Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, ……….. 2021 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХІV въззивен състав, в открито съдебно
заседание на девети юни, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ДЕЧЕВ
КРИСТИНА ГЮРОВА
При участието на секретаря
Даниела Генчева и в присъствието на прокурора Олег Димитров, след като разгледа
докладваното от съдия Дечев в.н.о.х.д. № 1491 по описа за 2021 година, намери
за установено следното:
Производството е по реда
на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 15.10.2020 г. по НОХД № 8992/2020 г. по
описа на СРС, НО, 7-и състав, съдът е признал подсъдимия С.Е.С. за виновен в
това, че на 06.02.2020 г. около 13.40
часа в село Герман, ул. Смреката, с посока на движение от ул. Манастирска
воденица към бул. Патриарх Герман, на около 50 метра преди кръстовището с бул.
Патриарх Герман, управлявал МПС – лек автомобил марка „Опел” модел „Корса” с
рег. № *******след употреба на наркотични вещества – Канабис, установено по
надлежния ред чрез техническо средство „Дрегер Драг Тест 5000”, с инв. № 0001,
проба №143, съгласно чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачи на МПС
– престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
На подсъдимия е наложено наказание „лишаване от свобода”
за срок от една година, както и наказание „глоба” в размер на 500 /петстотин/
лева. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на наказанието „лишаване
от свобода“ е отложено за срок от 3 /три/ години. На основание чл. 343г във вр.
с чл. 343б, ал. 1 вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК е наложено наказание „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от една година, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК е
приспаднал времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по
административен ред със ЗППАМ №304/06.02.2020 г., считано от 06.02.2020 г.
Със същата присъда подсъдимият С.Е.С. е признат за невиновен
в това, че на 06.02.2020 г. около 13.40 часа в село Герман, ул. Смреката, на
около 50 метра преди кръстовището с бул. Патриарх Герман, без надлежно
разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите,
държал високорискови наркотични вещества – Коноп, с нето тегло 2,02 грама, на
стойност от 12,12 лева /дванадесет лева и дванадесет стотинки/, като Конопът е
високорисково наркотично вещество и подлежи на контрол съгласно Конвенция на
ООН от 1971 г., за психотропните вещества, Конвенция на ООН от 1988 г., срещу
незаконния трафик на упойващи вещества и психотропни субстанции /ратифицирана
от Република България, обнародвана в държавен вестник брой 89/1993 г./ и е в
включен в списък 1, включващ „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени в
хуманната и ветеринарната медицина” на Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични, приета с ПМС 293 от 27.10.2011 г.,
обнародвана в държавен вестник брой 87/04.11.2011 г., на основание изменението
на чл. 3, ал. 2 и 3 от ЗКНВП, като случаят е маловажен – престъпление по чл.
354а, ал. 5, вр. ал. 3 пр. 2, т.1 от НК.
Срещу така постановената първоинстанционна присъда е
постъпила въззивна жалба от защитника на подсъдимия – адв. Л.Б., в която се
поддържа, че присъдата е неправила, незаконосъобразна и несправедлива, поради
което се иска нейната отмяна. Твърди се, че наложеното наказание е силно
завишено на фона на обичайната съдебна практика по чл. 343б, ал. 3 от НК.
Поради то се иска отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна присъда
от въззивния съд.
В разпоредително
заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че
присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол
пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в
открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от
предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели,
както и събирането на нови доказателства.
В открито съдебно
заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия – адв. Б.,
поддържа жалбата, обръща внимание на релевирания от него в ДП и пред първата
инстанция порок на обвинителния акт, касаещ използването на понятието „въздействие”.
Според тезата на защитата този израз не съответства на възприетото в НК понятие
„употреба”, което нарушава правото на защита на подсъдимия до степен, че е
поставен в невъзможност да изгради своята защита, тъй като не знае в какво
точно е обвинен. Намира деянието за несъставомерно по начина, по който е
представено в обвинителния акт, което налага отмяна на осъдителната присъда и
постановяване на оправдателна присъда.
Представителят на
държавното обвинение намира жалбата за неоснователна. Твърди, че употребата на
наркотично вещество – канабис, е законосъобразно установена по делото и предлага
първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден като правилен.
Подсъдимият С. се
присъединява към становището на защитата и моли за оправдателна присъда.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства, изложените от страните доводи и
възражения и след като въз основа на императивно вмененото му задължение
извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по отношение на
неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно
изискванията на чл. 314 НПК, констатира, че не са налице основания за отмяната
й и връщането на делото в предходна процесуална фаза. Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа
обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, обсъдени подробно в мотивите на присъдата. Първоинстанционният
съд е положил необходимите усилия за изясняване на обстоятелствата по делото и
е направил своите доказателствени изводи въз основа на достъпния и възможен за
събиране и проверка доказателствен материал. При самостоятелна преценка на
събраните по делото доказателства, второинстанционният съд не намери основания
за промяна във фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият С.Е.С., е
роден на *** г. в гр. Русе, живущ ***, българин, с българско
гражданство, със средно образование, неженен, неосъждан (реабилитиран по право
на осн. чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК към 20.03.1997 г.), с ЕГН **********.
На 06.02.2020 г. около
13.40 часа в село Герман, ул. Смреката, с посока на движение от ул. Манастирска
воденица към бул. Патриарх Герман, подсъдимият С.С. управлявал МПС – лек
автомобил марка „Опел”, модел „Корса” с рег. №
*******, като на предната дясна седалка до него пътувал св. Ц.И.– негов
колега. На около 50 метра преди кръстовището с бул. Патриарх Герман,
подсъдимият бил спрян за проверка от дежурни полицейски служители при 08
РУ-СДВР, в лицето на свидетелите Г. Г., К.С.и В.М..
По време на проверката
подс. С. заявил на проверяващите полицаи, че в себе си държи малко количество
марихуана за лична употреба, като уточнил, че редовно употребявал наркотични
вещества. Св. С. възприел, че в поведението на подсъдимия по време на
проверката било нервно и неадекватно, а св. М. – че по време на проверката бил
силно притеснен, а погледът му замаян. Св. Г., от своя страна, възприел, че
очите на подс. С. били зачервени и същият имал блуждаещ поглед. Свидетелите
докладвали за случая на ОДЧ при 08 РУ-СДВР и на място бил изпратен екип на
О”ПП” – СДВР, съставен от свидетелите А.П.и И.И..
На подс. С. била
извършена проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство
„Дрегер Драг Тест 5000”, с инв. № 0001, проба №143, като същата показала
положителен резултат за употреба на канабис. Резултатът от проверката бил
отразен в протокол по образец, съставен от св. С.. След това св. И. съставил на
подс. С. АУАН серия GA № 113524/06.02.2020 г. (за нарушение на ч. 5, ал.
3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП – управление на МПС след употреба на наркотични вещества
или техните аналози), както и талон за медицинско изследване на кръв и урина с
№0053463. Актът бил подписан без възражения. В талона подсъдимият декларирал,
че не приема резултата от дрегера за констатирана употреба на канабис. След
това подсъдимият бил отведен във ВМА, където същият отказал да даде кръв и
урина за изследване, като отказът му да даде кръв и урина за изследване бил
отразен в протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 06.02.2020
г., изготвен в 17.05 часа от д-р К.Д..
С протокол от 06.02.2020
г. подс. С. доброволно предал на органите на 08 РУ-СДВР един брой прозрачно
самозалепващо се пликче, съдържащо растителна маса. Като писмено обяснение в
протокола подсъдимият записал, че тревистата маса била намерена в чуждо яке,
оставено в автомобила му от приятел, за което не знаел. Видно от заключението
на изготвената по делото физико-химична експертиза № 154-X/20, растителната маса представлява коноп с нето тегло
2.02 грама, с процентно съдържание на активния компонент тетрахидроанабинол
10%, на стойност 12,12 лева.
Горната фактическа обстановка районният съд е приел на
базата на следните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства –
показанията на свидетелите Ц.И.(л. 19 от ДП), А.П.(л. 20 от ДП), И.И. (л. 21 от
ДП), Г. Г. (л.22 и л. 40 от ДП), К.С.(л. 23 от ДП) и В.М. (л. 24 от ДП),
прочетени и приети по реда на чл. 373, ал. 1 от НПК; протокол за доброволно
предаване от 06.02.2020 г. (л. 9 от ДП); амбулаторен лист за пациента С.С. от
06.02.2020 г. (л. 13 от ДП); протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози от 06.02.2020 г. (л. 14 от ДП); АУАН серия GA № 113524/06.02.2020 г.
(л. 42 от ДП); заповед за прилагане на ПАМ № 304/06.02.2020 г. (л. 43 от ДП);
талон за медицинско изследване на кръв и урина с № 0053463 (л. 45 от ДП);
протокол за извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества
от 06.02.2020 г., изготвен от св. С. (л. 49 от ДП); заключение на
физико-химична експертиза (л. 53-58 от ДП); протокол за оценка на наркотични
вещества от 04.06.2020 г. (л. 60 от ДП) и справка за съдимост на подс. С.С..
Въззивният съд намира, че
при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са
допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение. Събраните
по делото доказателства са еднопосочни и безпротиворечиви относно
обстоятелствата от главния предмет на доказване, като в дейността на първата
инстанция по оценка на доказателствата и доказателствените средства не се
наблюдават нарушения. Изводите за релевантните факти и обстоятелства са
формирани в съответствие с информацията от събраните доказателства, като
доказателственият анализ на съда предвид липсата на каквито и да е било
противоречия в доказателствената съвкупност съответства на изискванията на чл.
305, ал. 3 от НПК, а страните също не излагат възражения по този въпрос.
Настоящата съдебна
инстанция изцяло подкрепя направения от първостепенния съд анализ на
доказателствата по делото, като се солидаризира и с фактическите изводи на
районния съд относно доказаността на инкриминираната дейност, авторството и
виновността на подсъдимия.
Следва да се има предвид,
че съдебното производство пред първоинстанционния съд е било проведено по реда
на чл.371, т.1 от НПК като подсъдимият и неговият защитник са се съгласили да
не се разпитва никой от свидетелите от досъдебното производство, а вместо това
да се ползват протоколите им за рапит от ДП. Видно от протокол за разпит на
свидетеля Ц.П.И.(л. 19 от ДП) е, че същият е пряк очевидец на осъществената
проверка от полицейските служители за употреба на наркотични вещества. Същият
дава точни и безпротиворечиви сведения за обстоятелствата, предхождащи
проверката – време, място, както и за факта, че именно подсъдимият С. е
управлявал автомобила. Тези данни се подкрепят от показанията на останалите
свидетели - А.П.(л. 20 от ДП), И.И. (л. 21 от ДП), Г. Г. (л.22 и л. 40 от ДП), К.С.(л.
23 от ДП) и В.М. (л. 24 от ДП), които пресъздават фактите относно извършената
проверка, отчела положителна проба за канабис, като същите факти се
потвърждават и от останалите писмени доказателства по делото – протокол за
извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от
06.02.2020 г., изготвен от св. С. (л. 49 от ДП), талон за медицинско изследване
на кръв и урина с № 0053463 (л. 45 от ДП) и другите доказателствени материали,
взети в тяхната съвкупност.
Изложеното от всички
свидетели дава ясна представа относно фактите, включени в предмета на доказване
в настоящото производство. Разгледани съвкупно, техните показания пресъздават
по категоричен и обективен начин събитията от инкриминираната дата, като от тях
по безспорен начин се установяват мястото и часа на извършената проверка на
подсъдимия за употреба на наркотични вещества с техническо средство „Дрегер Драг
Тест 5000” с инв. № 1, проба № 143 с положителен резултат за канабис, като св. Г.
Г., св. К.С.и св. В.М. поотделно потвърждават факта, че подс. С. е направил
отказ да предостави кръв и урина за изследване. Изводът на въззивния съд по
този въпрос също не е разколебан, предвид наличието и на надлежно съставен
протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 06.02.2020 г. (л. 14 от
ДП).
Разгледаните по-горе
обстоятелства не се оспорват от защитата, като съдът не намери основание да не
ги кредитира изцяло, основавайки на тях своето решение.
Районният съд правилно,
въз основа на изявлението на защитата и желанието на подсъдимия, е провел
процедурата по чл. 371, т. 1 от НПК, като е приобщил посочените по-горе писмени
доказателства и доказателствени средства към материалите по делото и съобразно с
процесуалния закон ги е използвал при постановяване на присъдата си. Правилно,
поради липса на противоречие, прилагайки по аргумент за противното разпоредбата
на чл.305, ал.3 от НПК, първоинстанционният съд не е направил детайлно
обсъждане на доказателствата относно почти всички факти имащи отношение към
предмета на доказване по делото.
При така установеното от
фактическа страна въззивният съд се солидаризира с изводите на първата
инстанция, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 343б, ал.3 от НК.
От обективна страна по
делото безспорно е установено, че на 06.02.2020 г. около 13.40 часа в село
Герман, ул. Смреката, с посока на движение от ул. Манастирска воденица към бул.
Патриарх Герман, на около 50 метра преди кръстовището с бул. Патриарх Герман,
управлявал МПС – лек автомобил марка „Опел” модел „Корса” с рег. № *******.
Съставомерността на
деянието изисква деецът да е управлявал МПС „след употреба на наркотични
вещества или техни аналози”, като без значение е времето на употреба – дали
непосредствено преди управлението
или в по-ранен момент. Релевантно за обективната съставомерност е наличието на
упойващо вещество в момента на управление на МПС, което е доказано по несъмнен
начин от талон за медицинско изследване на кръв и урина с № 0053463 (л. 45 от
ДП) и протокол за извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи
вещества от 06.02.2020 г., изготвен от св. С. (л. 49 от ДП). За
съставомерността на деянието по ал. 3 на чл. 343б от НК е достатъчно деецът да
управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, без да се
изисква доказване на неспособност за управление на МПС. Законът не е въвел
изискване за установяване на степента на въздействие на наркотичните вещества
върху водачите, доколкото с факта на тяхната употреба вече се презюмира и
неблагоприятното им влияние върху способността на водача да управлява МПС.
Независимо от това, полицейските служители са отчели и особеностите в
поведението на подсъдимия С. – той е бил неспокоен и нервен по време на
проверката. Това по категоричен начин утвърждава разбирането, че лицето е било
под въздействието на наркотични вещества към момента на управление на
автомобила.
Не би могло да се сподели възражението на защитата, че използваният в
обвинителния акт термин „въздействие” не кореспондира с предвиденото в закона
понятие „употреба”, което да опорочава обвинението до такава степен, че правото
на защита на подсъдимия да се окаже нарушено. Законът е предвидил от обективна
страна действието управление след употреба на наркотични вещества или техни
аналози, с което се има предвид деецът да се е намирал в състояние, обективно
повлияно от прием (употребяване) на посочените вещества. За да бъде осъществен
съставът на престъплението, меродавно е единствено наличието на упойващо
вещество у дееца, установено по надлежен ред, което безспорно означава, че
управлението на МПС е предхождано от „употреба”, а въздействието на веществото
върху дееца е продължило във времето преди и по време на извършване на полевия
тест. Съдът констатира, че както в постановлението за привличане на обвиняем
(л. 68 от ДП), така и в обвинителния акт, съответният орган на досъдебното
производство борави с термина „употреба”, което прави възражението на защитата
несъстоятелно. Наличието на термин „въздействие” в АУАН (л. 17 от ДП) не би
могло да се възприеме като нарушаващо правото на защита на обвиняемия както
поради възприетото тълкуване и съпоставка на двете понятия по-горе, така и
поради факта, че действията по привличане в качеството на обвиняем и
предявяване на разследването са извършени законосъобразно, а актовете са
съставени точно, обективно и отразяват в пълнота фактическата обстановка.
Въззивният съд напълно
споделя изводите за наличие на субективна съставомерност на деянието. Деянието
е осъществено от подсъдимия С. при форма на вината пряк умисъл. Същият е
осъзнавал, че е употребил наркотично вещество, както и че управлението на МПС
след употребата му е забранено. Въпреки това на инкриминирания ден и час е
привел в движение лек автомобил марка „Опел”, модел „Корса” с peг. № *******.
Предвид безспорно
доказаните обективна и субективна страна на престъплението по чл. 343б, ал. 3
от НК, произнасянето на първата инстанция по това обвинение се явява правилно и
законосъобразно.
Поради възприетото
задължение на въззивния съд да извърши цялостна проверка на обжалваната
първоинстанционна присъда съгласно разпоредбата на чл. 314 НПК,
съдът намира, че следва да обсъди и въпросите, касаещи второто вменено на
подсъдимия С. престъпление въпреки липсата на протест или жалба по този въпрос.
При така установеното от
фактическа страна подсъдимият не е осъществил състава на престъплението по чл.
354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1 НК.
Несъмнено е установено по
делото, че от обективна страна подсъдимия С. на инкриминираните дата, час и
място е държал високорисково наркотично вещество – канабис, с нето тегло 2,02
грама, на стойност от 12,12 лева, като същото е предадено от подсъдимия с
протокол за доброволно предаване (л. 9 от ДП). Въпреки това напълно логично и
законосъобразно районният съд е приел, че е налице малозначително деяние –
което формално покрива признаците на предвидено в закона престъпление, но чиято
обществена опасност е явно незначителна. В унисон с мотивите на районния съд,
настоящият състав намира, че
количеството и стойността на държаното наркотично вещество покриват критерия за
малозначителност по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК.
Относно
индивидуализацията на наложените по вид и размер наказания въззивната инстанция
изразява съгласие с районния съд относно отчетените смекчаващи вината
обстоятелства, а именно чистото съдебно минало на подсъдимия. Споделя се и
приетото от районния съд отегчаващо вината обстоятелство – държането на
наркотично вещество, макар и в хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК, израз на лоши
характеристични данни на подсъдимия.
Настоящата инстанция
намира определените наказания в техните законоустановени минимуми: една година
„лишаване от свобода“ и „глоба“ в размер 500 лева за справедливи. Подсъдимият С.
не е личност с висока обществена опасност, поради което въпреки констатираните
отегчаващи вината обстоятелства, наложените наказания съответстват съвкупно на
обществената опасност на деянието и на личната опасност на дееца. Така
определените наказания са от характер да постигнат генералната и индивидуална
превенция на наказанието, заложени в чл. 36 от НК.
На следващо място,
обосновано първоинстанционният съд е отложил изпълнението на наказанието
„лишаване от свобода“ за срок от 3 години на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
Формалните предпоставки са налице, като въззивният съд счете, че ефективно
изтърпяване на наказанието би се явило несъразмерно тежка репресия спрямо
подсъдимия С.. Съдебната практика е константна и последователна в разбирането
си, че решаващият критерий при преценката на съда дали да отложи изпълнението
на наложеното наказание се обуславя не от начина на осъществяване на престъпния
състав, а от това дали се явява обществено оправдано и целесъобразно за
действителното поправяне на конкретния деец той ефективно да не го изтърпи.
Доколкото подсъдимият не представлява личност с висока степен на обществена
опасност и съдебното му минало е необременено за поправянето и превъзпитанието
му не се налага изолирането в пенитенциарно заведение.
Въззивният съд намери за
правилно и необходимо с оглед засилване на превантивното въздействие на
наказанието на основание чл. 343г, вр. с чл. 343б, ал. 1 НК на подсъдимия Т. да
бъде наложено кумулативно предвиденото
наказание лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК. Настоящият съдебен
състав се солидаризира с извода на първия съд, че подсъдимият Т. следва да бъде
лишен от право да управлява МПС за срок от една година, считано от влизане на
присъдата в сила съгласно чл. 49, ал. 2 НК. Този размер на кумулативно
предвиденото наказание съдът счита за релевантен на обществената опасност на
деянието и дееца, при който последния ще бъде лишен от възможността да
управлява МПС и по този начин ще гарантира успешното реализиране на целите на
наказанието през периода на неговото изтърпяване.
На основание чл. 59, ал. 4 НК, контролираният съд правилно е постановил да се приспадне времето, през
което подсъдимият е бил лишен по административен ред от право да управлява МПС чрез
временно отнемане на СУМПС.
С оглед изхода на делото
спрямо обвинението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал.
3 пр. 2, т.1 от НК районният съд правилно е съобразил, че на подсъдимия С. не
следва да бъдат възложени разноските по делото на основание чл. 189, ал. 4 от НПК.
Въз основа на изложеното
и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда е законосъобразна,
обоснована и справедлива и като такава следва да се потвърди. Присъдата е
постановена при безспорно и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са
допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.
Определеното наказание не е явно несправедливо и напълно съответства на
обществената опасност на деянието и дееца.
Така, при извършената на
основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира
наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което
същият следва да бъде потвърден, а въззивната жалба – да бъде оставена без
уважение, като неоснователна.
Така мотивиран и на
основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 15.10.2020 г. по НОХД № 8992/2020 г.
по описа на СРС, НО, 7-и състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :
1.
2.