Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  260519                    21.12.2022 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На осми септември през две хиляди двадесет и втора година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Стела Грозева

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 8921 по описа за 2020 година.

 

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.86 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД твърди, че е предоставил на ответниците договор за кредит, по който те са се задължили да отговарят солидарно. Задължението не било обслужвано, поради което банката обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем на ***. За вземането било подадено заявление по чл. 417 ГПК, което било отхвърлено, поради което се иска да бъде осъден ответникът да заплати сумите, подробно описани в исковата молба по пера, включващи главница по договора, наказателна лихва и възнаградителна лихва.

Чрез *** ответниците А.Т.Т. и Н.Т.Т. оспорват дължимостта на вземането, като излагат подробни доводи за това, че клаузите на договора са нищожни като неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Правят и възражение за погасяване на сумите по давност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните, намира за установено следното:

Установява се, че на *** между банката ищец и кредитополучателите А.Т.Т. и Н.Т.Т. бил сключен договор за кредит №*****, по силата на който банката им предоставила сумата 8010 евро с краен срок на погасяване 25.05.2022г. Определен бил годишен лихвен процент 18,81%, формиран към датата на сключване на договора като сбор от базовия лихвен процент и надбавка от 8,51 пункта /лист 6/. Общо дължимата сумата по кредита възлизала на 16687,11 евро. Съгласно погасителния план към договора кредитът следвало да се погаси на 120 равни вноски от по 137,55 евро всяка /лист 8/. Съгласно чл.10 от договора просрочването на плащането на вноски сумите се отнасяли в просрочие и се олихвявали с договорената възнаградителна лихва по чл.4 плюс надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на просрочените плащания. Освен това банката имала право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Съгласно чл.17 от договора,  кореспонденцията между страните следвало да се осъществява на посочените в него адреси, като за кредитополучателите е посочен адреса гр. ****, ***, бл.**, вх.**, ет.**, ап.** /лист 7/. Съгласно чл.1 от договора, сумата по него била предоставена за погасяване на съществуващи задължения по договор за кредит №****/*** на Н.Т.Т. и договор за кредита карта №***** на А.Т.Т. /лист 6/.

Установява се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че на 01.06.2012г. по сметката за обслужване на кредита са постъпили 8010 евро, като с тях са били погасени 160,25 евро - комисионна за управление на кредит  №***/****; 20,45 евро - такса за разглеждане на кредит  №****/***; 3900 евро - погасено задължение по кредитна карта №****/****; 3886 евро - погасено задължение по договор за кредит №****/*** Остатъкът от преведената сума в размер на 42,99 евро е останала по сметка на А.Т. /лист 126/. При проследяване на движението по разплащателната сметка, по която е обслужван кредита, вещото лице е установило, че не са извършвани вноски на суми, които да послужат за погасяване на кредита. Остатъкът от предоставената по кредита сума, възлизащ на 42,99 евро е послужил да погасяване на договорна лихва на 25.06.2012г. На 05.07.2012г. от друга сметка са били прехвърлени 8,32 евро, с които е бела погасена наказателна лихва в размер на 0,37 евро и договорна лихва в размер на 7,95 евро.

Установява се, че на *** на адреса на двамата кредитополучателя е били изпратени покани, с която била обявена предсрочна изискуемост на задълженията по договора поради неизпълнение на задълженията, на осн. чл.10.1.2, б."а" от общите условия на банката ищец. Връчването на поканите било възложено на **** и осъществено от него по реда на чл.47, ал.2 ГПК чрез залепване на уведомления на адреса на ***, като в законоустановения двуседмичен срок адресатите не са се явили да получат книжата / лист 13 - 20/.

На **** банката ищец подала срещу А.Т.Т. и Н.Т.Т. заявление по чл.417 ГПК, по което е било образувано ч.гр.д. № 6913/2020г. по описа на Пловдивския районен съд. С разпореждане №42569/19.06.2020г. съдът отхвърли заявлението, като дал на кредитора срок за завеждане на осъдителен иск за вземането.

Установява се от заключението на съдебно-икономическата експертиза, че към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК непогасените задължения по договора за кредит са както следва: 8010 евро главница; 7939,60 евро договорна лихва от 25.06.2012г. до 07.06.2020г.; 4423,56 евро наказателна лихва за периода от 25.06.2012г. до 07.06.2020г.; 58,96 евро наказателна лихва за периода от 08.06.2020г. до 17.06.2020г.; 28,93 евро законна лихва от 08.06.2020г. до 17.06.2020г. Към датата на подаване на заявлението са били извършени и разходи по връчване на покани за предсрочна изискуемост в размер на 48 лв. /лист 130/.

При така установените факти се налагат следните изводи:

Между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по сключен договор за предоставяне на потребителски кредит, сумата по който е била усвоена. Ответниците са съдлъжници и съобразно чл. 121 от ЗЗД отговорят солидарно за задълженията по договора. Налице е хипотеза на уговорена солидарност.

Установява се от заключението на експертизата, че по кредита е било допуснато просрочие като не са били заплатени дължимите по договора погасителни вноски. Погасяване има единствено относно минимална част от  задължението, като то е извършено служебно от банката от наличния остатък по предоставената в заем сума и наличност по сметка на единия от длъжниците. Следователно за банката е възникнало правото да обяви предсрочна изискуемост на задълженията по кредита.

            Съдът намира за неоснователно възражението на *** на ответниците относно това, че предсрочната изискуемост не е била съобщена от кредитора на ответника Н.Т.Т.. То не намира опора в представените по делото доказателства /лист 18-20/. Страните по договора за кредит са уговорили изрично ред за връчване на съобщения по него – това е направено в чл.17. С оглед това следва да се приеме, че кредиторът добросъвестно е изпълнил задълженията си по уведомяване на ответниците, като поканите са достигнали на посочения от тях адрес, за което има безспорни доказателства. Същите не са били връчени поради липсата на съдействие от страна на ответниците - те не са се явили пред съдебния изпълнител за да получат книжата, поради което е било налице основание за приложението на чл.47, ал.5 ГПК, като съобщенията се считат връчени след изтичане на срока от две седмици, считано от залепване на уведомлението. Следва да се има предвид, че посочените в договора за кредит адреси, на които е било извършен опита за връчване отговарят на регистрираните постоянни и настоящи адреси на кредитополучателите, което е видно от справките приложени по ч.гр.д. №6913/2020г. / лист 34 и 35 на приложеното дело/.

            В допълнение на горното следва да се отбележи още, че към момента на приключване на устните състезания по делото е настъпил и крайния падеж на задълженията по договора. Това новонастъпило обстоятелство следва да се съобрази от съда, съобразно чл. 235, ал.3 ГПК, тъй като е от значение за съществуването на спорното право.

            Неоснователни са доводите на *** относно това, че договорът за кредит е нищожен, тъй като съдържа неравноправни клаузи - чл.4.4. Нищожността на отделна клауза от договора не води до нищожност на целия договор, тъй като в случая неговото изпълнение е възможно без въпросната клауза относно едностранно изменение на възнаградителната лихва. Освен това по делото не се установява кредиторът да се е възползвал от правото си по цитираната клауза – възнаградителната лихва е начислена, така както е уговорена  в чл.4 от договора.

            Неоснователен е и доводът, че сключеният договор не е потребителски. Кредитополучателите по него са физически лица, а сумите получени от тях са използвани за погасяване на задължения възникнали за тях в качеството им на потребители. Извън това, подобен довод е в противоречие с предходния относно наличие в договора на клаузи неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП. Ответниците не биха се ползвали със защита по ЗЗП, ако нямат качеството на потребители.

            Неоснователно е възражението за погасяване на вземането по давност. Според чл.110 от ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а според чл. 111, б. "в" от ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Давността, съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД започва да тече от деня, когато вземането е станало изискуемо. При договора за кредит не е налице периодично плащане, независимо от това, че може да е уговорено, че кредитополучателят ще погасява вземането на отделни вноски /анюитети/. Това е така, защото в случая става дума за договорено разделяне на задължението на части, при което едната страна, в случая кредитодателя, се е съгласила да получава изпълнение на части  - арг. от чл.66 ЗЗД. Изискуемостта на вземанията по договор за кредит настъпва с настъпването на уговорения краен срок за погасяване, респективно при обявяването му за предсрочно изискуем. Следователно в случая вземанията по кредита са станали изискуеми на ***, след изтичане на определения в съобщенията за предсрочната изискуемост срок за изпълнение. Считано от **** до тази на подаване  на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК - 18.06.2020г., давностните срокове не са изтекли. С подаването на заявлението, респективно на иска за вземането, който по силата на чл.422, ал.1 ГПК се счита предявен от датата на заявлението - течението на същите срокове е прекъснато - чл. 116, б. "б" от ЗЗД. Същевременно давността е и спряна по силата на чл. 115, б. "ж" от ЗЗД.

            Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да се уважи изцяло.

По разноските:

Съобразно чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца деловодни разноски. За исковото производство разноските следва да се определят на 2785,63 лв., от които: 795,63 лв. държавна такса /л.5/, 100 лв. възнаграждение за юрисконсулт, 200 лв. депозит за експертиза, 1690 лв. депозит за **** /л. 65 и 77/. В заповедното производство се дължат разноски в размер на 845,63 лв. от които: 795,63 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение за юрисконсулт.

Водим от горното, съдът  

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА А.Т.Т. ЕГН ********** с адрес *** и Н.Т.Т. ЕГН ********** с адрес *** да заплатят СОЛИДАРНО, на осн чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.92, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. Драган Цанков №37 следните суми дължими по договор за кредит №***/***, а именно: 8010 евро /осем хиляди и десет евро/ – просрочена главница; 7939,60 евро /седем хиляди деветстотин тридесет и девет евро и 60 евроцента/ просрочена договорна лихва за периода от 25.06.2012г. до 07.06.2020г.; 3840,46 евро / три хиляди осемстотин и четиридесет евро и 46 евроцента/ просрочена наказателна лихва за времето от 25.06.2012г. до 12.03.2020г., дължима по т.10 от договора за кредит; 135,60 евро  /сто тридесет и пет евро и 60 евроцента/ - договорна лихва за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., дължима по т.4 от договора за кредит; 360,75 евро /триста и шестдесет евро и 75 евроцента/ - непогасена наказателна лихва за времето от 14.05.2020г. до 07.06.2020г.; 28,93 евро /двадесет и осем евро и 93 евроцента/ - непогасена наказателна лихва за периода от 08.06.2020г. до 17.06.2020г.; 48 лв. /четиридесет и осем лева/ - разноски за връчване на покани за  предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата от 18.06.2020г. до окончателното заплащане, които суми са били предмет на заявление по чл.417 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. №6913/2020г. по описа на Районен съд Пловдив.

 

ОСЪЖДА А.Т.Т. ЕГН ********** с адрес *** и Н.Т.Т. ЕГН ********** с адрес *** да заплатят на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. Драган Цанков №37, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 2785,63 лв. /две хиляди седемстотин осемдесет и пет лева и 63ст./ деловодни разноски по настоящото исково производство, като и 845,63 лв. /осемстотин четиридесет и пет лева и 63 ст./ разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №6913/2020г. по описа на Районен съд Пловдив.

 

  Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на връчване на препис от него на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/

 

Вярно с оригинала.

С.Г.