Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1300
гр. Пловдив,
24.06.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Пловдив, II състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
при секретаря Теодора Цанова, като разгледа
докладваното от съдия Дичев адм. д. № 436 по описа на съда за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба, подадена от адв. С.М., в качеството му на пълномощник на
С.А.И., ЕГН **********, с адрес: ***, *******, против Решение № 2153-15-18/27.01.2021
г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставено в сила разпореждане
№ 151-00-22039-1/22.12.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица
на ТП на НОИ - Пловдив, с което на основание чл.54г ал.4 от КСО е разпоредено
спиране на производството по отпускане на парично обезщетение за безработица на
лицето.
Жалбоподателката изтъква, че в оспореното решение не се сочат
законови доводи за спиране на производството, тъй като никъде в мотивите не се
споменавало в какво точно се изразяват т. нар. „възникнали съмнения за
злоупотреба с фондовете на ДОО“, както и че по отношение на И. са установени
нередности по отношение на данните, подавани от осигурителя. Твърди се също
така, „че липсва посочване на каквито и да било доказателства, въз основа на
които, административният орган е формирал крайните си изводи и дали изобщо
такива са събрани“. На следващо място се твърди, че решението е издадено в
нарушение на чл.54,г ал.4 от КСО, тъй като в решението, макар и изрично да не е
посочено, се предполага, че административният орган е приел, че е налице
хипотезата на т.2 от ал.4 на чл.54г от КСО, която към момента на издаване на
разпореждането не е била действаща, като в тази насока излага подробни доводи,
както и такива, с които сочи за нарушени и разпоредби на АПК - чл.9 и чл.35.
Иска се отмяна на оспорения акт и се претендират разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателката се представлява
от адв. П., която поддържа жалбата.
Ответникът чрез процесуален представител счита жалбата за неоснователна и моли съда да
я остави без уважение и да потвърди оспореното решение по изложените в представеното
по делото становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното:
Със
заявление вх.№ 14835/07.12.2020 г. жалбоподателката С.А.И., чрез директора на Д
„Бюро по труда“ – Пловдив, е отправила до директора на ТП на НОИ - Пловдив,
искане за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл.54а
от КСО. В последното, наред с останалите релевантни за отпускане на социалното
плащане обстоятелства е декларирала, че правоотношението с „Лейкс“ ЕООД, ЕИК *********
е прекратено, считано от 01.12.2020 г., на основание чл.325 ал.1 т.1 от Кодекса
на труда (КТ). Към заявлението е приложено копие на заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение.
При извършване на автоматична проверка, представляваща
проверка на подадените за лицата данни в регистрите на НАП, АЗ и НОИ, с цел
установяване на съответствието им с разпоредбата на чл.54а от КСО за определяне
на правото и размера на ПОБ на С.И., е установено, че в 18-месечния период от
01.06.2019 г. до 30.11.2020 г. по чл.54а ал.1 от КСО, от който се определя
правото на ПОБ, данните подавани за лицето са изцяло от осигурител „Лейкс“
ЕООД. Установено е, че при този работодател жалбодателката е упражнявала
трудова дейност по сключен на 05.07.2017 г. и прекратен, считано от 01.12.2020
г., трудов договор. От справка в регистъра на осигурените лица е установено, че
почти през цялото времетраене на трудовото правоотношение, лицето е ползвало обезщетения за временна
неработоспособност, обезщетения за бременност и раждане и обезщетение за
отглеждане на дете до 2-годишна възраст.
По отношение на осигурителя „Лейкс“ ЕООД, ЕИК
*********, е разпоредено на контролните органи на ТП на НОИ – София – град
извършването на пълна ревизия на разходите на ДОО за периода от 05.08.2011 г.
до 30.11.2020 г. с цел недопускане на неоснователни плащания от средствата на
ДОО на осигурените лица от дружеството. Съгласно получено писмо изх. №
Ц1030-21-1164#2/21.12.2020
г. на директора на ТП на НОИ – София – град, за извършването на ревизията на
осигурител „Лейкс“ ЕООД, е направено писмено искане до контролните органи на ТП
на НОИ – Перник по чл.15 ал.1 от Инструкцията за реда и начина на осъществяване
на контролно-ревизионната дейност от контролните органи на НОИ за извършване на
ревизия по делегация, която не е приключила към момента на издаване на
оспорения акт.
Предвид факта, че е налице висящо производство –
неприключила ревизия от контролните органи на НОИ, на осигурител „Лейкс“ ЕООД,
в хода на която могат да се установят данни, които са от съществено значение за
отпускането и изплащането на ПОБ по подаденото от И. заявление, е прието, че
установяването по категоричен начин на коректността на подаваните данни в
регистрите на НАП има преюдициален характер по отношение
отпускането/изплащането на претендираното парично обезщетение за безработица,
поради което и решаващият орган е приел, че правилно е спряно производството по
отпускане на ПОБ на основание чл.54г ал.4 от КСО. Изрично в акта е посочено, че
спирането на производството по отпускане на ПОБ безспорно охранява и интересите
на И., доколкото, ако се установи впоследствие, че това обезщетение е отпуснато
неправомерно или в по-висок размер от дължимия, може да се стигне до пълното
или частичното му възстановяване, ведно със съответните лихви.
По административната преписка са представени: -
удостоверение за актуално състояние на „Лейкс“ ЕООД към 12.02.2021 г.; - два
броя справки за приети, върнати и липсващи документи; - кореспонденция, водена
между директорите на ТП на НОИ – София-град, Перник и Пловдив във връзка с
извършване на пълна ревизия по разходите на ДОО на „Лейкс“ ЕООД; - доклад на
директора на ТП на НОИ – Пловдив до директора на ТП на НОИ – София, ведно със
справка за всички въведени документи за периода от 01.12.2019 г. до 11.12.2020
г. за „Лейкс“ ЕООД; списък за наблюдение от 17.01.2020 г. за „Лейкс“ ЕООД с
оглед преценка от необходимостта от извършване на проверка на контролните
органи на НОИ; - актуално състояние на всички трудови договори на С.А.И. от
Регистъра на трудовите договори на НОИ; - справка от персоналния регистър на
НОИ за С.А.И., съответно към 16 и 17.12.2020 г.; - информация от проверките в
регистрите към 17.12.2020 г.; Заповед № 1402/27.01.2021 г. на управителя на НОИ
и Заповед № 1015-15-321/11.11.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив.
Във връзка с обстоятелството, че
„Лейкс“ ЕООД е поставено под наблюдение, е изпратено писмо изх. №
Ц1130-15-889/21.12.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив до директора на
ТП на НОИ – София – град, за включване на С.И. в кръга на лицата, обект на
проверката, за които в регистрите на НАП са налични данни, подавани от този
осигурител.
Предвид горните обстоятелства, с
Разпореждане № 151-00-22039-1/22.12.2020 г. на ръководителя на осигуряването за
безработица, производството по отпускане на ПОБ по подаденото от И. заявление
вх. № 151-00-22039/07.12.2020 г. е спряно на основание чл.54г ал.4 от КСО. Разпореждането
е връчено на С.И. надлежно и на 05.01.2021 г. последната подава възражение
срещу него на основание чл.117 ал.1 т.2 б.”ж” от КСО, пред директора на ТП на
НОИ - Пловдив, който се е произнесъл с оспореното пред настоящата инстанция Решение
№ 2153-15-18/27.01.2020 г., с което е потвърдил атакуваното пред него разпореждане.
Горестоящият административен орган е обсъдил всички
факти по случая, така, както са установени в представените по делото и подробно
описани по-горе документи, като се позовал на тях. Позовал се е и на
разпоредбата на чл.54г, ал.4 от КСО и е намерил, че с оспореното пред него
разпореждане законосъобразно е било спряно производството по отпускане на
парично обезщетение за безработица.
Решението е
връчено на И. на 29.01.2021 г., а жалбата до съда е подадена на 12.02.2021 г.,
видно от пощенското клеймо.
При така установеното от фактическа страна
съдът формира следните правни изводи:
Преценката
на доказателствения материал по делото, включително по отношение валидността и
законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията,
визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, налага
становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока
по чл.118 ал.1 от КСО, от надлежна
страна имаща право и интерес от обжалването, поради което същата следва да бъде
разгледана по същество.
Предмет на
оспорване е решение на ръководителя на ТП на НОИ - Пловдив, постановено по реда
и при условията на чл.117 от КСО, т.е. актът
е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.
Обжалваното решение е взето при спазване на изискуемата форма, съдържа
фактически и правни основания за издаването си и е надлежно мотивирано.
В този смисъл, неоснователно е възражението на
жалбоподателя в насока, че оспореният акт е постановен при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, предвид липсата на
конкретно нарушение в тази насока.
По отношение
на съответствието на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане с
материалния закон, настоящият състав на съда приема следното:
Съгласно чл.54г
ал.4 от КСО
(в
редакция ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от
1.01.2019 г.) длъжностното лице по чл.54ж, ал.1 спира с
разпореждане производството по отпускането или изплащането на обезщетението за
безработица, когато има данни, които могат да доведат до издаване на
разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението и/или е
необходимо изясняване на осигурителен стаж и/или осигурителен доход при
прилагане на разпоредбите на международни договори, по които Република България
е страна. В конкретния случай, с цитираното разпореждане е спряно
производството по отпускане на парично обезщетение за безработица с мотив
извършване на проверка от контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив на осигурителя,
като извършването на проверка се дължи
именно на данни, които могат да доведат
до разпореждане за отказ, както изисква разпоредбата.
От доказателствата е установено, че С.И., за
18-месечния период от 01.06.2019 г. до 30.11.2020 г. е полагала труд при
осигурител „Лейкс“ ЕООД на основание трудов договор, сключен на 05.07.2017 г. и
прекратен, считано от 01.12.2020 г. Установено е също така, че почти през
цялото времетраене на трудовото правоотношение лицето ползва различни
обезщетения за временна нетрудоспособност, обезщетения за бременност и раждане
и обезщетения за отглеждане на дете до 2-годишна възраст.
Пак от приложените доказателства – кореспонденцията
между директорите на ТП на НОИ – София –град, Пловдив и Перник, се установява,
че дружество „Лейкс“ ЕООД е поставено в списък на осигурителите под наблюдение,
поради наличие на данни в ИС на НОИ и възникнали съмнения за злоупотреби с
фондовете на ДОО и недопускане на неоснователни плащания от тези фондове на
осигурените от това дружество лица. Горното е наложило и издаване заповеди на
ръководителя на ТП на НОИ – София – град за извършване на пълна ревизия по
разходите на ДОО за периода от 05.08.2011 г. зо 31.07.2020 г. на „Лейкс“ ЕООД.
Безспорно се установява, че от м.12.2020 г.
контролните органи на НОИ извършват ревизия по разходите на ДОО за посочения
по-горе период, която не е приключила към момента на подаване на заявлението за
отпускане на ПОБ от С.И..
Няма спор, че С.А.И. е била служител на това дружество,
както няма спор, че трудовото и правоотношение е прекратено, считано от
01.12.2020 г., поради което същата попада в кръга от лица, обект на проверката,
за които в регистрите на НАП са налични данни, подавани от посочения
осигурител. Не се оспорва от страна на жалбоподателя и факта, че през по-голяма
част от трудовото правоотношение, последната е ползвала различни обезщетения,
подробно посочени по-горе. Не е спорно, че в 18-месечния период по чл.54а от КСО от 01.06.2019 г. до 30.11.2020 г., подадените данни в регистъра на
осигурените лица на НАП, са изцяло от осигурителя „Лейкс“ ЕООД.
В този смисъл, правилно органите на НОИ са възприели,
че отпускането за ПОБ на С.И. е в пряка зависимост от резултатите от
извършваната ревизия на осигурителя „Лейкс“ ЕООД и са спрели производството по
реда на чл.54г ал.4 от КСО.
В случая очевидно е налице необходимост да се установи истинността на подаваните
данни от осигурителя „Лейкс“ ЕООД в регистрите на НАП и сключените трудови
договори, което от своя страна безспорно
е нужно, за да се отговори на въпроса има ли
жалбоподателя право на обезщетение за безработица, съответно какъв
трябва да е неговия размер. От друга страна, макар и формално С.И. да има
правен интерес за подаване на настоящата жалба, спиране отпускането на
паричното обезщетение за безработица безспорно охранява и нейните интереси,
доколкото ако се установи, че това обезщетение е отпуснато неправомерно, може
да се стигне до връщането му, ведно със съответни лихви, тъй като очевидно са
налице достатъчно данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за
отказ за отпускане на обезщетението, или поне до определяне на по-малък размер.
Що се отнася до въпроса дали жалбоподателят И. действително е работила по трудово
правоотношение в „Лейкс“ ЕООД и дали е била осигурявана за това, този въпрос следва
да бъде решен в производството по обжалване на задължителните предписания и/или
на евентуален отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица.
За постановяване на разпореждането за спиране производството
по отпускане на ПОБ е достатъчно към момента на неговото издаване да са налице данни,
които могат да доведат до отказ или до прекратяване изплащането на обезщетението.
От приложените по преписката документи се установява, че такива данни към момента
на издаване на разпореждането са били налице – извършване на пълна ревизия по
разходването на средства от ДОО за достатъчно дълъг период от време -
05.08.2011 г. – 31.07.2020 г., като само за С.И. е установено, че през почти
целия период на труд, същата е използвала различни обезщетения - за
нетрудоспособност, обезщетение за бременност и раждане и обезщетение за
отглеждане на дете до 2-годишна възраст.
Предвид това, доколкото правото на парично обезщетение
за безработица е в пряка зависимост от внасянето на осигурителни вноски, а размерът
на обезщетението зависи от възнаграждението или осигурителния доход, правилно липсата
на такива вноски, респ. многото на брой декларирани болнични листове, е възприето
като основание за възлагане на проверка на осигурителя и за спиране на производството
по отпускане на обезщетението. Видно от приложената справка за въведени
документи за периода от 01.06.2019 г. – 11.12.2020 г., на „Лейкс“ ЕООД са
издадени: един протокол от проверка, два броя заповеди и три броя задължителни
предписания, което в крайна сметка е дало основание за извършването на
проверката на това дружество, в качеството му на осигурител.
Резултатите от проверката биха могли да променят данните
за осигуряването и осигурителния доход на жалбоподателя и съответно, да доведат
до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване на изплащането на обезщетението
за безработица.
В този смисъл настоящата инстанция намира за
неоснователни възраженията на жалбоподателя за нарушение на чл.9 ал.2, чл.35 и
чл.36, както и на чл.4 ал.2 от АПК, тъй като по отношение на С.И. са събрани и
анализирани всички факти и обстоятелства, а е налице висящо административно
производство по отношение на осигурителя – „Лейкс“ ЕООД, което следва да бъде
завършено в рамките на законово определения срок от 6 месеца, чл.54г ал.4 т.2
от КСО, в сила от 01.01.2021 г., и в което производство ще се установи налице
ли е или не злоупотреба с фондовете на ДОО. Към момента на издаване на обжалваното
решение, с което е отхвърлена жалбата срещу разпореждането, са били налични и данни
за издадени задължителни предписания и други актове, обективиращи резултати от
различни проверки. Всички те, представляват данни по смисъла на чл.54г ал.4 от КСО,
които биха могли да доведат до отказ или прекратяване на изплащането на обезщетението
за безработица. Не се установяват обстоятелства, от които да следва извод за превратно
упражняване на правомощия от страна на административния орган. Спирането на производството
при наличие на данни, които биха могли да доведат до предотвратяване на изплащане
на обезщетение за безработица, за което по-късно би могло да се установи безспорно,
че е било недължимо, се явява и съответно на целта на закона, с оглед охраната на
обществения интерес при разходване на бюджета на социалното осигуряване.
По тези съображения, съдът намира, че оспореното решение, с което е отхвърлена жалбата на С.А.И. срещу Разпореждане No 151-00-22039 от 22.12.2020
г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив не страда
от пороците, изложени в жалбата.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че
решението е издадено в нарушение на чл.54г ал.4 от КСО, тъй като същата, към
датата на издаване на разпореждането не
е била в сила. В случая на контрол за законосъобразност пред настоящата
инстанция подлежи решението на директора на ТП на НОИ, което е издадено на
27.01.2021 г., т.е. след влизане в сила на изменението на чл.54 г ал.4 от КСО,
в сила от 01.01.2021 г., което решение се явява законосъобразен административен
акт по изложените по-горе съображения.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя и в
насока липса на доказателства за „възникнали съмнения за злоупотреби с
фондовете на ДОО“, доколкото няма пречки такива да се съдържат и в други
документи от преписката. Каза се по-горе, безспорно е установено, че на „Лейкс“
ЕООД са издадени един протокол от извършена проверка, два броя заповеди и три
броя задължителни предписания наличие на задължения за неплатени осигурителни
вноски, видно от писмото на директора на ТП на НОИ – Пловдив от 21.12.2020 г.
до директора на ТП на НОИ – София –град, което всъщност е и основание за
извършване на пълна ревизия, и при това, за един значителен период от време. В
този смисъл, с решението на директора на ТП на НОИ – Пловдив не се внасят нови
фактически основания за издаване на оспореното разпореждане. Това всъщност са
фактите, които налагат издаването на разпореждането на ръководителя на
осигуряването за безработица.
Предвид изложеното, съдът намира, че правилно е спряно
производството по отпускане на обезщетението за безработица, съответно
решението, с което е потвърдено разпореждането за спиране е законосъобразно и
жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
При този изход на спора и предвид претенциите на
страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се
следват на ответника в размер на 100.00 (сто) лв., съобразно разпоредбата на
чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от горното, Административен съд - Пловдив,
ІІ състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.А.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, *******, против Решение № 2153-15-18/27.01.2021
г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което отхвърлена като неоснователна
жалбата против разпореждане № 151-00-22039-1/22.12.2020 г. на ръководителя на
осигуряването за безработица на ТП на НОИ - Пловдив, с което на основание
чл.54г, ал.4 от КСО е разпоредено спиране на производството по отпускане на
парично обезщетение за безработица.
ОСЪЖДА С.А.И., ЕГН **********, с адрес: ***, *******, да
заплати на ТП на НОИ – Пловдив разноски в размер на 100.00 лв.
Решението е
окончателно – чл.119 от КСО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/