Р Е Ш Е Н И Е
гр.Кърджали
12.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският………….районен съд
……… в публично заседание
на 11 октомври……………………………..
през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател: Валентин Спасов…………
Съдебни заседатели:……………………….
Членове:………………………………………
при секретаря Д. Георгиева…….
…………………….присъствието на
прокурора………………………………като
разгледа докладваното от
съдията…………………………………АН.дело № 1048…..по
описа
за 2018 год.
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-1300-000836 от 15.08.2018 г.,
издадено от Началник
сектор ПП към ОДМВР- Кърджали, с което на А.Н.П. ***, ЕГН **********,
за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 1, т. 5,
предл.1,2 от ЗДвП й е наложено
административно наказание “ГЛОБА” в размер на 150 лева .
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС - Кърджали в четиринадесет дневен срок, считано от днес.
Районен
съдия :
МОТИВИ : Производството е образувано по жалба на А.Н.П. ***, срещу наказателно постановление №
18-1300-000836 от 15.08.2018 г.,
издадено от Началник сектор ПП към
ОДМВР- Кърджали.
В жалбата се сочи, че не е съгласна с горецитираното НП, поради което
моли съда да го отмени изцяло като незаконосъобразно, излагайки
съображения в тази насока, касаещи неизвършване на соченото нарушение,
както и допуснати от АНО съществени нарушения.
В съдебно заседание жалбодателката, редовно призована, не се явява.
Представлява се от редовно упълномощен процесуален представител, който от нейно
име поддържа жалбата така, както е предявена, а в ход по същество моли съда да
отмени наказателното постановление.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява, не се
представлява в съдебно заседание. В представено по делото писмено становище,
счита жалбата за неоснователна.
Съдът, като изслуша показанията на свидетелите и обсъди приетите по
делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 25.07.2018г. е съставен акт за установяване на административно
нарушение № 836 против жалбоподателката А.П., за това, че на 25.07.2018 г.
около 08.10 часа в гр.Кърджали, на
ул. „Георги Кондилов” кръстовището, образувано с бул.”Христо Ботев” и
ул.”Булаир” управлява лек автомобил,
марка ”Фолксваген-Бора” с рег.№ К20-66АХ, собственост на С.Г.Р. с ЕГН: **********
от ***, като извършва следното нарушение: управлява лек автомобил като
преминава на червен сигнал на светофарната уредба. В акта се сочи, че е
нарушена разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП. В така съставения АУАН №
18/06.01.2013 г. жалбоподателката вписала, че има възражения, тъй като била
сигурна, че минала на зелен сигнал на светофара.
Въз основа на горецитирания АУАН началникът на сектор ПП към ОДМВР гр.
Кърджали издава процесното
Наказателно постановление, с което на А.П., за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 1, т. 5,
предл.1 и 2 от ЗДвП й е наложил
административно наказание “ГЛОБА” в размер на 150 лева .
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
По съществото си жалбата е основателна.
Съгласно
сочената за нарушена разпоредба на чл.6,
т.1 от Закона за движение по пътищата участниците в движението съобразяват
своето поведение с
пътните знаци. Съгласно чл. 42, т.5 ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН,
АУАН и НП следва да съдържат законовите разпоредби, които са били нарушени.
Разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП
е бланкетна и предвижда задължение за участниците в движението да съобразяват
своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират
или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка. Значението на пътните знаци и въведените
чрез тях правила за поведение на водачите, не се съдържат в чл. 6, ал.1 от ЗДвП,
поради което АНО е следвало до посочи конкретната норма, въвеждаща задължение
за водачите на ППС да съобразяват поведението си с пътен знак Д4 и какви
задължения вменява тя. Като не е посочил точната правна норма, която е била
нарушена, наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, защото
се засяга правото на защита на санкционираното лице да узнае, какво нарушение
му е вменено и кои точно текстове от закона и подзаконовите нормативни актове
са предвидили за него задължения, които той не е изпълнил. Подобно е и
становището застъпено в задължителното за съда Тълкувателно решение № 2 / 2002
г. на ВКС, относно нарушаването на процесуалните правила, съгласно което в
мотивите и в т.4.1. на диспозитива му е отразено, че когато приложимата наказателна
норма е бланкетна или препращаща, допълнително трябва да се посочат и
нарушените други правни разпоредби.
От
друга страна, настоящият състав намира, че нарушението, за което е
санкционирана А.П. с обжалваното НП, не се доказа в хода на проведеното пред
районния съд съдебно производство. Това е така, защото от ангажираните по
делото свидетелски показания на актосъставителя и свидетеля на установяване на
нарушението, става ясно, че първият не е очевидец на нарушението, а вторият,
който е очевидец, дава непълни и противоречиви показания относно конкретната
фактическа обстановка на нарушението. Така, свидетелят не може да уточни откъде
е навлязъл автомобила на жалбодателката, както и ако, според твърденията му, тя
се е движила срещу движението означава, че е нарушила знак В1, който е поставен
от страната на ул. „Екзарх Йосиф”, а знака Д4 е от страната на ул. „Сан Стефано”.
Очевидецът въобще не споменава за маневра- обръщане на посоката на движение,
което е отразено в НП, а само че се е движила срещу движението.
От изложеното
по-горе е видно, че описаното в НП административно нарушение не е доказано по
безспорен и категоричен начин, като в хода на съдебното следствие не се събраха
достатъчно доказателства, които да установяват, че жалбодателката е извършила
вмененото й нарушение.
Освен изложеното следва да се
отбележи още, че т.1 на чл.6 от ЗДвП съдържа четири предложения,
касаещи различни хипотези, при които участниците в движението следва да
съобразяват своето поведение. От изложеното е видно, че административнонаказващият орган не е изпълнил
вмененото му от чл. 57 ал. 1 т. 6 от ЗАНН задължение да посочи точно законовите
разпоредби, които са били виновно нарушени. С неизпълнение на това си задължение,
административнонаказващият орган е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на жалбодателя,
изразяващо се в правото му да разбере кой текст от закона е нарушил за да
организира защитата си в пълен обем.
С оглед на
гореизложеното съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно и като
такова, на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, следва да бъде отменено.
Водим от изложеното,съдът постанови решението си.
Районен съдия: