Разпореждане по дело №312/2016 на Районен съд - Благоевград

Решение

и за да се произнесе, взе предвид|:

Производството е по чл. 422 във р. с чл с чл. 415 ал.1 ГПК във вр. с чл. 430 ТЗ.

Делото е образувано по исковата молба на „. ДСК” Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление в гр.С., ул.”М.” №19, насочена срещу Р. М. П., ЕГН *, от гр.Р., ул.”П.” № 8, в която се твърди, че по силата на сключен договор за жилищен кредит от 01.03.2007г. банката е предоставила на Р. М. П., и С. З.П., също от гр.Р., кредит в размер на 56 800.00 лева; че срокът за издължаване на кредита е 300 месеца, считано от датата на неговото усвояване, което е станало на 07.03.2007г.; че за предоставения кредит кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма „Уют" /Приложение №2 към договора/; че към датата на сключване на договора базовият лихвен процент е 3,69%, стандартната надбавка е в размер на 3,60 или лихвеният процент по кредита е общо 7,29%; че за обезпечаване на кредита е учредена договорна ипотека върху посочен в договора недвижим имот. Твърди се и че кредитът е погасяван чрез равни месечни вноски съгласно предоставен на кредитополучателите и приложен към договора погасителен план, по разплащателната сметка на Сениха Заимова Паликарова, като за падежна дата е определено всяко 7-мо число на месеца.

В ИМ се твърди и че на 05.11.2010г. между Р. М. П. и С. З. П. – от една страна, и Банка ДСК Е. – от друга страна, е подписано допълнително споразумение към договора от 01.03.2007г., с което е договорен гратисен период от девет месеца за издължаване на главницата по кредита, без да се променя крайният срок за издължаването му; че между страните е уговорено и че непогасената част от начислената лихва се капитализира към остатъка от главницата на кредита на първия работен ден, следващ последната падежна дата от гратисния период, както и че в случай, че след изтичане на гратисния период кредитът стане предсрочно изискуем поради настъпване на някое от обстоятелствата, предвидени в общите условия, неразделна част от допълнителното споразумение, отпада капитализацията по т.1.2., считано от датата на предсрочната изискуемост и капитализираните суми се считат отново за дължима лихва. Сочи се, че към датата на сключване на споразумението остатъкът от дълга е в размер на 56 155.00 лева, а лихвата по кредита, формирана при условията по договора, е в размер общо на 9.29 %.

Ищецът твърди и че след преструктурирането внасяните от кредитополучателя суми са били достатъчни за погасяване на вноските по кредита до м. октомври 2012г.; че през м. ноември 2012г. постъпилата сума по сметката на длъжника за погасяване на месечната вноска не е била достатъчна, като не са погасени и следващите вноски, дължими за месеците декември 2012г., януари и февруари 2013 г., поради което кредиторът се е възползвал от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, в която връзка банката е изпратила изрично писмено уведомление на посочения от кредитополучателя Р. М. П. адрес - гр. Р., ул. „. № 8 и че същото е получено лично от длъжника на 21.06.2013г., удостоверено с подписа му. Излага се и твърдение, че до предявяване на молба за събирането на вземането по съдебен ред, остатъкът от кредита е олихвяван с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта.

Поради настъпилата предсрочна изискуемост и предвид посочените по-горе предпоставки, се твърди, че на 14.08.2013г. банката е подала заявление по чл. 417 ГПК за снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Р. М. П. и С. З.П. за сумите: главница 54 836.76лв., договорна лихва за периода 11.06.2012г. - 13.08.2013г. в размер на 5 974.96 лв., наказателна лихва за периода 12.01.2013г. - 13.08.2013г. в размер на 3 217.81 лв., заемни такси в размер на 248.72 лв. и законна лихва, считано от 14.08.2013г. до окончателното погасяване на задължението. Въз основа на издадения изпълнителен лист, в полза на банката са присъдени още заплатената по сметка на Районен съд - Мадан държавна такса в размер на 1 285.57 лв., както и 1 092.78 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Тъй като на 11.11.2014г. банката е уведомена за подадено от длъжника Р. М. П. възражение, се твърди наличие на правен интерес от предявяване на исковата молба за установяване вземането по издадения изпълнителен лист, като заявеното в петитума искане е съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че Р. М. П. в качеството му на кредитополучател /само той е ответник поради възражението му/, дължи на „. ДСК” Е. към 14.08.2013 г. /датата в ИМ е пос. грешно/ - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, следните суми: главница 54 836.76 лв., договорна лихва за периода 11.06.2012г. - 13.08.2013г. в размер на 5 974.96 лв., наказателна лихва за периода 12.01.2013г. - 13.08.2013г. в размер 3 217.81 лв., заемни такси в размер на 248.72 лв., законна лихва, считано от 14.08.2013г. до окончателното погасяване на задължението.

Претендират се и разноски по настоящото дело – за ДТ и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът чрез пълномощника - адв.М. О. от АК-С., е депозирал писмен отговор, с който не се оспорва: наличието на договора за кредит; обезпечението му със законна ипотека върху посочения в него недвижим имот; че срокът за издължаването му е 300 месеца; че кредитът се издължава с месечни вноски съгласно погасителен план, представляващ Приложение № 1 от договора, който план е бил предоставен и съгласно който размерът на месечната вноска е 412.02 лв..

Ответникът счита и твърди, че клаузите на чл.7 и чл.15 от договора са нищожни като неравноправни – на тяхно основание “неколкократно е била извършена едностранна промяна от страна на банката на цената на кредита, като по този начин неправомерно кредитополучателите са обременени с по-голям дълг, което законът забранява”. Счита се, че тези “клаузи са уговорки във вреда на потребителя, не отговарят на изискванията за добросъвестност, водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца /банката/ и потребителите”; че е налице „значително неравноправие между правата и задълженията на страните и поставяне изпълнението на задълженията на кредитополучателите в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от волята на банката”; че “посочените разпоредби са неравноправни по см. на чл.143 ЗЗП, а от друга страна тези клаузи не са били индивидуално уговорени при сключването на процесния договор за жилищен кредит, а са били изготвени предварително от ищеца, без възможност да бъдат обсъдени; същите са в противоречие с изискването за добросъвестност …”. Според ответника тези неравноправни клаузи са и нищожни на основание чл.146 ал.1 ЗЗП и чл.26 ал.1 ЗЗД и като такива, “не намират приложение в отношенията “ между двете страни по процесния договор.

Твърди се и че едностранната промяна от банката на лихвата по кредита е довела кредитополучателите до затруднения при обслужването му и в тази вр. се иска съдът да разгледа възражението за нищожност на клаузите в договора, както и „ … и в общите условия, даващи право на банката едностранно да променя лихвата по кредита”, като се иска и прогласяване на тази нищожност.

В отговора е оспорено твърдението на банката-ищец, че надлежно е уведомила ответника за предсрочната изискуемост на задълженията му по договора, като се сочи, че към ИМ няма доказателства за това и са изложени доводи, че предсрочната изискуемост не настъпва автоматично, а че кредиторът има задължение за обявяване на кредитополучателя за решението си за обявяване на предсрочна изискуемост.

В допълнителна ИМ ищецът е взел отношение по всички възражения в ответниковия отговор и е представил надлежно заверено копие от покана-уведомление с изх.№ 13643309 от 18.06.2013г., изпратена и получена с известие за доставяне.

В допълнителния отговор ответникът поддържа възраженията си за нищожност на договорните клаузи на чл.7 и чл.15 от договора и т.25.3 от Общите условия, като се твърди, че последните не са му били предоставени при подписване на договора, нито на по-късен етап, като са изложени подробни доводи за тяхната нищожност поради неравноправността им, както се оспорва и обстоятелството, че банката е уведомила кредитополучателите чрез съобщения в нейните салони.

По делото е изслушана счетоводно-икономическа експертиза.

След проверка на доказателствата, след обсъждането им поотделно и в съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна:

На 01.03.2007 г. между „. ДСК” Е. със седалище и адрес на управление в гр.С. и С. З. П. и Р. М. П. като кредитополучатели, е сключен договор за банков кредит за 56 800.00 лв.със срок на усвояване до 01.04.2007 г. и със срок за издължаване 300 месеца, считано от датата на неговото усвояване /на л.9 от досието на СфГС/. За предоставения кредит кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент /БЛП/ за този вид кредит, определян периодично от кредитора, и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК Уют”. Към датата на сключване на договора БЛП е 3.69%, стандартната надбавка е в размер на 3.60 процентни пункта или договореният лихвен процент за редовна лихва по кредита е общо 7.29 %.

От доказателствата по делото се установява и наличието на договорка, съгласно която при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, е предвидено, че „целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие”, както и че е предвидено, че „до предявяване на молба за събирането му по съдебен ред, остатъкът по кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта” – съгл. т. 20.2 от Общите условия за предоставяне на ипотечни кредити, за които в чл.12 от договора е посочено, че са неразделна част към него и съгл. т. 21.1 от ОУ към споразумението.

Месечните вноски за главница и лихва са в размер на 412.02 лв. и датата за издължаване е 7-мо число на месеца.

Договорът е бил обезпечен с договорна ипотека.

По тези обстоятелства няма спор по делото.

Към договора е подписано допълнително споразумение на 05.11.2010г. /л.21 по досието на СфГС/, което обстоятелство също не се оспорва.

От допълнителното споразумение се установява, че остатъкът от дълга към този момент е 56 869.04 лв., от които главница в размер на 54 442.55 лв.; дължимата редовна лихва е в размер на 1 879.21 лв.; дължимата наказателна лихва е в размер на 363.52 лв. и заемни такси 184.03 лв.. В него е посочено, че кредитополучателят е внесъл сумата 534.82 лв.; че кредиторът се отказва от вземането си за наказателни лихви в размер на 179.22 лв.за периода 18.10.2010г. – 05.11.2010г., а за остатъка от дълга в размер на 56 155.00 лв. е постигнато споразумение за изменение на условията за погасяването му, както следва: договорен е деветмесечен гратисен период за издължаване на главницата, без да се променя крайния срок за издължаване на кредита; в този срок ще се заплаща част от месечната лихва по погасителен план – в размер на 217.37 лв.; непогасената част от начислената лихва се капитализира към остатъка от главницата на първия работен ден след последната падежна дата от деветмесечния гратисен период; при настъпване на предсрочна изискуемост на кредита по време на гратисния период, капитализация на лихвата не се извършва.

За хипотезата предсрочната изискуемост да настъпи след изтичане на гратисния период – поради настъпване на някое от предвидените в ОУ към споразумението обстоятелства за това, е договорено отпадане на капитализацията на непогасената част от начислената лихва, считано от датата на предсрочната изискуемост и капитализираните суми се считат отново за дължима лихва.

Видно е и че към споразумението е предоставен нов погасителен план - за дължимите месечни вноски след първата падежна дата, следваща датата на сключването му. Предвидено е и че при неплащане на две поредни погасителни вноски по новия погасителен план, банката начислява сторнираната наказателна лихва от 179.22 лв.. Съгласно споразумението, към датата на сключването му лихвата по кредита, формирана при условията на договора, е в размер на 9.29%.

С покана от 18.06.2013г. /л.21/ кредитополучателите С.З. П. и Р. М. П. са уведомени,че „поради забава в погасяване на задълженията по договора и на основание предвидените в него условия” кредитът е предсрочно изискуем, поради което към 12.06.2013г. дължат на банката „в пълния размер - главница, лихви, такси и разноски, а именно сумата от 62 130.06 лв.”. С нея са поканени в 14-дневен срок да погасят доброволно „просрочените си задължения, ведно с текущо начислената лихва, към датата на погасяването им”. Уведомени са и че при неплащане в срока, банката ще пристъпи към принудително събиране на вземанията си по съдебен ред.

Поканата е получена от Р. М. П. на 21.06.2013г. /л.22/.

Установява се по делото и че на 14.08.2013г. банката е подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, по което е образувано ч.гр.д.№ 233/2013г. по описа на РС-Мадан – за вземанията на банката към тази дата и е видно, че заповед за изпълнение е издадена на 19.08.2013г. с № 129, съгласно която солидарните длъжници С. З. П. и Р. М. П. дължат на банката сумите: 54 836.76 лв. – главница; 248.72 лв. – заемни такси ; 5 974.96 лв. – договорна лихва за периода 11.06.2012г. – 13.08.2013г.; 3 217.81 лв. – санкционираща лихва за периода 12.01.2013г. – 13.08.2013г.; законна лихва от 14.08.13г. /от заявлението/ до окончателното изплащане на вземането и съдебни разноски в размер на 1 285.57 лв. – държавна такса и 1092.78 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Поради постъпилото на 21.10.2014 г. възражение от Р. М. П., за което банката е уведомена на 11.11.2014г., е депозирана настоящата искова молба.

От заключението на изслушаното по делото вещо лице К.Х. се установява,че кредитът е усвоен изцяло на 07.03.2007г. чрез превод по вписаната в договора разплащателна сметка № ВО798Т8А*4891 с титуляр Р. М. П.. В справка, представляваща Приложение № 1 към заключението, вещото лице е посочило направените вноски по кредита за периода от датата на усвояването му до датата на подписване на допълнителното споразумение – по дати и суми; погасените с тях задължения и салдото по главницата по кредита след всяко плащане /от колона 6 до колона 13/ и от нея е видно, че: от кредитополучателя са направени вноски в размер общо на 18 910.44лв, с които от страна на банката са погасени: главницав размер на2417.45 лв., редовна лихва в размер на 15 918.98 лв., лихва по т.20.1 от ОУв размер на 4.49лв., лихва по т.20.2 от ОУв размер на 75.00 лв.и такси и застраховкив размер на 494.52лв..

Вещото лице е изготвило справка и за направените вноски по кредита за периода от датата на подписване на допълнителното споразумение до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – също по дати и суми, погасените с тях задължения, салдото по главницата по кредита след всяко плащане - Приложение 2, от колона 6 до колона 13 включително. Видно е, че за този период от страна на кредитополучателя са направени вноски в размер общо на 10 215.00лв., с които банката е погасила следните задължения: главницав размер на 1 203.43 лв., редовна лихвав размер на 8 623.88 лв., лихва по т.20.1 от ОУв размер на 7.72 лв.и такси и застраховкив размер на 379.97 лв..

Вещото лице е установило и сочи в заключението, че всички вноски по кредита, дължими на 7-мо число, всеки месец за периода 07.04.2007г. - 07.10.2007г. включително са погасявани редовно; че след тази дата са допускани системни просрочияв погасяването на погасителните вноски или на части от тях; че последното плащане по кредита е извършено на 07.01.2013г. и с тази вноска изцяло е погасена дължимата вноска за м. октомври 2012г..

Съгласно счетоводната система на банката и направените от вещото лице изчисления в заключението, се установява, че дължимите суми към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист - 14.08.2013г., са: главницав размер на 54 836.76 лв.,включваща непогасени на падеж вноски и предсрочно изискуема главница- пояснено е, че начинът на формиране на дължимата главница е представен в Приложение 1 и 2 колона 13.; редовна лихва в размер на 5974.96лв.- според пояснението начинът на формиране на дължимата лихва е представен в Приложение 3; лихва по т.20.1 и т.20.2 от ОУв размер на 3 217.81 лв. - начинът на формиране на дължимата лихва е представен в Приложение 4; такси и застраховкив размер на 248.72 лв.,в т.ч. такса управление за 2012 г. в размер на 95.00 лв., такса изискуемост в размер на 60.00 лв. към 07.02.2013 г. и застраховка към 06.06.2013 г. в размер на 93.72 лв.

По поставените от пълномощника на ответника въпроси към вещото лице, в заключението е посочено, че: към датата на сключване на договора за кредит лихвения процент за редовна лихва е в размер на 7.29% и съответно дължимата месечна вноска е в размер на 412.02лв.; за периода на действие на договора лихвения процент за редовна лихва, както и дължимата месечна вноска по кредита са променяни, както следва: считано от 10.09.2007г. лихвения процент за редовна лихва е увеличен на7.79% и съответно дължимата месечна погасителна вноска е увеличена на 430.28 лв.; считано от 02.04.2008г. лихвения процент за редовна лихва е увеличен на 8.29% и съответно дължимата месечна погасителна вноска е увеличена на 448.63 лв.; считано от 21.10.2008г. лихвения процент за редовна лихва по кредита е увеличен на 9.29 % и съответно дължимата месечна погасителна вноска е увеличена на 485.88 лв..

Пак по въпрос, формулиран от ответника, вещото лице сочи, че разликата между сумата, която кредитополучателите биха платили от датата на усвояване на кредита до датата на подписване на допълнителното споразумение при запазване на погасителния план от 01.03.2007г., и сумата, която е действително заплатенапо договора за същия период, е в размер на 619.57 лв., заплатена в повече - пояснено е, че съпоставката и начина на формиране на посочената разлика е в Приложение 1; разликата между сумата, която кредитополучателите биха платили от датата на подписване на допълнителното споразумение до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение при запазване на погасителния план от 05.11.2010г., и сумата, която е действително заплатенапо договора за същия период, е в размер на 1630.14 лв.. заплатена по-малко - според пояснението му съпоставката и начина на формиране на посочената разлика е представена в Приложение 2.

Към заключението има още две приложения: с № 3 - справка за формиране на непогасена редовна лихва и с № 4 - справка за формиране на непогасена лихва по т.20.1 и т.20.2 от ОУ.

С оглед становището на ответника за неналичие на обстоятелства, налагащи промяна на условията на договора чрез допълнително споразумение - поради възможност за редовно погасяване на кредита, ако лихвения процент не беше увеличаван и защитната му теза въз основа на него, съдът допусна изслушване на допълнително заключение по формулирани от процесуалния му представител въпроси, в което заключение вещото лице е направило изчисления за движението по кредита за периода от 05.11.2010г. до 07.01.2013г. при условия: че от страна на кредитополучателя са направени вноски в размер общо на 10 215. 00 лв. и ако се приеме, че лихвения процент е 7.29%, главницата към 05.11.2010г. е била в размер на 53 520.95 лв., надвнесена е сумата от 619.57 лв., уговорен е 9-месечен гратисен период, през който дължимата месечна вноска е в размер на 217.37 лв., които изчисления са представени в Приложение 1 и при тези изчисления непогасената част от начислената лихва, която следва да се капитализира към остатъка от главницата на 08.07.2011г., е в размер на 698.37 лв.. След изтичане на гратисния период, дължимата месечна вноска по кредита, изчислена върху главница от 54 219.32лв. /53 520.95лв. + 698.37лв./ при лихвен процент от 7.29% без да се променя крайния срок за издължаване на кредита, е в размер на 423.74 лв..

В приложенията към това заключение вещото лице е направило и изчисления за движението по кредита при главница от 54 219. 32 лв. и лихвен процент от 7.29 %, в т.ч. направените вноски по дати и суми, и е посочило погасените с тях задължения за периода от 08.07.2011г.- 07.01.2013г. /в Приложение 1 редове от 11 до 28 вкл. и Приложение 2/ и след така направеното преизчисление, дължимите суми по кредита към 07.01.2013г. са: главницав размер на 52 444.17 лв. и надвнесена сума в размер на 577.70 лв..

Във връзка с така направените преизчисления и относно последно посочената сума, устно в с.з. /л.91/ вещото лице пояснява, че с надвнесената сума от 577.70 лв. би се погасила изцяло вноската с падеж 07.02.2013г. /това е първата падежна дата след извършеното последно плащане по кредита на 07.01.2013г. – вж. закл. на л.47/ и частично вноската с падеж 07.03.2013г. и че към 14.08.2013г. /датата на заявлението за заповед за изпълнение/ шест вноски не биха били погасени, от които една частично и пет- изцяло.

От това заключение се установява, че с посочените по № и дати протоколи на Комитета за управление на активите и пасивите /КУАП/ на банката са приети решения за промяна на БЛП: съгласно Протокол №40, на 23.08.2007г. Комитетът е приел решение, с което считано от 10.09.2007г. БЛП по жилищни и ипотечни кредити в лева е увеличен с 0.5%; съгласно Протокол №1. на 20.03.2008г. на комитета е прието решение, с което, считано от 02.04.2008г. БЛП по жилищни и ипотечни кредити в лева е увеличен с 0.5% и съгласно Протокол №46, на 16.10.2008г. е прието решение, с което считано от 21.10.2008 г.БЛП по жилищни и ипотечни кредити в лева е увеличен с 1.0%.

Съдът приема заключенията на вещото лице, тъй като са изготвени в съответствие с изискванията на ГПК за обективност, компетентност и безпристрастност и не са оспорени от страните.

След обсъждане на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е на основание чл.422 ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника - ФЛ, че към 14.08.2013г. в полза на банката-ищец съществуват вземания по силата на договор за банков кредит за жилище, сключен на 07.03.2007г. със С. З.П. и Р. М. П., преструктуриран с допълнително споразумение от 05.11.2010г., които вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение, издадена от РС-Мадан по ч.гр.д. № 233/2013г. и по вид и размер са: 54 836.76 лв. главница, 5 974.96 лв. договорна лихва за периода 11.06.2012г – 13.08.2013г.; 3 217.81 лв. наказателна лихва за периода 12.01.2013г. – 13.08.2013г.,ведно със законна лихва от 14.08.2013г. до изплащане на вземането/задължението и 248.72 лв. заемни такси.

Искът е допустим, тъй като е предявен от кредитор по заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която длъжник-сега ответник, е направил възражение, провокирало депозирането на ИМ и образуването на настоящото производство. Спазен е и преклузивния срок по чл.415 ал.1 ГПК.

По същество съдът счита следното:

Страните не спорят по част от фактите по делото – по наличието на договора за кредит за 56 800.00 лв. и по усвояването му, по наличието на споразумението към него / по същността си оспорването на ответника е относно обстоятелствата, поради които е сключено/; по развилото се заповедно производство, по което е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изп. лист в полза на банката-сега ищец за задълженията на длъжника – сега ответник, в посочените в тях размери.

От доказателствата и от заключението на вещото лице се установява, че за периода 07.04.2007г. – 07.10.2007г. вкл. месечните вноски са погасявани редовно, но че след тази дата са „допускани системни просрочия в погасяването на погасителните вноски или части от тях”. Поради неизпълнението по погасителния план към договора, се е стигнало и до сключването на споразумението от 05.11.2010г., към който момент е бил уточнен размера на остатъка от дълга – 56 869.04 лв.,размера на дължимата редовна лихва – 1 879.21 лв., размера на дължимата наказателна лихва – 363.25 лв. и заемни такси в размер на 184.03 лв., и с което споразумение са се предоговорили условията за изпълнение на кредита, вкл. и чрез въвеждане на 9-месечен гратисен период за издължаване на главницата, чрез заплащане на част от месечната вноска /217.37 лв. вм. 412.02 лв./, а за непогасената част от нея е предвидено да се капитализира към остатъка от главницата на първия работен ден след изтичането на гратисния период. Към споразумението има нов погасителен план с оглед новите договорености, като срокът за издължаване на кредита не е променен.

В него е предвидено и че при неплащане на две поредни погасителни вноски по новия погасителен план, банката начислява сторнираната наказателна лихва от 179.22 лв..

Към датата на сключването на споразумението лихвата по кредита, формирана при условията на договора, е в размер на 9.29%.

Установява се и че последното плащане е извършено на 07.01.2013г. /в.л. на л.47/, т.е. видно е, че и след споразумението не е имало редовно изпълнение от кредитополучателя.

А щом е така, кредиторът е имал право да направи кредита предсрочно изискуем съгласно разпоредбата на т.20.2 от ОУ към договора - при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, „целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие” и т.21.1 от ОУ към споразумението – посочени са случаите, при които кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем и първото от тях е: „при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и/или главница”. А с предсрочната изискуемост е свързано и уговореното от страните отпадане на капитализацията на непогасената част от начислената лихва към остатъка от главницата и капитализираните суми се считат отново за дължима лихва /т.2 от доп. Споразумение на л.21 в досието на СфГС/.

Вещото лице установява по делото, че съобразявайки се с тези договорености, кредиторът е уточнил дължимите суми към момента на заявлението за заповед за изпълнение, които и съобразно направените от него изчисления в заключението изчисления те са еднакви и са следните: главница в размер на 54 836.76 лв., включваща непогасени на падеж вноски и предсрочно изискуема главница; редовна лихва в размер на 5 974.96 лв.; лихва по т.20.1 и 20.2 от ОУ, т.е. наказателна лихва - в размер на 3 217.81 лв. и такси и застраховки в размер на 248.72 лв. - такса за управление за 2012г. в размер на 95.00 лв., която е начислена от банката, но незаплатена – вж. устните уточнения в с.з. на 11.11.15г./, 60.00 лв. такса изискуемост към 07.02.2013г. и 93.72 лв. застраховка към 06.06.2013г..

Т.е. установеността по делото е за размера и основанието на сумите, твърдени от банката и по заявлението за заповед за изпълнение, и по настоящото дело – сумите и основанията съвпадат с тези по заповедното производство. Изчисленията са извършени с оглед направените вноски за посочените от вещото лице периоди и съобразно договорните клаузи. А щом е така, изводът е, че искът за установяване на размера и дължимостта им се явява доказан и основателен и като такъв следва да се уважи.

Съдът съобразява основното заключение на вещото лице, тъй като картината по допълнителното заключение е при хипотетично заложени от ответника – чрез процесуалния представител – условия на задачите за изчисляване и при избирателно посочване само на изгодните за него показатели: на неизменена договорна лихва от 7.29%, на 9-месечния гратисен период по споразумението, на намалената месечна вноска в размер на 217.37 лв. по споразумението, без наказателна лихва, при наличие на надвнесена сума от 577.70 лв.. Но дори и при тези условия вещото лице установява, че след 07.02.2013г. /първата падежна дата след последното плащане по кредита на 01.07.2013г./ с така надвнесената сума би се погасила изцяло вноската с падеж 07.02.2013г. и частично вноската с падеж 07.03.2013г., т.е. че към 14.08.2013г. / датата на заявлението за заповед за изпълнение/ не биха могли да бъдат погасени пет цели вноски и една частична вноска /л.91/. Т.е. и при това положение длъжникът би бил в неизпълнение.

Или обстоятелствата в това заключение са хипотетични и не са съобразени с фактически съществуващите договорености между страните.

Основното възражение по делото и спор във връзка с него е за неравноправност на клаузите на чл.7 и чл.15 от договора и на т.25.3 от ОУ съгласно чл.143 ЗЗП, водеща до нищожността им съгласно чл. 146 ал.1 ЗЗП – по изложени съображения, че предвидената възможност банката едностранно да променя лихвения процент чрез увеличаване, водеща до промяна на цената на кредита, в резултат на която промяна кредитополучателите са обременени с по-голям дълъг, станал именно поради това неизпълним според договорките в основния договор. Изложените доводи са, че така „цитираните клаузи са уговорки във вреда на потребителя, не отговарят на изискванията за добросъвестност, водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца /банката/ и потребителите”, че водят до „поставяне изпълнението на кредитополучателите в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от волята на банката”. Или спорът е дали отношенията между страните по кредитния договор-сега страни по делото, са се развили при наличие на неравноправни клаузи, които са и нищожни.

Съдът относно този спор счита следното:

В атакуваната от ответника разпоредба на чл.7 от договора е предвидено, че „за предоставения кредит кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора, и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК Уют”- Приложение № 2 към договора/”, а в чл.15 е предвидено право на кредитора „да извършва изменения или допълнения на ОУ и Тарифата, които стават задължителни за кредитополучателя” и че за всяка промяна той го уведомява чрез поставени на видно място в салоните на банката съобщения.

Съгласно т.9.1 от ОУ към договора „кредитът се олихвява с фиксирана и/или плаваща лихва, състояща се от базов лихвен процент и надбавка, посочени в договора. Кредиторът има право да променя базовият лихвен процент, за което уведомява кредитополучателите по подходящ начин”.

Съгласно т.25.3 от ОУ „кредиторът има право едностранно да променя базовия лихвен процент и таксите, за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин”. Условията, при които може да бъде извършена промяната, са посочени в т.”а” -т.”ж” и е видно, че те са изцяло извън банката.

Аналогични по съдържание клаузи има и в ОУ към споразумението от 05.11.2010г. – според т.9.1 „кредитът се олихвява с променлив лихвен процент”, а съгласно т.9.2 „Кредиторът има право едностранно да променя лихвения процент, за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин. Промяната може да бъде извършена при наличие на някое от следните обективни условия:…. „ и е видно, че те са същите, посочени в т.25.3 от ОУ към договора.

Въз основа на тези уговорки съдът счита, че налагащият се извод по делото е за наличие на хипотеза, при която в сл. правото на банката едностранно да променя лихвения процент е поставено в зависимост от основния лихвен процент на БНБ и от пазарните условия, при които търговските банки отпускат ипотечни кредити - съгласно ЗБНБ централната банка обявява основния лихвен процент; пазарните условия, при които търговските банки извършват кредитната си дейност, също се регулират от БНБ. Явно на това основание КУАП на ищцовата банка е променял базовия лихвен процент за процесния кредит.

Съдът счита и че от съдържанието на договорните клаузи между страните следва извод, че има яснота, че базовият лихвен процент за този вид кредит „се определя периодично от кредитора” и че олихвяването ще е с „променлив лихвен процент”; че те съдържат и условията и начина за изменение на размера на лихвения процент, както и начина за уведомяване при такава промяна – информация в салоните на банката. Публични са и данните за изменение на основния лихвен процент в страната – БНБ обнародва в „Държавен вестник” основния лихвен процент, и условията на регулация на търговската банкова дейност и затова кредитополучателят е бил в състояние да установи дали са били налице основания за изменение на размера на лихвения процент по договора му. Приложение към договора са представлявали и Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК-Уют”.

От изложеното е видно, че съдът счита за неоснователни доводите на ответника за неравноправност и нищожност на посочените от него договорни клаузи, тъй като хипотезата в случая е по чл.144 ал.3 т.1 ЗЗП.

Неоснователно поради недоказаност е твърдението за ненадлежно уведомяване за предсрочната изискуемост на кредита – с поканата от 18.06.2013г. /л.21/ кредитополучателите Сениха Заимова Паликарова и Р. М. П. са уведомени,че „поради забава в погасяване на задълженията по договора и на основание предвидените в него условия” кредитът е предсрочно изискуем, поради което към 12.06.2013г. дължат на банката „в пълния размер - главница, лихви, такси и разноски, а именно сумата от 62 130.06 лв.”. С нея са поканени в 14-дневен срок да погасят доброволно „просрочените си задължения, ведно с текущо начислената лихва, към датата на погасяването им”. Уведомени са и че при неплащане в срока, банката ще пристъпи към принудително събиране на вземанията си по съдебен ред. Поканата е получена от Р. М. П. на 21.06.2013г. /л.22/.

По делото няма спор по въпроса дали са били налице основания за обявяване на предсрочната изискуемост, а само дали това обявяване е надлежно. А и от доказателствата, и от заключението на вещото лице е видно, че проблемите по обслужването на кредита са започнали след 07.10.2007г. и че последното плащане е на 07.01.2013г., с което е погасена дължима вноска за м.октомври 2012г.. Предпоставките за предсрочна изискуемост са договорени и съдът счита за установено по делото, че те са били налични в случая и затова банката е обявила същата, като уведомяването за това е надлежно по смисъла на чл.60 ЗКИ, както и че то е преди заявлението за заповед за изпълнение / с оглед т.18 от ТР № 4/2013г. на ОСТГК на ВКС/.

С оглед изложеното съдът счита, че установителният иск е доказан и основателен и следва да се уважи, като при този изход на спора по делото и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за настоящото производство в размер на 2 578.58 лв., от които 1 258.58 лв. държавна такса, 200.00 лв. за вещо лице и 1093.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения и съгласно представения списък по чл.80 ГПК.

Водим от горното и на посочените основания съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК по отношение на Р. М. П., ЕГН *, от гр.Р., ул.”Палас” № 8, че дължи на „. ДСК” Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.”М.” №19, представлявана от В. М. С. – Главен изп.директор и Д. Н. Н. - Изпълнителен директор, заплащане на сумите: главница в размер на 54 836.76 лв., договорна лихва за периода 11.06.2012г. - 13.08.2013г. в размер на 5 974.96 лв., наказателна лихва за периода 12.01.2013г. - 13.08.2013г. в размер на 3 217.81 лв., заемни такси в размер на 248.72 лв., ведно със законна лихва, считано от 14.08.2013г. до окончателното погасяване на задължението, произтичащи от договор за жилищен кредит, сключен на 01.03.2007г. и споразумение към него от 05.11.2010г., които суми са предмет на Заповед за изпълнение № 129/19.08.2013г., издадена по ч.гр.д.№ 233/2013г. по описа на Районен съд - Мадан.

ОСЪЖДА Р. М. П., ЕГН *, от гр.Р., ул.”П.” № 8, да заплати на „. ДСК” Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.”М.” №19, разноски по делото в размер на 2 578.58 лв..

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд -Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: