,1 % .

Било извършено претърсване и в дома на И.., от където били иззети плочка с размер 11,5Х 7,5 см., по която имало кафяво кристалообразно вещество, д. дигитални везни, 26 таблетки с лого „ АSA“, три розови таблетки, газов пистолет „ CAT“ и пълнител с пет патрона.

Физикохимическата експертиза заключила, че по плочката се установява метамфатамин с нетно тегло 0,1 грам и с 59,2 процентно съдържание на активната съставка. По везните се намерили следи от метамфетамини, кокаин, тетрахидроканабинол, ефедрин.

Експертно било установено, че пистолетът е бил преправян, като муфата му била премахната, а поставена допълнителна метална втулка. Намерените патрони  били произведени като шумови, но допълнително снарядени с оловни сачми, след отстраняване на заводската им капачка.

Пистолета и патроните представлявали огнестрелно оръжие и боеприпаси за огнестрелно оръжие, по смисъла на ЗОБВВПИ.

Подсъдимият не представил  разрешение за придобиване или държане на огнестрелно оръжие или боеприпаси за него.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно:  показания на свидетелите / в това число и прочетените на основание чл. 281, ал. 5 във вр. с чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК  показания пред разследващите органи/ Д.Д.,Г.К.,М.Х.,С.Н.,С.С. .,      прочетените  на основание чл. 282 НПК заключения на назначената в досъдебното производство балистична и физикохимична  експертиза; разпити на вещите лица, прочетените на основание чл. 283 НПК писмени доказателства и писмени доказателствени средства, имащи значение за разкриване на обективната истина по делото: протоколи за оглед на местопроизшествие от 25 .11 2015 г.., ведно с фотоалбуми, протоколи за доброволно предаване от 26.11. 2015 г. , експертни справки , протокол за оценка на наркотични вещества,  ВДС в резултат прилагане на СРС, справка за съдимост на подсъдимия И..

 За пълни, ясни и обосновани съдът намери  заключенията на назначените в предходната процесуална фаза експертизи.  Те са изготвени от вещи лица и в рамките на професионална компетентност, дават задълбочен отговор на поставените им въпроси, поради което липсват всякакви съмнения относно тяхната правилност и за процесуалната възможност по приобщаването им към доказателствения масив по делото, въпреки възраженията на защитата..

От приетите доказателствени материали по убедителен и еднопосочен начин се установяват релевантните факти и обстоятелства, свързани с извършените от подс.И.. общоопасни престъпления.

Времето, мястото и начинът, по който деянията са  осъществени, се установяват безпротиворечиво от свидетелските показания. Съдът ги приема за обективни и кореспондиращи помежду си, относно процесните обстоятелства.

Безспорно установено е, че на посочената дата подсъдимият и свидетелят Д. се срещнали в дома на И.. Срещата им не е била случайна и безцелна, както твърди свидетелят, а предварително уговорена с цел  предаване на   иззетото в последствие наркотично вещество.

Свидетелят Д.. не използвал случаен таксиметров автомобил, а се обадил на предварително познатия си св. С.., който не само знаел, че свидетелят употребява  наркотични вещества, а дори се бил възползвал от тях.

Полицейските служители описват възприятията си за  действията на св. Д. и са категорични в показанията си, че при излизането си от дома на подсъдимия, той е носил в ръката си пластмасова чаша, сходна с тази, която в последствие е намерена при претърсване на таксиметровия автомобил.

За произхода й св.Д.. обяснява, че е оставена от него и в нея се намира полученото от подсъдимият. И. наркотично вещество.

При извършеното в дома на подс.И.. претърсване е намерена плочка с наркотично вещество с нетно тегло 0.1гр. със сходни вид и процентно съдържание с иззетите от таксиметровия автомобил. Намирането на веществото се установява от протокола за претърсване и изземване, както и чрез показанията на поемното лице св. С.С.., а естеството на инкриминираните вещества, количествата и процентното съдържание на активно действащия компонент - посредством заключението на физикохимичната експертиза. От депозираната експертиза е видно,че по иззетите при личен обиск на Д. и след претърсване в дома на подс. И. везни са установени следи от метамфетамин.  Целта на подсъдимия се извежда от свидетелските показания, от количеството наркотично вещество и от намерените везни и пластини. 

Сходният вид на намерените наркотични вещества, доказателствата съдържащи се в показанията на св.Д. за начина на придобиване и тези в показанията на полицейските служители, които са наблюдавали дома на подсъдимия и действията на свидетеля,  позволяват да се приеме за безспорно, че подс. И. без да има разрешение е  държал с цел разпространение и е разпространявал наркотични вещества, с което е осъществил състава на престъплението по чл. 354а, ал. 1 от НК.

  Свидетелската годност на св.Д. се поставя под съмнение от защитата, с аргумент, че той е сключил удобно споразумение с прокуратурата в замяна на показанията срещу подсъдимия. Тези твърдения, подобно на множеството нападки и възражения в подкрепа на поддържана голословна теза за невинност, не почиват на никаква доказателствена основа, за да очакват и получат аргументиран отговор. Евентуалното им доказване  би довело до възобновяване на делото, но към настоящия момент няма процесуално основание, показанията на Д. разпитан като с. по реда на  чл. 118 ал. 1 т. 1 от НПК  да се игнорират като доказателствено средство, още повече, че както бе споменато неколкократно, те кореспондират напълно с останалите доказателства по делото. 

Дали наркотичното вещество е било продадено или подарено е ирелевантен за съставомерността на деянието като престъпление по чл. 354а ал. 1 от НК факт, след като е доказано разпространението му след противоправното държане.

Защитата   възразява и срещу процесуалната допустимост за свидетелските показания на полицейските служители, с  аргумента, че са имали качеството на разследващи по време на досъдебното производство, а истинността им се оспорва с мотив, че полицаите  са били заинтересовани от изхода на процеса.

Според преценката на съда, основана на безпротиворечивата съдебна практика, показанията на полицейските служители в настоящия случай са надлежно доказателствено средство, а съдържанието им следва да се цени наравно с останалите доказателства по делото. Това е така, защото служебното  качество не може да игнорира  априори достоверността на възприятията.

В конкретния казус липсва процесуалната забрана за свидетелстване по чл. 118 ал. 2 от НПК. Полицейските служители не са извършвали отделни действия по разследването на процесните деяния, а такива, регламентирани в ЗМВР и общо насочени към разкриване на престъпления и задържане на извършителите им.  Огледите на местопроизшествието, претърсването и изземването са осъществени в съответствие с правилата на НПК от разследващ полицай, а свидетелите Х. и Н. не са взели никакво участие в провеждането им.

Във връзка с истинността на показанията им следва да се добави и че те кореспондират не само помежду си, а и с  останалите ценени доказателства.

  Изяснено бе, че св.Н.., намирайки се в дома на подсъдимия, е имал безпрепятствен достъп до компютърната му конфигурация. Именно заради това обстоятелство, том четвърти от досъдебното производство, съдържащ оглед на този компютър и визуализация на намиращата се в него информация, бе изключен от доказателствената съвкупност по делото, независимо че в последствие и бил иззет и предоставен за оглед от разследващия полицай, при спазване на процесуалните изисквания.

При формиране на фактическите и правни изводи на съда не се използваха и показанията на свидетеля Н. в тази връзка.

За доказателствено необезпечена съдът намери обвинителната теза, в частта относно държането на три таблетки с общо нетно тегло 0,72 гр. със съдържание на активен компонент 3,4 метилендиоксиметамфетамин /MDMA/ 30, 7 %. Видно от съдържанието на протокола, в който е обективирано намирането им, иззетите от дома на подсъдимия са с розов цвят, а според този за извършена експертиза/ т. 2 л. 28 от ДП/ са изследвани таблетки с бежов. Липсата на безспорна идентичност между иззетите и изследвани таблетки пречи на категоричен извод относно съставомерността на деянието в тази му част, поради което подсъдимият бе оправдан по този пункт на обвинението..

Стойността на инкриминираните наркотични вещества съдът прие за доказана съгласно нормативната установеност с Приложение № 2 към член единствен на Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.

Съдебното минало на подсъдимия се изяснява от справката за съдимостта му.

Държането на оръжие  и боеприпаси от подсъдимия И. е отбелязано в протокола за претърсване на дома му,  наличието му тамсе потвърждава и в дадените от подсъдимия обяснения.Относно квалифицирането им като „огнестрелно“ и „боеприпаси за огнестрелно“   по смисъла на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, съдът се доверява и на заключението по балистично- техническата  експертиза. Естеството на преработката на газовия пистолет е такава, че не може да бъде получено разрешение за притежаване- носене или съхраняване  на такъв вид огнестрелно оръжие.

Досежно останалите изрично изброени по-горе и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства, съдът намира, че следва да бъдат кредитирани изцяло като единни, непротиворечиви и взаимно допълващи се.                                             

При така приетото за установено от фактическа страна и при извършения съвкупен анализ на събраните по делото доказателствени материали, съдебният състав достигна до правния извод, че подсъдимият И. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпления, предвидени и наказуеми  по 354а ал. 1 и по чл.339 ал. 1 от НК.

Безспорно е, според преценката на съда, че  на инкриминираната дата  в гр.Варна, подсъдимият държал, без надлежно разрешително и с цел разпространение, високорискови наркотични вещества:

  метамфетамин с нетно тегло 18,37 грама и със съдържание на активен компонент метамфетамин 63,1 % и метамфетамин с нетно тегло 0,1 грама и със съдържание на активен компонент метамфетамин 59,2  % .

От тях той  на същата дата дал / продал , подарил / на св. Д.Д.Д. метамфетамин с нетно тегло 18,37 грама и със съдържание на активен компонент метамфетамин 63,1 % на стойност 468, 25 лв.

Според актуалната вътрешноправна нормативна уредба тези вещества са  включени в Списък І "Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина" към Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, към чл. 3, ал. 2 на ЗКНВП.

Подсъдимият не е притежавал разрешение за държане или разпространение на такива вещества. 

От субективна страна подсъдимият е осъществил деянието при форма на вината пряк умисъл. Няма съмнение относно вменяемостта му, поради което съдът приема, че интелектуалният момент на умисъла му е включвал съзнаването на всички обстоятелства от обективната страна на деянието, както и общественоопасните му характер и последици, а именно, че без надлежно разрешително държи и разпространява високорискови наркотични вещества и пряко цели настъпването на обществаноопасните последици.

Отговорността на подсъдимия е ангажирана и заради обвинение в неправомерно държане на огнестрелно оръжие и боеприпаси за такова оръжие.

На 25 11 2015 г. в дома на И. са намерени пистолет и  патрони, като било протоколирано заявлението му, че вещите са негови. След проведена експертиза на оръжието и патроните се изяснило, че оръжието е било фабрично произведено като газово, но в следствие на механична интервенция е премахната муфата за автоматичното му презареждане, като по този начин е освободен канала на цевта, през която може да бъде изхвърлено твърдо тяло. Патроните пък, произведени като шумови,   били допълнително снарядени с оловни сачми с диаметър 5,5 мм, запечатани с восъкообразно вещество.  Така видоизменени, оръжието и патроните променят първоначалното си предназначение, което пък ги поставя под разрешителен режим.   По смисъла на чл. 4 ал. 2 от ЗОБВВПИ „Огнестрелно оръжие е преносимо цевно оръжие, което произвежда, проектирано е да произведе или може да бъде видоизменено, така че да произведе, изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество“, а според чл. 7 ал. 1 от същия закон, боеприпаси за огнестрелни оръжия   са патрони или изстрели или техните компоненти - снарядени гилзи, капсули или снаряди, които се използват в огнестрелно оръжие. Изяснено е и че подсъдимият не притежава и не е притежавал разрешение за държане на такова оръжие.

Ето защо, макар и пространствено, възражението на защитата срещу обективната съставомерност на деянието е голословно. 

ВКС нееднократно е  сочил, че „всяка промяна в конструкцията на оръжие, която води до промяна на предназначението му по начин, който поставя в действие установения със закон разрешителен режим за придобиване, държане, съхранение, използването му , след като тази промяна е в нарушение на този режим, ангажира отговорността на извършителя“ . 

След като газовия пистолет е видоизменен по начин и до степен, че да може да произведе изстрел с намерените патрони и това е експериментално   доказано, то липсва съмнение, че  той представлява огнестрелно оръжие. 

По същата причина и патроните, които могат да се   използват за стрелба с този пистолет са боеприпаси за огнестрелно оръжие.

Без значение за съставомерността на деянието е обстоятелството, може ли да произведе изстрел с „ боен патрон“ процесният пистолет, в каквато насока отправя част от многобройните си възражения защитата, както и  каква е „кинетичната енергия на мощността на пистолета“ и може ли да произвежда изстрели с шумови патрони, след като представлява „огнестрелно оръжие“ по смисъла на специалния закон.

 Подсъдимият е  съзнавал общественоопасния характер на деянието си, свързано с престъпно държане на намиращи се под разрешителен режим вещи  и умишлено е целял настъпването на общественоопасните последици от него.  

 При решаване на въпроса за отговорността на подсъдимия за виновно извършеното от него деяние, представляващо престъпление по чл. 354а ал. 1 от НК, съдът съобрази чистото му съдебно минало и продължителността на процеса, от една страна и обществената опасност на престъплението и конкретното деяние, от друга. намери, че съответна на целите по чл. 36 от НК ще бъде санкция от три години и ч. месеца лишаване от свобода.,както и „глоба” в размер на сумата от  7 000 лева  При същите релевантни за отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът наложи   наказание от д. години  и три  месеца лишаване от свобода за деянието  по чл. 339 ал. 1 от НК.

Като установи, че двете деяния са извършени преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът, при  спазване на разпоредбите на чл. 23 ал. 1 от НК  групира  отмерените наказания и присъди по- тежкото от тях в размер на три години и ч. месеца лишаване от свобода. Което следва да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим.

Определена по този начин, санкцията ще обезпечи реализацията на вложения от законодателя поправителен и възпитателен потенциал както по отношение на дееца, така и досежно останалите членове на гражданското общество.

С оглед изхода на делото съдът осъди подсъдимия И. да заплати разноските по делото, направени във връзка с обвиненията, по които бе признат за виновен- 576, 03 лв.по време на досъдебното производство и 900 лв. в съдебната фаза на процеса. 

 Водим от горните съображения,съдът постанови присъдата си

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ :